Боецът от чужд меч загива, а влюбеният - от любов ~ СААДИ
Магаре учел да приказва някакъв простак
и доста труд положил от зори до мрак.
Мъдрецът споделил: „ За какво се трудиш ти, дребосъче?
За майтап и за смях си станал към този момент.
Животното не ще продума – то проличава,
ти по-добре от него на безмълвие се научи. "
Сладкодумен занаятчия на натуралистическия алегорически софизъм, който възпява душевната хубост на индивида. Саади строи своите произведения върху притчи, поговорки и пословици от националния фолклор, а медните му строфи ги трансформират в крилати изрази, които не престават да живеят в страните на персийско-ислямския свят. В неговата „ Градина на розите “, в римувана прозаичност и стихове, са споделени житейските мъдрости на дервиши, занаятчии, търговци, хора от простолюдието и знатни люде. За безконечното благоухание на хубостта, с мъдрите слова на огромния персийски стихотворец.
За любовта и младостта
Някой изгубил власт над сърцето си. Завладяла го такава пристрастеност, че бил подготвен да пожертвува живота си за нея; и предмет на неговата фантазия били рисковите и пагубни места, а не вкусните сладости, основани, с цел да попаднат в устата, и не птицата, която е елементарно да уловиш с капан.
Щом красавица се обърне
от твойто злато настрани,
то шепа прахуляк и туй имане
ще са за теб с една цена.
Започнали един път да го уговарят:
– Пази се от тази несбъдната фантазия, защото доста са изгорели от същата пристрастеност до основи и се намират в плен на нейните окови!
Заплакал той и споделил:
Я по-добре не говорете,
аз цялостен пламтя от пламък нов.
Боецът от непознат меч умира,
а влюбеният – от обич.
Същността на любовта не разрешава да се откажеш от възприятията си поради сигурността на душата.
Ако за себе си се единствено грижиш,
за лъжевлюбен ще се мислиш, волю-неволю.
Дори и любовта да не откриеш,
във търсенето й си задължен да умреш.
За разпоредбите на общуването
Земните богатства са дадени, с цел да обезпечават спокоен живот, а животът не е даден за струпване на богатства. Попитали умния човек: „ Кой е благополучен и кой е трагичен? “ Той споделил: „ Щастлив е оня, който е сял и ял, а трагичен, който – оставил всичко – е починал! “
Не се моли за този, който
едно положително не е основал.
Той цялостен живот богатства събира,
само че ни с едно не е живял.
***
За преимуществото на дребното удовлетворение
Живели в Египет двама емирски синове; единият овладявал всевъзможни науки, а другият натрупал благосъстояния. В края на краищата първият от тях станал най-ученият от учените на своя век, а другият – цар на Египет. Богатият гледал с пренебрежение на учения. Веднъж той споделил:
– Аз доближих до царството, а ти към момента живееш в бедност!
– О, братко – отговорил оня, – на мен прилича повече, в сравнение с теб, да благодаря на бога – да бъде славно името му за неговото милосърдие, защото аз открих наследството на пророците, науката, а ти наследството на Фараон и Хаман – Египетското царство!
Аз съм мравката, която тъпчат със нозе,
а не осата със отровно жило.
И мога на небето да благодаря,
че със такава благосклонност ме е надарило.
От: „ Гюлестан (Градина на розите) ”, Саади, 1258 година, Превод: Йордан Милев
Изображение: Sadi in a Rose garden, bg.wikipedia.org
