Мария Бонева: Ивайла е перфектното лице на модел
Мъжът до мен и неналичието на суетност ме запазиха след заливането с киселина, признава организаторката на Седмицата на модата в София
Мария Бонева е уредник на Sofia Fashion Week от 2015 година до в този момент. Есенно-зимната Седмица на модата стартира през септември. Мария е притежател на първата българска фешън телевизия Code Fashion TV, Жена на годината в категория „Благотворителност“ 2009 година, бизнес дама на година в категория „ Собственик на медия ”, уредник на кръгла маса против насилието над дами, потърпевши с киселина (през 2002 година лицето й бе залято с киселина), с помощта на нея се трансформираха и наказателните присъди. Издала е три пъти книгата си „Другата страна“ за разнообразни благотворителни дела, уредник и идеолог на българските хип-хоп награди. Работила е като рекламен управител в Модна организация „ Визаж ” от 1997 до 1999 година и в стилната организация на Дарина Павлова „ Мегаталант ” от 2000 до 2003 година Собственик на салон за хубост Code Beauty. Майка на 3 деца, към този момент и баба, щастливо омъжена.
– Мария, единствено след броени дни ще стартира новата Седмица на модата в София (есенно-зимното издание на Sofia Fashion Week), на която ти още веднъж си уредник. Какво би трябвало да знаем за това събитие?
– Sofia Fashion Week се утвърди като най-голямото фешън събитие у нас и то към този момент има своите три цялостни години. Започна от есента на 2015-а, потегли доста стремително, в навечерието на откриването на най-голямата зала, подобаваща за подобен вид събитие – зала ЕФЕ в хотел „ Маринела ”. Тръгнахме с ясната цел, че това ще бъде обичайно събитие, което ще стане част от международните фешън календари в Ню Йорк, Париж, Милано, Лондон и всички останали седмици на модата. То обаче не би било допустимо без безапелационната поддръжка и меценатство на госпожа Маринела Арабаджиева, която застана компактно зад събитието и марката към този момент е нейна благосъстоятелност. Тази година стилният конгрес ще бъде 5 вечери, с една повече от предходните издания.
-Защо?
– Защото ние имаме доста забавна обществена идея – поддръжка на нови лица дизайнери и студентски сбирки. Част от студентите, които ще вземат участие, ще имат опция да получат своите награди и да бъдат подкрепени от разнообразни нейни сътрудници и донори. Така събитието подава ръка на надарени български млади дизайнери.
– Със сигурност ще има изненади на Седмицата, кои от тях ще споделиш извънредно?
– Това е българската Седмица на модата и по тази причина по традиция постоянно откриваме с ревюта на родни марки и дизайнери. Отново на сцената ще забележим нашата обичана Жана Жекова – богинята на дантелата, още веднъж ще дефилира Атанас Парушев, който е подготвил доста друга мъжка серия. Той показа, че е почнал да шие с доста скъпи платове на Аrmani и Cerruti, прави доста самостоятелни поръчки. Българският състезателен бранд Flair ще взриви сцената с ексцентрично шоу с известни персони и DJ Mascota, различен забавен български дизайнер е една млада дама от фешън къща Imane. Доколкото зная, тази година на сцената на SFW тя ще покаже няколко одобрени „ Мис България ” и някои от по-старите златни девойки – модели на България. Ще показа новата си сбирка и Биляна Йотовска.
– Мария, а от кое място потегли твоята обич към модата?
– Не зная, аз по начало съм доста любопитен човек и не се помирявам, в случай че прочета за нещо, то да ми е задоволително. Търся още и още. Това стартира около работата ми като рекламен и фешън управител на организация „ Визаж ” в самото начало, в първите ми години като прощъпулник. След това продължи и в работата ми в „ Мегаталант ” за Дарина Павлова. Била съм и на Мис Свят, и на състезанията за хубост на Доналд Тръмп Мис Вселена, и се възпламених да покажа, че и в България има качествени дизайнери. Участвала съм в организацията на първите ревюта на Ferre, на Hugo Boss в България. Точно работата с тези хора ме възпламени, това е доста друго.
– Защо се спряхте на Ивайла за лице?
– Ивайла е доста харизматична и поканата към нея беше, тъй като видяхме, че през 2015-а като лице на Седмицата на модата тя направи доста, с цел да схванат всички, че има такова събитие. В момента Ивайла живее в Дубай и е в доста добра форма. Фотосесията й е на международно равнище. Дъщеря й Рая е нейно копие, тя е прелестна, само че няма да бъде на форума, тъй като учи в лицей в Лондон. Обещала съм следващата година на пролетното издание Рая да бъде тук. Скромното ми мнение е, че тя ще надмине мама Ивайла.
Иванка Антонова (Гръбчева): Никога нищо не посмях да желая от Живков
Танк прегази осем души на церемониал за 9 септември, всичко се потули, спомня си именитата режисьорка от Българска национална телевизия
За режисьорката от Българска национална телевизия Иванка Антонова, по татко Гръбчева, сме писали нееднократно, в това число и в бр. 33 от т.г. на в. „ Жълт Труд “, когато тя описа спомените си от живота в опожарената наскоро Царска конюшня в София. Точно през днешния ден, 5 септември, вуйна Ванче, както всички я назовават, навършва 89 години. Намираме я на морето, с цел да чуем още от забавните й истории, които помни до най-малката детайлност. Тридесет години в малкия екран, преди този момент 10 – в киното, още по-преди – 3 като надничарка, т.е. момиче за всякаква работа към „ Особени парцели “ – един живот, цялостен с незабравими прекарвания и познанства с най-първите хора на деня.
– Лельо Ванче, разкажи за фамилията си, били сте доста бедни…
– В кръщелното ми удостоверение, което е издадено на 5 септември 1929 година, съм записана Иванка Стоянова Гръбчева, родена в Етрополе, околия Орханийска. Майка ми беше неработоспособен по рождение. Била е от най-богатия жанр в Етрополе, щерка на Димитър Паликаров. Независимо от благосъстоянието, което е имал, той е принудил майка ми да се омъжи едвам на 17 години за най-бедния юноша в махалата – татко ми Стоян, тъй като след гибелта на нейната майка се дами наново и му се раждат още 16 деца! От първия си брак имал 6, само че останали живи единствено три. Майка ми е най-голямата. Събрали се моите родители, небогати, нямали дори един стол у дома, и основали седем деца – две момчета и пет девойки. Две умряли като дребни и сме останали пет. От тях максимален е брат ми – военачалник Димитър Гръбчев, а най-малка съм аз. Въпреки че е неработоспособен, майка ми се оправя с всички компликации, тъй като татко ми е на работа в София, в пожарната. По това време брат ми Димитър също е в София, възпитаник в механотехникума, само че като участник в незаконната битка на комунистическата партия попада в пандиза 17-годишен. При раждането на Симеон през 1937 година дават прошка и той като невръстен попада в групата за освобождение. През това време татко ми е изпъден от пожарната. Без да се замисля доста, отива в чистотата, където се и пенсионира. Той е взел участие във всичките войни и през 1917 година се разболява от холера. След време идва у дома един етрополец, търси майка ми и й споделя радостна новина, въпреки че човек не знае да се смее ли, или да плаче. Отишъл индивидът да разпознае умрелия си брат в моргата на Александровска болница. Гледа – всички идентични, като гипсирани – толкоз доста вар имало изсипана върху телата, с цел да спре болестта, че не можело да се разпознае облик, и всички били голи. Вървейки, вижда, че на една метла седи варосан човек, неразпознаваем, и плаче. Човекът му споделил, че не вижда нищо и не знае къде е. А е оставил у дома саката жена с две деца (двамата ми братя в началото). Това бил татко ми – взели го за починал и го хвърлили в моргата, поръсен с вар. Добре че се е случил този наш комшия, който го разкрил, развикал се и го избавили. После сме почнали да се раждаме едно след друго останалите деца. Най-голямата ми сестра работела във фабрика „ Платно ”, където е била и Митка, станала по-късно фамозната партизанка Митка Гръбчева. Живеели са на интернат. Имало е надзирателки от Етрополе и по този начин доста девойки са пристигнали в София. Сестра ми среща брат ми с Митка.
– А ти по кое време пристигна в София?
– Аз приключих прогимназия през 1944 година и трябваше да продължа в гимназията, само че татко ми нямаше никакви средства – одеве се беше пенсионирал. Беше цялостна бедност – война, купони, за учене и дума да не става. Като желаех да се запиша в гимназията в Ботевград, вкъщи беше същинска гражданска война – плач, рев, гладна стачка – единствено да ме пуснат. Не и не, и не. Тогава се откри стопанско учебно заведение в Етрополе към бившето дърводелско учебно заведение. Директорът пристигна и с хиляди ангажименти кандърдиса майка ми, като й даде обещание, че ще ме запишат по беднотия и ще ми дават учебници. Учихме тегел и кройки, готварство, счетоводство. Изкарах един клас, след това, през 1945 година, брат ми ме прибра при него в София. Той към този момент беше пристигнал от планината, бяха се устроили на работа в милицията. Започнах да изучавам в Трета девическа гимназия. Ние, трите сестри, живеехме в една квартира с брат ми и в един миг натежахме. Тогава откриха гимназия в Етрополе и се върнах. Там се омъжих на 17 и родих на 18. Върнах се в София към този момент с дете, настаниха ни в Царската конюшня. Мъжът ми работеше като деловодител в „ Особени парцели “ – службата, която отговаряше за някогашните царски парцели и по-късно стана Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Неин началник тогава беше Ранчо Кеменчеджиев, а след гибелта му стана брат ми. Аз нямах работа, бях взела една непозната шевна машина и шиех детски дрешки, ходех да работя в едно семейство, викаха ни в Министерския съвет на надничарска работа – чистиш, миеш стаи, прозорци, порти. Тогава той се обитаваше в Двореца. Знаех стаите на царя и царицата, залите за приеми. Като имаше банкети, помагахме в кухнята като общи служащи, след това пренасяхме нещата за сервиране.
– Какво те свързва с Тодор Живков и неговото семейство?
– С Тодор Живков ме свързва остаряло другарство. Неговият и моят татко са били в една рота. Оттам, като земляци, са били неразделни в казармата. След това и дамите им – баба Маруца и мама – се имаха. Не си го припомням, тъй като съм по-малка, само че Живков е идвал у нас с майка си. После, в София, бабичката си ме доста тачеше и като ме видеше по Докторската градина, ми викаше: „ Яла да си поортим по нашенски, че ми омръзна с тия напудрени софиянки да се разправям ”. Случи се по този начин, че с майка ми бяха в една болница в Овча купел и аз бях отишла на рандеву. Тя идва както е с пижамата, поставила портокал, банан и още нещо: „ Ивано, мене снахата Мара ми носи, но я ти носим да си апнеш, оти оная твойта няма да ти донесе в никакъв случай ”. Имаше поради Митка. Колегите знаеха, че се познаваме с Живков. Той не пропускаше да ми се усмихне зад кулисите, да ме прегърне, да ме попита по какъв начин съм, имам ли потребност от нещо. Никога нищо не посмях да желая. Хората ми бутаха листчета по дожбовете да го апелирам за всякакви неща, само че аз не смеех. Брат ми ме беше предизвестил, че в случай че разбере сходно нещо, персонално ще ме изхвърли. По време на всякакви приеми нормално екипът нищо не хапвахме, тъй като незабавно тичахме да инсталираме. Веднъж един от операторите ми сподели, че си е не запомнил вътре цигарите и аз сграбчих едни от масата, без да знам, че те оставяли на участниците служебно отворени кутии. Веднага някой докладвал на брат ми, а той ми изчете едно конско.
– Как се държеше Мара Малеева?
– Мара Малеева беше доста земен човек. Тя роди Владко на 41 година и като ме видеше, ми споделяше: „ И аз взех решение да раждам на остарели години… ” Като отивахме на събрания, сядаше на първия ред – в никакъв случай не се качваше в президиума. Много се смущавах от това, че тя ходеше с костюмче и като седне, то се понадигне, а тя изпод – постоянно с навити чорапи. Вика ме преди фотосите и ми споделя: „ Нали сме се разбрали, никакви такива – Живкова и това-онова. Както всички останали, по този начин и аз. Имам мой престиж и не желая да ме величаете и пишете ”. Когато ме видеше, даже протоколът да не позволяваше, гледаше да ми кимне или погледите ни да се срещнат, с цел да схвана, че ме е видяла. Същото правеше и Живков.
Моника Валериева се пусна дибидюс гола
Бербатов: В 6 сутринта се редях на опашка за самун
Иван Манолов – от Силициевата котловина до Пловдив
Диляна Попова се снима с Никол Кидман
Ни Ло разпуска с дъщеря си край Разлог
Теди Бургазлиева чака бебе
Миро чества годишнина от сватбата
Риана се нагизди с папско расо
Тръмп се зъби на медиите
Дамян Велчев пробва да избави офицерите след 9 септември
Проф. Вихра Миланова: Стрес и паники предизвикат сомнамбулизма
Кожата страда след плажа
Местенето на стрелките смущава съня и апетита
Приказка за вълшебната гривна
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 5 СЕПТЕМВРИ!
Мария Бонева е уредник на Sofia Fashion Week от 2015 година до в този момент. Есенно-зимната Седмица на модата стартира през септември. Мария е притежател на първата българска фешън телевизия Code Fashion TV, Жена на годината в категория „Благотворителност“ 2009 година, бизнес дама на година в категория „ Собственик на медия ”, уредник на кръгла маса против насилието над дами, потърпевши с киселина (през 2002 година лицето й бе залято с киселина), с помощта на нея се трансформираха и наказателните присъди. Издала е три пъти книгата си „Другата страна“ за разнообразни благотворителни дела, уредник и идеолог на българските хип-хоп награди. Работила е като рекламен управител в Модна организация „ Визаж ” от 1997 до 1999 година и в стилната организация на Дарина Павлова „ Мегаталант ” от 2000 до 2003 година Собственик на салон за хубост Code Beauty. Майка на 3 деца, към този момент и баба, щастливо омъжена.
– Мария, единствено след броени дни ще стартира новата Седмица на модата в София (есенно-зимното издание на Sofia Fashion Week), на която ти още веднъж си уредник. Какво би трябвало да знаем за това събитие?
– Sofia Fashion Week се утвърди като най-голямото фешън събитие у нас и то към този момент има своите три цялостни години. Започна от есента на 2015-а, потегли доста стремително, в навечерието на откриването на най-голямата зала, подобаваща за подобен вид събитие – зала ЕФЕ в хотел „ Маринела ”. Тръгнахме с ясната цел, че това ще бъде обичайно събитие, което ще стане част от международните фешън календари в Ню Йорк, Париж, Милано, Лондон и всички останали седмици на модата. То обаче не би било допустимо без безапелационната поддръжка и меценатство на госпожа Маринела Арабаджиева, която застана компактно зад събитието и марката към този момент е нейна благосъстоятелност. Тази година стилният конгрес ще бъде 5 вечери, с една повече от предходните издания.
-Защо?
– Защото ние имаме доста забавна обществена идея – поддръжка на нови лица дизайнери и студентски сбирки. Част от студентите, които ще вземат участие, ще имат опция да получат своите награди и да бъдат подкрепени от разнообразни нейни сътрудници и донори. Така събитието подава ръка на надарени български млади дизайнери.
– Със сигурност ще има изненади на Седмицата, кои от тях ще споделиш извънредно?
– Това е българската Седмица на модата и по тази причина по традиция постоянно откриваме с ревюта на родни марки и дизайнери. Отново на сцената ще забележим нашата обичана Жана Жекова – богинята на дантелата, още веднъж ще дефилира Атанас Парушев, който е подготвил доста друга мъжка серия. Той показа, че е почнал да шие с доста скъпи платове на Аrmani и Cerruti, прави доста самостоятелни поръчки. Българският състезателен бранд Flair ще взриви сцената с ексцентрично шоу с известни персони и DJ Mascota, различен забавен български дизайнер е една млада дама от фешън къща Imane. Доколкото зная, тази година на сцената на SFW тя ще покаже няколко одобрени „ Мис България ” и някои от по-старите златни девойки – модели на България. Ще показа новата си сбирка и Биляна Йотовска.
– Мария, а от кое място потегли твоята обич към модата?
– Не зная, аз по начало съм доста любопитен човек и не се помирявам, в случай че прочета за нещо, то да ми е задоволително. Търся още и още. Това стартира около работата ми като рекламен и фешън управител на организация „ Визаж ” в самото начало, в първите ми години като прощъпулник. След това продължи и в работата ми в „ Мегаталант ” за Дарина Павлова. Била съм и на Мис Свят, и на състезанията за хубост на Доналд Тръмп Мис Вселена, и се възпламених да покажа, че и в България има качествени дизайнери. Участвала съм в организацията на първите ревюта на Ferre, на Hugo Boss в България. Точно работата с тези хора ме възпламени, това е доста друго.
– Защо се спряхте на Ивайла за лице?
– Ивайла е доста харизматична и поканата към нея беше, тъй като видяхме, че през 2015-а като лице на Седмицата на модата тя направи доста, с цел да схванат всички, че има такова събитие. В момента Ивайла живее в Дубай и е в доста добра форма. Фотосесията й е на международно равнище. Дъщеря й Рая е нейно копие, тя е прелестна, само че няма да бъде на форума, тъй като учи в лицей в Лондон. Обещала съм следващата година на пролетното издание Рая да бъде тук. Скромното ми мнение е, че тя ще надмине мама Ивайла.
Иванка Антонова (Гръбчева): Никога нищо не посмях да желая от Живков
Танк прегази осем души на церемониал за 9 септември, всичко се потули, спомня си именитата режисьорка от Българска национална телевизия
За режисьорката от Българска национална телевизия Иванка Антонова, по татко Гръбчева, сме писали нееднократно, в това число и в бр. 33 от т.г. на в. „ Жълт Труд “, когато тя описа спомените си от живота в опожарената наскоро Царска конюшня в София. Точно през днешния ден, 5 септември, вуйна Ванче, както всички я назовават, навършва 89 години. Намираме я на морето, с цел да чуем още от забавните й истории, които помни до най-малката детайлност. Тридесет години в малкия екран, преди този момент 10 – в киното, още по-преди – 3 като надничарка, т.е. момиче за всякаква работа към „ Особени парцели “ – един живот, цялостен с незабравими прекарвания и познанства с най-първите хора на деня.
– Лельо Ванче, разкажи за фамилията си, били сте доста бедни…
– В кръщелното ми удостоверение, което е издадено на 5 септември 1929 година, съм записана Иванка Стоянова Гръбчева, родена в Етрополе, околия Орханийска. Майка ми беше неработоспособен по рождение. Била е от най-богатия жанр в Етрополе, щерка на Димитър Паликаров. Независимо от благосъстоянието, което е имал, той е принудил майка ми да се омъжи едвам на 17 години за най-бедния юноша в махалата – татко ми Стоян, тъй като след гибелта на нейната майка се дами наново и му се раждат още 16 деца! От първия си брак имал 6, само че останали живи единствено три. Майка ми е най-голямата. Събрали се моите родители, небогати, нямали дори един стол у дома, и основали седем деца – две момчета и пет девойки. Две умряли като дребни и сме останали пет. От тях максимален е брат ми – военачалник Димитър Гръбчев, а най-малка съм аз. Въпреки че е неработоспособен, майка ми се оправя с всички компликации, тъй като татко ми е на работа в София, в пожарната. По това време брат ми Димитър също е в София, възпитаник в механотехникума, само че като участник в незаконната битка на комунистическата партия попада в пандиза 17-годишен. При раждането на Симеон през 1937 година дават прошка и той като невръстен попада в групата за освобождение. През това време татко ми е изпъден от пожарната. Без да се замисля доста, отива в чистотата, където се и пенсионира. Той е взел участие във всичките войни и през 1917 година се разболява от холера. След време идва у дома един етрополец, търси майка ми и й споделя радостна новина, въпреки че човек не знае да се смее ли, или да плаче. Отишъл индивидът да разпознае умрелия си брат в моргата на Александровска болница. Гледа – всички идентични, като гипсирани – толкоз доста вар имало изсипана върху телата, с цел да спре болестта, че не можело да се разпознае облик, и всички били голи. Вървейки, вижда, че на една метла седи варосан човек, неразпознаваем, и плаче. Човекът му споделил, че не вижда нищо и не знае къде е. А е оставил у дома саката жена с две деца (двамата ми братя в началото). Това бил татко ми – взели го за починал и го хвърлили в моргата, поръсен с вар. Добре че се е случил този наш комшия, който го разкрил, развикал се и го избавили. После сме почнали да се раждаме едно след друго останалите деца. Най-голямата ми сестра работела във фабрика „ Платно ”, където е била и Митка, станала по-късно фамозната партизанка Митка Гръбчева. Живеели са на интернат. Имало е надзирателки от Етрополе и по този начин доста девойки са пристигнали в София. Сестра ми среща брат ми с Митка.
– А ти по кое време пристигна в София?
– Аз приключих прогимназия през 1944 година и трябваше да продължа в гимназията, само че татко ми нямаше никакви средства – одеве се беше пенсионирал. Беше цялостна бедност – война, купони, за учене и дума да не става. Като желаех да се запиша в гимназията в Ботевград, вкъщи беше същинска гражданска война – плач, рев, гладна стачка – единствено да ме пуснат. Не и не, и не. Тогава се откри стопанско учебно заведение в Етрополе към бившето дърводелско учебно заведение. Директорът пристигна и с хиляди ангажименти кандърдиса майка ми, като й даде обещание, че ще ме запишат по беднотия и ще ми дават учебници. Учихме тегел и кройки, готварство, счетоводство. Изкарах един клас, след това, през 1945 година, брат ми ме прибра при него в София. Той към този момент беше пристигнал от планината, бяха се устроили на работа в милицията. Започнах да изучавам в Трета девическа гимназия. Ние, трите сестри, живеехме в една квартира с брат ми и в един миг натежахме. Тогава откриха гимназия в Етрополе и се върнах. Там се омъжих на 17 и родих на 18. Върнах се в София към този момент с дете, настаниха ни в Царската конюшня. Мъжът ми работеше като деловодител в „ Особени парцели “ – службата, която отговаряше за някогашните царски парцели и по-късно стана Управление безопасност и охрана (Пето управление н. Неин началник тогава беше Ранчо Кеменчеджиев, а след гибелта му стана брат ми. Аз нямах работа, бях взела една непозната шевна машина и шиех детски дрешки, ходех да работя в едно семейство, викаха ни в Министерския съвет на надничарска работа – чистиш, миеш стаи, прозорци, порти. Тогава той се обитаваше в Двореца. Знаех стаите на царя и царицата, залите за приеми. Като имаше банкети, помагахме в кухнята като общи служащи, след това пренасяхме нещата за сервиране.
– Какво те свързва с Тодор Живков и неговото семейство?
– С Тодор Живков ме свързва остаряло другарство. Неговият и моят татко са били в една рота. Оттам, като земляци, са били неразделни в казармата. След това и дамите им – баба Маруца и мама – се имаха. Не си го припомням, тъй като съм по-малка, само че Живков е идвал у нас с майка си. После, в София, бабичката си ме доста тачеше и като ме видеше по Докторската градина, ми викаше: „ Яла да си поортим по нашенски, че ми омръзна с тия напудрени софиянки да се разправям ”. Случи се по този начин, че с майка ми бяха в една болница в Овча купел и аз бях отишла на рандеву. Тя идва както е с пижамата, поставила портокал, банан и още нещо: „ Ивано, мене снахата Мара ми носи, но я ти носим да си апнеш, оти оная твойта няма да ти донесе в никакъв случай ”. Имаше поради Митка. Колегите знаеха, че се познаваме с Живков. Той не пропускаше да ми се усмихне зад кулисите, да ме прегърне, да ме попита по какъв начин съм, имам ли потребност от нещо. Никога нищо не посмях да желая. Хората ми бутаха листчета по дожбовете да го апелирам за всякакви неща, само че аз не смеех. Брат ми ме беше предизвестил, че в случай че разбере сходно нещо, персонално ще ме изхвърли. По време на всякакви приеми нормално екипът нищо не хапвахме, тъй като незабавно тичахме да инсталираме. Веднъж един от операторите ми сподели, че си е не запомнил вътре цигарите и аз сграбчих едни от масата, без да знам, че те оставяли на участниците служебно отворени кутии. Веднага някой докладвал на брат ми, а той ми изчете едно конско.
– Как се държеше Мара Малеева?
– Мара Малеева беше доста земен човек. Тя роди Владко на 41 година и като ме видеше, ми споделяше: „ И аз взех решение да раждам на остарели години… ” Като отивахме на събрания, сядаше на първия ред – в никакъв случай не се качваше в президиума. Много се смущавах от това, че тя ходеше с костюмче и като седне, то се понадигне, а тя изпод – постоянно с навити чорапи. Вика ме преди фотосите и ми споделя: „ Нали сме се разбрали, никакви такива – Живкова и това-онова. Както всички останали, по този начин и аз. Имам мой престиж и не желая да ме величаете и пишете ”. Когато ме видеше, даже протоколът да не позволяваше, гледаше да ми кимне или погледите ни да се срещнат, с цел да схвана, че ме е видяла. Същото правеше и Живков.
Моника Валериева се пусна дибидюс гола
Бербатов: В 6 сутринта се редях на опашка за самун
Иван Манолов – от Силициевата котловина до Пловдив
Диляна Попова се снима с Никол Кидман
Ни Ло разпуска с дъщеря си край Разлог
Теди Бургазлиева чака бебе
Миро чества годишнина от сватбата
Риана се нагизди с папско расо
Тръмп се зъби на медиите
Дамян Велчев пробва да избави офицерите след 9 септември
Проф. Вихра Миланова: Стрес и паники предизвикат сомнамбулизма
Кожата страда след плажа
Местенето на стрелките смущава съня и апетита
Приказка за вълшебната гривна
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 5 СЕПТЕМВРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ