Любомир Кючуков: Глобализацията затваря обществата - крайнодесните партии печелят от тези процеси
Любомир Кючуков, някогашен заместник-министър на външните работи, в този момент шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Кючуков, френският президент Еманюел Макрон обмисля да блокира обществените мрежи в битката си против по-нататъшните безредици във Франция. Ще бъде належащо да се намерения за това защо употребяват обществените мрежи протестиращите младежи и за възможни забрани, това разяснява Макрон на среща с кметовете в Париж. Междувременно в Северна Франция на границата с Белгия е засилен контролът за прекъсването на вноса на фойерверки, с цел да не могат участниците в безредиците да ги купуват.
След гибелта на 17-годишния Наел, прострелян от служител на реда по време на инспекция на пътя Франция е разтърсена от озлобление конфликти сред служители на реда и бунтовници, грабежи, палежи виждаме, че се случват. Полицаят, стрелял по младежа, се проверява по подозиране в непредумишлено ликвидиране.
Защо митингите във Франция съгласно вас са толкоз яростни? Как един подобен случай провокира такава експанзия?
Очевидно това, което се случи - убитият юноша. беше мотив, само че явно аргументите са много по-дълбоки. Това не са първите сходни митинги във Франция, в това число и през последната година. Само преди два месеца имаше сходни митинги, въпреки и не в подобен тип, с вандалски дейности.
Да, по отношение на пенсионната промяна.
Във връзка с пенсионната промяна. Френското общество е доста сензитивно на подобен вид проблеми. И явно това, което вие съобщихте, за ограниченията, които се взимат, е единствено едната страна нещата. Това са ограничения, които се взимат против вандалските прояви, само че това не са ограничения, които нападат проблемите и аргументите, заради които те са зародили, и по тази причина тези прояви се възпроизвеждат, явно, когато не се вземат решение проблемите.
Между другото Макрон разгласи, че тези протести сега са минали своя пик и оттук насетне се чака последователно усмиряване на обстановката. Но още веднъж не се вижда пътят отсега нататък. И за мене най-дълбоките аргументи се крият в три доста забележими публични недостига, които апропо по същия метод ги коментирахме и по време на " жълтите жилетки “, и преди този момент. И те не са единствено френско събитие, просто във Франция си демонстрират доста по-видимо. Става дума за недостига на сигурност, за недостига на правдивост и недостига на доверие, което се усеща в обществото. Всеки от тях има доста дълбоки корени и нито един от тях не се нападна сега.
Причината, която множеството анализатори показват, са отношението на полицията към хората с имигрантски генезис, само че има ли съгласно вас други аргументи, вие споменахте някой от тях, довели страната до това състояние? Макрон ли в тази ситуация е казусът? Този, който е на власт ли?
Не, не е Макрон съответно казусът. Проблемът е в случай че стартираме с третия недостиг, за който стана дума – загубата на доверие, разминаването сред дневния ред на ръководени и ръководещи. Голяма част от обществата и френското общество съответно, няма възприятието, че ръководещите са тези, които вземат решение техните проблеми. Нещо повече - политическото разделяне на ляво и дясно последователно губи съответност от позиция на обществените настройки, тъй като лявото и дясното се преглеждат като част от казуса, а не като път към неговото решение. Смяната на едното с другото не се преглежда като път към неговото решение. И апропо това дава отговор и на въпроса: Макрон ли е – не е Макрон единствено. И по тази причина се раждат и по-екстремните трендове, каквато виждаме и в тази ситуация, най-вече постоянно рисково дясното, само че също по този начин имаме и в ляво рискови прояви.
Кой съгласно вас може да има изгода от всичко това?
Аз не бих споделил, че някой би имал изгода, само че че политически това се употребява, това е несъмнено. Преди всичко това се употребява от крайната десница, освен това освен във Франция. Използва се главно през призмата на антимигрантските настроения. Между другото заявление, и освен това публично, имаше от страна на ръководещите в Полша, в Унгария, в Италия, които отдадоха всички тези проблеми във Франция, това, което се случва, на мигрантския напън и на загубата на европейска еднаквост във Франция, която е повода за това.
Нещата са съгласно мен е много по-различни. Това, което ние следим, е, че със загубата на тази сигурност, която националната страна даваше до неотдавна, изваждането от този уют, който европейските общества имаха – и политически, и обществен, сътвори проблеми, и обществата почнаха да си търсят тази изгубена сигурност, национална сигурност на едно по-ниско равнище, на поддържавно равнище, на общественост, на етнос, на вяра, на хрумвания. И по тази причина се оформиха от една страна групировки на радикалния ислям, въпреки това доста мощни ксенофобски настроения и антимигрантски, които разделят обществата. Оказа се, че глобализацията като цяло отваря страните, само че затваря обществата. И това се усеща доста съществено във всички европейски общества, и несъмнено крайнодесните, антимигрантските партии са тези, които най-много печелят от тези процеси.
От размириците, които следим във Франция най-голяма изгода има " Националното крайнодясно обединяване " ли?
На Марин льо Пен.
Да, от целия този безпорядък във Франция. Нека да кажем, че насилието се е изляло главно към знаците на републиката и полицейските сектори, учебните заведения, най-много кметствата, т.е. главните здания, обществото, хората – те са най-страдащи. Но казвате, че може да следим към този момент едни затворени общества. Подобна е обстановката и в Германия.
Да, там имаме същите трендове, освен в тези две страни, само че в Германия безусловно последните избори дадоха опция на Алтернатива за Германия – крайнодясната групировка там, да завоюва изборите в едно от дребните кметства, и в също по този начин към този момент в прогнозите си да изпревари ръководещата Социалдемократическа партия, в социологическите прогнози. Т.е. явно това е една от доста сериозните трендове.
Това, което вие споменахте – да, нападат се устой на обществото, и това не е инцидентно, тъй като тези хора, които стачкуват, те споделят, че главното сега, което тях ги стимулира, е гневът. Гневът по отношение на институциите, гневът за това, че независимост, тъждество, приятелство – тези съществени правила на Френската република, които институциите пазят, не се отнасят до тях. Те има възприятието, че те са оставени в страни от тези съществени полезности, че те не са предпазени от институциите, в това число от полицията, има маргинализация и гетоизиране на големи пластове. Дори в една Франция се приказва за беднотия. Разбира се, това не е безспорната беднотия на Африка, само че това е развой на обедняване и развой на обществена неустановеност. Мнозинството от жителите на Франция споделят, че те считат, че техните деца ще живеят по-зле в сравнение с тях самите, което към този момент натрупва това публично напрежение.
А знаем какъв брой толерантно общество са французите, какъв брой доста ограничения обществени има за тях, и все пак.
И въпреки това знаем какъв брой интензивно политически е френското общество, което не търпи възприятието за неправда.
Г-н Кючуков, приказваме си с вас за Франция – какво се случва там, във Франция, френските покрайнини, забавна е обстановката. Това някакъв блян към основаване на монопол ли е или нещо друго?
Първо, аз бих споделил, че за разлика от предходните сходни случаи, това не е проблем единствено на предградията, и това се регистрира в анализите сега. Тези безредици сега във Франция са всеобхватни – те обгръщат всички градове, и освен предградията. Второ, те са доста по-неконтролируеми за разлика от предходните. Те на процедура нямат ограничавания в разрушението, което се прави. И трето, не на последно място, друга специфичност е, че те са доста мощно повлияни от обществените медии – провеждат се в обществените медии, в доста по-голяма степен в сравнение с до момента и обгръщат на първо място най-младото потомство - младежите на възраст сред 13 и 20 години. И това ги прави доста по-трудно контролируеми, тъй като там публичното неодобрение избива най-директно и най-неконтролируемо. А дали се търси някакъв монопол – не. Това е по-скоро главното, което неведнъж ставаше дума, това е гневът, това е недоволството, това е възприятието за липса на вероятност и на каквато и да е отбрана: Социална, политическа, в това число и от позиция на обучение и работа.
Неконтролируемият яд, който се отприщи от младежи, може ли да докара до една смяна на Франция като цяло?
Бих споделил много мъчно. Очевидно ще се търсят обществения амортисьори, които да вземат решение отчасти проблемите, макар че през последните десетилетия такива не бяха открити, по-скоро проблемите са задълбочават. Но тук по-скоро казусът наподобява систематичен, той не е въпрос на съответната страна и на съответното ръководство. Говорихме за възходящите неравенства и за относителната беднотия и неустановеност. Дори самият образец - изнесени данни от форума в Давос разкриха, че Джеф Безос – притежателят на Amazon, 1% от неговото благосъстояние се равнява на целия бюджет на опазване на здравето на 100-милионна Етиопия, което демонстрира голямата разлика и голямото разслоение, което настава в света.
Другият проблем: Глобализацията. Тя трансформира, тя глобализира и обществените проблеми. Бедността на Африка към този момент е проблем на Европа, и това ние го виждаме всекидневно в мигрантските потоци. И затварянето на Европа, превръщането на Европа в обсадена цитадела не взема решение казуса. Да, това е път да се направи, да се отдели законната от противозаконната миграция, само че това не взема решение казуса с бедността в Африка. Още по-малко го взема решение примерно английския метод, където връщат мигрантите от Африка в Руанда, още веднъж в Африка, в една от най-бедните страни в Африка, преборвайки се по тоя метод с миграцията в личната си страна. Т.е. казусът на миграцията е бедността, казусът на бежанците са войните. Докато не се решат тези проблеми, надлежно няма да решим и нашите проблеми с тяхното наличие тук.
Да, и България също имам проблем с това. Може би би трябвало да се обръщаме все по-често към нашите съседи. Какво мислите за съглашението сред Турция и Европейския съюз би трябвало ли да се възобнови по отношение на мигрантите или да има ново такова?
Това, което направи Европейски съюз в съглашението си с Турция, беше до известна степен да реши остротата на рецесията, да трансферира част от проблемите от Европа върху Турция, апропо бяха направени сходни опити да се основат страни буфери в Северна Африка – лагери в Алжир, в Либия, само че това се оказа недопустимо и невероятно, т.е. това е път към ограничение на противозаконната миграция, само че това е и прекачване на казуса от Европа върху нейните съседи. Т.е. това съглашение би трябвало да съществува и то е належащо, с цел да даде време да се търси решение да проблемите. Но времето съгласно мен не беше употребявано за тази цел. Имаше утешение, че казусът е решен, и той още веднъж рано или късно ще се стовари върху нас.
Виждаме летните месеци изключително в България този проблем се ускорява от ден на ден. Каква политика води страната ни сега съгласно вас?
В това отношение България се пробва задоволително рационално да следва един общоевропейски метод дотолкоз, доколкото е ясно, че България и нито една страна, външна граница на Европейски съюз не може да реши си сама проблемите. Виждаме, че страни като Франция, Италия не могат да ги решат, тъй че от наша позиция е безусловно наложително методът да е общоевропейски, в това число и с защита на граници, това, което се прави, само че освен. Това, което България може да направи е да обърне внимание на бизнеса с мигрантите. Защото това е бизнес, печеливш бизнес. Всички тези каналджии, на които сме очевидци съвсем всекидневно, това е нещо към този момент, за което може страната да вземе по-сериозни ограничения. Но общият проблем, той би трябвало да се взема решение в границите на Европейския съюз. И аз се багра, че даже и Мигрантският пакт, който сега се разисква, и който не беше признат заради противоречие от страна на Унгария и Полша, той също омекотява проблемите, само че не води до тяхното решение. Той разпределя тежестта, пробва се да я разпредели, само че не я взема решение.
А по какъв начин тълкувате позицията на България?
България естествено съгласно мен зае задоволително ясна позиция, че би трябвало да се търси общото решение. България има много запаси към квотното систематизиране, тъй като това единствено по себе си е един мъчно работещ механизъм. Отговорността би трябвало да бъде обща, само че разпределението по квоти наподобява много необичайно, най-малкото тъй като самите мигранти употребяват България като директна страна. И проблемите на директните страни, и на страните крайни дестинации са много по-различни. Транзитните страни се пробват да оказват помощ на мигрантите какъв брой са може по-бързо да минат, а крайните дестинации, техният блян е да не позволен мигрантите да влязат на тяхна територия.
Г-н Кючуков, бих желала да си поговорим и за протичащото се в Украйна, войната на Русия в Украйна. Как смятате, че ще се развият нещата?
Засега не виждам оптимизъм. 16 месеца след началото на войната ние не сме по-близо до мира, не сме се доближили въобще до мира.
А това въздейства. Влияе и на политическата конюнктура и у нас по някакъв метод.
Влияе на целия свят, тъй като това безусловно раздира интернационалните връзки, основава атмосфера на една дълготрайна и дълбока борба, слага света в условия на секюритизация: Когато сигурността е главният претекст при взимане на всички политически решения, на безусловно всички решения, сигурността е първи приоритет. Това води до милитаризация на интернационалните връзки и до безусловно разкачване бих споделил на континента Европа от Русия.
Г-н Кючуков, френският президент Еманюел Макрон обмисля да блокира обществените мрежи в битката си против по-нататъшните безредици във Франция. Ще бъде належащо да се намерения за това защо употребяват обществените мрежи протестиращите младежи и за възможни забрани, това разяснява Макрон на среща с кметовете в Париж. Междувременно в Северна Франция на границата с Белгия е засилен контролът за прекъсването на вноса на фойерверки, с цел да не могат участниците в безредиците да ги купуват.
След гибелта на 17-годишния Наел, прострелян от служител на реда по време на инспекция на пътя Франция е разтърсена от озлобление конфликти сред служители на реда и бунтовници, грабежи, палежи виждаме, че се случват. Полицаят, стрелял по младежа, се проверява по подозиране в непредумишлено ликвидиране.
Защо митингите във Франция съгласно вас са толкоз яростни? Как един подобен случай провокира такава експанзия?
Очевидно това, което се случи - убитият юноша. беше мотив, само че явно аргументите са много по-дълбоки. Това не са първите сходни митинги във Франция, в това число и през последната година. Само преди два месеца имаше сходни митинги, въпреки и не в подобен тип, с вандалски дейности.
Да, по отношение на пенсионната промяна.
Във връзка с пенсионната промяна. Френското общество е доста сензитивно на подобен вид проблеми. И явно това, което вие съобщихте, за ограниченията, които се взимат, е единствено едната страна нещата. Това са ограничения, които се взимат против вандалските прояви, само че това не са ограничения, които нападат проблемите и аргументите, заради които те са зародили, и по тази причина тези прояви се възпроизвеждат, явно, когато не се вземат решение проблемите.
Между другото Макрон разгласи, че тези протести сега са минали своя пик и оттук насетне се чака последователно усмиряване на обстановката. Но още веднъж не се вижда пътят отсега нататък. И за мене най-дълбоките аргументи се крият в три доста забележими публични недостига, които апропо по същия метод ги коментирахме и по време на " жълтите жилетки “, и преди този момент. И те не са единствено френско събитие, просто във Франция си демонстрират доста по-видимо. Става дума за недостига на сигурност, за недостига на правдивост и недостига на доверие, което се усеща в обществото. Всеки от тях има доста дълбоки корени и нито един от тях не се нападна сега.
Причината, която множеството анализатори показват, са отношението на полицията към хората с имигрантски генезис, само че има ли съгласно вас други аргументи, вие споменахте някой от тях, довели страната до това състояние? Макрон ли в тази ситуация е казусът? Този, който е на власт ли?
Не, не е Макрон съответно казусът. Проблемът е в случай че стартираме с третия недостиг, за който стана дума – загубата на доверие, разминаването сред дневния ред на ръководени и ръководещи. Голяма част от обществата и френското общество съответно, няма възприятието, че ръководещите са тези, които вземат решение техните проблеми. Нещо повече - политическото разделяне на ляво и дясно последователно губи съответност от позиция на обществените настройки, тъй като лявото и дясното се преглеждат като част от казуса, а не като път към неговото решение. Смяната на едното с другото не се преглежда като път към неговото решение. И апропо това дава отговор и на въпроса: Макрон ли е – не е Макрон единствено. И по тази причина се раждат и по-екстремните трендове, каквато виждаме и в тази ситуация, най-вече постоянно рисково дясното, само че също по този начин имаме и в ляво рискови прояви.
Кой съгласно вас може да има изгода от всичко това?
Аз не бих споделил, че някой би имал изгода, само че че политически това се употребява, това е несъмнено. Преди всичко това се употребява от крайната десница, освен това освен във Франция. Използва се главно през призмата на антимигрантските настроения. Между другото заявление, и освен това публично, имаше от страна на ръководещите в Полша, в Унгария, в Италия, които отдадоха всички тези проблеми във Франция, това, което се случва, на мигрантския напън и на загубата на европейска еднаквост във Франция, която е повода за това.
Нещата са съгласно мен е много по-различни. Това, което ние следим, е, че със загубата на тази сигурност, която националната страна даваше до неотдавна, изваждането от този уют, който европейските общества имаха – и политически, и обществен, сътвори проблеми, и обществата почнаха да си търсят тази изгубена сигурност, национална сигурност на едно по-ниско равнище, на поддържавно равнище, на общественост, на етнос, на вяра, на хрумвания. И по тази причина се оформиха от една страна групировки на радикалния ислям, въпреки това доста мощни ксенофобски настроения и антимигрантски, които разделят обществата. Оказа се, че глобализацията като цяло отваря страните, само че затваря обществата. И това се усеща доста съществено във всички европейски общества, и несъмнено крайнодесните, антимигрантските партии са тези, които най-много печелят от тези процеси.
От размириците, които следим във Франция най-голяма изгода има " Националното крайнодясно обединяване " ли?
На Марин льо Пен.
Да, от целия този безпорядък във Франция. Нека да кажем, че насилието се е изляло главно към знаците на републиката и полицейските сектори, учебните заведения, най-много кметствата, т.е. главните здания, обществото, хората – те са най-страдащи. Но казвате, че може да следим към този момент едни затворени общества. Подобна е обстановката и в Германия.
Да, там имаме същите трендове, освен в тези две страни, само че в Германия безусловно последните избори дадоха опция на Алтернатива за Германия – крайнодясната групировка там, да завоюва изборите в едно от дребните кметства, и в също по този начин към този момент в прогнозите си да изпревари ръководещата Социалдемократическа партия, в социологическите прогнози. Т.е. явно това е една от доста сериозните трендове.
Това, което вие споменахте – да, нападат се устой на обществото, и това не е инцидентно, тъй като тези хора, които стачкуват, те споделят, че главното сега, което тях ги стимулира, е гневът. Гневът по отношение на институциите, гневът за това, че независимост, тъждество, приятелство – тези съществени правила на Френската република, които институциите пазят, не се отнасят до тях. Те има възприятието, че те са оставени в страни от тези съществени полезности, че те не са предпазени от институциите, в това число от полицията, има маргинализация и гетоизиране на големи пластове. Дори в една Франция се приказва за беднотия. Разбира се, това не е безспорната беднотия на Африка, само че това е развой на обедняване и развой на обществена неустановеност. Мнозинството от жителите на Франция споделят, че те считат, че техните деца ще живеят по-зле в сравнение с тях самите, което към този момент натрупва това публично напрежение.
А знаем какъв брой толерантно общество са французите, какъв брой доста ограничения обществени има за тях, и все пак.
И въпреки това знаем какъв брой интензивно политически е френското общество, което не търпи възприятието за неправда.
Г-н Кючуков, приказваме си с вас за Франция – какво се случва там, във Франция, френските покрайнини, забавна е обстановката. Това някакъв блян към основаване на монопол ли е или нещо друго?
Първо, аз бих споделил, че за разлика от предходните сходни случаи, това не е проблем единствено на предградията, и това се регистрира в анализите сега. Тези безредици сега във Франция са всеобхватни – те обгръщат всички градове, и освен предградията. Второ, те са доста по-неконтролируеми за разлика от предходните. Те на процедура нямат ограничавания в разрушението, което се прави. И трето, не на последно място, друга специфичност е, че те са доста мощно повлияни от обществените медии – провеждат се в обществените медии, в доста по-голяма степен в сравнение с до момента и обгръщат на първо място най-младото потомство - младежите на възраст сред 13 и 20 години. И това ги прави доста по-трудно контролируеми, тъй като там публичното неодобрение избива най-директно и най-неконтролируемо. А дали се търси някакъв монопол – не. Това е по-скоро главното, което неведнъж ставаше дума, това е гневът, това е недоволството, това е възприятието за липса на вероятност и на каквато и да е отбрана: Социална, политическа, в това число и от позиция на обучение и работа.
Неконтролируемият яд, който се отприщи от младежи, може ли да докара до една смяна на Франция като цяло?
Бих споделил много мъчно. Очевидно ще се търсят обществения амортисьори, които да вземат решение отчасти проблемите, макар че през последните десетилетия такива не бяха открити, по-скоро проблемите са задълбочават. Но тук по-скоро казусът наподобява систематичен, той не е въпрос на съответната страна и на съответното ръководство. Говорихме за възходящите неравенства и за относителната беднотия и неустановеност. Дори самият образец - изнесени данни от форума в Давос разкриха, че Джеф Безос – притежателят на Amazon, 1% от неговото благосъстояние се равнява на целия бюджет на опазване на здравето на 100-милионна Етиопия, което демонстрира голямата разлика и голямото разслоение, което настава в света.
Другият проблем: Глобализацията. Тя трансформира, тя глобализира и обществените проблеми. Бедността на Африка към този момент е проблем на Европа, и това ние го виждаме всекидневно в мигрантските потоци. И затварянето на Европа, превръщането на Европа в обсадена цитадела не взема решение казуса. Да, това е път да се направи, да се отдели законната от противозаконната миграция, само че това не взема решение казуса с бедността в Африка. Още по-малко го взема решение примерно английския метод, където връщат мигрантите от Африка в Руанда, още веднъж в Африка, в една от най-бедните страни в Африка, преборвайки се по тоя метод с миграцията в личната си страна. Т.е. казусът на миграцията е бедността, казусът на бежанците са войните. Докато не се решат тези проблеми, надлежно няма да решим и нашите проблеми с тяхното наличие тук.
Да, и България също имам проблем с това. Може би би трябвало да се обръщаме все по-често към нашите съседи. Какво мислите за съглашението сред Турция и Европейския съюз би трябвало ли да се възобнови по отношение на мигрантите или да има ново такова?
Това, което направи Европейски съюз в съглашението си с Турция, беше до известна степен да реши остротата на рецесията, да трансферира част от проблемите от Европа върху Турция, апропо бяха направени сходни опити да се основат страни буфери в Северна Африка – лагери в Алжир, в Либия, само че това се оказа недопустимо и невероятно, т.е. това е път към ограничение на противозаконната миграция, само че това е и прекачване на казуса от Европа върху нейните съседи. Т.е. това съглашение би трябвало да съществува и то е належащо, с цел да даде време да се търси решение да проблемите. Но времето съгласно мен не беше употребявано за тази цел. Имаше утешение, че казусът е решен, и той още веднъж рано или късно ще се стовари върху нас.
Виждаме летните месеци изключително в България този проблем се ускорява от ден на ден. Каква политика води страната ни сега съгласно вас?
В това отношение България се пробва задоволително рационално да следва един общоевропейски метод дотолкоз, доколкото е ясно, че България и нито една страна, външна граница на Европейски съюз не може да реши си сама проблемите. Виждаме, че страни като Франция, Италия не могат да ги решат, тъй че от наша позиция е безусловно наложително методът да е общоевропейски, в това число и с защита на граници, това, което се прави, само че освен. Това, което България може да направи е да обърне внимание на бизнеса с мигрантите. Защото това е бизнес, печеливш бизнес. Всички тези каналджии, на които сме очевидци съвсем всекидневно, това е нещо към този момент, за което може страната да вземе по-сериозни ограничения. Но общият проблем, той би трябвало да се взема решение в границите на Европейския съюз. И аз се багра, че даже и Мигрантският пакт, който сега се разисква, и който не беше признат заради противоречие от страна на Унгария и Полша, той също омекотява проблемите, само че не води до тяхното решение. Той разпределя тежестта, пробва се да я разпредели, само че не я взема решение.
А по какъв начин тълкувате позицията на България?
България естествено съгласно мен зае задоволително ясна позиция, че би трябвало да се търси общото решение. България има много запаси към квотното систематизиране, тъй като това единствено по себе си е един мъчно работещ механизъм. Отговорността би трябвало да бъде обща, само че разпределението по квоти наподобява много необичайно, най-малкото тъй като самите мигранти употребяват България като директна страна. И проблемите на директните страни, и на страните крайни дестинации са много по-различни. Транзитните страни се пробват да оказват помощ на мигрантите какъв брой са може по-бързо да минат, а крайните дестинации, техният блян е да не позволен мигрантите да влязат на тяхна територия.
Г-н Кючуков, бих желала да си поговорим и за протичащото се в Украйна, войната на Русия в Украйна. Как смятате, че ще се развият нещата?
Засега не виждам оптимизъм. 16 месеца след началото на войната ние не сме по-близо до мира, не сме се доближили въобще до мира.
А това въздейства. Влияе и на политическата конюнктура и у нас по някакъв метод.
Влияе на целия свят, тъй като това безусловно раздира интернационалните връзки, основава атмосфера на една дълготрайна и дълбока борба, слага света в условия на секюритизация: Когато сигурността е главният претекст при взимане на всички политически решения, на безусловно всички решения, сигурността е първи приоритет. Това води до милитаризация на интернационалните връзки и до безусловно разкачване бих споделил на континента Европа от Русия.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ