Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат ~ Уилям БЛЕЙК
Макар че не получава самопризнание приживе, през днешния ден Уилям Блейк е считан за един от първите и най-значимите представители на зараждащия се романтизъм.
(1757 ~ 1827)
Уилям Блейк се смята за фундаментална фигура в историята на поезията и изобразителното изкуство от епохата на романтизма. През 2002 година бе подложен под номер 38 в анкета на на BBC за 100-те най-велики британци.
Смятан за вманиачен от съвременниците поради възгледите си, Блейк получава мощна поддръжка по-късно от критиците за своята изразителност и креативност, както и за философските и мистични въздействия в творчеството си.
Българският стихотворец Атанас Далчев споделя за Блейк: „ Знам единствено това, че този човек написа като самата природа – в случай че природата пишеше “.
БОЛНАТА РОЗА
О, клета, болна Роза!...
В нощта, когато с гневна мощност, с безграничен
тътнеж злокобно бурята вилня,
тогаз подлият незабележим червей
дотътри се до твойто дивно ложе,
за пурпурночервена наслада що беше отредено,
и с любовта си – мрачна и потайна –
той постепенно те погубва – и чезнеш в безизходност!...
Из " Песните на Опита " (1794 г.)
Превел от британски Веселин Костов
...
ЛИЛИЯТА
Бодливата Роза без жалост наранява,
кротката Агница зли рога подава;
а Лилията бяла – пресветла хубост! –
ах, единствено тя познава шемета на Любовта!...
Из " Песните на опита " (1794 г.)
Превел от британски Веселин Костов
...
ПЕСЕНТА НА ДИВОТО ЦВЕТЕ
Веднъж, когато скитах
в раззеленената дъбрава,
на едно Диво Цвете аз чух песента –
една история такава:
" Във тиха нощ, безпределно нежна,
в земята майчица аз непробудно спях,
и усещах същинска приятност,
и трепетно за страховете си шептях...
И аз потеглих на разсъмване на път,
изпълнено с блян и дръзновение;
аз имах вяра: ще намеря нова наслада! –
само че бях посрещнато с пренебрежение! "
Из " Манускрипта на Росети " (ок. 1793 г.)
Превел от английски Веселин Костов
***
Щом ти духовно Радостта закрепостиш,
ти волнокрилия живот ще разрушиш;
само че щом в небесни небеса целуваш Радостта,
ти ще пребъдеш в изгрева на Вечността!
Из " Манускрипта на Росети " (ок. 1793 г.)
Превел от английски Веселин Костов
***
На Красотата порфирата драгоценна:
сладка машинация и безтегловност душевна!...
Из " Манускрипта на Росети "
Превел от британски Веселин Костов
***
Подвластен на фантом е всеки от нас,
само че идва несетно съдбовният час:
пробужда се човечността – човечността пресвята! –
и тя във езерото ще удави супостата.
Превел от английски Веселин Костов
(Portrait of William Blake, 1807, by Thomas Phillips)
Освен с гения си в региона на словото, Блейк удивлява и като художник. Още от ранна възраст демонстрира огромен интерес към гравьорството и стартира да гравира копия на рисунки на гръцки антики, закупени от татко му, процедура, която е предпочитал пред елементарното изобразяване. По този метод Блейк се допира за първи път до класическите форми в изкуството на създатели като Рафаел, Микеланджело, Мартен ван Хемскерк и Албрехт Дюрер. Като художник Блейк се вълнува от религиозните сюжети, рисува голям брой изображения по творбата на Данте „ Божествена комедия “, като даже измисля своя лична митология и символни смисли.
(The Angels Hovering Over the Body of Christ in the Sepulchre)
Ангелите, плаващи над тялото на Христос в гроба, към 1805
Тoзи акварел е една от към 80-те древен тематики, поръчани от патрона на Блейк Томас Бътс, държавен чиновник. Картината описва момента, в който Мария Магдалена посещава гроба на Исус след разпятието и открива два ангела, на мястото на тялото на Исус. Изображението на Блейк идва от старозаветната книга Изход. Цветовете са толкоз деликатни, че картината е съвсем монохромна. На осемгодишна възраст, Блейк споделя на майка си, че е видял дърво, обградено с ангели, „ разхвърляни като звезди “.
(The Ancient of Days setting a Compass to the Earth, frontispiece to copy K of Europe a Prophecy, copy K, in the collection of the Fitzwilliam Museum, Cambridge University)
Древният ден, 1794 година
Блейк е обожавал това изображение и по тази причина е направил няколко копия. Този Старец е Уризен, който в митологията на Блейк е въплъщението на разсъдъка и закона и репресивната, сатанинска мощ, която се пробва да донесе уеднаквяване на човечеството. Копие на творбата е поръчано на Блейк в последните дни от живота му. Той е работил върху него, подпрян на леглото си.
(Adam Naming the Beasts)
Адам дава имена на зверовете, 1810
Млад Адам, който поразително наподобява на младия Блейк, дава имена на животните. Змията е преплетена, изненадващо другарски, към лявата ръка на Адам. Той гледа на открито, като че ли замислен в мислите си. Животните зад него пасат в пасторален пейзаж, към момента в неведение по отношение на прегрешението на индивида в градината на Едем. Над главата на Адам един жълъд демонстрира зимата, само че в митологията на Блейк дъбът е и друидското дърво, на което Христос е бил разпнат. Грехопадението на индивида, змията, Адам и Ева са в центъра на визията на Блейк.
(Newton)
Нютон, 1795-1805
„ Изкуството е Дървото на Живота. Науката е Дървото на гибелта “, написа визионерът Блейк. Той осъжда научното трио Исак Нютон, Джон Лок и Франсис Бейкън като стерилни и материалистични. Тук Нютон - концепцията, а не портретът – седи на канара, покрита с водорасли, която прави калкулации с компас, също като Уризен.
(Satan)
Сатаната, към 1789
Сатана, който прекалено много наподобява на човек, малтретиран в пъкъла, с назъбена уста и преносими очи. „ Ад “ на Данте е творбата, от което черпи вдъхновението си Уилям Блейк.
(Blake’s Cottage)
Къщата на Блейк, към 1804-10
Един ангел плува над Уилям Блейк в градината на дребната му къща в Фелфам, Съсекс, неговият дом от 1800 до 1803 г.: „ Да отидеш в сладкия Фелфам, тъй като Раят е там / стълбата на ангелите се спуска във въздуха “, написа той. Само два от деветте парцела, в които е живял, са оживели до наши дни.
(The Ghost of a Flea)
Призракът на бълхата, към 1819-20
Обсебен от свръхестественото, Блейк твърди, че има видения всекидневно, още от детството си. Той и приятелят му астролога Джон Върли са правили опити да приканват духове. Това чудовищно създание се появява на Блейк в сеанс, като декларира, че всички бълхи са били населявани от душите на хора, които са „ по природа кръвожадни за остатък “. Косматото, вампироподобно създание е застанало над чаша за пиянство на кръв. Завесите, сред които стои, прибавят в допълнение драматичност. В света на изкуството и до през днешния ден има догатки, че Блейк е бил вманиачен.
(Blake's image of Albion from his A Large Book of Designs)
Танцът на Албион, към 1796
Младост и голота, частично Христова фигура, частично тази на витрувианския човек, стои на канара, отхвърляйки земните окови, с цел да посрещне лъчистата зора. Известен още като „ Глупав ден “, съществуването на този химеричен облик стартира от 1780 година Албион е античното име на Англия и е в основата на личната митология на Блейк, посредством четирите си Зоа (герои, наречени Уризен, Тармас, Лува и Уртона), основани от рухването на Албион, неразбираеми за всички, с изключение на за най-закоравелите почитатели на Блейк.
(Jerusalem)
Ерусалим, към 1804
Ерусалим е последната пророческа работа на Блейк. На напред във времето имаме фигура, носеща тайнствено кълбо, която ни кани през вратата, евентуално в стихотворението или пък желае да ни заведе до самата гибел.
Стихотворения в превод: Любезно предоставени за WebStage от Веселин Костов
Изображения: Wikipedia, Pinterest, Count Orlok's Blog - WordPress.com
