Любомир Стефанов е доктор по политически науки, дългогодишен преподавател в

Любомир Стефанов е лекар по политически науки, дълготраен учител в Нов български университет. Специалист в областите партийни и политически системи, европейска интеграция и политика за сигурност, обществени връзки и правене на тактики. Автор на научни изявления и голям брой публикации в печатни и електронни медии. Участник  в планове на Европейска комисия в България.

- Г-н Стефанов, предупреден ли беше неуспехът на кабинет Габровски с първия мандат на ГЕРБ-СДС?

- ГЕРБ извършиха поръчката си да създадат опит за сформиране на държавно управление, като дадат карт бланш на специалисти за работещ, допустим, полуоптимистичен надали не вид. Най-вече беше спазено обещанието да няма подмолни сделки. Но това е малко лицемерно, защото водачът на ГЕРБ продължава да не е член на Народното събрание, договарянията се случват някъде другаде, хората, номинирани в кабинета, който не мина, не са политически ангажирани лица. Т.е. политиката отново е някъде другаде, не където й е мястото, в представителното тяло на страната Народно събрание.

Въпросът за състава на кабинета е доста елементарен – избираме обществени политически представители и чакаме те да извършват обещанията си, да носят отговорности.

Тази перверзия вид смокиново листо – да си изберем експертен кабинет, равноотдалечен, без политически пристрастия, наподобява на розова дъвка Идеал. Такова нещо няма по какъв начин да сработи. Отговорността е на политиците, носи се по политически, транспарантен, обществен  начин. Така всички причини за задкулисие изчезват.

- Къде беше грешката – в съответните имена или във формулата на оферти кабинет?

- Някои от имената - по-специално препоръчаният енергиен министър, изрично бяха провокация, не бих ги нарекъл неточност. Други претендент министри са доста читави. Ако употребяваме химически термини, бе изработен опит те да бъдат валенциите, които да основат коваленции и да съберат немислимото в едно. Като цяло в проектокабинета видяхме честни и читави хора, събрани с политически обвързани хора с меко казано противоречиви репутации и биографии. Така че препоръчаният кабинет остана експертен единствено на равнище поръчка, проличаха политически обвързаности. Безспорно честни хора бяха обвързани в диалог, който не е техен. И отговорността най-после се разми.

 И проф. Габровски бе използван.

Работата на водачите е да стоят в първите редици, не да се крият някъде. Борисов хем желае да е водач, хем да е Кръстникът от филмите по Марио Пузо. Не става по този начин. Май политическият му кураж е спихнал до режисирани прояви пред полупразни зали. Май Борисов губи чувство за историческия миг, чувство за вероятното, действителното и мечтаното.

Видяхме опит да се изнуди Българска социалистическа партия да се включат в някаква коалиция. Няма по какъв начин да стане – Корнелия Нинова има нюх и може да реши, че за нея сходно нещо би означавало политическо самоубийство. И Демократична България няма по какъв начин да поддържат коалиция, за която гласоподават Пеевски и Карадайъ – това е също самоубийствено.  

- Пропуснаха ли партиите да показват национално виновна позиция за сформиране на кабинет?

- Пропуснаха шанса още през май. Тогава мина и отпътува следващият пропуснат миг. Накрая се оказа, че Движение за права и свободи звучи най-нормално и достоверно като партия в Народното събрание, което е меко казано смехотворно поради обстоятелството кой стои на първия ред на банката им в Народното събрание.

Тъжното е, че не виждам светлина в тунела сега. От една страна процесът на колосалното разбълбукване в  политическата ни система е положително, разрешава да се видят достоверни позиции, обвързаности и небосвод. От друга страна обаче все същите партийни артисти в същата рамка основават непрекъснато стихия в чаша вода.

Социологията е безапелационна - жителите от ден на ден не желаят избори, желаят обикновено настоящо държавно управление. Тук е парадоксът – партиите в Народното събрание ни бутат към избори, а жителите желаят устойчиво ръководство.

- Какъв кабинет ще показват Политическа партия, които ще получат втория мандат?

- Мисля, че ще опитат да създадат проектокабинет - не експертен, а политически.

Несериозно е да хвърлят досието празна и ще бъде глобено, в случай че го създадат. Трябва даже да рискуват с кабинет на малцинството, безусловно предизвиквайки ГЕРБ да не гласоподават срещу техния кабинет, да им дадат карт бланш. Ако ГЕРБ гласоподават „ въздържал се “, държавното управление ще мине. Но това е умишлено слагане на капан с всички опасности от такава догадка Политическа партия да се трансформира в пленник на Борисов, безусловно да сложат глави на дръвника. Но пък това е национално отговорно държание.     

- Т.е. най-вероятно стигаме до третия мандат. Български напредък ли са най-вероятен адресат и какъв е шансът им да съумеят?

- БВ не отхвърлиха да поддържат кабинета Габровски, а структурата му. Намериха йезуитски мотив.

 Това оставя опция за договаряния в спешни моменти, късмет той да канализира процеса в струпване на сериозна маса консенсус и компромис. Засега наподобява, че третият мандат най-вероятно ще отиде при тях. Трети мандат на Българска социалистическа партия е безсмислено упражнение. Няма да го даде на Демократична България – имат доста радикални политически разминавания. Ако го даде на Движение за права и свободи, ще е политическа екзотика, макар че

Движението има  традиция да прави чудеса от смелост с трети мандат – спомнете си кабинета на Любен Беров, а и Тройната коалиция. Виждали сме по какъв начин Движение за права и свободи безусловно в 12 без 2 се вади спатия не от шапката, където всички чакат, а от ръкава. И номерът минава.

Но в този момент нещата клонят към ген. Янев.

Български напредък са най-малки, може пък от тази трънка да изскочи заекът. А и Янев към този момент е бил министър председател, знае по какъв начин се прави кабинет от вътрешната страна.

- Ако обаче и третият мандат не успее, отиваме на избори през пролетта И какво ще трансформират те?

- Нищо няма да се промени единствено на първо четене. Ще се промени фундаментално, в случай че Политическа партия и Демократична България съумеят най-накрая да обяснят на гласоподавателите за какво е значимо да не се ръководи с Движение за права и свободи, да не се ръководи с подобен вид ГЕРБ, в който сякаш всичко е обществено, само че някой наднича извън, и по какъв начин нещата могат да се възстановяват вероятно с Българска социалистическа партия, които да слязат от табиланските си позиции.

В последна сметка това безвремие, това тичане от отговорност помпа мандата на Възраждане. Ако обаче Политическа партия и Демократична България съумеят да обяснят на българите каква опция оферират, може пък да съумеят да реализират добър резултат, да вдигнат изборната интензивност.

- Може ли да доведат до политическо разбъркване опитите за сформиране на нова левица, връщането на Национална движение „Симеон Втори" на сцената?

- Не. От кого да чакаме нова левица – от остарели лица като Георги Кадиев, Румен Петков, Георги Първанов? Няма по какъв начин да стане. Те не могат да приказват на достоверната лява аудитория. Виж, в случай че изгоненият от парламентарната група на Българска социалистическа партия Явор Божанков тръгне да прави нова левица и към него се закачи Крум Зарков – там има някакъв късмет.

А вероятно връщане на Национална движение „Симеон Втори" е бутафория. Това са хора на достопочтена възраст, които явно  си търсят занятие. С цялото ми почитание – проф. Герджиков има място в съвещателен съвет към Министерски съвет, в експертен съвет, само че е несериозно да се връща в политиката.     

- Каква е диагнозата на болното ни общество и какво е лекуването?

- Диагнозата е, че нямаме народен роман за вероятността на страната, по тази причина продължаваме да се лашкаме. А лекуването е политиците да спрат да се занимават със самите себе си, а да вземат решение назрелите публични проблеми. Младите гневни хора, които натискат за Политическа партия и Демократична България, желаят това – национална политика, тук и в този момент, не след 30 години. Трябва да им се изясни, че едни неща могат да станат тук и в този момент, а други – след 20 години.

А ГЕРБ още висят, не могат да дефинират къде са – ще стават ли съвременна партия, или ще я карат като реформиран клон на Българска комунистическа партия. При ГЕРБ процесът минава през пенсионирането на Борисов и еднопосочна оценка за приноса му. Но нещата няма да се оправят с отдръпването на Борисов. Трябва да се промени методът, по който той е структурирал нещата, наредил е схемата ГЕРБ.

- Проблем ли е, че ще прекараме зимата със длъжностен кабинет?

- Няма проблем. Институциите в страната работят. Проблемът е в полето на политиците. И да не изясняват какъв брой апокалиптична ще е зимата. Икономиката ни е дребна, периферна, подвластна, скачена, а интернационалните

цени и пазари се контролират. Цените по бензиностанциите също вървят надолу, сметките за ток и парно не са ужасяващи. Политиците да спрат да се оправдават с времето, с руснаците, с неприятния Брюксел, а да си гледат работата, да поемат отговорност.

- Колко съществени ще са последствията за Европарламента от грозния корупционен скандал с пари в чанти против лобиране?

- За нас е извънредно значимо да забележим по какъв начин се оправя европейската бюрократична административна машина с подобен внимателен проблем. И да си вземем поука какво ние би трябвало да вършим:

колкото и високо в йерархията да е провинилият се, той би трябвало да понесе последствията по каналния ред. Това би трябвало да е процедура и при нас – без значение дали провиненият се споделя Гешев, Борисов, Петков, Радев. Но с надлежни доказателства за виновност. За страдание не са научихме и от съседите румънци, които вкараха в пандиза корумпирани министър председатели, министри, депутати.

- Имаме ли потребен ход за Шенген, за който още веднъж ни хлопнаха вратата?

- Темата е доста удачна за вътрешна приложимост – у нас, в Букурещ, във Виена. Всички ъгли в този многоъгълник имат виновност. Въпросът е да се поучим от грешките си и да не драматизираме.

Догодина можем да влезем, в случай че създадем нужното, без да шумим обществено. Нещата би трябвало да се случат на институционално равнище.

Вина за гафа е и това, че нямаме политическа непоклатимост, нямаме  редовен кабинет, който да поеме дълготрайни задължения и в сфера сигурност.

Не бива обаче да залитаме в посока Европа ни прецаква, тъй като сме комфортната жертва – сами сме се сложили в такава позиция.