Японецът, който преживя Титаник, за да се превърне в страхливец
Масабуми Хосоно е японска персона с доста характерна история. И до през днешния ден това е японецът, който най-жестоко страда от потъването на кораба Титаник. Историята стартира малко по-далеч. Масабуми е роден в Япония и на 15 октомври 1870 година Завършва висшото учебно заведение в Токио и стартира да работи за Mitsubishi Joint Stock. През 1897 година стартира работа като служител за друга компания на пристанището в Токио. През 1906 година съумява да изучи тънкостите на съветския език и по-късно получава работна позиция в имперската железница.
През 1908 година към този момент е публично шеф на същата. И щом се издига толкоз бързо, идната година отпътува за Русия, където да преглежда и натрупа опит от съветските железници. На 10 април с билет за втора класа, Хосоно се качил и потеглил към обетованата земя, а от там се надявал, че ще стигне до Япония.
Снимка: By Unknown – http://masabumihosono.wordpress.com/photos/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=56852150
Само 4 вечери по-късно е разсънен от стюард, който изяснява, че всички би трябвало да отидат на палубата. Натоварването по съсловия в избавителните лодки изисквало легитимация, само че по-голямата част от личния състав бързо различавала пасажерите. Масабуми бил преценен за член на 3-та класа и затова трябвало да чака за евакуация на първите две съсловия.
Ето за какво, до момента в който се спуска една от последните лодки, той съумява да се качи. Поради неналичието на светлина, екипажът не го забелязал. В идващите минути, с изключение на потъването на кораба, Масабуми трябвало да чува злокобните крясъци за помощ на давещите се. Хората в лодките също страдали за умиращите близки. Всички прекарват една много тежка вечер, пробвайки се да превъзмогнат шока, до момента в който течението лека бавно носи телата на замръзналите. В 8 часа на идната заран RMS Carpathia съумява да помогне на бедстващите.
На избавителни транспортен съд, Масабуми предпочитал да спи в стаята на пушачите. През останалото време се опитвал да ги заобикаля, тъй като всички му се подигравали. В джоба си, някогашния железничар разкрил писмото, което почнал да написа на жена си до Токио. Това е единственият документ, който е написан на Титаник и на практика споделя за потъването. Веднъж щом слиза на американска земя, Масабуми отива в един от офисите на японската корпорация Митсуи и ги моли за помощ по отношение на прибирането в Япония.
Снимка: By 細野正文 – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20465144
Вестниците стартират да чуват за неговата история и пишат материал на тематика „ Късметлията японец “. В Япония също е интервюиран от редица издания и даже дава една фотография на цялото си семейство. Щастлив завършек на историята няма. Според самостоятелни източници, оживелият бил посрещнат сурово от обществото, тъй като отказал да извърши онази всеотдайност, която е типична за самураите. Всички стартират да го назовават страхливец, остава без работа, а също така съгласно някои учебни лексикони, Масабуми бил страхливец без никаква нравственос. Положението въобще не било розово, само че след известно време Министерството на Транспорта трябвало да го назначи още веднъж – липсвал различен толкоз умел кадър.
През 1939 година пътешественикът умира. Семейството му пази този позор и рядко приказва за дядото, който съумява да оцелее в онази ледена вечер. Въпреки това през 1997 година излиза кино лентата на Джеймс Камерън. Японецът не е направил нищо от изброеното, само че едвам, когато излиза кино лентата и се дават отговор на някои въпроси, фамилията за следващ път демонстрира писмата, с които демонстрира същинската история към нещастието. Впрочем точно тогава като че ли обвиняванията като „ Страхливец “ и „ Измамник “ фрапантно понижават. Сякаш написаното се трансформира в мост сред поколенията.
