Мъжете в черно „ловуват“ хора, видели неща, които не би трябвало да виждат
Мъжете в черно „ ловуват “ хора, видели неща, които не би трябвало да виждат …Уфолозите са склонни да одобряват феномена „ Мъжете в черно “ много насериозно. Сега най-разпространената версия е, че Мъжете в черно са киборги, биороботи, които са изпратени на Земята от извънземни, с цел да прикрият прекомерно очевидните следи от визити на НЛО, както и да обезвреждат тези, които прекомерно ревниво се пробват да учат това събитие …През 1880 година вестник Санта Фе Дейли Ню Мексико разгласява публикация с историята на двама локални поданици – Джером Кларк и Луциус Фариш. Те описват, че вечерта на 26 март са видели „ летящ транспортен съд под формата на пура, оборудван с голямо витло, а в отворената гондола на странния транспортен съд имало 10 пасажери “.„ Летящият транспортен съд “ завивал надясно и наляво, променял скоростта, спускал се, издигал се нагоре, от време на време слизал до самата земя.Свидетелите настояват, че пасажерите на кораба им махали, смеели се и викали нещо на чужд език. Поведението им било сходно на държанието на хора в нетрезво положение. Очевидно това се е отразило и в безредния полет на кораба. Един от пасажерите хвърлил няколко предмета зад борда.
Редакторите на вестника допускат, че летящият транспортен съд не е нищо повече от дирижабъл. В тези дни те към този момент вършат първите си полети, само че са на практика неуправляеми и, несъмнено, не могат да маневрират по метода, по който го прави корабът, забелязан от Кларк и Фариш.Първият следен полет с дирижабъл, оборудван с мотор, е осъществен във Франция едвам четири години по-късно, през 1884 година За 23 минути дирижабълът съумява да измине разстояние от 8 километра.След известно време, наоколо до най-близката гара са открити красиво цвете, лента от копринена хартия с букви, сходни на писмени знаци, и доста ловко направена чаша.Всички тези предмети, явно изхвърлени от мистериозния „ дирижабъл “, скоро изчезват при доста необикновени условия. Мъж, облечен в черно, отишъл на гарата и помолил служителя да му покаже нещата, които е намерил. След като ги разгледал, той декларирал, че цветето явно е направено от изкуствени материали, защото не е сухо, и предположил, че то и другите предмети са от Азия.Той предложил за тях доста пари, които железничарят не могъл да откаже. И до момента тези предмети не са открити, макар всички старания.Този случай, от преди повече от век, когато към момента за НЛО не се е чувало, изненадващо припомня за актуалните събития, свързани с мистериозни обекти.В архивите на уфолозите има доста доказателства за появяването на Мъже в черно, които „ ловуват “ предмети, свързани с НЛО, и очевидци, които евентуално са видели неща, които хората не би трябвало да виждат.През 1963 година, когато в американските вестници стартират да се появяват известия за странни осакатявания на наедрял рогат добитък, фермерът Дейвид Ръсел вижда от верандата на къщата си мрачен издължен обект, който маневрира в звездното небе, като последователно се спуска надолу.При приближаването му кравите и кучетата демонстрират мощно безпокойствие. И когато обектът прелита над полето, в дъното му се отваря люк и оттова изпадат някакви “неща ”. Обектът продължава да лети до момента в който се скрива зад хълмовете.
Преди да извика полицията, Ръсел взема решение да отиде да види какво е паднало от мистериозната машина. Това са части от трупове на крави, които наподобяват много извънредно. Всички са без кожа и обезкървени.Разрезите са идеално равномерни, изключително забележими там, където „ трионът “ е минал през костите. Фермерът е изумен от обстоятелството, че при разрезите частите излъчват слаба светлина. Той се прибира вкъщи и се свързва с полицията по телефона.Скоро Дейвид поглежда през прозореца и за своя изненада открива, че някакви хора се разхождат покрай странните остатъци. Полицията не би могла да дойде за толкоз малко време, тъй че Ръсел отива при тях, с цел да разбере кои са.Хората са облечени извънредно за този далечен регион: в строги черни костюми, бели ризи и черни вратовръзки. Всички са с шапки на главите. Непознатите натъпквали частите в торби. На въпроса на фермера “кои са те “, един от тях му демонстрира идентификация на сътрудник от ФБР и му заповядва да мълчи за днешния случай.Странните мъже взимат чантите с мъртвата плът и не потеглят към автомагистралата, а до най-близката горичка, където изчезват. По-късно Ръсел споделя, че носели тежките торби „ като че ли са цялостни с памук и изобщо не тежат “.Полицаите идват час по-късно. Служителите на реда са сюрпризирани от историята на фермера. Въпреки това те уведомяват управляващите и на идващия ден други сътрудници на ФБР посещават фермера, разпитват го и оглеждат мястото, където са били частите от трупове.Ръсел споделя за този случай едвам двадесет и пет години по-късно. Един от служителите на реда, които го посещават в онази нощ, удостоверява историята му.
Мъже в черноДруга история се случва през 1985 година в Минесота.В нощта на 28 април семейство Дохърти е събудено от звука на детонация в небето. Излизайки от къщата, те виждат разпръснати железни фрагменти със сребрист цвят. Отвън те са безпрепятствено полирани, а от вътрешната страна имат „ пъпчици “. Теглото им е поразително – даже най-големите тежат извънредно малко. Отломките са с дебелина към 6,3 сантиметра. Материалът е доста ковък – може да бъде огънат, сгънат на буца, като парче глина, а по-късно да резервира новата си форма.Четете още: Н. Редфърн: „ Децата с черни очи посещават избрани хора! “Семейство Дохърти не се съмнява, че са остатъци от някакъв галактически транспортен съд. По закон те са благосъстоятелност на страната, по тази причина се обаждат в полицията.Съвсем скоро два джипа и огромен микробус стопират до къщата. От тях слизат хора, облечени в черни костюми. Представят се за полицейски сътрудници. Натоварват всички остатъци в микробуса, като някои от по-големите фрагменти навиват или свиват на буци.По-младият наследник на господин Дохърти – Том, скрива скрито малко парче в гаража. Когато всичко е събрано, старшият „ служител на реда “ се доближава до момчето и като го поглежда деликатно изисква да му даде скритото парче. В същото време показва към гаража. Том няма различен избор, с изключение на да се подчини.По-късно идват същинските служители на реда. Закъснението е породено от странна щета на колата им. На половината път по автомагистралата, на безлюдно място, моторът ненадейно стопира в границите на един час.
Кои са хората пристигнали онази нощ в парцела на Дохърти и къде са отишли техните джипове и микробус, остава незнайно. Господин Дохърти си спомня номера на една от колите, само че се оказва, че подобен номер не съществува.Търсенето на микробуса и джиповете не води до на никое място. Впоследствие представител на НАСА декларира, че нито един галактически транспортен съд не е аварирал в региона.Мъже в черно са обвинени в редица убийства на учени, занимаващи се с военни галактически технологии. Известният американски публицист и откривател Сидни Шелдън сформира лист с 23-ма такива учени, починали при доста мистериозни условия единствено през 1986 г.Разследването демонстрира, че най-малко половината от тях малко преди гибелта си са имали контакт с незнайни хора, облечени в черно.Мистериозни непознати посещават и тези, които поддържат телепатична връзка с представители на други светове. Посетителите, като предписание, изискват да спрат дейностите свързани с контактите и от време на време изтриват информацията, получена от извънземни репортери, от паметта на контактьорите. Често употребяват закани и заплашване.Мексиканецът Алваро Сернута, който открива телепатична връзка с извънземен на име Зеб, се убеждава от личен опит, че заканите им не са единствено на думи.Излизайки от кома след тежка автомобилна злополука, Сернута споделя, че вечерта преди случая двама души в черни костюми, които той сбъркал с цивилни служители на реда, са се доближили до него на улицата. Те му споделили, че знаят всичко за телепатичните му контакти и желаят той да ги спре.
Нещо повече, те заплашили, че при нов контакт със Зеб ще бъде подложен на тежко наказване. Няколко дни по-късно Сернута въпреки всичко се свързва с извънземното и часове по-късно попада в автомобилна злополука.Друг случай е безследното изгубване на филипинския ясновидец Салагар през 1992 година Тази история, забулена в мрак, остава малко видяна. Дори във Филипините съвсем никой не написа за нея, защото католическата черква се опълчва на Салагар.Преди изгубването си Салагар има две видения по отношение на близкото бъдеще на Земята и човечеството. Той ги вижда насън и ги помни доста неясно. Осъзнавайки значимостта им и искайки хората да получат повече информация, ясновидецът се съгласява да се подложи на регресивна внушаемост.Под внушаемост той разказва ужасни картини и пагубни събития. Сред тях са голямо цунами, което обикаля земното кълбо няколко пъти, ярки светкавици в небето, трусове, урагани и други бедствия. Той разказва събитията, като че ли ги вижда в профил.Салагар, необразован селяндур, който в никакъв случай не е пътувал отвън своя далечен селски регион, разказва с доста детайлности в действителност съществуващи места, къщи и даже вътрешността им, в които той не би могъл да бъде. Твърди се, че Салагар е съумял да види и запомни датите на тези събития.Ясновидецът изчезва от болничното заведение по време на четвъртия хипнотичен сеанс, на който е подложен от психотерапевта доктор Г. Маркос. Самият Маркос и здравната сестра също изчезват.Всички писмени, аудио и видео материали, свързани с тези сесии, липсват. Болничните чиновници и пациентите се кълнат, че не са видели нищо. Но има очевидци, които описват, че вечерта, когато тримата индивида изчезват, в постройката на болничното заведение влизат хора в черни костюми.Те приличали на охранители или представители на Специалните служби. От управлението на болничното заведение не знаят нищо за визитата им.Тогава се появява забавна история. Един от болничните служащи, който не е видял подозрителните хора в онази вечер, стартира да се оплаква от кошмари и чести главоболия. Хипнотизиран е и по време на сеанса споделя, че е видял хора в черни костюми по какъв начин водят доктор Маркос, здравна сестра и Сагалар по коридора на болничното заведение.Този финален епизод е доста присъщ. Според доста уфолози, известните сега известия за Мъже в черно са единствено „ върхът на айсберга ”.Всъщност контактите с тези същества са доста повече, единствено че хората нямат мемоари от тях. Споменът за срещите с „ сътрудниците по галактическа сигурност “ се изтрива от съзнанието на очевидците, както е казусът с служащите от филипинската болница.
Редакторите на вестника допускат, че летящият транспортен съд не е нищо повече от дирижабъл. В тези дни те към този момент вършат първите си полети, само че са на практика неуправляеми и, несъмнено, не могат да маневрират по метода, по който го прави корабът, забелязан от Кларк и Фариш.Първият следен полет с дирижабъл, оборудван с мотор, е осъществен във Франция едвам четири години по-късно, през 1884 година За 23 минути дирижабълът съумява да измине разстояние от 8 километра.След известно време, наоколо до най-близката гара са открити красиво цвете, лента от копринена хартия с букви, сходни на писмени знаци, и доста ловко направена чаша.Всички тези предмети, явно изхвърлени от мистериозния „ дирижабъл “, скоро изчезват при доста необикновени условия. Мъж, облечен в черно, отишъл на гарата и помолил служителя да му покаже нещата, които е намерил. След като ги разгледал, той декларирал, че цветето явно е направено от изкуствени материали, защото не е сухо, и предположил, че то и другите предмети са от Азия.Той предложил за тях доста пари, които железничарят не могъл да откаже. И до момента тези предмети не са открити, макар всички старания.Този случай, от преди повече от век, когато към момента за НЛО не се е чувало, изненадващо припомня за актуалните събития, свързани с мистериозни обекти.В архивите на уфолозите има доста доказателства за появяването на Мъже в черно, които „ ловуват “ предмети, свързани с НЛО, и очевидци, които евентуално са видели неща, които хората не би трябвало да виждат.През 1963 година, когато в американските вестници стартират да се появяват известия за странни осакатявания на наедрял рогат добитък, фермерът Дейвид Ръсел вижда от верандата на къщата си мрачен издължен обект, който маневрира в звездното небе, като последователно се спуска надолу.При приближаването му кравите и кучетата демонстрират мощно безпокойствие. И когато обектът прелита над полето, в дъното му се отваря люк и оттова изпадат някакви “неща ”. Обектът продължава да лети до момента в който се скрива зад хълмовете.
Преди да извика полицията, Ръсел взема решение да отиде да види какво е паднало от мистериозната машина. Това са части от трупове на крави, които наподобяват много извънредно. Всички са без кожа и обезкървени.Разрезите са идеално равномерни, изключително забележими там, където „ трионът “ е минал през костите. Фермерът е изумен от обстоятелството, че при разрезите частите излъчват слаба светлина. Той се прибира вкъщи и се свързва с полицията по телефона.Скоро Дейвид поглежда през прозореца и за своя изненада открива, че някакви хора се разхождат покрай странните остатъци. Полицията не би могла да дойде за толкоз малко време, тъй че Ръсел отива при тях, с цел да разбере кои са.Хората са облечени извънредно за този далечен регион: в строги черни костюми, бели ризи и черни вратовръзки. Всички са с шапки на главите. Непознатите натъпквали частите в торби. На въпроса на фермера “кои са те “, един от тях му демонстрира идентификация на сътрудник от ФБР и му заповядва да мълчи за днешния случай.Странните мъже взимат чантите с мъртвата плът и не потеглят към автомагистралата, а до най-близката горичка, където изчезват. По-късно Ръсел споделя, че носели тежките торби „ като че ли са цялостни с памук и изобщо не тежат “.Полицаите идват час по-късно. Служителите на реда са сюрпризирани от историята на фермера. Въпреки това те уведомяват управляващите и на идващия ден други сътрудници на ФБР посещават фермера, разпитват го и оглеждат мястото, където са били частите от трупове.Ръсел споделя за този случай едвам двадесет и пет години по-късно. Един от служителите на реда, които го посещават в онази нощ, удостоверява историята му.
Мъже в черноДруга история се случва през 1985 година в Минесота.В нощта на 28 април семейство Дохърти е събудено от звука на детонация в небето. Излизайки от къщата, те виждат разпръснати железни фрагменти със сребрист цвят. Отвън те са безпрепятствено полирани, а от вътрешната страна имат „ пъпчици “. Теглото им е поразително – даже най-големите тежат извънредно малко. Отломките са с дебелина към 6,3 сантиметра. Материалът е доста ковък – може да бъде огънат, сгънат на буца, като парче глина, а по-късно да резервира новата си форма.Четете още: Н. Редфърн: „ Децата с черни очи посещават избрани хора! “Семейство Дохърти не се съмнява, че са остатъци от някакъв галактически транспортен съд. По закон те са благосъстоятелност на страната, по тази причина се обаждат в полицията.Съвсем скоро два джипа и огромен микробус стопират до къщата. От тях слизат хора, облечени в черни костюми. Представят се за полицейски сътрудници. Натоварват всички остатъци в микробуса, като някои от по-големите фрагменти навиват или свиват на буци.По-младият наследник на господин Дохърти – Том, скрива скрито малко парче в гаража. Когато всичко е събрано, старшият „ служител на реда “ се доближава до момчето и като го поглежда деликатно изисква да му даде скритото парче. В същото време показва към гаража. Том няма различен избор, с изключение на да се подчини.По-късно идват същинските служители на реда. Закъснението е породено от странна щета на колата им. На половината път по автомагистралата, на безлюдно място, моторът ненадейно стопира в границите на един час.
Кои са хората пристигнали онази нощ в парцела на Дохърти и къде са отишли техните джипове и микробус, остава незнайно. Господин Дохърти си спомня номера на една от колите, само че се оказва, че подобен номер не съществува.Търсенето на микробуса и джиповете не води до на никое място. Впоследствие представител на НАСА декларира, че нито един галактически транспортен съд не е аварирал в региона.Мъже в черно са обвинени в редица убийства на учени, занимаващи се с военни галактически технологии. Известният американски публицист и откривател Сидни Шелдън сформира лист с 23-ма такива учени, починали при доста мистериозни условия единствено през 1986 г.Разследването демонстрира, че най-малко половината от тях малко преди гибелта си са имали контакт с незнайни хора, облечени в черно.Мистериозни непознати посещават и тези, които поддържат телепатична връзка с представители на други светове. Посетителите, като предписание, изискват да спрат дейностите свързани с контактите и от време на време изтриват информацията, получена от извънземни репортери, от паметта на контактьорите. Често употребяват закани и заплашване.Мексиканецът Алваро Сернута, който открива телепатична връзка с извънземен на име Зеб, се убеждава от личен опит, че заканите им не са единствено на думи.Излизайки от кома след тежка автомобилна злополука, Сернута споделя, че вечерта преди случая двама души в черни костюми, които той сбъркал с цивилни служители на реда, са се доближили до него на улицата. Те му споделили, че знаят всичко за телепатичните му контакти и желаят той да ги спре.
Нещо повече, те заплашили, че при нов контакт със Зеб ще бъде подложен на тежко наказване. Няколко дни по-късно Сернута въпреки всичко се свързва с извънземното и часове по-късно попада в автомобилна злополука.Друг случай е безследното изгубване на филипинския ясновидец Салагар през 1992 година Тази история, забулена в мрак, остава малко видяна. Дори във Филипините съвсем никой не написа за нея, защото католическата черква се опълчва на Салагар.Преди изгубването си Салагар има две видения по отношение на близкото бъдеще на Земята и човечеството. Той ги вижда насън и ги помни доста неясно. Осъзнавайки значимостта им и искайки хората да получат повече информация, ясновидецът се съгласява да се подложи на регресивна внушаемост.Под внушаемост той разказва ужасни картини и пагубни събития. Сред тях са голямо цунами, което обикаля земното кълбо няколко пъти, ярки светкавици в небето, трусове, урагани и други бедствия. Той разказва събитията, като че ли ги вижда в профил.Салагар, необразован селяндур, който в никакъв случай не е пътувал отвън своя далечен селски регион, разказва с доста детайлности в действителност съществуващи места, къщи и даже вътрешността им, в които той не би могъл да бъде. Твърди се, че Салагар е съумял да види и запомни датите на тези събития.Ясновидецът изчезва от болничното заведение по време на четвъртия хипнотичен сеанс, на който е подложен от психотерапевта доктор Г. Маркос. Самият Маркос и здравната сестра също изчезват.Всички писмени, аудио и видео материали, свързани с тези сесии, липсват. Болничните чиновници и пациентите се кълнат, че не са видели нищо. Но има очевидци, които описват, че вечерта, когато тримата индивида изчезват, в постройката на болничното заведение влизат хора в черни костюми.Те приличали на охранители или представители на Специалните служби. От управлението на болничното заведение не знаят нищо за визитата им.Тогава се появява забавна история. Един от болничните служащи, който не е видял подозрителните хора в онази вечер, стартира да се оплаква от кошмари и чести главоболия. Хипнотизиран е и по време на сеанса споделя, че е видял хора в черни костюми по какъв начин водят доктор Маркос, здравна сестра и Сагалар по коридора на болничното заведение.Този финален епизод е доста присъщ. Според доста уфолози, известните сега известия за Мъже в черно са единствено „ върхът на айсберга ”.Всъщност контактите с тези същества са доста повече, единствено че хората нямат мемоари от тях. Споменът за срещите с „ сътрудниците по галактическа сигурност “ се изтрива от съзнанието на очевидците, както е казусът с служащите от филипинската болница.
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ