Утре ще наблюдаваме дъжд от падащи звезди
Максимумът на метеорния поток Квадрантиди ще настъпи на 4 януари към 5:40 ч. българско време, сподели за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и катедра " Астрономия " при СУ " Св. Климент Охридски ".
Както нормално, изискванията за метеорни наблюдения мощно зависят от етапа на Луната - в случай че тя е цялостна и основава ярък декор на небето, метеори се следят мъчно, напомни специалистът. В нощта против 4 януари Луната ще залезе в 5:58 ч. за София с 92% осветлен диск. Но поради, че по време на максимума тя ще бъде към този момент залязваща на северозападния небосвод, наблюдения въпреки всичко ще са вероятни, сподели той.
Радиантът на Квадрантиди се намира сред фигурите на съзвездията Воловар, Голяма мечка, Херкулес и Дракон, в региона на към този момент несъществуващото съзвездие Квадрант (Quadrans Muralis). " С други думи това е мястото на небето, откъдето наподобява, че метеорите дохвърчат и се разпръскват във всички направления в близост ", разясни физикът, който е създател на изданието " Гид на фена астроном " на катедра " Астрономия " към Физическия факултет на Софийски университет " Св.Климент Охридски ".
Потокът Квадрантиди се поражда от метеорни роеве, отделящи се в галактическото пространство от метеорита 2003 EH1 с интервал 5,5 години. За времето на максимума наблюдаващ, намиращ се надалеч от градските светлини в безлунна нощ, може да наброи към 50 метеора, което приведено към един час време значи интензивност от близо 100 метеора на час, добави Маркишки.
По-късно денем на 4 януари, в 18:17 ч. българско време, Земята ще премине през своя перихелий, т.е. ще бъде в най-близката до Слънцето точка от своята орбита, посочи физикът. Тогава дистанцията Земя-Слънце ще се съкрати до 147 098 925 км. За съпоставяне, когато Земята е най-далеч от Слънцето - в афелий, дистанцията до него е най-голямо - 152 093 251 км. Тази година афелият ще бъде на 6 юли в 23:06 ч. Освен дистанцията до Слънцето, през годината се трансформира и орбиталната скорост на Земята, напомни Маркишки. По време на перихелия си нашата планета се движи най-бързо по орбитата си - със скорост 30.29 км/сек. По време на афелия тази скорост понижава до 29.29 км/сек.
Както нормално, изискванията за метеорни наблюдения мощно зависят от етапа на Луната - в случай че тя е цялостна и основава ярък декор на небето, метеори се следят мъчно, напомни специалистът. В нощта против 4 януари Луната ще залезе в 5:58 ч. за София с 92% осветлен диск. Но поради, че по време на максимума тя ще бъде към този момент залязваща на северозападния небосвод, наблюдения въпреки всичко ще са вероятни, сподели той.
Радиантът на Квадрантиди се намира сред фигурите на съзвездията Воловар, Голяма мечка, Херкулес и Дракон, в региона на към този момент несъществуващото съзвездие Квадрант (Quadrans Muralis). " С други думи това е мястото на небето, откъдето наподобява, че метеорите дохвърчат и се разпръскват във всички направления в близост ", разясни физикът, който е създател на изданието " Гид на фена астроном " на катедра " Астрономия " към Физическия факултет на Софийски университет " Св.Климент Охридски ".
Потокът Квадрантиди се поражда от метеорни роеве, отделящи се в галактическото пространство от метеорита 2003 EH1 с интервал 5,5 години. За времето на максимума наблюдаващ, намиращ се надалеч от градските светлини в безлунна нощ, може да наброи към 50 метеора, което приведено към един час време значи интензивност от близо 100 метеора на час, добави Маркишки.
По-късно денем на 4 януари, в 18:17 ч. българско време, Земята ще премине през своя перихелий, т.е. ще бъде в най-близката до Слънцето точка от своята орбита, посочи физикът. Тогава дистанцията Земя-Слънце ще се съкрати до 147 098 925 км. За съпоставяне, когато Земята е най-далеч от Слънцето - в афелий, дистанцията до него е най-голямо - 152 093 251 км. Тази година афелият ще бъде на 6 юли в 23:06 ч. Освен дистанцията до Слънцето, през годината се трансформира и орбиталната скорост на Земята, напомни Маркишки. По време на перихелия си нашата планета се движи най-бързо по орбитата си - със скорост 30.29 км/сек. По време на афелия тази скорост понижава до 29.29 км/сек.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ