Символът на Великденското зайче е обгърнат от мистерия
Макар че у нас признакът на Великденското зайче е едва прочут, към Страстната седмица шоколадовите зайчета са най-често срещаното лакомството по магазините. Легендата за този облик обаче е обхваната от тайнственост.
Историята потегля от Западна Европа и се свързва с богинята Остара. Според езическите обичаи с нея идвала пролетта, а заекът бил нейният сателит, който символизирал и плодовитостта.
Днес Великденският заек е най-популярен в Съединени американски щати. Около огромния християнски празник на всички места може да се видят фигурки на заек или лакомства в този облик.
Популяризирането на заека обаче е почнало през 18 век от немските протестанти. Те разказвали историята за Osterhase – заекът, който подарявал шарени яйца на децата преди Великден. По-късно яйцата стават шоколадови, а като подарък се сервират и други сладкиши.
Макар че се свързва с Великден, заекът няма нищо общо с християнството. Дори Библията го анатемосва и приканва християните да не се хранят с него, тъй като е нечисто животно.
В националните вярвания пък заекът е демонично творение, което вещае злощастие. На бременните се не разрешава да ядат заешко, с цел да не изгубят бебето си.
Бедственият облик на пухкавото животно е оправдан по времето на Ренесанса, а посредством картината Девата със заека на художника Тициан, стартира да се възприема като знак на непорочност и плодовитост.
Така от знак на събуждането на природата заекът добива багра на непорочност и непорочност, която обаче изчезва със половата гражданска война през 20 век. Заекът се трансформира в лого на списанието Плейбой поради половата интензивност, с която е прочут.
Така че признакът на Великденският заек е много противоречив и тайнствен. Митовете за животното са многочислени и се преплитат както езически, по този начин и религиозни знаци.
