Как може да се замете скандалът с подслушването на политици?
Макар да имат своето значение в следствията, специфичните разследващи средства (СРС) не вземат решение каузи. Според българския закон една присъда не може да се основава единствено на данни, добити посредством тях. Трябва да има и други доказателства – свидетелски показания, документи тъй наречените
СРС-та обаче се ползват всеобщо и обществото нормално схваща това около от време на време избухващите кавги за подслушване. Логично, такива кавги се случват около промяна на властта, само че и един-два пъти по време на мандата, за многообразие.
Например през 2010 година Цветан Цветанов безусловно самичък си сътвори драмата " бебето във фризера ", четейки СРС-та от парламентарната естрада. Отне му години да разбере какъв брой доста е сбъркал. Пак през първия мандат на ГЕРБ се появи " Мишо Бирата ". После пристигнаха записите от къщата в Банкя с присъединяване на Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов. След това – " Двете каки ". А през предходната година започнаха да се появяват и най-пресните записи на Борисов, посредством които в обществения фолклор влезе абревиатурата ПКП.
Общото сред всички тях? Не съумяха да навредят на Борисов. Причината? Истинското следствие има нужна от същински самостоятелни институции , които работят в полза на обществото, а не като част от кликата на властта. Знаменитата спекулация " Уотъргейт ", избухнала след журналистически разкрития, основани на данни от осведомител, след това бива разплетена до дъно от институциите. В страни като България това не може да се случи. На политици, направили противозаконни дейности, може да им се размине, когато имат другарски настроена прокуратурата, която да вземем за пример не се впечателява от кюлчета в чекмеджето на премиера и мистериозни посетителки в спалнята му.
Набиращият мощ сега СРС-скандал с подслушването на опозиционни политици също може да бъде елементарно заметен. И методите не са един и два.
СРС-та обаче се ползват всеобщо и обществото нормално схваща това около от време на време избухващите кавги за подслушване. Логично, такива кавги се случват около промяна на властта, само че и един-два пъти по време на мандата, за многообразие.
Например през 2010 година Цветан Цветанов безусловно самичък си сътвори драмата " бебето във фризера ", четейки СРС-та от парламентарната естрада. Отне му години да разбере какъв брой доста е сбъркал. Пак през първия мандат на ГЕРБ се появи " Мишо Бирата ". После пристигнаха записите от къщата в Банкя с присъединяване на Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов. След това – " Двете каки ". А през предходната година започнаха да се появяват и най-пресните записи на Борисов, посредством които в обществения фолклор влезе абревиатурата ПКП.
Общото сред всички тях? Не съумяха да навредят на Борисов. Причината? Истинското следствие има нужна от същински самостоятелни институции , които работят в полза на обществото, а не като част от кликата на властта. Знаменитата спекулация " Уотъргейт ", избухнала след журналистически разкрития, основани на данни от осведомител, след това бива разплетена до дъно от институциите. В страни като България това не може да се случи. На политици, направили противозаконни дейности, може да им се размине, когато имат другарски настроена прокуратурата, която да вземем за пример не се впечателява от кюлчета в чекмеджето на премиера и мистериозни посетителки в спалнята му.
Набиращият мощ сега СРС-скандал с подслушването на опозиционни политици също може да бъде елементарно заметен. И методите не са един и два.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ