Мартин Маринов, първия Мистър България 1993: Миската наградиха с кола, а мен - с крем за бръснене
Мартин Маринов е на 50 години. Той е първият Мистър България, определен през 1993 година. Спортист, гребец. Бил е старши треньор на националния тим по гребане на Австралия, а по-късно и на Китай. Като играч е спечелил толкоз трофеи и медали, че му би трябвало време, с цел да се сети кой трофей от кое съревнование е. Гражданин на България и на Австралия. Мартин Маринов има бизнес с опаковки в България, както и компания за импорт на машини от Европа, Китай и Съединени американски щати. Женен, татко на наследник и щерка. Миналата година Маринов показа Австралия на Олимпиадата. Кариерата му е във напредък, защото преди броени дни той бе определен за механически шеф в Международната федерация по кану-каяк и отпътува за Швейцария. - Господин Маринов, по какъв начин разбрахте през 1993 година, че има конкурс за “Мистър България” и по какъв начин се решихте да участвате в него?
- Явих се напряко на смешка. Бях на 25 години. Вече женен и брачната половинка ми Дарина бе родила сина ни Георги, който преди няколко дни публично стана фамилен мъж. Жена ми тогава прочела някакъв афиш на басейн “Спартак” в София, че ще има такова съревнование и ме нави да се явя на него. Отидох да ревизира дали конкуренцията - някой от борците, не се е записал на състезанието и се успокоих, като разбрах, че те са на лагер и няма да участват. По това време ние - гребците и борците, имахме най-хубавите тела. След като разбрах, че имам огромни шансове за победа, се записах.
- Как минаха кръговете? Какво ви питаха на състезанието?
- Явихме се към 30 индивида и по устав трябваше да минем няколко кръга, съвсем както при миските. По време на първия тур дефилирах по черен костюм с вратовръзка, а на втория кръг трябваше да отговоря на тъпия даже за един състезател въпрос: “Кажете имената на три световноизвестни манекенки?” На третия тур се наложи да скочим в басейн, с цел да търсим короната на “Мис България”. Тук доста ми помогнаха уменията от гребането и аз се оправих със задачата доста добре. Последният “изпит” към този момент беше да дефилираме по бански костюми. Мисля, че и там се оправих добре.
- Каква премия получихте като победител в състезанието?
- Никаква. За Мис България имаше подарък кола и козметика, а за Мистър България - нищо, единствено крем за бръснене! Все отново спечелилият, т.е. аз, получих опция да показва страната на състезанията “Мистър Европа” и “Мистър Свят”. Аз участвах в състезанието в Европа, в Гера - малко градче в Германия, в което стояхме две-три седмици. Голям ваучър беше. Класирах се шести-седми, не можах да попадна на финала. Беше ме позор да се усмихвам. И ми споделят - усмихни се, бе - повече точки ще вземеш! И на втория кръг се усмихнах, но на първия...Не си одобрявам усмивката и по тази причина. Покойният Васил Папазов, с който бяхме другари, ме предложения да заместя различен мистър на надпреварата за най-красив мъж в света, тъй като го било позор да покаже определения. “Мистър Свят” тогава се организираше в Турция през месец март, само че към този момент беше почнал интензивният сезон за моя спорт - кану-каяк. Трябваше да заставам три-четири седмици при комшиите, само че пък избрах кариерата на състезател пред изявите на стилния подиум. Както споделя жена ми Дарина: “Много обичам да отивам на надпревари по гребане, тъй като там са най-хубавите мъже”.
Спечелил е доста трофеи и медали, свързани с гребането
- Жена ви ревнуваше ли? Сигурно е имало сериозен интерес към вас тогава?
- Ревнуваше ме в границите на естественото. Ние си имаме вяра, тъй като се намерихме прекомерно рано - тя беше на 13 година, а аз на 16 година Заедно сме към този момент 100 години...То има и дами, дето се въртят единствено към първенци - на международни, европейски, Олимпиади....Може спортистът на нищо да не наподобява, само че към него рой от дами?! Така че не е хубостта определяща за това.
- Получихте ли някакви оферти за фотоси, ревюта...?
- Да. Като завоювах купата, имах няколко забавни оферти за фотоси, реклами и видеоклипове, само че ги отхвърлих. Това не беше “моята” работа.
- Как стартира спортната ви кариера?
- Започна на 13-годишна възраст. Тренирах първо лека атлетика, само че откакто чух, че желаят да ме вършат дискохвъргач, избрах да упражнявам кану-каяк. Бях доста упорит. Още на първото международно, на което участвах през 1987 година, завоювах сребърен орден на единично кану на отдалеченост 1000 метра.
Малко след 1989 г.станах нещо като черна овца в нашия спорт. Винаги имах лично мнение, друго от наложените съветски стандарти и към този момент гледаха за най-малкото да ме отстранят. Много желаех по това време да потвърдя, че Бухалов не е най-хубавият в България. Двамата бяхме равностойни, само че тъй като аз бях по-”устатият”, все него избраха. На него като му кажеха, че бялото е черно, той се съгласяваше, а аз не можех. Бялото си е бяло, черното си е черно! Просто си имах лично мнение и си държах на него. Отидох в Австралия през 2001 година, знаех, че до момента в който Бухалов гребе тук, мен няма да ме пуснат. Исках да отида някъде да се осъществявам. Три години обаче там не съм упражнявал кой знае какъв брой и изгубих форма и в никакъв случай не се върнах там, където бях в България.
- Какви са ви връзките с Бухалов сега?
- Ние с него в никакъв случай не сме се карали и в никакъв случай не сме били супер другари. Даже в противен случай, почитаме се. На “здравей-здрасти” сме. Бил съм на лагери в Пловдив и той ни е правил за фитнес отстъпки за тима. Друг път аз съм го свързвал с представител на всякакви лодки...На трасето е едно, отвън лодката в никакъв случай не сме имали проблем.
- В Австралия каква беше главната ви работа?
- Трябваше да работя, с цел да устоявам фамилията. Ние отидохме всички едновременно там с малко спестени пари от България, само че те доста бързо започнаха да се топят. Та обстановката беше тренирам-работя, в случай че имам сили отново упражнявам. Работата ми беше да нарязвам кожа за шапки. Спорта там го броят за занимание и за него единствено харчиш...
Със фамилията си
- Знаехте ли език, когато тръгнахте?
- Не. Като отидох доста малко приказвах. Първата година всички ходехме на учебно заведение да учим.
- Как се решихте на „ стари” години през 2016 година да визиите с ваш сътрудник Австралия в спорта кану-каяк и то не на Олимпиада за ветерани, а на естествена?
- Ами и тук всичко стартира на подбив. Обадих се на колегата ми и говорихме. На квалификацията през 2015 година момчетата, които гребяха за Австралия, бяха доста зле и започнахме да се бъзикаме с другите треньори какъв подбив ще е старши треньорът им да се върне и да гребе на идната Олимпиада. И както съм старши треньор внезапно да станах отново играч. Мина ми през мозъка тогава, че в действителност може да се случи. В Австралия имаме две или три дисциплини на континенталното състезание и трябваше да победя на всичките. Директорът нямаше да ме пусне. Защото в случай че аз се явя и печеля, ще излезе, че той през всичките 12 години, през които е бил шеф, не е развил кануто въобще, по тази причина се месеше в работата ми и имахме спор по този въпрос. Накрая стигнахме до алтернативата: или си прави твоята работа, или аз да се махна...И се закри моята позиция - няма старши треньор. За да му го върна, взех решение, че би трябвало да загребвам...Обадих се на колегата ми и малко по малко започнахме на подбив. На първите контролни изгубих всичко - и едноместно и двойка кану. Решаващо беше второто контролно, а пък младите не знаят по какъв начин да гребат, когато стане напечено и ги бихме и на едноместно, и на двойка. А за тях залогът да вземат участие в Олимпиада е огромен...Пък на мен въобще не ми пука дали ще отида или няма, аз съм взел участие на няколко Олимпиади. Та на подбив, на подбив и отидохме, само че нямахме доста опция да упражняваме, тялото ми след няколко дни стартира да дава заето - стартира болка тук, там....Три дни тренировки и след това ми трябват три дни за възобновяване...Не се получи. Нали знаеш - остарял човек!? Класирахме се на 10-о място на двойки, супер беше, а на едноместно - на 14-о място.
- Висококвалифициран кадър сте като треньор по гребане, не ви ли канят тук в България да оглавите федерацията, да станете състезателен министър или нещо такова?
- Имахме някакви диалози. Предложих им да работя за България, пък те ми дадоха отговор - абе, спри си там, там ти е силата, взимаш си пари...не се занимавай! Бях подготвен без пари да работя, доброволец... Бил съм треньор на тимовете на Австралия и на Китай, имам опит, познания! Проблемът е, че всички, които схващат у нас от този спорт, не им се дава да работят. Ръководството движи федерацията от 1985 година Нищо не се е трансформирало...мисленето им е останало в онази година.
- В България не ви желаят, само че пък заминавате като механически шеф в Международната федерация по кану-каяк?
- Имаше оповестена свободна позиция, за която аплайвах. Явихме се 130 индивида и никой от България не ми попречи. Избраха мен. Работата ми ще е да давам отговор за спорта кану-каяк и ще се опитам да го разпространявам по света.
Интервю на Живка АНГЕЛОВА
- Явих се напряко на смешка. Бях на 25 години. Вече женен и брачната половинка ми Дарина бе родила сина ни Георги, който преди няколко дни публично стана фамилен мъж. Жена ми тогава прочела някакъв афиш на басейн “Спартак” в София, че ще има такова съревнование и ме нави да се явя на него. Отидох да ревизира дали конкуренцията - някой от борците, не се е записал на състезанието и се успокоих, като разбрах, че те са на лагер и няма да участват. По това време ние - гребците и борците, имахме най-хубавите тела. След като разбрах, че имам огромни шансове за победа, се записах.
- Как минаха кръговете? Какво ви питаха на състезанието?
- Явихме се към 30 индивида и по устав трябваше да минем няколко кръга, съвсем както при миските. По време на първия тур дефилирах по черен костюм с вратовръзка, а на втория кръг трябваше да отговоря на тъпия даже за един състезател въпрос: “Кажете имената на три световноизвестни манекенки?” На третия тур се наложи да скочим в басейн, с цел да търсим короната на “Мис България”. Тук доста ми помогнаха уменията от гребането и аз се оправих със задачата доста добре. Последният “изпит” към този момент беше да дефилираме по бански костюми. Мисля, че и там се оправих добре.
- Каква премия получихте като победител в състезанието?
- Никаква. За Мис България имаше подарък кола и козметика, а за Мистър България - нищо, единствено крем за бръснене! Все отново спечелилият, т.е. аз, получих опция да показва страната на състезанията “Мистър Европа” и “Мистър Свят”. Аз участвах в състезанието в Европа, в Гера - малко градче в Германия, в което стояхме две-три седмици. Голям ваучър беше. Класирах се шести-седми, не можах да попадна на финала. Беше ме позор да се усмихвам. И ми споделят - усмихни се, бе - повече точки ще вземеш! И на втория кръг се усмихнах, но на първия...Не си одобрявам усмивката и по тази причина. Покойният Васил Папазов, с който бяхме другари, ме предложения да заместя различен мистър на надпреварата за най-красив мъж в света, тъй като го било позор да покаже определения. “Мистър Свят” тогава се организираше в Турция през месец март, само че към този момент беше почнал интензивният сезон за моя спорт - кану-каяк. Трябваше да заставам три-четири седмици при комшиите, само че пък избрах кариерата на състезател пред изявите на стилния подиум. Както споделя жена ми Дарина: “Много обичам да отивам на надпревари по гребане, тъй като там са най-хубавите мъже”.
Спечелил е доста трофеи и медали, свързани с гребането
- Жена ви ревнуваше ли? Сигурно е имало сериозен интерес към вас тогава?
- Ревнуваше ме в границите на естественото. Ние си имаме вяра, тъй като се намерихме прекомерно рано - тя беше на 13 година, а аз на 16 година Заедно сме към този момент 100 години...То има и дами, дето се въртят единствено към първенци - на международни, европейски, Олимпиади....Може спортистът на нищо да не наподобява, само че към него рой от дами?! Така че не е хубостта определяща за това.
- Получихте ли някакви оферти за фотоси, ревюта...?
- Да. Като завоювах купата, имах няколко забавни оферти за фотоси, реклами и видеоклипове, само че ги отхвърлих. Това не беше “моята” работа.
- Как стартира спортната ви кариера?
- Започна на 13-годишна възраст. Тренирах първо лека атлетика, само че откакто чух, че желаят да ме вършат дискохвъргач, избрах да упражнявам кану-каяк. Бях доста упорит. Още на първото международно, на което участвах през 1987 година, завоювах сребърен орден на единично кану на отдалеченост 1000 метра.
Малко след 1989 г.станах нещо като черна овца в нашия спорт. Винаги имах лично мнение, друго от наложените съветски стандарти и към този момент гледаха за най-малкото да ме отстранят. Много желаех по това време да потвърдя, че Бухалов не е най-хубавият в България. Двамата бяхме равностойни, само че тъй като аз бях по-”устатият”, все него избраха. На него като му кажеха, че бялото е черно, той се съгласяваше, а аз не можех. Бялото си е бяло, черното си е черно! Просто си имах лично мнение и си държах на него. Отидох в Австралия през 2001 година, знаех, че до момента в който Бухалов гребе тук, мен няма да ме пуснат. Исках да отида някъде да се осъществявам. Три години обаче там не съм упражнявал кой знае какъв брой и изгубих форма и в никакъв случай не се върнах там, където бях в България.
- Какви са ви връзките с Бухалов сега?
- Ние с него в никакъв случай не сме се карали и в никакъв случай не сме били супер другари. Даже в противен случай, почитаме се. На “здравей-здрасти” сме. Бил съм на лагери в Пловдив и той ни е правил за фитнес отстъпки за тима. Друг път аз съм го свързвал с представител на всякакви лодки...На трасето е едно, отвън лодката в никакъв случай не сме имали проблем.
- В Австралия каква беше главната ви работа?
- Трябваше да работя, с цел да устоявам фамилията. Ние отидохме всички едновременно там с малко спестени пари от България, само че те доста бързо започнаха да се топят. Та обстановката беше тренирам-работя, в случай че имам сили отново упражнявам. Работата ми беше да нарязвам кожа за шапки. Спорта там го броят за занимание и за него единствено харчиш...
Със фамилията си
- Знаехте ли език, когато тръгнахте?
- Не. Като отидох доста малко приказвах. Първата година всички ходехме на учебно заведение да учим.
- Как се решихте на „ стари” години през 2016 година да визиите с ваш сътрудник Австралия в спорта кану-каяк и то не на Олимпиада за ветерани, а на естествена?
- Ами и тук всичко стартира на подбив. Обадих се на колегата ми и говорихме. На квалификацията през 2015 година момчетата, които гребяха за Австралия, бяха доста зле и започнахме да се бъзикаме с другите треньори какъв подбив ще е старши треньорът им да се върне и да гребе на идната Олимпиада. И както съм старши треньор внезапно да станах отново играч. Мина ми през мозъка тогава, че в действителност може да се случи. В Австралия имаме две или три дисциплини на континенталното състезание и трябваше да победя на всичките. Директорът нямаше да ме пусне. Защото в случай че аз се явя и печеля, ще излезе, че той през всичките 12 години, през които е бил шеф, не е развил кануто въобще, по тази причина се месеше в работата ми и имахме спор по този въпрос. Накрая стигнахме до алтернативата: или си прави твоята работа, или аз да се махна...И се закри моята позиция - няма старши треньор. За да му го върна, взех решение, че би трябвало да загребвам...Обадих се на колегата ми и малко по малко започнахме на подбив. На първите контролни изгубих всичко - и едноместно и двойка кану. Решаващо беше второто контролно, а пък младите не знаят по какъв начин да гребат, когато стане напечено и ги бихме и на едноместно, и на двойка. А за тях залогът да вземат участие в Олимпиада е огромен...Пък на мен въобще не ми пука дали ще отида или няма, аз съм взел участие на няколко Олимпиади. Та на подбив, на подбив и отидохме, само че нямахме доста опция да упражняваме, тялото ми след няколко дни стартира да дава заето - стартира болка тук, там....Три дни тренировки и след това ми трябват три дни за възобновяване...Не се получи. Нали знаеш - остарял човек!? Класирахме се на 10-о място на двойки, супер беше, а на едноместно - на 14-о място.
- Висококвалифициран кадър сте като треньор по гребане, не ви ли канят тук в България да оглавите федерацията, да станете състезателен министър или нещо такова?
- Имахме някакви диалози. Предложих им да работя за България, пък те ми дадоха отговор - абе, спри си там, там ти е силата, взимаш си пари...не се занимавай! Бях подготвен без пари да работя, доброволец... Бил съм треньор на тимовете на Австралия и на Китай, имам опит, познания! Проблемът е, че всички, които схващат у нас от този спорт, не им се дава да работят. Ръководството движи федерацията от 1985 година Нищо не се е трансформирало...мисленето им е останало в онази година.
- В България не ви желаят, само че пък заминавате като механически шеф в Международната федерация по кану-каяк?
- Имаше оповестена свободна позиция, за която аплайвах. Явихме се 130 индивида и никой от България не ми попречи. Избраха мен. Работата ми ще е да давам отговор за спорта кану-каяк и ще се опитам да го разпространявам по света.
Интервю на Живка АНГЕЛОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ