Марин Райков пред Клуб Z: Агресорът не може да бъде омилостивен, а само респектиран!
Марин Райков е един от най-авторитетни български дипломати. Бил е дипломат във Франция и Италия, в този момент в Обединеното кралство. Служебен министър-председател през 2013 година
- Г-н Райков, интернационалният продан изобилства от информация за решенията на Лондон, свързани с опитите да принудена Москва да прекрати експанзията против Украйна, да бъде реализирана цялостна интернационална изолираност на Русия и оптимално висока икономическа цена на военната й експанзия. Но в светлината на обстоятелствата, които следим час по час, какви са преобладаващите настройки измежду Вашите сътрудници в Лондон и какви са непосредствените им упования?
- Самият аз бях сюрпризиран, че редица наблюдаващи тук цитират във връзка войната в Украйна лениновата фраза, че има десетилетия, в които не се случва нищо, само че има седмици, в които се случват десетилетия. Нека по изключение да му признаем, че за това е бил прав. Мащабната експанзия на Русия против суверенна европейска нация като Украйна без подозрение наложи тектонични промени в европейската среда на сигурност. Нашите решения през днешния ден по рецесията ще форматират за години напред мястото ни в системата на интернационалните връзки, по този начин както решенията ни по време на войната в Югославия преди години обрисуваха евро-атлантическата ни вероятност. За разлика от 2008, когато Москва безнаказано откъсна елементи от Грузия, и 2014, когато окупира Крим, този път сигналът за паника отекна с брутална мощ за Европа, която сигурно ще размести своите цели и усещания, свързани с построяването на европейската защита. Както в Европейски Съюз, по този начин и във Англия мощно доминира разбирането, че след експанзията, какъвто и да е изходът от войната, е невероятно връщането към правилото „ бизнес както нормално “. Налице е единомислеща констатация, че Москва съумя да сплоти Европейски Съюз и даже да запълни ненапълно разлома от Брекзит. Открит остава обаче въпросът дали тези дейности ще тласнат Европа към това да научи „ езика на силата “.
Преди 85 години фрустрацията от загубата на Първата международна война тласна Берлин към призрачен имперски план, който европейските демокрации охрабриха посредством Мюнхенското съглашение от 1938 година Днес Русия се стреми да ревизира изхода от Студената война и също залага на възможен европейския метод на омиротворяване на агресора. Разбира се всеки исторически паралел е конвенционален, само че си разрешавам този, тъй като след експанзията на Москва свободно можем да кажем, че съветският империализъм е останал с много „ аналогови “ характерности и преследва остарели цели със остарели средства. Но нищо не охрабрява повече един геополитически див звяр от упованието му, че ще срещне уязвимост и пукнатини в солидарността сред страните, които предизвика.
- След всичко, което се изписа по тематиката, за рационално мислещия наблюдаващ като че ли остава към момента без отговор въпросът каква е задачата на експанзията.
- Не искам да бъда измежду тези, които заемат позата на военни специалисти, само че ще призная, че от военно-политическа позиция не виждам каква би била устойчивата и удържима цел на агресора. Дълговременната окупация изисква запаси, които явно не са налични. Създаването на нов замразен спор в региона може да му донесе единствено краткосрочни дивиденти. Това е война без действителна идея от позиция на ползите на Русия. В морално-политическо отношение за Русия войната е изгубена. Какъвто и да военният излаз от нея. За демократичния свят, към който ние принадлежим, е явно, че през днешния ден ракетите унищожават домовете на тези, които през 2014 година вееха знамената на Европейския съюз на Майдана. Тази констатация ангажира моралната отговорност на европейските демократични общества и няма политически компромис, който да анулира това събитие. В това отношение нямам подозрение, че измежду задачите на тези, които започнаха войната, е точно да се избегне сполучливото осъществяване в Украйна на либерален модел на европейско развиване, от чиято заразителна мощ властващите в Москва толкоз мощно се притесняват.
- Смятате ли, че фактически сигурността на България остава незасегната от тази радикална смяна на средата за сигурност в Черноморския район?
- Естествено, както мнозина българи и аз в тези дни имам изострена сензитивност към тематиката за националната ни сигурност. Това е разумно, откакто Москва стартира най-мащабните за Европа военни дейности от Втората международна война насам. Непровокирано и по своя самодейност Москва дефинира страната ни като неприятелска. Това породи опасения измежду някои, че България би могла да се озове измежду така наречен „ законни “ цели на възможни силови дейности. Никому не е убягнало от вниманието, че Русия разполага с два пункта на наличие надълбоко в Европа – Калининград и Сърбия. Но директният съветски достъп до всеки от тях е невъобразим без огромен спор и това се осъзнава от всички, които наблюдават за сигурността на страните, намиращи се на тези две хипотетични траектории. Следователно имам вяра, че в случай че разсъждаваме рационално няма причина да приказваме за непосредствена заплаха за България. Но одобрявам като изключително потребно предизвестие изказването на министър Лавров, с което той сложи под въпрос суверенното право на България да избира източниците на своята сигурност, настоявайки за проверка на участието ни в НАТО.
За нас българите принадлежността ни в НАТО и в Европейски Съюз е основен цивилизационен избор. Искам да имам вяра, че сме обединени към разбирането, че участието ни в Алианса не е платоничен акт на геополитически флирт, а пълноценно присъединяване, предполагащо деен принос. Всички осъзнаваме, че този, който се разтоварва от отговорностите си към своята и към общата сигурност за сметка на съдружниците, провокира единствено паника измежду своите и пренебрежение измежду непознатите. Потенциалният агресор не може да бъде омилостивен, а единствено респектиран. Никой в нашия защитителен Съюз не може да си разреши да бъде едва звено в общата ни архитектура на сигурност. Нямам подозрение, че България би трябвало ускорено да построи качества, които внезапно да покачат отбранителния ни капацитет.
- Почти всеки ден сме очевидци на нови ограничения за икономическа изолираност на Москва. Вярвате ли, че този на пръв взор невиждан „ икономически хигиеничен кордон “ е фактически непромокаем?
- Фактите са явни: Руската централна банка е обект на извънредно тежки наказания. Основните съветски банки бяха изключени от световната система за разплащане SWIFT, а европейските банкови институции изключиха Русия от радарите си. Рискът от галопираща инфлация и от криза е явен и съветските жители ще го усетят прекомерно скоро. Стотици огромни компании напуснаха страната и е малко евентуално в идващите години задграничните вложители да се завърнат. С други думи - в случай че някой в Москва е мечтаел да ексхумира Съюз на съветските социалистически републики, в този момент рискува да го получи в най-нелицеприятния му обществен вид. Разбира се, тази обстановка ще се отрази и на нашите към този момент наранени от ковид-епидемията европейски стопански системи. Редица вложители ще понесат основни загуби. Ръстът на разноските за военни цели ще бъде значителен и безалтернативен. Отделни среди в Европейски Съюз даже ще слагат под въпрос някои от задачите, контрактувани през ноември 2021 година в Глазгоу на съмита КОП26. Очевидно най-големи ще бъдат провокациите в областта на енергетиката, където е мъчно да бъде реализирана цялостна изолираност на Москва заради енергийната взаимозависимост на някои европейски страни като България. Чрез част от газопреносната система у нас се подхранва и енергийната взаимозависимост на Сърбия. Но за мен е явно, че всяка рецесия носи своите решения, а те от своя страна ще доведат до един по-независим, по-интегриран и по-устойчив европейски енергиен бранш.
Същевременно за междинния съветски жител предстоят в средносрочен проект тежки времена и това не може да радва никого, тъй като наш честен дълг е да вършим разлика сред осъждането на дейностите на съветските управляващи и отношението към съветския народ, който неизбежно ще понесе следствията от тях.
- Но някои не мислят по този начин и слагат въпроса „ за какво народ с такава история и просвета като съветския търпи тази обстановка? “
- Руският народ не носи групова отговорност за експанзията, осъществена в негово име. Трудно е да се съпротивляваш при атмосфера на всеобщи арести на протестиращи, само че ние изискуем на тези хора самопризнание за тяхната смелост и морална мощ. Както знаете, двете камари на Руския парламент одобриха законодателство, което всъщност е еднакво на въведено военно състояние. Цензурата е повсеместна. Фактите са известни и са оттатък всевъзможен коментар. Над 70% от съветските жители получават информация единствено от следените от Кремъл медии. Как да чакаме от тях всеобща опозиция през днешния ден? Но каква ще е реакцията на тези съветски хора, когато след време схванат истината? И дали тогава русофилите в България ще ги поддържат в гнева им против режима? Откровено да Ви кажа – за мен тези въпроси остават отворени.
- Руската посланичка в София назова премиера ни " служител ". Какъв е вашият прочит като посланик на това държание?
- Българите нормално не са великодушни към тези, които ги ръководят. Но през днешния ден това си е наш български проблем. Никой не може извън да наскърбява тези, които сме избрали. Когато в Русия стартират да избират демократично ръководителите си, ще схванат какъв брой това е недопустимо. Тази надменност ми припомня, че даже рисков русофил като Драган Цанков беше реагирал на сходно държание с известното послание към Москва: " Не ви щем меда - не ви щем жилото! "
- Г-н Райков, интернационалният продан изобилства от информация за решенията на Лондон, свързани с опитите да принудена Москва да прекрати експанзията против Украйна, да бъде реализирана цялостна интернационална изолираност на Русия и оптимално висока икономическа цена на военната й експанзия. Но в светлината на обстоятелствата, които следим час по час, какви са преобладаващите настройки измежду Вашите сътрудници в Лондон и какви са непосредствените им упования?
- Самият аз бях сюрпризиран, че редица наблюдаващи тук цитират във връзка войната в Украйна лениновата фраза, че има десетилетия, в които не се случва нищо, само че има седмици, в които се случват десетилетия. Нека по изключение да му признаем, че за това е бил прав. Мащабната експанзия на Русия против суверенна европейска нация като Украйна без подозрение наложи тектонични промени в европейската среда на сигурност. Нашите решения през днешния ден по рецесията ще форматират за години напред мястото ни в системата на интернационалните връзки, по този начин както решенията ни по време на войната в Югославия преди години обрисуваха евро-атлантическата ни вероятност. За разлика от 2008, когато Москва безнаказано откъсна елементи от Грузия, и 2014, когато окупира Крим, този път сигналът за паника отекна с брутална мощ за Европа, която сигурно ще размести своите цели и усещания, свързани с построяването на европейската защита. Както в Европейски Съюз, по този начин и във Англия мощно доминира разбирането, че след експанзията, какъвто и да е изходът от войната, е невероятно връщането към правилото „ бизнес както нормално “. Налице е единомислеща констатация, че Москва съумя да сплоти Европейски Съюз и даже да запълни ненапълно разлома от Брекзит. Открит остава обаче въпросът дали тези дейности ще тласнат Европа към това да научи „ езика на силата “.
Преди 85 години фрустрацията от загубата на Първата международна война тласна Берлин към призрачен имперски план, който европейските демокрации охрабриха посредством Мюнхенското съглашение от 1938 година Днес Русия се стреми да ревизира изхода от Студената война и също залага на възможен европейския метод на омиротворяване на агресора. Разбира се всеки исторически паралел е конвенционален, само че си разрешавам този, тъй като след експанзията на Москва свободно можем да кажем, че съветският империализъм е останал с много „ аналогови “ характерности и преследва остарели цели със остарели средства. Но нищо не охрабрява повече един геополитически див звяр от упованието му, че ще срещне уязвимост и пукнатини в солидарността сред страните, които предизвика.
- След всичко, което се изписа по тематиката, за рационално мислещия наблюдаващ като че ли остава към момента без отговор въпросът каква е задачата на експанзията.
- Не искам да бъда измежду тези, които заемат позата на военни специалисти, само че ще призная, че от военно-политическа позиция не виждам каква би била устойчивата и удържима цел на агресора. Дълговременната окупация изисква запаси, които явно не са налични. Създаването на нов замразен спор в региона може да му донесе единствено краткосрочни дивиденти. Това е война без действителна идея от позиция на ползите на Русия. В морално-политическо отношение за Русия войната е изгубена. Какъвто и да военният излаз от нея. За демократичния свят, към който ние принадлежим, е явно, че през днешния ден ракетите унищожават домовете на тези, които през 2014 година вееха знамената на Европейския съюз на Майдана. Тази констатация ангажира моралната отговорност на европейските демократични общества и няма политически компромис, който да анулира това събитие. В това отношение нямам подозрение, че измежду задачите на тези, които започнаха войната, е точно да се избегне сполучливото осъществяване в Украйна на либерален модел на европейско развиване, от чиято заразителна мощ властващите в Москва толкоз мощно се притесняват.
- Смятате ли, че фактически сигурността на България остава незасегната от тази радикална смяна на средата за сигурност в Черноморския район?
- Естествено, както мнозина българи и аз в тези дни имам изострена сензитивност към тематиката за националната ни сигурност. Това е разумно, откакто Москва стартира най-мащабните за Европа военни дейности от Втората международна война насам. Непровокирано и по своя самодейност Москва дефинира страната ни като неприятелска. Това породи опасения измежду някои, че България би могла да се озове измежду така наречен „ законни “ цели на възможни силови дейности. Никому не е убягнало от вниманието, че Русия разполага с два пункта на наличие надълбоко в Европа – Калининград и Сърбия. Но директният съветски достъп до всеки от тях е невъобразим без огромен спор и това се осъзнава от всички, които наблюдават за сигурността на страните, намиращи се на тези две хипотетични траектории. Следователно имам вяра, че в случай че разсъждаваме рационално няма причина да приказваме за непосредствена заплаха за България. Но одобрявам като изключително потребно предизвестие изказването на министър Лавров, с което той сложи под въпрос суверенното право на България да избира източниците на своята сигурност, настоявайки за проверка на участието ни в НАТО.
За нас българите принадлежността ни в НАТО и в Европейски Съюз е основен цивилизационен избор. Искам да имам вяра, че сме обединени към разбирането, че участието ни в Алианса не е платоничен акт на геополитически флирт, а пълноценно присъединяване, предполагащо деен принос. Всички осъзнаваме, че този, който се разтоварва от отговорностите си към своята и към общата сигурност за сметка на съдружниците, провокира единствено паника измежду своите и пренебрежение измежду непознатите. Потенциалният агресор не може да бъде омилостивен, а единствено респектиран. Никой в нашия защитителен Съюз не може да си разреши да бъде едва звено в общата ни архитектура на сигурност. Нямам подозрение, че България би трябвало ускорено да построи качества, които внезапно да покачат отбранителния ни капацитет.
- Почти всеки ден сме очевидци на нови ограничения за икономическа изолираност на Москва. Вярвате ли, че този на пръв взор невиждан „ икономически хигиеничен кордон “ е фактически непромокаем?
- Фактите са явни: Руската централна банка е обект на извънредно тежки наказания. Основните съветски банки бяха изключени от световната система за разплащане SWIFT, а европейските банкови институции изключиха Русия от радарите си. Рискът от галопираща инфлация и от криза е явен и съветските жители ще го усетят прекомерно скоро. Стотици огромни компании напуснаха страната и е малко евентуално в идващите години задграничните вложители да се завърнат. С други думи - в случай че някой в Москва е мечтаел да ексхумира Съюз на съветските социалистически републики, в този момент рискува да го получи в най-нелицеприятния му обществен вид. Разбира се, тази обстановка ще се отрази и на нашите към този момент наранени от ковид-епидемията европейски стопански системи. Редица вложители ще понесат основни загуби. Ръстът на разноските за военни цели ще бъде значителен и безалтернативен. Отделни среди в Европейски Съюз даже ще слагат под въпрос някои от задачите, контрактувани през ноември 2021 година в Глазгоу на съмита КОП26. Очевидно най-големи ще бъдат провокациите в областта на енергетиката, където е мъчно да бъде реализирана цялостна изолираност на Москва заради енергийната взаимозависимост на някои европейски страни като България. Чрез част от газопреносната система у нас се подхранва и енергийната взаимозависимост на Сърбия. Но за мен е явно, че всяка рецесия носи своите решения, а те от своя страна ще доведат до един по-независим, по-интегриран и по-устойчив европейски енергиен бранш.
Същевременно за междинния съветски жител предстоят в средносрочен проект тежки времена и това не може да радва никого, тъй като наш честен дълг е да вършим разлика сред осъждането на дейностите на съветските управляващи и отношението към съветския народ, който неизбежно ще понесе следствията от тях.
- Но някои не мислят по този начин и слагат въпроса „ за какво народ с такава история и просвета като съветския търпи тази обстановка? “
- Руският народ не носи групова отговорност за експанзията, осъществена в негово име. Трудно е да се съпротивляваш при атмосфера на всеобщи арести на протестиращи, само че ние изискуем на тези хора самопризнание за тяхната смелост и морална мощ. Както знаете, двете камари на Руския парламент одобриха законодателство, което всъщност е еднакво на въведено военно състояние. Цензурата е повсеместна. Фактите са известни и са оттатък всевъзможен коментар. Над 70% от съветските жители получават информация единствено от следените от Кремъл медии. Как да чакаме от тях всеобща опозиция през днешния ден? Но каква ще е реакцията на тези съветски хора, когато след време схванат истината? И дали тогава русофилите в България ще ги поддържат в гнева им против режима? Откровено да Ви кажа – за мен тези въпроси остават отворени.
- Руската посланичка в София назова премиера ни " служител ". Какъв е вашият прочит като посланик на това държание?
- Българите нормално не са великодушни към тези, които ги ръководят. Но през днешния ден това си е наш български проблем. Никой не може извън да наскърбява тези, които сме избрали. Когато в Русия стартират да избират демократично ръководителите си, ще схванат какъв брой това е недопустимо. Тази надменност ми припомня, че даже рисков русофил като Драган Цанков беше реагирал на сходно държание с известното послание към Москва: " Не ви щем меда - не ви щем жилото! "
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ