Мъдростта на времето в думите на прочутия древноримски поет и

...
Мъдростта на времето в думите на прочутия древноримски поет и
Коментари Харесай

Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо ~ Публий ТЕРЕНЦИЙ Афер

Мъдростта на времето в думите на фамозния древноримски стихотворец и комедиограф

(185 ~ 159 г.пр.н.е.)

Фразата „ Homo sum, humani nihil a me alienum puto " – „ Човек съм и нищо човешко не ми е непознато ”, трансформирала се в афоризъм, за първи път се появява през 162 година пр.н.е. в комедията на Публий Теренций „ Heautontimorumenos ” – „ Самоизмъчващия се ”. В пиесата се споделя за това, по какъв начин Клиний, наследник на стареца Менедем, се влюбил в съседското момиче. За да приключи тази нежелана връзка, бащата почнал да се отнася сурово със сина си. За да избегне издевателствата на татко си, Клиний напуснал родния дом и постъпил на военна работа. Съвестта почнала да мъчи бащата за неприятното отношение към сина му. Той почнал да изнурява себе си с непостижим труд на полето, вършейки работата, която другояче изпълнявали робите му. Хремет, съседът на Менедем, го попитал за какво от заран до вечер се унищожава от работа, в случай, че има задоволително благосъстояние и плебеи, който да правят работата: „ Ни край, ни покой на себе си не даваш ти. " – споделя Хремет, и получава следния отговор:

Нямаш ли си работа, Хремет? 

В непознатите каузи се месиш! А тебе те
напълно не те засягат.

Хремет:

Аз съм човек!
И нищо човешко не ми е непознато.
Но в случай че ти ме питаш, аз ще отговоря.
Ако си прав и аз по този начин ще сторя,
в случай че обаче бъркаш – да те отклоня ще се опитам.

Думите на Хремет станали афоризъм. Едва ли Теренций е предполагал, че тези думи ще се трансфорат в един от най-известните афоризми епохи по-късно. Със сигурност не е планувал и това, че в тези думи ще бъде вложен смисъл напълно друг от първичния. В думите на Хремет е изразена мисълта за същностната съпричастност и съчуственост на индивида към насладите и печалите на другия човек. В древноримската литература това изречение станало израз на концепцията за общественото единение – всички хора са братя, тъй като са хора.

***

Висшето право често е върховно зло.

Човек съм и нищо човешко не ми е непознато.

Живей както можеш, в случай че не можеш както искаш.

За индивида няма нищо по-ценно от добротата и любезността.

Истината поражда ненавист.

Колкото хора, толкоз и отзиви.

Една неистина ражда друга.

Любовта може да промени човек до неразбираемост.

Който претърпи една засегнатост, няма да го отмине и друга.

Лесно ни е, когато сме здрави, да даваме препоръки на болните.

Лошо начало - неприятен край.

На умния му наподобява да опита всичко, преди да прибегне към оръжието.

Който приказва това, което желае, ще чуе и това, което не желае.

Влюбените са безумни.

Гневът на влюбения е възобновление на любовта.

Не закупувам вяра за пари.

Старостта сама по себе си е болест.

На приятелите всичко е общо.

Казано – направено.

Съдбата оказва помощ на смелите.

Нима с парите си изгубил и разсъдъка си?

Глупостта постоянно се крие зад скромността.

Който мълчи, задоволително хвали!

Ако беше на мое място, иначе щеше да съдиш.

Крайното спазване на законността може да се окаже извънредно безвластие.

*Alleged portrait of Terence, from Codex Vaticanus Latinus 3868. Possibly copied from 3rd-century original.

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР