Сигнал към ФАКТИ – нова изкусна измама при онлайн продажби
М. желае да остане анонимна. Свърза се с ФАКТИ с желанието да предизвести читателите ни и да насочи вниманието им към това, че има нова машинация, за която би трябвало да внимават. М. рисува с акрил върху платна и продава картините си по интернет. Има разгласи в разнообразни уеб сайтове и в обществените мрежи. Обикновено феновете на картините ѝ се свързват с нея по телефон или чат, уговарят се, а тя изпраща картината по пощальон.
Преди няколко дни обаче евентуален клиент на М. се свърза с нея по страничнo междуплатформено и криптирано мобилно приложение за изпращане на известия, което е обвързвано с телефонния ѝ номер. Желае да купи картина от нея и картината да бъде изпратена от София до Пловдив. Платното е с цена 120 лв. – рисувана е с темперни бои и има рамка, става въпрос за огромна картина.
„ Интересно беше по какъв метод ми писа, тъй като до момента хората ми пишат или непосредствено в чата на дадения уебсайт, или ми звънят по телефона. Те – хипотетично е жена, може и несмущаемо да е мъж, ми писа в различен чат, в който виждаш единствено номера “, описа М.
М. и евентуалния ѝ клиент, който се показва за жена, стартират да уговарят продажбата на картината: „ Писа ми, че е заинтригувана от картината ми, прати ми линк към коя картина тъкмо, пита ме по кое време е нарисувана и сподели, че ще приказва с мъжа си за покупката и ще ми написа отново. Писа ми още веднъж след три дни, като ми сподели: „ Страхотно! Правите ли доставки с пощальон? “. Казах ѝ, че може да си избере пощальон и доставката се поема от купувача “.
След като клиентът удостоверява, че ще купи картината, изявява предпочитание да я получи по съответен пощальон и предлага да я заплати авансово. „ Жената или мъжа реагира доста бързо и ми прати линк към уебсайт “, сподели М. След това М. получава изложение на това, което би трябвало да направи. „ Купувачът “ споделя, че линкът води към избрана услуга на куриерска компания, като изяснява, че по този метод М. ще може да даде своите банкови данни и непосредствено да получи парите си, още преди да изпрати картината. Преди да вкара данните е нужно да удостовери това ли е стоката, изяснява „ купувачът “. Предполага се, че откакто вкара данните си и автомативно получи сумата за картината по сметката си, пощальон на компанията ще се свърже с нея, с цел да вземе картината от нейния адрес и да я съобщи за доставка в Пловдив.
Още при започване на връзката обаче М. подхожда със песимизъм. Червената лампичка светва още когато получава известие в тази външна информационна апликация, а не в чатовете, които другите уеб сайтове и мрежи поддържат. Човекът, който ѝ написа пък няма лична профилна фотография, а фотография на актриса. Когато получава хипервръзката към препоръчаната от клиента „ услуга на куриерска компания “, уеб сайтът на пръв взор наподобява наред. М. споделя, че даже изглеждал доста правдоподобно – като същинска бланка на куриерската компания, имало го логото на компанията, нейните данни като данни на спедитор, данните на дамата, която купувала картината ѝ. Не била чувала за въпросната услуга преди, само че звучала разумно и си помислила, че този метод на авансово картово заплащане и взимане на пратката от куриера евентуално е нова услуга, обвързвана с ковид, защото допуска по-малко контакти сред хората.
Усъмнила се обаче, когато „ купувачът “ на картината споделил, че доставката ще бъде с обзор и тест. „ Обикновено правиш обзор и тест преди да платиш нещо, с цел да можеш да забележим дали това е нещото, което си поръчал и дали то е в положително положение “, сподели тя.
Следващата стъпка в уеб страницата, който М. получила от своя допускам клиент, била да удостовери данните. Когато натиснала копчето „ Потвърди “, уеб сайтът я препратил към въвеждане на данни за сметка. Не изискали обаче IBAN, към който да бъде преведена сумата, а номер на карта, трицифрения код за валидиране на карта от гърба на самата карта, датата на годност на картата– данните, които вкарваме, когато ние купуваме нещо по интернет, и даже салдо по сметката. Тук към този момент М. схванала, че става дума за машинация - първо, тъй като изискали данните, които са нужни, когато ние плащаме за артикул и второ, тъй като изискали салдо.
„ Първо започнах да набирам цифрите, само че тогава си споделих: „ Чакай, аз не поръчвам, аз продавам. Хората поръчват, за какво аз да би трябвало да им давам всичките мои данни, с цел да ми преведат парите? “. Другото нещо, което най-много ме усъмни беше, че ми желаеха салдото на картата. Това е какъв брой пари имам в картата. Аз знам от банкери, че това нещо в никакъв случай, на никое място, на никого не се споделя. Това е нещо строго конфиденциално и по никакъв метод не могат да ти го желаят. Тогава се свързах с мой непосредствен, който е банкер, и попитах допустимо ли е да ми желаят салдо. Той сподели: „ Не, не, това са измамници, недей “, описа М.
За благополучие М. не вкарва данните си. Решава обаче да каже на „ купувача “ на картината, че е попълнила данните, само че системата изисква от нея някакъв код. „ Тогава дамата ми отговори: „ Получих SMS, че сте въвели неверен код. Опитайте още веднъж “. Засмях се и си споделих: „ Как ти ще получиш SMS, като куриерската компания би трябвало да получи SMS? “. Съвсем никаква логичност “, сподели М. Отделно от това, несъмнено, е и фактът, че тя не попълнила никакъв код, камо ли неверен.
Изведнъж връзката им прекъсва. М. допуска, че индивидът, който се е опитал да я измами, е схванал, че тя знае за желанията му. „ Купувачът “ стопира да написа, тя от своя страна – също. М. не счита да се обръща към полицията, тъй като знае, че данните, които „ купувачът “ на картината ѝ е дал, са неверни. Иска обаче да предизвести хората. „ Искам хората да научат, че има някакъв нов вид машинация и да внимават. Това нещо, което можеше да се случи е доста ужасно – първо да източат картата, по-късно да изнамерят някакви данни за това какво си плащал, а по този начин да намерят и ЕГН, и други данни “, сподели тя.
Преди няколко дни обаче евентуален клиент на М. се свърза с нея по страничнo междуплатформено и криптирано мобилно приложение за изпращане на известия, което е обвързвано с телефонния ѝ номер. Желае да купи картина от нея и картината да бъде изпратена от София до Пловдив. Платното е с цена 120 лв. – рисувана е с темперни бои и има рамка, става въпрос за огромна картина.
„ Интересно беше по какъв метод ми писа, тъй като до момента хората ми пишат или непосредствено в чата на дадения уебсайт, или ми звънят по телефона. Те – хипотетично е жена, може и несмущаемо да е мъж, ми писа в различен чат, в който виждаш единствено номера “, описа М.
М. и евентуалния ѝ клиент, който се показва за жена, стартират да уговарят продажбата на картината: „ Писа ми, че е заинтригувана от картината ми, прати ми линк към коя картина тъкмо, пита ме по кое време е нарисувана и сподели, че ще приказва с мъжа си за покупката и ще ми написа отново. Писа ми още веднъж след три дни, като ми сподели: „ Страхотно! Правите ли доставки с пощальон? “. Казах ѝ, че може да си избере пощальон и доставката се поема от купувача “.
След като клиентът удостоверява, че ще купи картината, изявява предпочитание да я получи по съответен пощальон и предлага да я заплати авансово. „ Жената или мъжа реагира доста бързо и ми прати линк към уебсайт “, сподели М. След това М. получава изложение на това, което би трябвало да направи. „ Купувачът “ споделя, че линкът води към избрана услуга на куриерска компания, като изяснява, че по този метод М. ще може да даде своите банкови данни и непосредствено да получи парите си, още преди да изпрати картината. Преди да вкара данните е нужно да удостовери това ли е стоката, изяснява „ купувачът “. Предполага се, че откакто вкара данните си и автомативно получи сумата за картината по сметката си, пощальон на компанията ще се свърже с нея, с цел да вземе картината от нейния адрес и да я съобщи за доставка в Пловдив.
Още при започване на връзката обаче М. подхожда със песимизъм. Червената лампичка светва още когато получава известие в тази външна информационна апликация, а не в чатовете, които другите уеб сайтове и мрежи поддържат. Човекът, който ѝ написа пък няма лична профилна фотография, а фотография на актриса. Когато получава хипервръзката към препоръчаната от клиента „ услуга на куриерска компания “, уеб сайтът на пръв взор наподобява наред. М. споделя, че даже изглеждал доста правдоподобно – като същинска бланка на куриерската компания, имало го логото на компанията, нейните данни като данни на спедитор, данните на дамата, която купувала картината ѝ. Не била чувала за въпросната услуга преди, само че звучала разумно и си помислила, че този метод на авансово картово заплащане и взимане на пратката от куриера евентуално е нова услуга, обвързвана с ковид, защото допуска по-малко контакти сред хората.
Усъмнила се обаче, когато „ купувачът “ на картината споделил, че доставката ще бъде с обзор и тест. „ Обикновено правиш обзор и тест преди да платиш нещо, с цел да можеш да забележим дали това е нещото, което си поръчал и дали то е в положително положение “, сподели тя.
Следващата стъпка в уеб страницата, който М. получила от своя допускам клиент, била да удостовери данните. Когато натиснала копчето „ Потвърди “, уеб сайтът я препратил към въвеждане на данни за сметка. Не изискали обаче IBAN, към който да бъде преведена сумата, а номер на карта, трицифрения код за валидиране на карта от гърба на самата карта, датата на годност на картата– данните, които вкарваме, когато ние купуваме нещо по интернет, и даже салдо по сметката. Тук към този момент М. схванала, че става дума за машинация - първо, тъй като изискали данните, които са нужни, когато ние плащаме за артикул и второ, тъй като изискали салдо.
„ Първо започнах да набирам цифрите, само че тогава си споделих: „ Чакай, аз не поръчвам, аз продавам. Хората поръчват, за какво аз да би трябвало да им давам всичките мои данни, с цел да ми преведат парите? “. Другото нещо, което най-много ме усъмни беше, че ми желаеха салдото на картата. Това е какъв брой пари имам в картата. Аз знам от банкери, че това нещо в никакъв случай, на никое място, на никого не се споделя. Това е нещо строго конфиденциално и по никакъв метод не могат да ти го желаят. Тогава се свързах с мой непосредствен, който е банкер, и попитах допустимо ли е да ми желаят салдо. Той сподели: „ Не, не, това са измамници, недей “, описа М.
За благополучие М. не вкарва данните си. Решава обаче да каже на „ купувача “ на картината, че е попълнила данните, само че системата изисква от нея някакъв код. „ Тогава дамата ми отговори: „ Получих SMS, че сте въвели неверен код. Опитайте още веднъж “. Засмях се и си споделих: „ Как ти ще получиш SMS, като куриерската компания би трябвало да получи SMS? “. Съвсем никаква логичност “, сподели М. Отделно от това, несъмнено, е и фактът, че тя не попълнила никакъв код, камо ли неверен.
Изведнъж връзката им прекъсва. М. допуска, че индивидът, който се е опитал да я измами, е схванал, че тя знае за желанията му. „ Купувачът “ стопира да написа, тя от своя страна – също. М. не счита да се обръща към полицията, тъй като знае, че данните, които „ купувачът “ на картината ѝ е дал, са неверни. Иска обаче да предизвести хората. „ Искам хората да научат, че има някакъв нов вид машинация и да внимават. Това нещо, което можеше да се случи е доста ужасно – първо да източат картата, по-късно да изнамерят някакви данни за това какво си плащал, а по този начин да намерят и ЕГН, и други данни “, сподели тя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ