Мъдростта на времето в думите на прочутия древноримски поет и

Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо ~ Публий ТЕРЕНЦИЙ Афер

Мъдростта на времето в думите на фамозния древноримски стихотворец и комедиограф

(185 ~ 159 г.пр.н.е.)

Фразата „ Homo sum, humani nihil a me alienum puto " – „ Човек съм и нищо човешко не ми е непознато ”, трансформирала се в афоризъм, за първи път се появява през 162 година пр.н.е. в комедията на Публий Теренций „ Heautontimorumenos ” – „ Самоизмъчващия се ”. В пиесата се споделя за това, по какъв начин Клиний, наследник на стареца Менедем, се влюбил в съседското момиче. За да приключи тази нежелана връзка, бащата почнал да се отнася сурово със сина си. За да избегне издевателствата на татко си, Клиний напуснал родния дом и постъпил на военна работа. Съвестта почнала да мъчи бащата за неприятното отношение към сина му. Той почнал да изнурява себе си с непостижим труд на полето, вършейки работата, която другояче изпълнявали робите му. Хремет, съседът на Менедем, го попитал за какво от заран до вечер се унищожава от работа, в случай, че има задоволително благосъстояние и плебеи, който да правят работата: „ Ни край, ни покой на себе си не даваш ти. " – споделя Хремет, и получава следния отговор:

Нямаш ли си работа, Хремет?

В непознатите каузи се месиш! А тебе те
напълно не те засягат.

Хремет:

Аз съм човек!
И нищо човешко не ми е непознато.
Но в случай че ти ме питаш, аз ще отговоря.
Ако си прав и аз по този начин ще сторя,
в случай че обаче бъркаш – да те отклоня ще се опитам.

Думите на Хремет станали афоризъм. Едва ли Теренций е предполагал, че тези думи ще се трансфорат в един от най-известните афоризми епохи по-късно. Със сигурност не е планувал и това, че в тези думи ще бъде вложен смисъл напълно друг от първичния. В думите на Хремет е изразена мисълта за същностната съпричастност и съчуственост на индивида към насладите и печалите на другия човек. В древноримската литература това изречение станало израз на концепцията за общественото единение – всички хора са братя, тъй като са хора.

***

Висшето право често е върховно зло.

Човек съм и нищо човешко не ми е непознато.

Живей както можеш, в случай че не можеш както искаш.

За индивида няма нищо по-ценно от добротата и любезността.

Истината поражда ненавист.

Колкото хора, толкоз и отзиви.

Една неистина ражда друга.

Любовта може да промени човек до неразбираемост.

Който претърпи една засегнатост, няма да го отмине и друга.

Лесно ни е, когато сме здрави, да даваме препоръки на болните.

Лошо начало - неприятен край.