Мариям (Мариям Пализбан) е журналист и активист за справедлива съдебна

Мариям (Мариям Пализбан) е публицист и деятел за обективна правосъдна система в Иран. Забрадена и с дълга рокля, което не може да скрие класическата й персийска хубост, бледото издължено лице, едрите хармонични черти и огнения взор на продълговатите бадемови очи, съчетани с обилна стройна снага, тя написа полемични възпламеняващи публикации и посещава родственици (предимно майки) на убити, молейки ги за амнистия и прошка. В иранското правосъдие, (уж) почиващо на Корана, майката на погубен може да елементарни на причинителя на закононарушението и това да бъде взето поради от съда, с цел да бъде опрощение. Мекосърдечие, религия и обич Мариям не среща на никое място, а е прокуждана с експанзия и неприкрита ненавист.  Паша (Навид Мохамади), водач на именитата незаконна група " Лантури ", чорлав космат неотразим дивак, се влюбва в Мариям и популяризира слуха, че е взаимно. Няма нищо сходно, просто няколко обстановки могат да се поясняват двояко, а гордата, умна и деликатна жена не желае да наранява непосредствено и дефинитивно дълбоките усеща (които са неоспорим факт) на бандита. Той, разгневен и обезверен, я залива с киселина. Тя ослепява, а лицето ѝ...

Най-интересното във кино лентата, който е едно от едвам двете превъзходни ирански на и който е погрешно озаглавен вместо " Мариям " да вземем за пример, е реакцията на героинята. Тя, толкоз великодушна и благородна, сама отхвърля (нещо, за което е убеждавала другите от високите си нравствени позиции) да елементарни на Паша и той е наказан да бъде ослепен от доктор в болница. Лекарят би трябвало да е акуратен, с цел да приложи тъкмо толкоз провали със сярната киселина, колкото самичък наказаният е нанесъл. Представяте ли си?! В XXI век смут, потрес, свирепост и нонсенс, сякаш в името на Бога - тъй като в Стария завет пишело " око за око " (нещо, което Христос е отрекъл, а даже и Мохамед недолюбва, в случай че четеш внимателно)! В XXI век смут, потрес, свирепост и нонсенс, сякаш в името на Бога... Мариям обаче не е споделила последната си дума, а финалният кадър с нейната сегашна осанка ни разплаква и потриса.

Режисьорът Реза Дормишиян (чудесния ) си играе самоуверено с търпението на цензорите на тоталитарния режим на аятоласите, тъй като е взел в тази измислена, само че почиваща на действителни обстановки история за името на основната героиня това на Мариям Раджави. Раджави е дълготраен бежанец и деятел за цивилен права и оглавява интернационална самодейност тъкмо срещу зачестилите в Иран набези с киселина против дами (в нета има фотоси, които ще ви вгорчат живота за месеци напред).

Автор: Бистра Андреева