Манията по лалета“ (на нидерландски: tulpenmanie) всъщност е един от

„ Манията по лалета “ (на нидерландски: tulpenmanie) в действителност е един от първите известни ни огромни финансови балони в историята. Много преди срутва на Дот Ком или балоните на пазара за недвижимите парцели през последните десетилетия, в Холандия се случва Манията по лалетата, която стартира към 1624 година и доближава своя пик от 1636 до 1637 година Докато мащабът й, във връзка с това какъв брой необятно публикувана е, към момента значително се разисква, както и какви и какъв брой тъкмо са всичките аргументи за него, есенцията му е, че за малко време цените на лалетата в Холандия се повишават до нелепи равнища като в един миг едно цвете коства повече от годишния приход на дипломиран търговец или майстор, а някои типове лалета стигат над 10 пъти повече!

Защо обаче тъкмо лалета? Днес цветето ни се коства толкоз просто, само че холандските градинари от 17 век го възхваляват като изтънчено и неповторимо и го слагат на най-голям фундамент. Цветовете му бяха надалеч по-богати, обилни и ярки от тези на съвсем всяко друго цвете в Европа, когато то е въведено на континента с импорт от Турция в средата на 16 век. Холандците бързо се влюбиха в него и съществуването на лалета в градината на човек скоро става нещо като знак на висок обществен статус. След като този значим психически съставен елемент беше налице, към този момент се появяваше сериозен капацитет за основаване на фикс идея по растението и надлежно балон.

Така напълно предстоящо през 30-те години на 17 век цените на луковиците се покачиха и то с бързи темпове, когато от ден на ден и повече спекуланти навлязоха на пазара. Кои са всички тези спекуланти, към момента не се знае тъкмо, само че наподобява, че те са най-много заможни търговци, а не представители на благородството и някакви вложители. Поради тази причина търговията с лалета се организираше най-вече по таверните, в сравнение с борсата.

Лале от разновидността Вицекрал в нидерландски азбучник от 1637 година. Цената за негова луковица доближава сред 3000 и 4200 гулдена според от размера.

Към 1636 година безусловно всяка луковица – даже и нискокачествените – можеше да се продаде за малко положение, със междинна цена от към 160 гулдена като в пика си те стигнаха близо 200 гулдена. За страдание, няма действителен прецизен метод да се преведат тези суми в модерни пари, само че за информация, един естествен дипломиран търговец по това време нормално изкарва по към 150 гулдена годишно. Така че, в случай че желаеме да добием визия какъв брой тъкмо е това в днешни пари – типичният дипломиран служащ в Съединените щати вади приблизително към 48 000 $ годишно. Така че, употребявайки тази извънредно нестабилна методология, междинната цена на една луковица излиза към 64 000 $ през върха на Манията.

Луковици

Във върха на Манията, се случва една куриозна обстановка – седем деца продават на търг наследството от умрелия си татко: 70 луковици лалета. Едната от тях е от извънредно редкия вид Violetten Admirael van Enkhuizen, която в последна сметка е продадена за 5200 гулдена – безспорен връх. Общата облага от търга е 53 000 гулдена… за 70 луковици. На различен търг през 1635 година са продадени 40 луковици за 100 000 гулдена. Нека още веднъж да споменем, че един характерен дипломиран търговец по това време прави единствено към 150 гулдена годишно.

Британския публицист Чарлз Макей в книгата си „ Extraordinary Popular Delusions and the Madness of the Crowds “, оповестена през 1841 година (за която някои икономисти настояват, че преувеличава степента на Манията, тъй че имайте това предвид) написа:

Залив Зойдерзе

Макей споделя също, че има едно доста рядко лале, което се продава не за пари, а за четири тлъсти вола, осем тлъсти прасета, дванадесет дебели овце, две оки вино, четири бъчви бира, 300 кг сирене, две тона масло, легло, сребърна чаша, комплект фини облекла, жито и ръж. Всичко това беше оценено на към 1500-2000 гулдена. В различен случай той твърди, че луковицата Semper Augustus се продава за 12 декара земеделска земя.

…

Но не след дълго пазарът на лалета се срутва и то по много гръмък метод – внезапно. Това стартира в град Харлем на напълно естествен търг на луковици, когато един от купувачите не се появява да си заплати за луковицата, която взима. Това кара хората да стартират да се тормозят, че към този момент няма хора, които в действителност купуват цветята, с цел да ги гледа, а по-скоро просто ги купуваха, с цел да ги препродадат. Без забележими купувачи, единствено продавачи, в границите на дни измежду търговците на лалета настъпва суматоха. Някои от по-разумните вложители се пробваха да поддържат пазара, само че търсенето на лалета доста бързо изчезна и пазарът скоро се изпари. Лалета, които костваха по няколко хиляди гулдена единствено седмици преди, в този момент бяха оценени на едвам 1% от тази сума.

Изненадващо е, че крахът на пазара не наподобява да е бил доста фрапантен. Докато някои изгубиха благосъстоянието си, множеството просто заплатиха дребни санкции за това, че не са спазили договорите си за лалета и продължиха с живота си. Спекулантите на фючърси на лалета не бяха задължени да платят цялостната сума по контракта си, а единствено дребен %, в случай че решат да не платят за покупката си, което също наподобява е асъдействало за растежа на балона. Това в комбиниране с обстоятелството, че по-голямата част от търговията не се организираше на фондовата борса или измежду благородството и че като цяло няма действителна замяна на пари и лалета по време на пика на балона, са аргументите цялостната стопанска система на страната да не се повлияе доста на цялото това крушение.