Фаворитът за „Оскар“ тази година: „Баншите от Инишерин“ на Мартин МакДона
Мартин МакДона е от рядката порода създатели в актуалното кино, чиито филми са напълно техни творби – той е сценарист, продуцент и режисьор на всеки от последните си три плана, и всеки от тях очевидно носи неговия елементарно различим креативен почерк. Последното му начинание, „ Баншите от Инишерин “, не прави изключение и се подрежда измежду любимците през идния сезон на филмовите награди със своя изострен обществен коментар.
На пръв взор, „ Баншите от Инишерин “ е най-ирландският филм, който може да съществува. Всички артисти пред камерата са ирландци, приказват на британски език с осезателен ирландски акцент, действието се развива на фиктивен ирландски остров и е разположено хронологично в края на Ирландската революция от 1922 / 1923 година. МакДона безспорно прави изявление по отношение на присъщи черти и проблеми на родната си нация, само че и не се лимитира до това.
Сюжетът споделя за доброжелателния, само че простодушен Падраик, изигран от Колин Фарел със сърцераздирателна достоверност, и неговия другар Колм, локален музикант, под чиято кожа влиза Брендан Глийсън, постоянен помощник на МакДона. Колм е застаряващ интелектуалец, който си слага за цел да прекара остатъка от живота си в композиране и по-стимулиращи диалози, в сравнение с пастирът Падраик може да му предложи, и по тази причина ненадейно стартира да го пренебрегва.
Дори единствено в тези две персони МакДона илюстрира повече човешки парадокси, в сравнение с множеството създатели на комедии и драми съумяват да изобразят измежду всичките си персонажи в даден сюжет. Колм е истински културен стожер на фона на останалите мъже в бара на Инишерин, само че с убеденост декларира, че Моцарт е живял през 18 век, преди да бъде поправен от сестрата на Падраик, че виенският класик в действителност е живял и творил през 17 век.
Това, което убягва на възрастния музикант, е, че когато креативният уклон не бъде съпроводен от мъдрост и човешко схващане, личността остава съвсем толкоз безсъдържателна, колкото е и обликът на Падраик, който пуска в дома си обичаното си магаре и може да приказва за него с часове наред, без да каже нещо забавно. В амплоато Колин Фарел въплъщава различен абсурд: на доброжелателния глупец, който човек не желае да слуша, само че и не желае да види засегнат.
Конфликтът на тези две спорни персони се разиграва на фона на топовни изстрели на отсрещния бряг, до който действието по този начин и не стига. Войната е адресирана от персонажите с краткост и банално отношение, въпреки и явно да прокарва алегорични паралели с кавгата сред двамата мъже на Инишерин. В края на действието МакДона като че ли приказва на фена през Колм, когато героят декларира, че боевете са секнали, само че двете страни евентуално отново ще намерят защо да се бият.
Същото важи и за двамата централни персонажи, чието недоразумение ескалира до степен, в която „ Баншите от Инишерин “ се трансформира в самата формулировка за трагикомедия. Това чувство, прекомерно тъмно за жанровите рамки на черна комедия, е допълнено и от ориста на поддържащите облици: интелигентната, само че самотна сестра на Падраик, изиграна от Кери Кондън, и младия Доминик, изпълнен от Бари Киоун, който постоянно е обичай и насилван от татко си.
Можем единствено да гадаем съвсем като възпитаници, пишещи интерпретативно съчинение, дали МакДона е желал тези персонажи да се разглежат прецизно в подтекста на ирландската народност и история, само че творбата му носи годни послания в по-глобален подтекст. „ Баншите от Инишерин “ е микрокосмос на актуалната поляризация на отзиви, породена от обществените мрежи.
В него интелектуалците целеустремено се изолират, хората с власт злоупотребяват с нея, простаците валидират взаимно неправилните си, нелепи отзиви, а положителните хора, без значение от степента на интелектуалния си потенциал, просто страдат от цялостния недодялан звук и неналичието на цивилност. Изглежда като че ли актуалният свят не е доста по-различен от измисления ирландски остров на МакДона, нито е направил необикновен напредък от въоръжения спор, за който става дума и във кино лентата.
Страхотният режисьор и сценарист бе обран от триумфи на премиите „ Оскар “ през 2018 година за сметка на. Тогава единствено актьорите във кино лентата му Франсис МакДорманд и Сам Рокуел отнесоха по домовете си златни статуетки за своите осъществявания. Може би Академията ще се реваншира на МакДона през 2023 година и „ Баншите от Инишерин “ ще е неговият огромен успех – в случай че това е по този начин, никога няма да е несправедливо.
Още от създателя:
На пръв взор, „ Баншите от Инишерин “ е най-ирландският филм, който може да съществува. Всички артисти пред камерата са ирландци, приказват на британски език с осезателен ирландски акцент, действието се развива на фиктивен ирландски остров и е разположено хронологично в края на Ирландската революция от 1922 / 1923 година. МакДона безспорно прави изявление по отношение на присъщи черти и проблеми на родната си нация, само че и не се лимитира до това.
Сюжетът споделя за доброжелателния, само че простодушен Падраик, изигран от Колин Фарел със сърцераздирателна достоверност, и неговия другар Колм, локален музикант, под чиято кожа влиза Брендан Глийсън, постоянен помощник на МакДона. Колм е застаряващ интелектуалец, който си слага за цел да прекара остатъка от живота си в композиране и по-стимулиращи диалози, в сравнение с пастирът Падраик може да му предложи, и по тази причина ненадейно стартира да го пренебрегва.
Дори единствено в тези две персони МакДона илюстрира повече човешки парадокси, в сравнение с множеството създатели на комедии и драми съумяват да изобразят измежду всичките си персонажи в даден сюжет. Колм е истински културен стожер на фона на останалите мъже в бара на Инишерин, само че с убеденост декларира, че Моцарт е живял през 18 век, преди да бъде поправен от сестрата на Падраик, че виенският класик в действителност е живял и творил през 17 век.
Това, което убягва на възрастния музикант, е, че когато креативният уклон не бъде съпроводен от мъдрост и човешко схващане, личността остава съвсем толкоз безсъдържателна, колкото е и обликът на Падраик, който пуска в дома си обичаното си магаре и може да приказва за него с часове наред, без да каже нещо забавно. В амплоато Колин Фарел въплъщава различен абсурд: на доброжелателния глупец, който човек не желае да слуша, само че и не желае да види засегнат.
Конфликтът на тези две спорни персони се разиграва на фона на топовни изстрели на отсрещния бряг, до който действието по този начин и не стига. Войната е адресирана от персонажите с краткост и банално отношение, въпреки и явно да прокарва алегорични паралели с кавгата сред двамата мъже на Инишерин. В края на действието МакДона като че ли приказва на фена през Колм, когато героят декларира, че боевете са секнали, само че двете страни евентуално отново ще намерят защо да се бият.
Същото важи и за двамата централни персонажи, чието недоразумение ескалира до степен, в която „ Баншите от Инишерин “ се трансформира в самата формулировка за трагикомедия. Това чувство, прекомерно тъмно за жанровите рамки на черна комедия, е допълнено и от ориста на поддържащите облици: интелигентната, само че самотна сестра на Падраик, изиграна от Кери Кондън, и младия Доминик, изпълнен от Бари Киоун, който постоянно е обичай и насилван от татко си.
Можем единствено да гадаем съвсем като възпитаници, пишещи интерпретативно съчинение, дали МакДона е желал тези персонажи да се разглежат прецизно в подтекста на ирландската народност и история, само че творбата му носи годни послания в по-глобален подтекст. „ Баншите от Инишерин “ е микрокосмос на актуалната поляризация на отзиви, породена от обществените мрежи.
В него интелектуалците целеустремено се изолират, хората с власт злоупотребяват с нея, простаците валидират взаимно неправилните си, нелепи отзиви, а положителните хора, без значение от степента на интелектуалния си потенциал, просто страдат от цялостния недодялан звук и неналичието на цивилност. Изглежда като че ли актуалният свят не е доста по-различен от измисления ирландски остров на МакДона, нито е направил необикновен напредък от въоръжения спор, за който става дума и във кино лентата.
Страхотният режисьор и сценарист бе обран от триумфи на премиите „ Оскар “ през 2018 година за сметка на. Тогава единствено актьорите във кино лентата му Франсис МакДорманд и Сам Рокуел отнесоха по домовете си златни статуетки за своите осъществявания. Може би Академията ще се реваншира на МакДона през 2023 година и „ Баншите от Инишерин “ ще е неговият огромен успех – в случай че това е по този начин, никога няма да е несправедливо.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ