МПО - От 100 г. македонски българи в САЩ се борят срещу македонизма и за независима Македония
Македонската патриотична организация (МПО) е най-голямата емигрантска организация на българите в света. Тя е основана от бежанци от всички елементи на Македония във Форт Уейн през 1922 година Нейното основаване е по персоналното решение на Тодор Александров, който сплотява всички дребни съществуващи организации в Северна Америка по това време. По-късно МПО се уголемява в Южна Америка – Бразилия и Аржентина, а също по този начин в Австралия, Белгия. Химнът на Вътрешна македонска революционна организация „ Изгрей зора на свободата “ е написан също по този начин и за МПО, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Основната цел на организацията е да пази правата на българите от поробена Македония против сръбската и гръцка агитация и гнет. Тя работи интензивно за основаването на българско лоби, поддържайки контакти с американския политически, бизнес и теоретичен хайлайф, в това число ангажира представители на Конгреса и администрацията във Вашингтон с българската идея.
От основаването си до през днешния ден МПО пази българския етнически темперамент на Македония. Печатният орган на МПО вестник „ Македонска естрада “ осведоми американската и международната общност за тежкото състояние, в което се намират българите в Македония и за терора, който е открит в Македония от югославския деспот Йосип Броз Тито след 1945 година Днес във Форт Уейн се открива 100-годишната спогодба на МПО.
С проф. доктор Трендафил Митев, ръководител на Македонския теоретичен институт в интервала 2008-2014 година, БГНЕС беседва за ролята и смисъла на МПО.
Той напомни, че българската емиграция се появява в Съединени американски щати през последната четвърт на ХIX век, като в началото съотношението сред българите от освободените земи и поробена Македония е почти равно, като общият брой е някъде към 50 000 души. Промени настъпват с експлоадирането на Балканските войни. Тогава част от българите от Царство България, които подлежат на наложителна военна работа, се завръщат в родината, с цел да вземат участие във войните за национално обединяване.
„ Поради това съотношението вътре в границите на българското етническо тяло в новия свят се трансформира в интерес на македонските българи, а след Ньойския контракт, по който Македония е дефинитивно раздрана, тези хора стартират да изтеглят от Македония родственици, фамилии, другари. Така сред двете международни войни македонската българска емиграция в Съединени американски щати и Канада господства в структурата на българското емигрантско тяло “, изясни проф. Митев, който е създател на редица монографии за МПО и българите в Северна Америка.
Българите в Егейска и Вардарска Македония под гръцко и сръбско господство са сложени в извънредно тежко състояние. Възниква нуждата тази голяма отломка от българско етническо тяло в Америка да сътвори една лична патриотична политическа организация, която посредством пропагандиране на българската национална идея, истината за българите в Македония да поддържа вниманието на международната общност и в възможен предстоящ миг да се вземе по-справедливо решение на македонския въпрос. Така от 2 до 4-ти октомври 1922 година във Форт Уейн, Съединени американски щати се организира първият организационен конгрес на Македонската патриотична организация. Най-голяма заслуга за нейното основаване има Йордан Чкатров, който по-късно ще бъде една от първите жертви на югославския македонизъм. Той и неговият брат Димитър Чкатров, както хиляди други българи, са избити по персоналното разпореждане на диктатора Йосип Броз Тито и неговите прислужници Лазар Колишевски и Светозар Вукманович-Темпо.
„ Йордан Чкатров е изпратен персонално от Тодор Александров като секретар на Централния комитет заради това, че е високо просветен човек, с богат учредителен опит. Той прави обиколки на огромните градове в Северна Америка, където има трайна македонско-българска диаспора, основава локалните структури на организацият а, с което стабилизира организационно, финансово Македонската политическа организация като национална патриотична българска конструкция “, съобщи проф. Митев.
Чкатров поставя огромни старания и на 10 февруари 1927 година се появява първият печатен орган вестник „ Македонска естрада “. „ Това е един от най-дългосъществуващите български патриотични вестници в Новия свят. Той се явява основен инструмент за поддържане връзката сред емиграцията, централното й управление и родния край “, означи историкът. Проф. Митев акцентира, че вестникът изиграва доста значима роля в културния живот на българската емиграция. „ На страниците му се разгласяват доста значими документи свързани с реакцията на емиграцията против своеволия на управляващите във Вардарска и Егейска Македония. Изнасят се обобщаващи сведения за активността на българското емигрантско учебно заведение, което преподава на български език на децата на емиграцията, българските православни черкви, въобще „ Македонска естрада “ продължава да обогатява духовния живот на българската емиграция “, добави откривателят.
1941 година е извънредно значима в живота на МПО.
„ Германия прегазва Югославия и Гърция, в изискванията на Втората международна война поражда казусът за биологичното оцеляване на българите във Вардарска и Егейска Македония и запазването на тяхното имущество. Поради това България влиза във Вардарска Македония с войска, което е оценено от емиграцията като второто национално обединяване на българския народ. По страниците на вестник „ Македонска естрада “ се появяват извънредно справедливи разбори за това по какъв начин българската войска е посрещната с цветя, флагове, с всеобщи демонстрации на българското родолюбие от популацията във Вардарска Македония, по какъв начин българската страна стартира да възвръща разрушенията от германско-югославската война. С български държавни средства са възобновени разрушените пътища, мостове, гари. Емиграцията отразява възраждането на българския нравствен живот във Вардарска Македония “, съобщи проф. Митев.
Завръща се българското духовенство, възвръщат се българските читалища – всичко това се отразява от емиграцията.
„ Голямата неточност на българското държавно управление е от декември 1941 година, България афишира война на Съединени американски щати. Това затруднява към този момент опциите на МПО, само че организацията в никакъв случай не се отхвърля от главната си концепция, че през април 1941 година е било осъществено второто национално обединяване на българския народ “, акцентира проф. Митев.
След завършването на Втората международна война МПО играе извънредно значима роля в напъните македонският въпрос още веднъж да излезе напред на дипломатическата сцена. „ Изпращат се на два пъти делегации в Белия дом, срещат се със секретарите на президента Делано Рузвелт, три пъти се изпращат делегации в новосъздадената организация на Обединените народи в Ню Йорк, изпращат се писмени изложби до тримата огромни – Чърчил, Рузвелт и Сталин по отношение на това, че македонският въпрос чака решение “, напомни проф. Митев.
В този миг МПО преценя, че възможностите за заслужено решение на македонския въпрос са дребни, защото Гърция и Югославия са били на страната на спечелилите. Следователно още веднъж няма късмет да се получи цялостно национално обединяване на българския народ.
„ Затова през 1944-1945г. МПО издига концепцията „ свободна и самостоятелна Македония “, т.е. откакто не е допустимо национално обединяване на българския народ, то да се сътвори една нова страна – Република Македония, която да бъде втора страна, доминирана от българите на Балканския полуостров , само че по време на Парижката мирна конференция през февруари 1947 година е подписан нов Парижки контракт, който не дава решения на този въпрос “, съобщи историкът.
МПО разобличава протичащото се във Вардарска Македония, първият удар върху македонизма е нанесен точно от нея.
„ Разобличават се с съответни обстоятелства – всички физически убийства на тези българи, които са станали жертва на македонистката промяна на македонското общество, насилственото македонизиране на българите в Македония “, сподели проф. Митев. „ С доста гротеска, с доста подигравка се разяснява новосъздадената македонска писменост, където са взети единствено 6 букви от сръбската караджица, отстранена е твърдата гласна „ ъ “, с цел да се ликвидира връзката сред западните български приказва, един от който е македонският. Доказа се цялостната неплатежоспособност. Българският народ в Македония не знае този език, той занапред би трябвало да се учи да приказва и написа на този език. Това примитивизира кирилската книжовност в рамките на Вардарска Македония “, акцентира ученият.
Започват също по този начин разбори по какъв начин се фалшифицира българската история в Македония и се потвърждава несъстоятелността на това, че е съществувала безконечна македонска националност, държавност и затова би трябвало да съществува и македонска страна на очебийно антибългарска основа.
„ МПО и при новите условия на Студената война държи високо знамето на родолюбието, на истината, че славянското население в Македония е българско население “, означи историкът.
По това време са нарушаване връзките сред обществеността в България и МПО. Те се възвръщат едвам след демократичните промени през 1989 година посредством възобновения Македонски теоретичен институт в София.
„ Наши делегации бяха на три конгреса на МПО – през 1990, 1995 година във Вашингтон, 2001 година в Чикаго. Така по този метод се възвърне българското политическо пространство, което с общи старания пази истината за българския темперамент на славянското население в Македония “, съобщи проф. Митев.
Ключови фигури от първото потомство в активността на МПО са Йордан Чкатров, Петър Ацев, Любен Димитров, а към този момент след Втората международна война в организацията работят и доста българи от Царството като Борислав Иванов, братята Георги и Пандо Младенови, доктор Иван Гаджев. „ Всички тези хора са дали своя принос, като да вземем за пример доктор Гаджев влага доста средства, с цел да построи известният Институт по история на македонската българска емиграция в Новия свят, тъй че съумя да запази документалното завещание на българското патриотично придвижване и го донесе в отечеството за днешно предпазване “, съобщи проф. Трендафил Митев.
МПО е образец за това, че българинът където и да се намира по света може и би трябвало да запази своето национално съзнание и да даде своите приноси в отбрана на българските национални ползи. Президентът Румен Радев ще награди с медал „ Св.св. Кирил и Методий “ МПО. /БГНЕС
Основната цел на организацията е да пази правата на българите от поробена Македония против сръбската и гръцка агитация и гнет. Тя работи интензивно за основаването на българско лоби, поддържайки контакти с американския политически, бизнес и теоретичен хайлайф, в това число ангажира представители на Конгреса и администрацията във Вашингтон с българската идея.
От основаването си до през днешния ден МПО пази българския етнически темперамент на Македония. Печатният орган на МПО вестник „ Македонска естрада “ осведоми американската и международната общност за тежкото състояние, в което се намират българите в Македония и за терора, който е открит в Македония от югославския деспот Йосип Броз Тито след 1945 година Днес във Форт Уейн се открива 100-годишната спогодба на МПО.
С проф. доктор Трендафил Митев, ръководител на Македонския теоретичен институт в интервала 2008-2014 година, БГНЕС беседва за ролята и смисъла на МПО.
Той напомни, че българската емиграция се появява в Съединени американски щати през последната четвърт на ХIX век, като в началото съотношението сред българите от освободените земи и поробена Македония е почти равно, като общият брой е някъде към 50 000 души. Промени настъпват с експлоадирането на Балканските войни. Тогава част от българите от Царство България, които подлежат на наложителна военна работа, се завръщат в родината, с цел да вземат участие във войните за национално обединяване.
„ Поради това съотношението вътре в границите на българското етническо тяло в новия свят се трансформира в интерес на македонските българи, а след Ньойския контракт, по който Македония е дефинитивно раздрана, тези хора стартират да изтеглят от Македония родственици, фамилии, другари. Така сред двете международни войни македонската българска емиграция в Съединени американски щати и Канада господства в структурата на българското емигрантско тяло “, изясни проф. Митев, който е създател на редица монографии за МПО и българите в Северна Америка.
Българите в Егейска и Вардарска Македония под гръцко и сръбско господство са сложени в извънредно тежко състояние. Възниква нуждата тази голяма отломка от българско етническо тяло в Америка да сътвори една лична патриотична политическа организация, която посредством пропагандиране на българската национална идея, истината за българите в Македония да поддържа вниманието на международната общност и в възможен предстоящ миг да се вземе по-справедливо решение на македонския въпрос. Така от 2 до 4-ти октомври 1922 година във Форт Уейн, Съединени американски щати се организира първият организационен конгрес на Македонската патриотична организация. Най-голяма заслуга за нейното основаване има Йордан Чкатров, който по-късно ще бъде една от първите жертви на югославския македонизъм. Той и неговият брат Димитър Чкатров, както хиляди други българи, са избити по персоналното разпореждане на диктатора Йосип Броз Тито и неговите прислужници Лазар Колишевски и Светозар Вукманович-Темпо.
„ Йордан Чкатров е изпратен персонално от Тодор Александров като секретар на Централния комитет заради това, че е високо просветен човек, с богат учредителен опит. Той прави обиколки на огромните градове в Северна Америка, където има трайна македонско-българска диаспора, основава локалните структури на организацият а, с което стабилизира организационно, финансово Македонската политическа организация като национална патриотична българска конструкция “, съобщи проф. Митев.
Чкатров поставя огромни старания и на 10 февруари 1927 година се появява първият печатен орган вестник „ Македонска естрада “. „ Това е един от най-дългосъществуващите български патриотични вестници в Новия свят. Той се явява основен инструмент за поддържане връзката сред емиграцията, централното й управление и родния край “, означи историкът. Проф. Митев акцентира, че вестникът изиграва доста значима роля в културния живот на българската емиграция. „ На страниците му се разгласяват доста значими документи свързани с реакцията на емиграцията против своеволия на управляващите във Вардарска и Егейска Македония. Изнасят се обобщаващи сведения за активността на българското емигрантско учебно заведение, което преподава на български език на децата на емиграцията, българските православни черкви, въобще „ Македонска естрада “ продължава да обогатява духовния живот на българската емиграция “, добави откривателят.
1941 година е извънредно значима в живота на МПО.
„ Германия прегазва Югославия и Гърция, в изискванията на Втората международна война поражда казусът за биологичното оцеляване на българите във Вардарска и Егейска Македония и запазването на тяхното имущество. Поради това България влиза във Вардарска Македония с войска, което е оценено от емиграцията като второто национално обединяване на българския народ. По страниците на вестник „ Македонска естрада “ се появяват извънредно справедливи разбори за това по какъв начин българската войска е посрещната с цветя, флагове, с всеобщи демонстрации на българското родолюбие от популацията във Вардарска Македония, по какъв начин българската страна стартира да възвръща разрушенията от германско-югославската война. С български държавни средства са възобновени разрушените пътища, мостове, гари. Емиграцията отразява възраждането на българския нравствен живот във Вардарска Македония “, съобщи проф. Митев.
Завръща се българското духовенство, възвръщат се българските читалища – всичко това се отразява от емиграцията.
„ Голямата неточност на българското държавно управление е от декември 1941 година, България афишира война на Съединени американски щати. Това затруднява към този момент опциите на МПО, само че организацията в никакъв случай не се отхвърля от главната си концепция, че през април 1941 година е било осъществено второто национално обединяване на българския народ “, акцентира проф. Митев.
След завършването на Втората международна война МПО играе извънредно значима роля в напъните македонският въпрос още веднъж да излезе напред на дипломатическата сцена. „ Изпращат се на два пъти делегации в Белия дом, срещат се със секретарите на президента Делано Рузвелт, три пъти се изпращат делегации в новосъздадената организация на Обединените народи в Ню Йорк, изпращат се писмени изложби до тримата огромни – Чърчил, Рузвелт и Сталин по отношение на това, че македонският въпрос чака решение “, напомни проф. Митев.
В този миг МПО преценя, че възможностите за заслужено решение на македонския въпрос са дребни, защото Гърция и Югославия са били на страната на спечелилите. Следователно още веднъж няма късмет да се получи цялостно национално обединяване на българския народ.
„ Затова през 1944-1945г. МПО издига концепцията „ свободна и самостоятелна Македония “, т.е. откакто не е допустимо национално обединяване на българския народ, то да се сътвори една нова страна – Република Македония, която да бъде втора страна, доминирана от българите на Балканския полуостров , само че по време на Парижката мирна конференция през февруари 1947 година е подписан нов Парижки контракт, който не дава решения на този въпрос “, съобщи историкът.
МПО разобличава протичащото се във Вардарска Македония, първият удар върху македонизма е нанесен точно от нея.
„ Разобличават се с съответни обстоятелства – всички физически убийства на тези българи, които са станали жертва на македонистката промяна на македонското общество, насилственото македонизиране на българите в Македония “, сподели проф. Митев. „ С доста гротеска, с доста подигравка се разяснява новосъздадената македонска писменост, където са взети единствено 6 букви от сръбската караджица, отстранена е твърдата гласна „ ъ “, с цел да се ликвидира връзката сред западните български приказва, един от който е македонският. Доказа се цялостната неплатежоспособност. Българският народ в Македония не знае този език, той занапред би трябвало да се учи да приказва и написа на този език. Това примитивизира кирилската книжовност в рамките на Вардарска Македония “, акцентира ученият.
Започват също по този начин разбори по какъв начин се фалшифицира българската история в Македония и се потвърждава несъстоятелността на това, че е съществувала безконечна македонска националност, държавност и затова би трябвало да съществува и македонска страна на очебийно антибългарска основа.
„ МПО и при новите условия на Студената война държи високо знамето на родолюбието, на истината, че славянското население в Македония е българско население “, означи историкът.
По това време са нарушаване връзките сред обществеността в България и МПО. Те се възвръщат едвам след демократичните промени през 1989 година посредством възобновения Македонски теоретичен институт в София.
„ Наши делегации бяха на три конгреса на МПО – през 1990, 1995 година във Вашингтон, 2001 година в Чикаго. Така по този метод се възвърне българското политическо пространство, което с общи старания пази истината за българския темперамент на славянското население в Македония “, съобщи проф. Митев.
Ключови фигури от първото потомство в активността на МПО са Йордан Чкатров, Петър Ацев, Любен Димитров, а към този момент след Втората международна война в организацията работят и доста българи от Царството като Борислав Иванов, братята Георги и Пандо Младенови, доктор Иван Гаджев. „ Всички тези хора са дали своя принос, като да вземем за пример доктор Гаджев влага доста средства, с цел да построи известният Институт по история на македонската българска емиграция в Новия свят, тъй че съумя да запази документалното завещание на българското патриотично придвижване и го донесе в отечеството за днешно предпазване “, съобщи проф. Трендафил Митев.
МПО е образец за това, че българинът където и да се намира по света може и би трябвало да запази своето национално съзнание и да даде своите приноси в отбрана на българските национални ползи. Президентът Румен Радев ще награди с медал „ Св.св. Кирил и Методий “ МПО. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ