Макар че някои породи кучета имат печална слава на по-агресивни

Макар че някои породи кучета имат печална популярност на по-агресивни от други, ветеринарите и други специалисти по животните от дълго време са скептични по този въпрос.

Ново изследване на 665 домашни кучета (Canis familiaris) в Бразилия сочи, че фактори, разнообразни от породата, оказват по-силно въздействие върху това " проблематично " държание, заяви „ Сайънс Алерт “.

" Резултатите акцентират нещо, което учим от известно време: държанието се появява вследствие на взаимоотношението сред животното и неговата среда ", изяснява етологът от Университета на Сао Пауло Брисейда де Резенде. " Околната среда и връзките сред притежателя и домашния любим, както и морфологията, са фактори, които въздействат върху метода, по който домашните любимци взаимодействат с нас и по какъв начин ние взаимодействаме с тях. "

Предишни проучвания дефинират кучешката експанзия " като податливост на кучето както да се държи заплашително, с вдигнати ханш и опашка, оголени зъби, нараснала стойка на тялото, ръмжене, по този начин и да се държи нападателно, като атакува или хапе ".

Чрез поредност от въпросници за притежателите етологът от Университета в Сао Пауло Флавио Айроза и сътрудниците му откриват няколко мощни връзки.

Добрата вест е, че кучетата със стопани, които си играят с тях и ги извеждат постоянно на разходка, са по-склонни да бъдат по-малко нападателни към притежателите и непознати.

Нивото на образование също е мощен индикатор. Но отсъствието на експанзия към непознати е било със 73% по-вероятно, когато притежателят на кучето е жена.

Полът на кучето също наподобява има значение, като вероятността за експанзия към притежателите от страна на женски кучета е с 40% по-малка, в сравнение с от страна на мъжки кучета.

Някои физически черти също демонстрират асоциации, което може да изясни за какво мнозина сочат с пръст съответни породи. При кучетата с нездравословно къси муцуни, известни като брахицефални породи, вероятността да проявят експанзия към стопаните си е със 79% по-голяма. Нещо повече, с намаляването на височината и тежестта се увеличавали и нежеланите прояви, в това число несоциален боязън, държание, привличащо вниманието, и хиперактивност, както е било следено в предходни изследвания. Но комбинацията от тези разнообразни фактори се оказва най-хубавият прогностичен фактор, а освен характерност на тялото или единствено на околната среда.

" Открихме взаимовръзки, само че е невероятно да се каже кое е първо. В случая с фактора " разхождане на кучето " да вземем за пример може да се окаже, че хората са разхождали по-малко кучето си, тъй като животното е било нападателно, или пък кучето е станало нападателно, тъй като притежателят не го е извеждал задоволително ", споделя Айроза. " Характеристики като тегло, височина, черепна морфология, пол и възраст оказват въздействие върху взаимоотношението сред кучетата и тяхната среда. Заради тях да вземем за пример те могат да прекарват повече време вкъщи ".

Независимо от това, значимо е да помним, че експанзията е естествена форма на връзка за всички животни и както всички държания, тя е комплицирана. Макар че никой не желае неговите животни-компаньони да разчитат на експанзията като първа реакция, когато се усещат обезпокоени, уплашени или застрашени, от време на време има основателна причина за случаите на експанзия, която може да бъде позволена, да вземем за пример болежка.

" Вместо да дефинираме експанзията като единствен фактор, присъщ за типа или за съответни породи, нашите резултати удостоверяват по какъв начин самостоятелното държание, съчетано с неповторимата генетика, физиология, витален опит и подтекст на околната среда на кучетата, си взаимодейства по време на развиването, с цел да се получат следените модели на изложение ", заключава екипът в своята публикация. /БГНЕС