Клопките на семейния бюджет
Любовта и парите в никакъв случай не са били добра двойка, само че в фамилния живот ни се постанова да балансираме сред двете. Когато свиваме гнездо ни се желае да имаме вяра, че нашите най-съкровени усеща не подлежат на никакви сметки и планове. Много скоро обаче животът разрушава тези илюзии. Защото положителния финансов климат може и да не подсигурява фамилно благополучие, само че неприятният подобен, сигурно може да го скапе.
Разправиите за пари нормално се развихрят тогава, когато по този начин или другояче връзките в двойката са почнали да куцат. Причините могат да бъдат най-разнообразни – рецесия в половите връзки, досада, възприятие за малоценност на единия от сътрудниците, проблеми в работата или ревнивост. И защото всички тези страсти е мъчно да бъдат изказани с думи, доста по-лесно е да се подменят с надалеч „ по-очевидните ” финансови проблеми.
Формата, под която разпределяме финансовите си отговорности, също приказва повече от красноречиво за нашите връзки. Затова не е без значение дали разполагаме с общ бюджет, всеки самичък къта паричките си или съумяваме да реализираме баланс сред двете.
Задушаващата прегръдка на общата каса
„ Всичко мое е твое, всичко твое е мое ”. Това е обичайният модел за споразумяване на финансовите връзки в фамилията. Особено във времената, когато дамата е била напълно отдадена на семейството и не е работила, даже единственият. Общият бюджет основава по-голяма непосредственост сред сътрудниците, само че може да бъде и задушаващ. Защото въпреки като семейство да сме едно цяло, всеки от нас би трябвало да резервира едно малко кътче от персоналната си независимост. А това се оказва съвсем невероятно, когато би трябвало да даваме доклад за всеки един собствен разход, а постоянно и да поносим рецензия за какво за „ такава нелепост ” сме бръкнали в общата касичка. Така този метод на систематизиране на фамилния бюджет може да се трансформира във форма на надзор, от страна на този, които носи повече пари в дома.
Разделянето на разноските – дом или счетоводна къща
В други двойки всеки самичък разполага със средствата си, а разноските по семейството се разделят по равно или в най-хубавия случаи съразмерно на приходите. На пръв взор наподобява, че този блян към тъждество е съвършен пример на актуалните фамилни връзки. Затова на него най-често залагат младите двойки. Ще ги познаете в ресторанта, където и двамата се бъркат за сметката или този, които е платил подробно прибира бележката, с цел да я „ осребри ” по-късно. Настолната книга в техния дом е голям бележник, в които се записва кой, какво и по кое време е платил, а месеца се завършва със комплицирани счетоводни интервенции за изчистване на сметките.
Това строго финансово систематизиране издава вътрешното съмнение сред сътрудниците. То отразява желанието им да не разделят или дължат нищо на другия в най-широкия смисъл на думата. Чистите сметки, може и да подсигуряват положително другарство, само че не и откровена обич. Защото до момента в който не се учим както да даваме, по този начин и да одобряваме, не можем да създадем пълноценно семейство.
Заедно и поотделно – независимост и партньорство
Всеки един от предните два модела имат свои преимущества и дефекти, по тази причина синтезът сред тях може да докара до идеалното решение. Общата касичка материализира самата концепция за брачния съюз, заздравява връзката и доверието сред сътрудниците, а „ неосчетоводените ” пари за лични разноски оставят чувство за персонална независимост и самостоятелност. Разбира се, в някои случаи това финансово систематизиране също е неуместно – да вземем за пример, когато единият от сътрудниците не работи или има доста по-ниски приходи от другия. Затова, съвършен е единствено този модел, в които и двамата сътрудници се усещат равностойни и никой не подтиска другия с финансовата си власт.
Разправиите за пари нормално се развихрят тогава, когато по този начин или другояче връзките в двойката са почнали да куцат. Причините могат да бъдат най-разнообразни – рецесия в половите връзки, досада, възприятие за малоценност на единия от сътрудниците, проблеми в работата или ревнивост. И защото всички тези страсти е мъчно да бъдат изказани с думи, доста по-лесно е да се подменят с надалеч „ по-очевидните ” финансови проблеми.
Формата, под която разпределяме финансовите си отговорности, също приказва повече от красноречиво за нашите връзки. Затова не е без значение дали разполагаме с общ бюджет, всеки самичък къта паричките си или съумяваме да реализираме баланс сред двете.
Задушаващата прегръдка на общата каса
„ Всичко мое е твое, всичко твое е мое ”. Това е обичайният модел за споразумяване на финансовите връзки в фамилията. Особено във времената, когато дамата е била напълно отдадена на семейството и не е работила, даже единственият. Общият бюджет основава по-голяма непосредственост сред сътрудниците, само че може да бъде и задушаващ. Защото въпреки като семейство да сме едно цяло, всеки от нас би трябвало да резервира едно малко кътче от персоналната си независимост. А това се оказва съвсем невероятно, когато би трябвало да даваме доклад за всеки един собствен разход, а постоянно и да поносим рецензия за какво за „ такава нелепост ” сме бръкнали в общата касичка. Така този метод на систематизиране на фамилния бюджет може да се трансформира във форма на надзор, от страна на този, които носи повече пари в дома.
Разделянето на разноските – дом или счетоводна къща В други двойки всеки самичък разполага със средствата си, а разноските по семейството се разделят по равно или в най-хубавия случаи съразмерно на приходите. На пръв взор наподобява, че този блян към тъждество е съвършен пример на актуалните фамилни връзки. Затова на него най-често залагат младите двойки. Ще ги познаете в ресторанта, където и двамата се бъркат за сметката или този, които е платил подробно прибира бележката, с цел да я „ осребри ” по-късно. Настолната книга в техния дом е голям бележник, в които се записва кой, какво и по кое време е платил, а месеца се завършва със комплицирани счетоводни интервенции за изчистване на сметките.
Това строго финансово систематизиране издава вътрешното съмнение сред сътрудниците. То отразява желанието им да не разделят или дължат нищо на другия в най-широкия смисъл на думата. Чистите сметки, може и да подсигуряват положително другарство, само че не и откровена обич. Защото до момента в който не се учим както да даваме, по този начин и да одобряваме, не можем да създадем пълноценно семейство.
Заедно и поотделно – независимост и партньорство
Всеки един от предните два модела имат свои преимущества и дефекти, по тази причина синтезът сред тях може да докара до идеалното решение. Общата касичка материализира самата концепция за брачния съюз, заздравява връзката и доверието сред сътрудниците, а „ неосчетоводените ” пари за лични разноски оставят чувство за персонална независимост и самостоятелност. Разбира се, в някои случаи това финансово систематизиране също е неуместно – да вземем за пример, когато единият от сътрудниците не работи или има доста по-ниски приходи от другия. Затова, съвършен е единствено този модел, в които и двамата сътрудници се усещат равностойни и никой не подтиска другия с финансовата си власт.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ