Руската власт в Кавказ се разпада
Марсел Курпершук, Raamoprusland.nl
На назад във времето работят Путин и Ердоган, които споделят антипатията си към Запада и носталгията по Османската и Царската империя. В Кавказ обаче превес има Ердоган. Според някогашния дипломат Марсел Курпершук фактът, че Путин не е съумял или не е поискал да се намеси, с цел да избави арменското население в Карабах,е знак за раздробяване на властта в района.
Нагорни Карабах и Сребреница бяха непознати места, до момента в който не бяха изправени пред етническо пречистване. Там, където всеобхватният престиж изчезва, демоните на историята се завръщат.
Векове наред Босна е била част от Османската империя. Арменски Карабах попада под Иранско господство и след това е анексиран от Руската империя.
След Първата международна война Османската империя се разделя на днешна Турция. Империята на царете продължи като Съветския съюз.
Анкара и Москва в този момент се дистанцират от междинния интервал
Строгият всемирски татко на модерна Турция, Кемал Ататюрк, избави анадолската част от по-нататъшно разделяне. Той може да резервира тази чест. Но сходно на Путин, Ердоган следва визия за историческа орис. Той е актуалният султан, подсилен от религиозната еднаквост и волята на народа. Само като велика мощ Турция може да си върне заслужен правоприемник на своя османски статут.
Панорамата 1453 на Ердоган, триизмерното изображение на завладяването на Константинопол от византийците, не е просто музей. Путин и Ердоган откриха общ език в недоволството им против „ Запада “, който желае да лиши суперсилите им от първородството. Само заради тази причина е немислимо Турция да стане постоянен член на Европейския съюз. Подобно на Русия, Турция попада в друга геометрична рамка.
И по този начин Ердоган постоянно е мислил за Турция и Европейски Съюз
даже когато не му беше редно да го споделя на глас. Светската Турция на Ататюрк се ограничи в национални граници. Османистката Турция на Ердоган се постанова на всички места, където султанът имаше пръст в пая: Близкия изток, Северна Африка, Балканите и в този момент изключително Кавказ. Путин и Ердоган не се считат за по-низши от Европейски Съюз. Тяхната персона и визия показват национална воля за власт, която липсва на Европейски Съюз. В Брюксел силова политика е мръсна дума. Според техния опит европейското многообразие и раздробеност се манипулират по-лесно, в сравнение с противоположното. Носталгия по османците В тази евразийска визия Путин и Ердоган се откриха. Те философстваха за това с часове и дни в Сочи и другаде, седнали край масата.
Те биха могли да се намерят взаимно в неприязън и възмущение против „ Запада “, който желае да ограби тези велики сили от тяхното първородство. За миг връзката изглеждаше замъглена, когато съветски Су-24 беше свален от турски F-16 над турската граница със Сирия. Но през 2016 година Ердоган предприе неповторимата стъпка да се извини на Путин за това. В последна сметка Ердоган одобри съветския протекторат над Сирия на Асад. В подмяна Путин остави на мира турските анклави в северната част на Сирия. След това турският яд се концентрира върху поддръжката на Съединени американски щати за сирийския клон на кюрдската ПКК. Турция в допълнение се дистанцира от НАТО със закупуването на съветската противовъздушна система С-400.
Ердоган и Путин са сродни души от споделена историческа позиция. В западните медии цялото внимание е ориентирано към Нагорни Карабах като човешка трагедия; нов стадий от геноцидния арменски Кръстен път. Обединените народи и Европейски Съюз търсят достъп и облекчение на страданието. Но какво значи това свлачище за салдото на силите в геостратегическа вероятност? Основните играчи са сили, които са във война за Кавказ и неговите граници от епохи: Русия, Турция и Иран. Първо последователно, след това бързо частите от турско-азербайджанската фантазия си пристигнаха на мястото. Предложен сухопътен мост с братската нация Азербайджан ще свърже Турция с Казахстан и други страни в Централна Азия през Каспийско море.
Предишен европейски план, газопроводът Набуко от Баку до Австрия, препъна Газпром и Русия
Следваща стъпка: кулоар Нагорни Карабах още не беше паднал, когато Турция и Азербайджан сложиха продължението на масата: кулоар от Азербайджан по южната граница на Армения до Нахичеван, анклав на Азербайджан, вклинен сред Армения и Турция. Това беше главното ядене на празненството за успеха на Ердоган и Алиев, което за по-голяма изясненост беше маркирано в Нахичеван. Въпросът е извънредно сензитивен за Русия и Иран. Москва е била настойник на Армения още по времето на царете. Зангезурският кулоар също минава паралелно на единствената част от границата, която Иран споделя с Армения. Никога до момента звездите не са били толкоз благосклонни към пантурския проект на Анкара Нахичеван и Зангезур в този момент са опората, към която се върти играта.
Изведнъж Нахичеван се къпе в турско-азербайджанска популярност. Но това неразбираемо кътче в никакъв случай не излизаше от мозъка. Бащата на президента Алиев е от анклава. Организацията на турските страни е учредена през 2006 година по самодейност на президента на Казахстан Назарбаев. Да не приказваме, че Ной слезе от ковчега, който Потопът беше паркирал на планината Арарат. Никога до момента звездите не са били толкоз благосклонни към този пантурски проект. Ако бъде реализирано съглашение, повторното завземане на Истанбул и Анкара на локалните избори следващата година може да се окаже свършена договорка за Ердоган.
Никой народ не е по-националистичен от турците, без значение от деноминацията. За Русия гроздето е кисело. Шепата съветски миротворци в Нагорни Карабах стояха безучастни. Сталин даде на арменския анклав статут на самостоятелна област в границите на Азербайджан като част от своята политика на владей и разделяй. Сега Москва загуби този инструмент.
Путин отчуждава Армения
Отсъствието на руснака се пояснява като знак за разпад на властта. За Москва е значимо, че арменският министър председател Пашинян не поддържа съветската интервенция в Украйна и е насочен към Запада. Путин е много безпомощен против Ердоган. Той се нуждае от Турция и Азербайджан, с цел да заобиколят западните наказания за петрола и други области. Въпросът е дали Пашинян и неговото отчуждение от Москва ще останат тук: стотици години православен съюз не изчезват просто по този начин. Турция и Азербайджан са незаменими сътрудници за отслабения Иран. Ердоган даже назовава Иран пръчка зад вратата, ако Армения не сътрудничи по коридора към Нахичеван; Техеран би бил подготвен да разреши връзката да премине през иранска територия, в случай че не може да се реализира решение с Армения.
Путин се нуждае от Турция и Азербайджан
с цел да заобиколят западните наказания Пашинян поддържа добър контакт с Ердоган. Арменско-турското доближаване може да бъде последната стъпка в промяната на властта в Южен Кавказ: Турция вместо Русия. Анкара към този момент мечтае за азербайджанско-арменско-турско побратимяване под Ноевия Арарат. Ердоган държи всички железа в огъня Ердоган наподобява е ревизирал всички квадратчета за своя план: съответна стъпка в неговите огромни турски фантазии. Особено значимо за Европейски Съюз и Америка е дали и по какъв начин се измества салдото в руско-турските връзки. Ердоган има повече поле за маневриране от Путин. Той държи и ножа, и хляба: в Киев и Москва, в НАТО и Европейски Съюз. Неговите калкулации варират според от дневния обменен курс, най-вече от вътрешната му позиция: raison d`état (ползата за страната - над всичко) на квадрат. Всичко е по договаряне.
Сътрудничеството сред страните служи на ползите на момента.
Опортюнизъм по принцип. При Путин нещата са разнообразни. Враждебността, граничеща с параноя към Запада, под управлението на Вашингтон, дефинира мисленето и дейностите му. Северна Корея и Китай са съседите, на които разчита. Ердоган също може ловко да употребява това в своя пазар на държавни ползи. И Путин го знае. Руските С-400, противозаконната търговия, туристите, потоците от нефт и пари са там като доказателство. Америка споделя, че няма F-35, стига да изберете S-400. Но за Ердоган Нахичеванският кулоар е по-интересен от F-35. Ердоган ще направи всичко допустимо той и Путин да продължат да се назовават „ другари “, стига това да е подходящо. Имперска Русия разруши на прахуляк Османската империя и единствено с помощта на британците Истанбул не беше трансфорат в съветски Константинопол. Ататюрк беше в защита против Съветския съюз. Но неоосманистът Ердоган е ангажиран да си възвърне позициите. Междувременно вратите му остават отворени за бизнес с приятеля му Путин.
Превод: Фактор.бг
На назад във времето работят Путин и Ердоган, които споделят антипатията си към Запада и носталгията по Османската и Царската империя. В Кавказ обаче превес има Ердоган. Според някогашния дипломат Марсел Курпершук фактът, че Путин не е съумял или не е поискал да се намеси, с цел да избави арменското население в Карабах,е знак за раздробяване на властта в района.
Нагорни Карабах и Сребреница бяха непознати места, до момента в който не бяха изправени пред етническо пречистване. Там, където всеобхватният престиж изчезва, демоните на историята се завръщат.
Векове наред Босна е била част от Османската империя. Арменски Карабах попада под Иранско господство и след това е анексиран от Руската империя.
След Първата международна война Османската империя се разделя на днешна Турция. Империята на царете продължи като Съветския съюз.
Анкара и Москва в този момент се дистанцират от междинния интервал
Строгият всемирски татко на модерна Турция, Кемал Ататюрк, избави анадолската част от по-нататъшно разделяне. Той може да резервира тази чест. Но сходно на Путин, Ердоган следва визия за историческа орис. Той е актуалният султан, подсилен от религиозната еднаквост и волята на народа. Само като велика мощ Турция може да си върне заслужен правоприемник на своя османски статут.
Панорамата 1453 на Ердоган, триизмерното изображение на завладяването на Константинопол от византийците, не е просто музей. Путин и Ердоган откриха общ език в недоволството им против „ Запада “, който желае да лиши суперсилите им от първородството. Само заради тази причина е немислимо Турция да стане постоянен член на Европейския съюз. Подобно на Русия, Турция попада в друга геометрична рамка.
И по този начин Ердоган постоянно е мислил за Турция и Европейски Съюз
даже когато не му беше редно да го споделя на глас. Светската Турция на Ататюрк се ограничи в национални граници. Османистката Турция на Ердоган се постанова на всички места, където султанът имаше пръст в пая: Близкия изток, Северна Африка, Балканите и в този момент изключително Кавказ. Путин и Ердоган не се считат за по-низши от Европейски Съюз. Тяхната персона и визия показват национална воля за власт, която липсва на Европейски Съюз. В Брюксел силова политика е мръсна дума. Според техния опит европейското многообразие и раздробеност се манипулират по-лесно, в сравнение с противоположното. Носталгия по османците В тази евразийска визия Путин и Ердоган се откриха. Те философстваха за това с часове и дни в Сочи и другаде, седнали край масата.
Те биха могли да се намерят взаимно в неприязън и възмущение против „ Запада “, който желае да ограби тези велики сили от тяхното първородство. За миг връзката изглеждаше замъглена, когато съветски Су-24 беше свален от турски F-16 над турската граница със Сирия. Но през 2016 година Ердоган предприе неповторимата стъпка да се извини на Путин за това. В последна сметка Ердоган одобри съветския протекторат над Сирия на Асад. В подмяна Путин остави на мира турските анклави в северната част на Сирия. След това турският яд се концентрира върху поддръжката на Съединени американски щати за сирийския клон на кюрдската ПКК. Турция в допълнение се дистанцира от НАТО със закупуването на съветската противовъздушна система С-400.
Ердоган и Путин са сродни души от споделена историческа позиция. В западните медии цялото внимание е ориентирано към Нагорни Карабах като човешка трагедия; нов стадий от геноцидния арменски Кръстен път. Обединените народи и Европейски Съюз търсят достъп и облекчение на страданието. Но какво значи това свлачище за салдото на силите в геостратегическа вероятност? Основните играчи са сили, които са във война за Кавказ и неговите граници от епохи: Русия, Турция и Иран. Първо последователно, след това бързо частите от турско-азербайджанската фантазия си пристигнаха на мястото. Предложен сухопътен мост с братската нация Азербайджан ще свърже Турция с Казахстан и други страни в Централна Азия през Каспийско море.
Предишен европейски план, газопроводът Набуко от Баку до Австрия, препъна Газпром и Русия
Следваща стъпка: кулоар Нагорни Карабах още не беше паднал, когато Турция и Азербайджан сложиха продължението на масата: кулоар от Азербайджан по южната граница на Армения до Нахичеван, анклав на Азербайджан, вклинен сред Армения и Турция. Това беше главното ядене на празненството за успеха на Ердоган и Алиев, което за по-голяма изясненост беше маркирано в Нахичеван. Въпросът е извънредно сензитивен за Русия и Иран. Москва е била настойник на Армения още по времето на царете. Зангезурският кулоар също минава паралелно на единствената част от границата, която Иран споделя с Армения. Никога до момента звездите не са били толкоз благосклонни към пантурския проект на Анкара Нахичеван и Зангезур в този момент са опората, към която се върти играта.
Изведнъж Нахичеван се къпе в турско-азербайджанска популярност. Но това неразбираемо кътче в никакъв случай не излизаше от мозъка. Бащата на президента Алиев е от анклава. Организацията на турските страни е учредена през 2006 година по самодейност на президента на Казахстан Назарбаев. Да не приказваме, че Ной слезе от ковчега, който Потопът беше паркирал на планината Арарат. Никога до момента звездите не са били толкоз благосклонни към този пантурски проект. Ако бъде реализирано съглашение, повторното завземане на Истанбул и Анкара на локалните избори следващата година може да се окаже свършена договорка за Ердоган.
Никой народ не е по-националистичен от турците, без значение от деноминацията. За Русия гроздето е кисело. Шепата съветски миротворци в Нагорни Карабах стояха безучастни. Сталин даде на арменския анклав статут на самостоятелна област в границите на Азербайджан като част от своята политика на владей и разделяй. Сега Москва загуби този инструмент.
Путин отчуждава Армения
Отсъствието на руснака се пояснява като знак за разпад на властта. За Москва е значимо, че арменският министър председател Пашинян не поддържа съветската интервенция в Украйна и е насочен към Запада. Путин е много безпомощен против Ердоган. Той се нуждае от Турция и Азербайджан, с цел да заобиколят западните наказания за петрола и други области. Въпросът е дали Пашинян и неговото отчуждение от Москва ще останат тук: стотици години православен съюз не изчезват просто по този начин. Турция и Азербайджан са незаменими сътрудници за отслабения Иран. Ердоган даже назовава Иран пръчка зад вратата, ако Армения не сътрудничи по коридора към Нахичеван; Техеран би бил подготвен да разреши връзката да премине през иранска територия, в случай че не може да се реализира решение с Армения.
Путин се нуждае от Турция и Азербайджан
с цел да заобиколят западните наказания Пашинян поддържа добър контакт с Ердоган. Арменско-турското доближаване може да бъде последната стъпка в промяната на властта в Южен Кавказ: Турция вместо Русия. Анкара към този момент мечтае за азербайджанско-арменско-турско побратимяване под Ноевия Арарат. Ердоган държи всички железа в огъня Ердоган наподобява е ревизирал всички квадратчета за своя план: съответна стъпка в неговите огромни турски фантазии. Особено значимо за Европейски Съюз и Америка е дали и по какъв начин се измества салдото в руско-турските връзки. Ердоган има повече поле за маневриране от Путин. Той държи и ножа, и хляба: в Киев и Москва, в НАТО и Европейски Съюз. Неговите калкулации варират според от дневния обменен курс, най-вече от вътрешната му позиция: raison d`état (ползата за страната - над всичко) на квадрат. Всичко е по договаряне.
Сътрудничеството сред страните служи на ползите на момента.
Опортюнизъм по принцип. При Путин нещата са разнообразни. Враждебността, граничеща с параноя към Запада, под управлението на Вашингтон, дефинира мисленето и дейностите му. Северна Корея и Китай са съседите, на които разчита. Ердоган също може ловко да употребява това в своя пазар на държавни ползи. И Путин го знае. Руските С-400, противозаконната търговия, туристите, потоците от нефт и пари са там като доказателство. Америка споделя, че няма F-35, стига да изберете S-400. Но за Ердоган Нахичеванският кулоар е по-интересен от F-35. Ердоган ще направи всичко допустимо той и Путин да продължат да се назовават „ другари “, стига това да е подходящо. Имперска Русия разруши на прахуляк Османската империя и единствено с помощта на британците Истанбул не беше трансфорат в съветски Константинопол. Ататюрк беше в защита против Съветския съюз. Но неоосманистът Ердоган е ангажиран да си възвърне позициите. Междувременно вратите му остават отворени за бизнес с приятеля му Путин.
Превод: Фактор.бг
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ