Ако децата растат при баба и дядо, те са по-щастливи, по-умни и по-възпитани
Любовта, грижата и поддръжката на бабите и дядовците оказва доста благотворно въздействие върху внуците. Затова свидетелстват многочислени научни проучвания.
1. Намалява се рискът от меланхолия
Емоционалната непосредственост сред бабите и дядовците и внуците води до понижаване на риска от развиване на меланхолия измежду децата. В проучване, оповестено в списание The Gerontologist, взели присъединяване 356 внуци и 374 баби и дядовци. Учени от Бостънския лицей анализирали данни, събирани 19 години.
Оказало се, че рискът от меланхолия се понижа както при младото, по този начин и при възрастното потомство.
2. Повишава се възприятието за непоклатимост и меланхолия
Дядовците с бабите дават на внуците възприятие за непоклатимост и прочувствена беопасност. А в травматични обстановки или при фамилни спорове бабите с дядоците постоянно служат като поддръжка за внуците.
Изследване на Оксфордския универстите посочило, че близката връзка сред внуците и предците оказва помощ на децата да се оправят сс травматичните събития в живота, с насилието в учебно заведение или при бракоразвод на родителите.
Изследване под управлението на професор Ен Бюкянън включвало повече от 1500 деца и изяснило, че тези, които са имали близки отношение с бабите и дядовците си, имат по-малко емоционаллни и поведенчески проблеми. Освен това, при тях възприятието за съзнание е по-развито, което им разрешава по-лесно да преодоляват компликациите.
3. Това облекчава задачата на родителите
Родителите постоянно нямат време за игри и другарство с децата. Бабите и дядовците постоянно заменят родителите, когато децата би трябвало да играят и да се забавляват. Освен това е малко-вероятно да издадат децата, тъй че внуците са подготвени да споделят с тях тайните си.
Всичко това усъвършенства прочувствената конюнктура в фамилията, тъй като родителите се усещат по-спокойни, знаейки, че в тяхно неявяване децата не страдат.
