„Държавен вестник“ получи указания за публикуването на съдебни актове и документи с лични данни
Мъж, спечелил дело против противоречаща на закона наредба от Правилника за използване на Закона за придвижването по пътищата, чиито персонални данни са оповестени в „ Държавен вестник “, е на път да провокира смяна в разпоредбите, по които съдилищата и други администрации, изпращат за обявяване разнообразни свои актове, написа.
Проблемът с персоналните данни
Искането на мъжа персоналните му данни да бъдат заличени от решение на Върховния административен съд (ВАС), оповестено в „ Държавен вестник “, е довело до свикването на специфична комисия в Народното събрание, с цел да се вземе решение по какъв начин да се подхожда в сходни случаи. Въпросът е комплициран, защото по закон редакцията на „ Държавен вестник “ няма право да трансформира изпратените ѝ за издание актове, а регламентът за коригиране на позволена неточност в тази ситуация е неупотребим, а въпреки това следва да бъдат спазени условията на Общия правилник за отбрана на данните.
Правилата за обявяване в неофициалния раздел засягат доста и разнообразни институции.
Най-често материали с персонални данни се изпращат за обявяване от съдилищата. Те са най-разнородни – правосъдни решения, призовки, предложения за връчване на правосъдни бумаги и така нататък В тях се съдържат три имена, ЕГН, точни адреси – до номер на жилището, номер на документ за идентичност, банкови сметки и други чувствителни данни. Националната организация за приходите пък изпраща постановления за възлагане на парцел – с обстоен адрес на парцела и персонални данни на лицата, на които се разпорежда.
Редакцията на „ Държавен вестник “ няма по какъв начин да реши дали публикуването на съответни персонални данни е належащо за правосъдното или друго произвеждане. А и заличаването им не би трябвало да води и до обезсмисляне на обнародването – в случай че човек с незнаен адрес се приканва посредством съобщение в Дъждовни води, той би трябвало да бъде разпознат.
Анализът на Народното събрание демонстрира, че е налице празнина в Закона за „ Държавен вестник “, който не планува ред и условия за заличаване на части от към този момент обнародвани актове. „ Поправка на неточност във към този момент обнародван акт може да се извърши единствено при изискванията на член 10, алинея 5 от Закона за „ Държавен вестник “. Последното не удовлетворява целения с изтриването резултат, защото с поправката не се прави интервенция в в началото обнародвания текст. От друга страна, основаването на процедура от подобен темперамент (промяна посредством заличаване на към този момент обнародвани текстове) крие сериозен риск за правната сигурност и непоклатимост на обнародваните актове “, акцентират от Народното събрание.
Какво да се прави
Мъжът, чиито персонални данни са оповестени в „ Държавен вестник “ завежда дело в Административен съд София-град. След като съдът издава първото си предписание и то доближава до Върховен административен съд от висшия съд изпращат неотложно на „ Държавен вестник “ решението със заличени персонални данни, а редакцията го разгласява. Случилото се е казус, защото във Върховен административен съд има специфични правила за изтриване на персоналните данни от решенията, които се изпращат за обявяване (с тях можете да се запознаете тук).
Този казус обаче осветлява казуса със отбраната на персоналните данни при обявяване в „ Държавен вестник “.
Затова от Народното събрание са поискали мнението на Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД).
„ Констатираната нормативна празнина в ЗДВ и действителните в действителност връзки сред Народно събрание, като издател на Дъждовни води, и съответния спедитор на документ/акт за обявяване, обуславят съществуването на съвместност при обработването по член 26 от ОРЗД. Най-ясно проявяване съвместността намира в режима за упражняването на права от страна на субектите на данни, защото в тази обстановка админите не могат да подхващат независимо дейности по угаждане на настояванията. Така на процедура нито Дъждовни води може самичък да заличи данните без глобата на изпращача, нито последният може да пристъпи към ефикасни дейности за изтриване, без съдействието на Дъждовни води “, открива КЗЛД.
И удостоверява, че са нужни промени в Закона за „ Държавен вестник “, с които да се задължат категорично изпращачите на документи или актове за обявяване да заличават съдържащите се в тях персонални данни, които не са относими към характерните цели на обнародването.
КЗЛД декларира, че до момента в който бъде изменен ЗДВ, Народното събрание би трябвало да вкара привременни ограничения, които да приведат публикуването в „ Държавен вестник “ в сходство с Общия правилник за отбрана на данните.
„ Изхождайки от правилото, че Народно събрание няма право да взема решения за заличаването на персонални данни в изпратените за обявяване документи/актове, то може да вкара механизъм за прелиминарен надзор посредством условие на удостоверение от изпращача за решението му по отношение на подобаващото изтриване на персонални данни. Това може да стане посредством авансово направена бланка към съпроводителното писмо, в която ясно да се насочи вниманието на изпращача и да се изиска неговото интензивно деяние, например посредством отбелязване дали документът/актът се обнародва в целокупност или със заличени персонални данни “, указва комисията.
И показва, че в случай че на стадия на техническата подготовка на текстовете редакцията на „ Държавен вестник “ има подозрение, че персоналните данни в документите, предоставени за обявяване, надвишават неговите цели, „ с оглед правилото на почтеност, следва да реализира спомагателна връзка с изпращача им, като изиска неговото категорично документално решение/потвърждение “.
„ С цел да обезпечи правната непоклатимост и сигурност на обнародването, този метод ще обезпечи и добросъвестността при обработването, както и отчетността, като главен принцип и обвързване на админа – Народно събрание. В същото време това ще спомогне за ясното разграничение на отговорността на всеки от взаимните админи при незаконосъобразно откриване на данните “, заключава КЗЛД.
Проблемът с персоналните данни
Искането на мъжа персоналните му данни да бъдат заличени от решение на Върховния административен съд (ВАС), оповестено в „ Държавен вестник “, е довело до свикването на специфична комисия в Народното събрание, с цел да се вземе решение по какъв начин да се подхожда в сходни случаи. Въпросът е комплициран, защото по закон редакцията на „ Държавен вестник “ няма право да трансформира изпратените ѝ за издание актове, а регламентът за коригиране на позволена неточност в тази ситуация е неупотребим, а въпреки това следва да бъдат спазени условията на Общия правилник за отбрана на данните.
Правилата за обявяване в неофициалния раздел засягат доста и разнообразни институции.
Най-често материали с персонални данни се изпращат за обявяване от съдилищата. Те са най-разнородни – правосъдни решения, призовки, предложения за връчване на правосъдни бумаги и така нататък В тях се съдържат три имена, ЕГН, точни адреси – до номер на жилището, номер на документ за идентичност, банкови сметки и други чувствителни данни. Националната организация за приходите пък изпраща постановления за възлагане на парцел – с обстоен адрес на парцела и персонални данни на лицата, на които се разпорежда.
Редакцията на „ Държавен вестник “ няма по какъв начин да реши дали публикуването на съответни персонални данни е належащо за правосъдното или друго произвеждане. А и заличаването им не би трябвало да води и до обезсмисляне на обнародването – в случай че човек с незнаен адрес се приканва посредством съобщение в Дъждовни води, той би трябвало да бъде разпознат.
Анализът на Народното събрание демонстрира, че е налице празнина в Закона за „ Държавен вестник “, който не планува ред и условия за заличаване на части от към този момент обнародвани актове. „ Поправка на неточност във към този момент обнародван акт може да се извърши единствено при изискванията на член 10, алинея 5 от Закона за „ Държавен вестник “. Последното не удовлетворява целения с изтриването резултат, защото с поправката не се прави интервенция в в началото обнародвания текст. От друга страна, основаването на процедура от подобен темперамент (промяна посредством заличаване на към този момент обнародвани текстове) крие сериозен риск за правната сигурност и непоклатимост на обнародваните актове “, акцентират от Народното събрание.
Какво да се прави
Мъжът, чиито персонални данни са оповестени в „ Държавен вестник “ завежда дело в Административен съд София-град. След като съдът издава първото си предписание и то доближава до Върховен административен съд от висшия съд изпращат неотложно на „ Държавен вестник “ решението със заличени персонални данни, а редакцията го разгласява. Случилото се е казус, защото във Върховен административен съд има специфични правила за изтриване на персоналните данни от решенията, които се изпращат за обявяване (с тях можете да се запознаете тук).
Този казус обаче осветлява казуса със отбраната на персоналните данни при обявяване в „ Държавен вестник “.
Затова от Народното събрание са поискали мнението на Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД).
„ Констатираната нормативна празнина в ЗДВ и действителните в действителност връзки сред Народно събрание, като издател на Дъждовни води, и съответния спедитор на документ/акт за обявяване, обуславят съществуването на съвместност при обработването по член 26 от ОРЗД. Най-ясно проявяване съвместността намира в режима за упражняването на права от страна на субектите на данни, защото в тази обстановка админите не могат да подхващат независимо дейности по угаждане на настояванията. Така на процедура нито Дъждовни води може самичък да заличи данните без глобата на изпращача, нито последният може да пристъпи към ефикасни дейности за изтриване, без съдействието на Дъждовни води “, открива КЗЛД.
И удостоверява, че са нужни промени в Закона за „ Държавен вестник “, с които да се задължат категорично изпращачите на документи или актове за обявяване да заличават съдържащите се в тях персонални данни, които не са относими към характерните цели на обнародването.
КЗЛД декларира, че до момента в който бъде изменен ЗДВ, Народното събрание би трябвало да вкара привременни ограничения, които да приведат публикуването в „ Държавен вестник “ в сходство с Общия правилник за отбрана на данните.
„ Изхождайки от правилото, че Народно събрание няма право да взема решения за заличаването на персонални данни в изпратените за обявяване документи/актове, то може да вкара механизъм за прелиминарен надзор посредством условие на удостоверение от изпращача за решението му по отношение на подобаващото изтриване на персонални данни. Това може да стане посредством авансово направена бланка към съпроводителното писмо, в която ясно да се насочи вниманието на изпращача и да се изиска неговото интензивно деяние, например посредством отбелязване дали документът/актът се обнародва в целокупност или със заличени персонални данни “, указва комисията.
И показва, че в случай че на стадия на техническата подготовка на текстовете редакцията на „ Държавен вестник “ има подозрение, че персоналните данни в документите, предоставени за обявяване, надвишават неговите цели, „ с оглед правилото на почтеност, следва да реализира спомагателна връзка с изпращача им, като изиска неговото категорично документално решение/потвърждение “.
„ С цел да обезпечи правната непоклатимост и сигурност на обнародването, този метод ще обезпечи и добросъвестността при обработването, както и отчетността, като главен принцип и обвързване на админа – Народно събрание. В същото време това ще спомогне за ясното разграничение на отговорността на всеки от взаимните админи при незаконосъобразно откриване на данните “, заключава КЗЛД.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ