Манастирът "Седемте престола" събира седем църкви под един покрив
Манастирът "Седемте престола" събира седем църкви под един покрив
Манастирът „ Седемте престола “ е сврян в прегръдката на Стара планина, в долината на дребната река Габровница, край село Еленов дол, община Своге, Софийска област.
От две години негов свещеник е архимандрит Антим, който застана пред БГНЕС, с цел да опише историята на светата обител.
„ Светата обител е датирана като духовно средище в края на X и началото на XI век. Манастирът е неповторим със своята архитектура в църквата. Името Седемте престола идва от обстоятелството, че са обединени седем църкви в една. В храма има обособени седем дребни църквички, които са пригодени за свещенодействие и носят имената на някой светец или библейско събитие, по тази причина се споделя и седемпрестолната света обител. Няма аналог в цяла Европа ”, описа отецът.
Той добави, че манастирът е просъществувал и след бурните времена на турско иго, въпреки че на няколко пъти е бил опожаряван и от него през днешния ден в достоверния си тип е непокътната единствено църквата.
„ Запазен е неповторимият полилей „ Хоро “, който е от 1819 година и напълно направен от дърворезба. Полилеят е формиран от 15 елементи с оцветени дърворезбовани подиуми. Имаме чудотворна икона на Осеновлашката Св. Богородица. Тук се намират и полилеите, дарени от съветския имперски двор през 1820 година ”, обясни архимандрит Антим.
На това място е отсядал Вълчан Войвода, който е от прилежащото село Осеновлак, а доста писатели са намирали муза, обхванати от живописната панорама и уединението.
„ Тук е творил патриархът на българската литература Иван Вазов, където основава една от най-красивите си произведения „ Клепалото бие “. В манастирския двор е заровен и един пропуснат създател и публицист с псевдоним Змей Горянин (известен български детски публицист - бел.ред.), който е от Русе. Той е съвременник на Вазов и е бил доста непосредствен с последния свещеник на манастира йеромонах Христофор. Гробът му е тук по негово предпочитание, откакто прекарва последните си 5 години в манастира. В манастира е обитавал и служел Софроний Врачански – свещеник на Врачанска митрополия, в чийто диоцез тогава попадал и манастирът "Седемте престола", изясни игуменът на манастира.
Той сподели, че през днешния ден манастирът се устоя с продажбата на свещи, икони, отдават земи чартърен, както и от отдаването на стаи, в които гости отсядат. Отец Антим разкри, че огромен проблем за тях е покривът на църквата, който е в неприятно положение и добави, че напълно скоро стартира ремонтът му.
„ Отпуснаха ни помощ от дирекцията по вероизповедания. Добавихме сума и от нас, с помощта на великодушни българи, които още дават пари. Чакаме единствено времето да ни разреши и започваме ремонта му ”, съобщи отецът.
Във време на произшествия и лошотии, отец Антим прикани хората да се придържат към Десетте Божи заповеди и да живеят съгласно тях. Така нещата ще тръгнат в добра посока, тъй като съгласно него през днешния ден живеем без да съблюдаваме разпоредбите, не сме братолюбиви и милостиви един към различен. Архимандритът съобщи, че най-важното е да останем индивиди и показа, че в своя живот той се води от максимата: „ Ако можеш да окажеш помощ – помогни, в случай че не можеш – не пречи ”. /БГНЕС
Манастирът „ Седемте престола “ е сврян в прегръдката на Стара планина, в долината на дребната река Габровница, край село Еленов дол, община Своге, Софийска област.
От две години негов свещеник е архимандрит Антим, който застана пред БГНЕС, с цел да опише историята на светата обител.
„ Светата обител е датирана като духовно средище в края на X и началото на XI век. Манастирът е неповторим със своята архитектура в църквата. Името Седемте престола идва от обстоятелството, че са обединени седем църкви в една. В храма има обособени седем дребни църквички, които са пригодени за свещенодействие и носят имената на някой светец или библейско събитие, по тази причина се споделя и седемпрестолната света обител. Няма аналог в цяла Европа ”, описа отецът.
Той добави, че манастирът е просъществувал и след бурните времена на турско иго, въпреки че на няколко пъти е бил опожаряван и от него през днешния ден в достоверния си тип е непокътната единствено църквата.
„ Запазен е неповторимият полилей „ Хоро “, който е от 1819 година и напълно направен от дърворезба. Полилеят е формиран от 15 елементи с оцветени дърворезбовани подиуми. Имаме чудотворна икона на Осеновлашката Св. Богородица. Тук се намират и полилеите, дарени от съветския имперски двор през 1820 година ”, обясни архимандрит Антим.
На това място е отсядал Вълчан Войвода, който е от прилежащото село Осеновлак, а доста писатели са намирали муза, обхванати от живописната панорама и уединението.
„ Тук е творил патриархът на българската литература Иван Вазов, където основава една от най-красивите си произведения „ Клепалото бие “. В манастирския двор е заровен и един пропуснат създател и публицист с псевдоним Змей Горянин (известен български детски публицист - бел.ред.), който е от Русе. Той е съвременник на Вазов и е бил доста непосредствен с последния свещеник на манастира йеромонах Христофор. Гробът му е тук по негово предпочитание, откакто прекарва последните си 5 години в манастира. В манастира е обитавал и служел Софроний Врачански – свещеник на Врачанска митрополия, в чийто диоцез тогава попадал и манастирът "Седемте престола", изясни игуменът на манастира.
Той сподели, че през днешния ден манастирът се устоя с продажбата на свещи, икони, отдават земи чартърен, както и от отдаването на стаи, в които гости отсядат. Отец Антим разкри, че огромен проблем за тях е покривът на църквата, който е в неприятно положение и добави, че напълно скоро стартира ремонтът му.
„ Отпуснаха ни помощ от дирекцията по вероизповедания. Добавихме сума и от нас, с помощта на великодушни българи, които още дават пари. Чакаме единствено времето да ни разреши и започваме ремонта му ”, съобщи отецът.
Във време на произшествия и лошотии, отец Антим прикани хората да се придържат към Десетте Божи заповеди и да живеят съгласно тях. Така нещата ще тръгнат в добра посока, тъй като съгласно него през днешния ден живеем без да съблюдаваме разпоредбите, не сме братолюбиви и милостиви един към различен. Архимандритът съобщи, че най-важното е да останем индивиди и показа, че в своя живот той се води от максимата: „ Ако можеш да окажеш помощ – помогни, в случай че не можеш – не пречи ”. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ