Емоционалната слепота на алекситимията
Малко хора са осведомени за съществуването на положението алекситимия, макар че то е изненадващо постоянно срещано. Алекситимията е положение, при което човек наподобява лишен от страсти, тъй като функционално не може да ги осъзнае. В резултат на това те не могат да оценят прочувствените претекстове и мотивации у другите и като цяло намират страстите им за объркващи и ирационални.
Емоциите са инструментът на мозъка, с който той взема решение бързо кое е приоритет за обстановката да се развие в наша изгода по отношение на ползите ни. Нещо, което провокира малко или никаква страст, нормално се смята за маловажно и заслужаващо малко внимание, до момента в който нещо, което провокира доста страст – тъкмо противоположното. Страх, яд, благополучие, объркване… тези и други страсти работят като сигнали за несъзнаваното кое събитие е банално и кое е значимо и какъв брой е значимо. Така то е в положение да се сътвори извънредно сложни и потребни логичен структури, по отношение на които да взима решения. Когато несъзнаваното е лишено от тази дарба, мозъкът не може да прави цели. По тази причина хората с алекситимия са доста нерешителни и невнимателни.
Като непряк резултат на положението, алекситимиците са извънредно неспособни във връзка с въображението и творчеството. Когато основава хипотетични обстановки, мозъкът си служи и с страсти, и с обстоятелства. Очевидно хората с това заболяване няма да могат да се оправят с прочувствената част.
В някои случаи алекситимията е неврологична, което значи, че самият мозък няма нужните пътечки, с които да преработи страстите. Някои хора пък я развиват на психично равнище като защитна реакция към мъчно смилаеми страсти като да вземем за пример болест или посттравматичен стрес. В подобен случай мозъкът ни просто изключва пътечките, които в първия случай напълно липсват. Този тип алекситимия е напълно обратим посредством лечебни способи, а от време на време и благодарение на антидепресанти.
