Доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, пред „Труд“: Необходима е революция в образователната система
Малко откакто Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси навърши 15 години, се срещаме с неговия създател и ректор доцент Григорий Вазов . Говорим си за връзката сред университетите и бизнеса, за нужните промени и за какво страната е майка за държавните и мащеха за частните вузове. Както и за идния тритомник, който ще събере неразказаните истории на великия Вазов жанр, на който той самият е потомък.
– Наскоро Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, на което сте създател, навърши 15 години. Като се обърнете обратно какъв беше пътят до тази годишнина?
– Пътят беше забавен, сложен, доста прочувствен, с доста напрежение, доста неприятности, само че и доста хубост в връзките с хората. Най-трудно беше одобряването на името на университета като съществено висше образователно заведение. Смятам, че успяхме да го създадем и към този момент изрично мога да кажа, че сме едни от най-хубавите в региона на икономическото обучение и специалностите, които ние предлагаме. Това го потвърждава и Националната акредитационна организация, Рейтинговата система, както и това, че за повторно ще получим акредитация от British Accreditation Council.
– Мотото на събитието, с което отбелязахте 15-тата годишнина беше „ Кой ще съумява в идващите 15 години и за какво “. За вас какъв е отговорът на този въпрос?
– Често обичам да споделям, че във времето, в което ние сме учили и сме ставали преподаватели, съществуваше понятието „ потомство “, под което се разбираше, да вземем за пример, дядо, наследник, внук и по този начин нататък. Такива бяха понятията и от позиция на развиването на новите специалности, в общи линии с подобен цикъл. Във момента всеки нов мобилен телефон е ново потомство, т.е. той е с нови функционалности и би трябвало да се появи новото потомство, което да дава отговор на тях. Поколенията към този момент се сменят доста по-бързо, специалностите също и университетите, които не престават да имат специалности, които 20 години към този момент ги няма на пазара, нямат бъдеще. Университетът би трябвало във времето да планува какви ще са новите технологии, новият тип медицина, медикаменти, произвеждане на аварийни човешки елементи и на още доста неща, с цел да може да реагира и да приготви съответния вид експерти, които ще са нужни след време.
– Успяват ли университетите и изобщо просветителната ни система да навакса с тези непрекъснати промени?
– Не. Или в случай че има такива университети, те са доста малко, или в доста малко специалности. А фактът, че ние съществуваме на пазара, имаме студенти с една доста добра реализация, дава съображение да мислим, че отговаряме на тези условия. Ние нямаме специалности, които да са отминали във времето, а в противен случай – имаме такива, с които изпреварваме времето.
– Когато се срещате с младежите те наподобяват ли ви задоволително амбициозни и стимулирани да учат и да се развиват?
– За разлика от доста хора на моите години, че и по-млади, които хвърлят всички обвинявания върху младежите, моето мнение е радикално друго. Просто тъй като е елементарно да кажеш – те са такива. Тази имитация съществува от 3000 години. Винаги едно потомство упреква това, което идва след него, че не е такова, каквото би трябвало. Но когато сравня потенциала и размера познания, опциите на моето потомство, което беше едно положително потомство, със настоящето – разликата е голяма. Тя е във всичко. Тя е в целия размер от човешки познания, които те получават сега – доста повече, доста по-бързо, с доста повече мисъл и дълбочина, в сравнение с ние. Сегашното потомство е с забавни упоритости. Много от тях не мечтаят просто да получават висока заплата, а да работят това, което ги прави щастливи и по този метод те правят това нещо прелестно.
– Наскоро медийната група „ Инвестор “ закупи мажоритарния дял от ВУЗФ. Защо се стигна до тази договорка и какво ще се промени за студентите?
– До тук бях самичък, само че аз и университетът имаме доста по-големи упоритости. Да, едни от най-хубавите сме в България, само че ние желаеме да бъдем едни от най-хубавите в Югоизточна Европа, по-късно в Централна и Югоизточна Европа и по този начин нататък. Но самичък на приход-разход не мога. Да, ще продължа да предлагам едно доста положително обучение, само че ще ми липсват научната, приложната мисъл, ще ми липсват положителните огромни планове, които въпреки това ще построяват новия вид преподаватели. Ще ми липсват доста неща и в един миг това ще окаже въздействие върху качеството на образованието. Тази моя концепция се появи преди две или три години, че на мен ми би трябвало сътрудник, който да има една друга мощност, една друга мощ – икономическа, финансова, медийна, с която да дадем новия подтик за идващите 15 години в развиването на университета. Търсих го и имаше искащи, само че всички споделяха – ето ти едни пари и чакай някакви дивиденти. На мен подобен сътрудник не ми трябваше, тъй като пари постоянно могат да се намерят. На мен ми би трябвало сътрудник, който да живее с моите хрумвания, да има упоритостите да направи един доста добър университет, само че и да има потенциала като една огромна икономическа конструкция. Този сътрудник се появи и към този момент 6 месеца работим прелестно и всички фактори са налице, с цел да бъдат покрити упоритостите, които имаме.
– Има ли съгласно вас съмнение от страна на бизнеса по отношение на образованието, което получават студентите в българските университети?
– Да. Аз съм виждал какво е отношението към университетите на огромни конференции с бизнеса в Западна Европа. Там бизнесът изпитва голямо почитание към преподавателите. Това е станало с годините и е извоювано. При нас не е по този начин и виновността не е единствено в университетите, а и в самия бизнес. Това несъгласие съществува още от Римско време – бизнесът постоянно изпреварва развиването на университетите. А функционалността на вуза е да даде на експерта базовия размер от познания, върху който той, започвайки да работи в дадена корпорация, да надгражда. Но това би трябвало да стане с инвестиция от самата корпорация, с цел да получи той нужната корпоративна компетентност. В света има несъмнено десетки или стотици хиляди банки и застрахователни компании. Всяка една от тях си има лична конструкция, лична документи, обноски на работа. Аз не мога да приготвя това, което желае бизнесът за еди кое си работно, място, еди кое си бюро или еди кое си гише. Те желаят незабавно като вземат човек от тук той да бъде подготвен и да стартира да работи. Аз мога да дам добър експерт, който да има базовите познания, да има мисълта и упоритостта да се усъвършенства.
– А друго ли е отношението от страна на бизнеса към студентите, приключили частни и държавни университети?
– Аз не обичам да разделям университетите на частни и държавни. В България има положителни и не чак толкоз положителни вузове. Ние не са разграничаваме по друго с изключение на по формата на благосъстоятелност и по отношението на страната. За нея държавните университети са нейни деца, а за частните е мащеха. Тя няма никакво отношение към тях, даже противоположното – има някакъв прикрит възторг колкото може повече проблеми да се основават на частните университети.
– Напоследък от ден на ден се приказва за образованието като главен приоритет, дават обещание се огромни промени, съгласно вас това прави ли се в реалност?
– Да. В момента има една тактика, която на пръв взор е добра и стартира да се извършва. Сегашният министър на образованието Красимир Вълчев има едно огромно преимущество – че е финансист и не е професор, дълго време е бил основен секретар и е в този бизнес. Той работи добре, само че моето мнение е, че към този момент с еволюция в образованието няма да се получи. Трябва малко гражданска война. Стратегията е добра, само че резултатът ще пристигна след време. Трябват малко по-резки промени. Време е да се намерения за смяна във финансирането на университетите и страната да намерения за приватизация на избрани държавни университети. Време е към този момент всеки да се потвърждава – откакто сте доста положителни приватизирайте, вземете заеми и докажете, че сте доста положителни.
– Според данните за 2016 година, българите отделят приблизително по 282 лв. за обезпечаване на живота или имуществото си. Това малко или доста е и къде ни слага по отношение на другите европейски страни?
– Точно къде не мога да кажа, само че сигурно сме някъде най-после в този вид ранглиста. Вече повече 20 години си задавам въпроса за какво е по този начин. В началото упреквах застрахователните компании, че не влагат задоволително в това да се образова българинът какво му дава една добра застраховка. Забелязах обаче, че те го вършат, имат съществени рекламни акции и няма резултат. Всичко опира до народопсихология. Единственото, което съумя я да промени преди време бяха мутрите. А в този момент един път, два, три пъти ти се наводнява къщата и отново не си се застраховал, а става дума за 40-50 лв. годишно. Цигарите или ракията, която изпиваш са повече. Не е оправданието, че нямаме пари. Това изключително възприятие, че страната би трябвало наложително да се грижи за теб, идва още от социализма. Изчезнаха мутрите от автомобилния пазар и две трети от колите отново са незастраховани.
– Една от концепциите, които се разисква, е нарушителите да заплащат повече за застраховка „ Гражданска отговорност “. Какво мислите за нея?
– Прекрасна концепция. За разлика от всички останали ограничения, които се одобряват в закони и т.н, а народът продължава да се убива по улиците с колите, мисля, че една такава система доста бързо ще дисциплинира водачите.
– Казвате, че 50 години не се уморявате да говорите за роднинската си връзка с Иван Вазов. В момента събирате родовата история в тритомник, разкажете по какъв начин върви работата по него?
– Аз обмислям по този начин. Да, Иван Вазов е популярен и неповторим, Патриарха на българската литература. Но той е изваден, и това съзнателно е направено във времето, от града в който е живял, от обществото, което го е основало, което е основало и Вазовия жанр. Когато се върнем обратно ще забележим, че публичната среда е основала освен Иван Вазов, а целия жанр Вазов – в който е ген. Владимир Вазов, ген. Георги Вазов, неповторими мостри на военни пълководци и то в международната история. До тях стоят други братя – един Борис Вазов, който е бил заместник- ръководител на Народното събрание, един необикновен държавник, зад тях спри Никола Вазов, който е финансирал образованието, зад тях стои Кирил Вазов, който е приключил медицина в Цариград и е основал един от първите медицински лицеи там и по-късно основава един дребен модел на поликлиника в Стара Загора и по този начин нататък. В момента се ровят архиви, с цел да се хване цялата среда, времето, възпитанието. Както „ Под игото “ стартира с вечеря, да се стартира от тази вечеря. Идеята е да се хване целият Вазов жанр и взаимоотношенията сред тях.
Нашият посетител
Доц. доктор Григорий Вазов е създател и ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси. Започва академичната си кариера през 1976 година като помощник в катедра “Финанси и заем ” на СА “Д. Ценов ” – Свищов. Два мандата е изпълнявал длъжността декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС. В интервала 1991-1994 година заема постовете консултант на министъра и зам.-министьр в Министерството на индустрията, търговията и услугите. Бил е член на СД на Международната банка за икономическо съдействие и на Международната капиталова банка. Научните му ползи са в областта на макроикономика, доктрина на финансите, корпоративни финанси, доктрина на ръководството, където има над 100 научни труда.
Доц. Вазов е и Велик занаятчия на Обединената велика масонска ложа в България.
– Наскоро Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, на което сте създател, навърши 15 години. Като се обърнете обратно какъв беше пътят до тази годишнина?
– Пътят беше забавен, сложен, доста прочувствен, с доста напрежение, доста неприятности, само че и доста хубост в връзките с хората. Най-трудно беше одобряването на името на университета като съществено висше образователно заведение. Смятам, че успяхме да го създадем и към този момент изрично мога да кажа, че сме едни от най-хубавите в региона на икономическото обучение и специалностите, които ние предлагаме. Това го потвърждава и Националната акредитационна организация, Рейтинговата система, както и това, че за повторно ще получим акредитация от British Accreditation Council.
– Мотото на събитието, с което отбелязахте 15-тата годишнина беше „ Кой ще съумява в идващите 15 години и за какво “. За вас какъв е отговорът на този въпрос?
– Често обичам да споделям, че във времето, в което ние сме учили и сме ставали преподаватели, съществуваше понятието „ потомство “, под което се разбираше, да вземем за пример, дядо, наследник, внук и по този начин нататък. Такива бяха понятията и от позиция на развиването на новите специалности, в общи линии с подобен цикъл. Във момента всеки нов мобилен телефон е ново потомство, т.е. той е с нови функционалности и би трябвало да се появи новото потомство, което да дава отговор на тях. Поколенията към този момент се сменят доста по-бързо, специалностите също и университетите, които не престават да имат специалности, които 20 години към този момент ги няма на пазара, нямат бъдеще. Университетът би трябвало във времето да планува какви ще са новите технологии, новият тип медицина, медикаменти, произвеждане на аварийни човешки елементи и на още доста неща, с цел да може да реагира и да приготви съответния вид експерти, които ще са нужни след време.
– Успяват ли университетите и изобщо просветителната ни система да навакса с тези непрекъснати промени?
– Не. Или в случай че има такива университети, те са доста малко, или в доста малко специалности. А фактът, че ние съществуваме на пазара, имаме студенти с една доста добра реализация, дава съображение да мислим, че отговаряме на тези условия. Ние нямаме специалности, които да са отминали във времето, а в противен случай – имаме такива, с които изпреварваме времето.
– Когато се срещате с младежите те наподобяват ли ви задоволително амбициозни и стимулирани да учат и да се развиват?
– За разлика от доста хора на моите години, че и по-млади, които хвърлят всички обвинявания върху младежите, моето мнение е радикално друго. Просто тъй като е елементарно да кажеш – те са такива. Тази имитация съществува от 3000 години. Винаги едно потомство упреква това, което идва след него, че не е такова, каквото би трябвало. Но когато сравня потенциала и размера познания, опциите на моето потомство, което беше едно положително потомство, със настоящето – разликата е голяма. Тя е във всичко. Тя е в целия размер от човешки познания, които те получават сега – доста повече, доста по-бързо, с доста повече мисъл и дълбочина, в сравнение с ние. Сегашното потомство е с забавни упоритости. Много от тях не мечтаят просто да получават висока заплата, а да работят това, което ги прави щастливи и по този метод те правят това нещо прелестно.
– Наскоро медийната група „ Инвестор “ закупи мажоритарния дял от ВУЗФ. Защо се стигна до тази договорка и какво ще се промени за студентите?
– До тук бях самичък, само че аз и университетът имаме доста по-големи упоритости. Да, едни от най-хубавите сме в България, само че ние желаеме да бъдем едни от най-хубавите в Югоизточна Европа, по-късно в Централна и Югоизточна Европа и по този начин нататък. Но самичък на приход-разход не мога. Да, ще продължа да предлагам едно доста положително обучение, само че ще ми липсват научната, приложната мисъл, ще ми липсват положителните огромни планове, които въпреки това ще построяват новия вид преподаватели. Ще ми липсват доста неща и в един миг това ще окаже въздействие върху качеството на образованието. Тази моя концепция се появи преди две или три години, че на мен ми би трябвало сътрудник, който да има една друга мощност, една друга мощ – икономическа, финансова, медийна, с която да дадем новия подтик за идващите 15 години в развиването на университета. Търсих го и имаше искащи, само че всички споделяха – ето ти едни пари и чакай някакви дивиденти. На мен подобен сътрудник не ми трябваше, тъй като пари постоянно могат да се намерят. На мен ми би трябвало сътрудник, който да живее с моите хрумвания, да има упоритостите да направи един доста добър университет, само че и да има потенциала като една огромна икономическа конструкция. Този сътрудник се появи и към този момент 6 месеца работим прелестно и всички фактори са налице, с цел да бъдат покрити упоритостите, които имаме.
– Има ли съгласно вас съмнение от страна на бизнеса по отношение на образованието, което получават студентите в българските университети?
– Да. Аз съм виждал какво е отношението към университетите на огромни конференции с бизнеса в Западна Европа. Там бизнесът изпитва голямо почитание към преподавателите. Това е станало с годините и е извоювано. При нас не е по този начин и виновността не е единствено в университетите, а и в самия бизнес. Това несъгласие съществува още от Римско време – бизнесът постоянно изпреварва развиването на университетите. А функционалността на вуза е да даде на експерта базовия размер от познания, върху който той, започвайки да работи в дадена корпорация, да надгражда. Но това би трябвало да стане с инвестиция от самата корпорация, с цел да получи той нужната корпоративна компетентност. В света има несъмнено десетки или стотици хиляди банки и застрахователни компании. Всяка една от тях си има лична конструкция, лична документи, обноски на работа. Аз не мога да приготвя това, което желае бизнесът за еди кое си работно, място, еди кое си бюро или еди кое си гише. Те желаят незабавно като вземат човек от тук той да бъде подготвен и да стартира да работи. Аз мога да дам добър експерт, който да има базовите познания, да има мисълта и упоритостта да се усъвършенства.
– А друго ли е отношението от страна на бизнеса към студентите, приключили частни и държавни университети?
– Аз не обичам да разделям университетите на частни и държавни. В България има положителни и не чак толкоз положителни вузове. Ние не са разграничаваме по друго с изключение на по формата на благосъстоятелност и по отношението на страната. За нея държавните университети са нейни деца, а за частните е мащеха. Тя няма никакво отношение към тях, даже противоположното – има някакъв прикрит възторг колкото може повече проблеми да се основават на частните университети.
– Напоследък от ден на ден се приказва за образованието като главен приоритет, дават обещание се огромни промени, съгласно вас това прави ли се в реалност?
– Да. В момента има една тактика, която на пръв взор е добра и стартира да се извършва. Сегашният министър на образованието Красимир Вълчев има едно огромно преимущество – че е финансист и не е професор, дълго време е бил основен секретар и е в този бизнес. Той работи добре, само че моето мнение е, че към този момент с еволюция в образованието няма да се получи. Трябва малко гражданска война. Стратегията е добра, само че резултатът ще пристигна след време. Трябват малко по-резки промени. Време е да се намерения за смяна във финансирането на университетите и страната да намерения за приватизация на избрани държавни университети. Време е към този момент всеки да се потвърждава – откакто сте доста положителни приватизирайте, вземете заеми и докажете, че сте доста положителни.
– Според данните за 2016 година, българите отделят приблизително по 282 лв. за обезпечаване на живота или имуществото си. Това малко или доста е и къде ни слага по отношение на другите европейски страни?
– Точно къде не мога да кажа, само че сигурно сме някъде най-после в този вид ранглиста. Вече повече 20 години си задавам въпроса за какво е по този начин. В началото упреквах застрахователните компании, че не влагат задоволително в това да се образова българинът какво му дава една добра застраховка. Забелязах обаче, че те го вършат, имат съществени рекламни акции и няма резултат. Всичко опира до народопсихология. Единственото, което съумя я да промени преди време бяха мутрите. А в този момент един път, два, три пъти ти се наводнява къщата и отново не си се застраховал, а става дума за 40-50 лв. годишно. Цигарите или ракията, която изпиваш са повече. Не е оправданието, че нямаме пари. Това изключително възприятие, че страната би трябвало наложително да се грижи за теб, идва още от социализма. Изчезнаха мутрите от автомобилния пазар и две трети от колите отново са незастраховани.
– Една от концепциите, които се разисква, е нарушителите да заплащат повече за застраховка „ Гражданска отговорност “. Какво мислите за нея?
– Прекрасна концепция. За разлика от всички останали ограничения, които се одобряват в закони и т.н, а народът продължава да се убива по улиците с колите, мисля, че една такава система доста бързо ще дисциплинира водачите.
– Казвате, че 50 години не се уморявате да говорите за роднинската си връзка с Иван Вазов. В момента събирате родовата история в тритомник, разкажете по какъв начин върви работата по него?
– Аз обмислям по този начин. Да, Иван Вазов е популярен и неповторим, Патриарха на българската литература. Но той е изваден, и това съзнателно е направено във времето, от града в който е живял, от обществото, което го е основало, което е основало и Вазовия жанр. Когато се върнем обратно ще забележим, че публичната среда е основала освен Иван Вазов, а целия жанр Вазов – в който е ген. Владимир Вазов, ген. Георги Вазов, неповторими мостри на военни пълководци и то в международната история. До тях стоят други братя – един Борис Вазов, който е бил заместник- ръководител на Народното събрание, един необикновен държавник, зад тях спри Никола Вазов, който е финансирал образованието, зад тях стои Кирил Вазов, който е приключил медицина в Цариград и е основал един от първите медицински лицеи там и по-късно основава един дребен модел на поликлиника в Стара Загора и по този начин нататък. В момента се ровят архиви, с цел да се хване цялата среда, времето, възпитанието. Както „ Под игото “ стартира с вечеря, да се стартира от тази вечеря. Идеята е да се хване целият Вазов жанр и взаимоотношенията сред тях.
Нашият посетител
Доц. доктор Григорий Вазов е създател и ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси. Започва академичната си кариера през 1976 година като помощник в катедра “Финанси и заем ” на СА “Д. Ценов ” – Свищов. Два мандата е изпълнявал длъжността декан на Финансово-счетоводния факултет на УНСС. В интервала 1991-1994 година заема постовете консултант на министъра и зам.-министьр в Министерството на индустрията, търговията и услугите. Бил е член на СД на Международната банка за икономическо съдействие и на Международната капиталова банка. Научните му ползи са в областта на макроикономика, доктрина на финансите, корпоративни финанси, доктрина на ръководството, където има над 100 научни труда.
Доц. Вазов е и Велик занаятчия на Обединената велика масонска ложа в България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ