Макар и с едва 20 депутати, Демократична България“ би могла

Макар и с едвам 20 депутати, „ Демократична България “ би могла да предложи кабинет. Да, той ще стои върху плаващи пясъци, само че ще черпи сили от това, че е подчинил партийните ползи на националните. Всичко друго е хазарт.

Въпреки че за теоретично могат да претендират 5 партии, в конкуренцията вземат участие действително две. „ Възраждане “ никой не я желае, а тя желае само избори, заради което е изключена автоматизирано. Движение за права и свободи, което единствен път е вземало мандат и остана в историята с кабинета на мутрите „ Беров “, просто от възпитание подсети въпреки всичко да я поставят в сметката. Партия „ Български напредък “, улисана да е полусъгласна с всичко, убеди даже и президента, че няма никакъв капацитет да е балансьор и да държи на власт каквото и да е ръководство. На му остана да избира сред Българска социалистическа партия и „ Демократична България “.

Политическите разделения се удебелиха

Но той първо би трябвало да излезе от лабиринта на последно появилите се червени партийни линии. Стига в действителност да желае съставянето на държавно управление, вместо да ръководи със служебни кабинети.Незаобиколимите за каквото и да е ръководство удебелиха алената си линия към „ Продължаваме промяната “ - в случай че мандат получи Демократична България, в държавното управление да няма министри като Кирил Петков, Асен Василев и Бойко Рашков, а Демократична България първо на нея да се поклони и да ѝ изиска ръката за поддръжка. Политическа партия пък съвсем непосредствено отхвърля каквато и да е колаборация с ГЕРБ. А Демократична България е изправена пред опасността от електорално разединение даже единствено при намек за сходно съдействие. Същото я чака и в случай че още веднъж застане до Българска социалистическа партия, изключително след към този момент открития ѝ проруски курс.
Редакцията предлага
Всъщност, политическите разделения са същите както и в предходния парламент. А в сегашния единствено заличиха опитите за превъзмогването им по стратегически път. Но имаше и разсичания на алените линии с някои тематични болшинства. ГЕРБ, Политическа партия, Движение за права и свободи и Демократична България преодоляха Българска социалистическа партия за. ГЕРБ, Движение за права и свободи и Демократична България преодоляха Българска социалистическа партия и Политическа партия за огромни обществени разходи в бюджета за следващата година. Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи преодоляха Политическа партия и Демократична България за хартиеното гласоподаване.

Има обаче и общонационални задания с капацитет за големи парламентарни болшинства, като влизането в еврозоната и в Шенген. И които биха се провалили или отсрочили незнайно докога, в случай че няма постоянно държавно управление.

Два от дълго време открити обстоятелството сочат изхода от обстановката. Единият е, че не може да има твърди управнически болшинства към двете първи сили – ГЕРБ и Политическа партия, което бе удостоверено с неуспеха на първите два мандата. Вторият е, че болшинството от българите не желаят нови избори, а държавно управление - от ден на ден и с цената на огромни взаимни отстъпки. Това е удостоверено от голям брой социологически изследвания. В добавка е и добре обоснованото от електоралната динамичност съмнение, че нови избори няма да трансформират коренно възможностите за парламентарно болшинство, даже първият и вторият да си разменят местата.

Възможно ли е въпреки всичко третият мандат да не се трансформира в мимикрия на старания за кабинет като първите два? Ако разсъждаваме рационално, въпреки че рационалността е в сериозен недостиг в политическия живот у нас в последните две години, по-скоро – да.

Победители няма да има

Ситуацията припомня за Първата международна война, провокирана от страни, обвързани с двустранни съюзи и мании за великолепие. Резултатът е печално прочут – всички, в това число и спечелилите, заплатиха голяма неподозирана цена. И поставиха темелите на идната, още по-унищожителна война.

И у нас от окопната война няма да има спечелили и както в онази преди век отговорни ще са политиците. Има Такъв Народ, която проигра възможностите за анти-ГЕРБ държавно управление, се провали неведнъж и бе осъдена от гласоподавателите с изпадане от Народното събрание. Реална е опасността да бъдат осъдени и идващите анти-ГЕРБ партии, които не съумяват да се потвърдят до дъно след проваления си кабинет. А ГЕРБ да бъде обречена, даже и да завоюва идващия избор, да остане в изолираност и отново да не може да ръководи.

Здравият разсъдък може би към този момент просветва над политическата дилетантщина измежду политиците и гласоподавателите. Опитването с избори до безспир някой мажоритарно да вземе властта явно е хазартно пътешестване в пустиня. Ясно е, че политика може да се прави и да се реализират задачите ѝ по различен метод, както по принцип е в демократичния свят. И че изборът не е безусловно сред демократичния болшевизъм и демократичния опортюнизъм.

Само от доктринерско становище третият мандат наподобява без излаз. Ако Румен Радев го даде за четвърти път на Българска социалистическа партия, като се изключи че ще покаже тесногръда принципност, рискува да понесе съотговорност за неуспеха му. И освен тъй като Българска социалистическа партия няма да събере болшинство, а тъй като ще остане в изолираност. Макар и все по-заемащата леви територии Политическа партия няма по какъв начин да застане до една искрено пропутинска партия, без да загуби евроатлантическа еднаквост.

Демократична България, която съгласно експресно допитване на „ Алфа Рисърч “ е с най-големи шансове в очите на хората да получи мандата, също няма да има болшинство. И също би изпаднала в изолираност, в случай че зад тила ѝ даже пасивно, за кабинет на малцинството, застане ГЕРБ. Така тя ще изгуби антикорупционната си еднаквост и огромна част от гласоподавателите ѝ ще преминат към Политическа партия. ГЕРБ пък, които от ден на ден ухажват Демократична България и даже силово се пробват да я откъснат от Политическа партия, не може да хариже поддръжката си, в случай че най-малко не жертва основния прокурор и не показва предпочитание за промяна на прокуратурата.

Демократична България би могла да осъществя третия мандат сама

При това състояние Демократична България има шансове да осъществя третия мандат не просто с кабинет на малцинството, а напълно сама. Постоянно се приказва, че този мандат е необикновен, спешен, че даже мандатоносителят е просто негов предявител, ще рече посредник. Макар и с едвам 20 депутати, Демократична България би могла да предложи кабинет на супермалцинството – без ничия поддръжка, с което да пресече разграничителните линии.

Веселин Стойнев

Разбира се, това значи ръководство с цели, препоръчани и подкрепени в Народното събрание, и съвсем напълно експертен държавен състав. Това би било нещо като служебно държавно управление на Народното събрание с стеснен (но не и с безусловно закрепена дата) небосвод и ясни и постижими политически цели. към този момент ги очерта: влизане в еврозоната и Шенген, конституционна промяна на прокуратурата, осъществяване на Плана за възобновяване и резистентност, отпор на Кремъл и рационализация на армията.

Да, подобен кабинет на ще стои върху плаващи пясъци. Би могъл да бъде свален във всеки миг. Би събирал болшинства за едно и би бил неодобрен за друго. Би могъл даже да бъде кадрово продънен от вътрешната страна, тъй като единствената партия, която може да изпълни напълно ръководството със свои доверени хора от горе до долу е управлявалата 12 години ГЕРБ.

Шансовете на сходен кабинет

Но този кабинет ще черпи сили от това, че е посочил храброст да ръководи. Че е подчинил тяснопартийните си ползи на националните. И в случай че успее да си завоюва солидна социална поддръжка, това ще е най-силното му оръжие да постанова политики и да събира парламентарни болшинства. Защото самичък ще държи спусъка на оставката – в случай че подкрепилите го партии не си извършват обещанията. С което заслужено да стовари виновността за предварителни избори върху тях.

Това е в действителност виновната и резултатна политическа игра. Политиците са призвани да реализират цели, даже когато е най-трудно, а не да чакат до безспир най-изгодния миг, който рядко идва безплатно. Дори и в спорта принадлежността към обичания тим не е всичко – да, най-верните му почитатели са с него и когато изпадне от Висшата лига, само че когато побеждава, почитателите са доста, доста повече. А и играта си коства гледането.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.