Има само две трайни неща, които можем да завещаем на децата си - едното са корени, а другото криле
Мадлен Алгафари, прочут психотерапевт и публицист, с потребни препоръки за това, по какъв начин да научим децата си да мислят положително.
„ Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно ” – несъмнено знаете тази сентенция. Векове след раждането на тази вековна мъдрост квантовата физика съумява да потвърди, че мислите се материализират, че мисълта, словото и материята са трите агрегатни положения на силата. На каква периодичност мислим – на същата периодичност ще се случва мисленето. Как тъкмо да научим децата си на това?
1. Ключът за трайно асимилиране на каквото и да било в детството е заниманието. Запомня се по-лесно всичко, когато е под формата на игра.
2. Вместо да казваш на детето си какво да не прави, му казвай какво да прави. Избягвай формулировките „ не пипай ”, „ не казвай ”, „ не прави ”. Нека изреченията ти са позитивни. Подсъзнанието им има свойството да не чува не-то и се концентрира върху самото деяние, без значение дали е неразрешено, или е поощряващо.
3. Споделяй триумфите си с детето. Показвай му какъв брой е хубаво да се чувстваш удовлетворена. Не послушанието, а подражанието е по-доброто средство за образуване на характерността му. Ако ти самият мислиш положително и му показваш чудесния резултат от това, съвсем не е нужно да правиш друго.
4. Подскажи на детето си да повтаря неведнъж серия от самоутвърждавания - аз съм интелигентен, добър, прекрасен и така нататък Забележи - не „ аз не съм малоумен ” – подсъзнанието отново няма да чуе не-то и ще остане единствено думата малоумен.
5. Подсещай детето си по-често да мечтае. Мечтите са витамините за нашия мозък. Нека усети с всичките си сетива /очи, уши, нос/ сбъднатата фикция и да изрази изпитаната от това страст. Последната е най-хубавият претекст за дейности, водещи до постигането й.
6. Дайте късмет на детето си да твори. Каквото и да е – дано основава собствен артикул. Това образува чувство за значителност и религия в личните умения и ефикасност.
7. Участието и положените старания са също толкоз значими, колкото и постигнатите резултати, а от време на време - даже повече. Поощрявай детската интензивност, даже и най-дребната.
8. Назовавай позитивните му качества – децата не се раждат с подготвена самокритика. Мислят се за такива, каквито им се каже, че са. Изтъквай всички позитивни прояви, даже ги повтаряй, нищо, че някои са в предишното. Човекът с висока самокритика е доброжелателен към другите и възприема и тях като такива. Този с неприятна самокритика е неприятелски към света и усеща и света подобен. Самоувереният човек по-често поема самоинициативата, рискува, работи, това са основните фактори на триумфа. А неверното деяние постоянно е било по-добро от греховното безучастие.
9. Не очаквай детето ти да е непрестанно щастливо. Това не е равностойно на положително мислене. Добрият родител не защищава от рухване, а пръв превързва рани. Трудностите и болките са хапчето за неговото порастване, позитивното мислене разрешава скъсяването на моментите на болежка и мъдрото им потребление като поука. Чърчил е споделил: ”Песимистът вижда компликациите при всяка опция, до момента в който оптимистът вижда опцията във всяка компликация ”.
10. Остави детето си единствено да намира решения. Това вдъхва увереността – рецепта за задоволително живеене. Научи го, че няма проблеми, а има единствено решения на проблемите.
11. Не драматизирай прекомерно доста заболяванията му. Поведение, което получава като премия нараснало внимание, се повтаря. Тогава заболяването може да стане несъзнателна или даже съзнателна операция.
12. Стимулирай детската еластичност. Нека детето ти знае, че в разнообразни обстановки печелившите реакции са разнообразни. Понякога даже да отстъпиш, може да бъде облага.
13. Насърчавай го да основава другарства. В този свят мъчно се оцелява без близки, без поддръжката на съидейниците. Колкото по-добри са уменията му да поддържа връзка, толкоз по-успешен ще е животът му.
14. Научи го да почита и приема тялото си. Все отново то е седалище на нашите усеща, страсти.
15. Обичай детето си! Вярвай в него! По-големи уроци по позитивизъм от любовта и вярата няма. Обичаният човек има вяра в качествата си, в щастливото си бъдеще.
Много по-лесно е да отгледаш едно крепко дете, в сравнение с да лекуваш към този момент нездравите привички и разрушителни мисловни схеми на един възрастен. Често се тревожим какво ще стане с детето ни на следващия ден, а забравяме, че това на следващия ден зависи от през днешния ден. Ако ги научим да мислят положително, им даваме най-голямото завещание – по-ценно от всяко преходно и нестабилно материално имане.
Има единствено две безусловно трайни неща, които можем да завещаем на децата си – едното са корени, а другото криле.
Картини: Albert Edelfelt
