Ще вдигне ли България своето вето за начало на преговори за членство в ЕС на РСМ?
Макар и всички съставни елементи на ръководещата коалиция да настояват че не са налице условия за смяна на досегашната българска позиция и че тя ще остане същата, информациите за подготвящото се повдигане на ветото са повече от инцидентни и спорадични.
Подобни индикации, а и съответни обвинявания към премиера Кирил Петков идват не от другаде, а от публични представители на партиите в обединението. Самият външен министър, госпожа Генчовска, неведнъж загатна за съществуването на две външни политики, и се оплака от неточната интервенция на хора от екипа на премиера в нейната сфера по тази тематика. Каквито и да бъдат ходовете на представителите на двете външни политики и на европейските водачи и институции, те ще се случат в идващите няколко дни.
Какво следва да се случи?
Ако някой си е сложил за цел в границите на Френското председателство да има „ пробив “, с който РСМ да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз, официално това може да се случи единствено на 23 и 24 юни, когато ще се състои последният Европейски съвет на това председателство. Част от програмата на този съвет е планувана за по този начин наречената „ Лидерска среща Европейски Съюз – Балкани “ на която, наред с евролидерите, ще вземат участие и министър председателите на страните от Западните Балкани. За да бъде взето дефинитивно решение от най-висшия европейски орган, то би трябвало да е било квалифицирано, в съгласие и утвърдено преди този момент с цялостно единогласие от няколко по-низши в европейската подчиненост органи. На първо място, това е Съвета по Общи въпроси, на който страните се съставляват от своите външни министри, надлежно България е показана от своя външен министър госпожа Генчовска; неговото съвещание е планувано за 21 юни. Самият Съвет по Общи въпроси, от своя страна се приготвя от Корепер – формиран от непрекъснатите представители в Брюксел на страните членки, като за България това е дипломат Румен Александров. Неговото съвещание е планувано за 15 юни, и на него наложително би трябвало да бъде импортирано предлагането, касаещо РСМ. Макар и възможното решение за повдигане на българското несъгласие да е напълно и единствено в пълномощията на българското държавно управление, министър председателят Кирил Петков неведнъж съобщи, че сходна стъпка наложително ще мине през утвърждението на Народното събрание. За да се случи това преди съвещанието на Корепер на 15 юни, българският парламент би трябвало на своите постоянни съвещания на 7, 8 или 9 юни да е разискал и одобрил някакъв документ, въз основата на който Министерство на външните работи да изготви формалната позиция на България пред другите равнища на Европейския съвет.
Каква е актуалната българска позиция?
Българската позиция по отношение на започването на договаряния за участие в Европейски Съюз се базира на четири основополагащи документа: Договора за другарство, добросъседство и съдействие от август 2017 година, Рамковата позиция на държавното управление от октомври 2019 година, последвана от декларацията на Народното събрание и решенията на Консултативният съвет по национална сигурност при Президента от януари 2022 година В Рамковата позиция, на която се базират останалите два документа, попадат ясно и детайлно написани условия и стадии, които РСМ би трябвало да извърши, с цел да стартира преговорният развой. Рамковата позиция попада категорично и в съдружното съглашение на четирите политически субекта, съставляващи актуалното ръководещо болшинство. Досега, Скопие е изпълнило единствено едно от условията и то е това, касаещо изпращането на дипломатическа нота, в която уточни, че потреблението на късото име на РСМ „ Северна Македония “ не показва териториални искания към прилежащи страни. Относно останалите условия напредъкът е нулев.
Как може София да вдигне своето несъгласие за РСМ?
Ако приемем, че ръководещата коалиция и българският министър председател са откровени в изказванията им, че българската позиция и условия остават непроменени, то единствената практическа опция България да се съгласи да даде своето единодушие РСМ да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз, е в случай че българските условия бъдат напълно инкорпорирани в самата преговорна рамка, която Европейският съвет ще утвърди за РСМ. Само по този метод, българската страна би имала някакви гаранции, че изискванията които има към Скопие, ще бъдат спазвани и изпълнявани в бъдеще. В случай на несъблюдение, по този начин София би имала законно право да глоби - посредством Европейският съвет и неговите формати, въпросното несъблюдение. За да се случи това, българската страна би трябвало да убеди в оставащите дни своите европейски сътрудници, че нашите условия могат и би трябвало да попадат като „ европейски “ условия в самата преговорна рамка на РСМ.
Съществува и втора, теоретична опция, при която София би могла да вдигне своето несъгласие. Ако макар многочислените си обещания, българското държавно управление въпреки всичко изостави своята досегашна позиция и я размени с нови, пожелателни, общи, отсрочени във времето и пространството упования, и се опита да показа това пред обществото като незначителна публицистична смяна. Подобна смяна ще би трябвало да получи и болшинство в българският парламент, в това число и с цената на възможна поддръжка от опозицията и игри с кворума. Подкрепено с фанфари от европейските и трансокеански водачи, „ изобретателното “ решение ще бъде афиширано, несъмнено, и като голям триумф на българското държавно управление и дипломация.
Има и трета алтернатива, а тя е българската позиция да остане непроменена и ветото да не бъде вдигнато. В този вид ще има, с право, доста разочаровани, главно измежду тези отвъд Осогово, на Запад или през Океана, на които са давани безотговорни и наивни обещания от инцидентни хора. /БГНЕС
-------------------------------------------
Анализ на Агенция БГНЕС
Подобни индикации, а и съответни обвинявания към премиера Кирил Петков идват не от другаде, а от публични представители на партиите в обединението. Самият външен министър, госпожа Генчовска, неведнъж загатна за съществуването на две външни политики, и се оплака от неточната интервенция на хора от екипа на премиера в нейната сфера по тази тематика. Каквито и да бъдат ходовете на представителите на двете външни политики и на европейските водачи и институции, те ще се случат в идващите няколко дни.
Какво следва да се случи?
Ако някой си е сложил за цел в границите на Френското председателство да има „ пробив “, с който РСМ да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз, официално това може да се случи единствено на 23 и 24 юни, когато ще се състои последният Европейски съвет на това председателство. Част от програмата на този съвет е планувана за по този начин наречената „ Лидерска среща Европейски Съюз – Балкани “ на която, наред с евролидерите, ще вземат участие и министър председателите на страните от Западните Балкани. За да бъде взето дефинитивно решение от най-висшия европейски орган, то би трябвало да е било квалифицирано, в съгласие и утвърдено преди този момент с цялостно единогласие от няколко по-низши в европейската подчиненост органи. На първо място, това е Съвета по Общи въпроси, на който страните се съставляват от своите външни министри, надлежно България е показана от своя външен министър госпожа Генчовска; неговото съвещание е планувано за 21 юни. Самият Съвет по Общи въпроси, от своя страна се приготвя от Корепер – формиран от непрекъснатите представители в Брюксел на страните членки, като за България това е дипломат Румен Александров. Неговото съвещание е планувано за 15 юни, и на него наложително би трябвало да бъде импортирано предлагането, касаещо РСМ. Макар и възможното решение за повдигане на българското несъгласие да е напълно и единствено в пълномощията на българското държавно управление, министър председателят Кирил Петков неведнъж съобщи, че сходна стъпка наложително ще мине през утвърждението на Народното събрание. За да се случи това преди съвещанието на Корепер на 15 юни, българският парламент би трябвало на своите постоянни съвещания на 7, 8 или 9 юни да е разискал и одобрил някакъв документ, въз основата на който Министерство на външните работи да изготви формалната позиция на България пред другите равнища на Европейския съвет.
Каква е актуалната българска позиция?
Българската позиция по отношение на започването на договаряния за участие в Европейски Съюз се базира на четири основополагащи документа: Договора за другарство, добросъседство и съдействие от август 2017 година, Рамковата позиция на държавното управление от октомври 2019 година, последвана от декларацията на Народното събрание и решенията на Консултативният съвет по национална сигурност при Президента от януари 2022 година В Рамковата позиция, на която се базират останалите два документа, попадат ясно и детайлно написани условия и стадии, които РСМ би трябвало да извърши, с цел да стартира преговорният развой. Рамковата позиция попада категорично и в съдружното съглашение на четирите политически субекта, съставляващи актуалното ръководещо болшинство. Досега, Скопие е изпълнило единствено едно от условията и то е това, касаещо изпращането на дипломатическа нота, в която уточни, че потреблението на късото име на РСМ „ Северна Македония “ не показва териториални искания към прилежащи страни. Относно останалите условия напредъкът е нулев.
Как може София да вдигне своето несъгласие за РСМ?
Ако приемем, че ръководещата коалиция и българският министър председател са откровени в изказванията им, че българската позиция и условия остават непроменени, то единствената практическа опция България да се съгласи да даде своето единодушие РСМ да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз, е в случай че българските условия бъдат напълно инкорпорирани в самата преговорна рамка, която Европейският съвет ще утвърди за РСМ. Само по този метод, българската страна би имала някакви гаранции, че изискванията които има към Скопие, ще бъдат спазвани и изпълнявани в бъдеще. В случай на несъблюдение, по този начин София би имала законно право да глоби - посредством Европейският съвет и неговите формати, въпросното несъблюдение. За да се случи това, българската страна би трябвало да убеди в оставащите дни своите европейски сътрудници, че нашите условия могат и би трябвало да попадат като „ европейски “ условия в самата преговорна рамка на РСМ.
Съществува и втора, теоретична опция, при която София би могла да вдигне своето несъгласие. Ако макар многочислените си обещания, българското държавно управление въпреки всичко изостави своята досегашна позиция и я размени с нови, пожелателни, общи, отсрочени във времето и пространството упования, и се опита да показа това пред обществото като незначителна публицистична смяна. Подобна смяна ще би трябвало да получи и болшинство в българският парламент, в това число и с цената на възможна поддръжка от опозицията и игри с кворума. Подкрепено с фанфари от европейските и трансокеански водачи, „ изобретателното “ решение ще бъде афиширано, несъмнено, и като голям триумф на българското държавно управление и дипломация.
Има и трета алтернатива, а тя е българската позиция да остане непроменена и ветото да не бъде вдигнато. В този вид ще има, с право, доста разочаровани, главно измежду тези отвъд Осогово, на Запад или през Океана, на които са давани безотговорни и наивни обещания от инцидентни хора. /БГНЕС
-------------------------------------------
Анализ на Агенция БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ