Любомир Дацов е финансовият експерт и бивш заместник-министър на финансите.

Любомир Дацов е финансовият специалист и някогашен заместник-министър на финансите. Специално за SafeNews той разяснява противоречивата тематика за дерогацията на Лукойл и до каква степен задълбочаването на спора в Газа ще повлияе на доставките на горива за Европа и в частност на България.

Господин Дацов, ще разясняваме все по-спорната тематика за лишаване на дерогацията на Лукойл. Говори се за интервенция на бизнес ползи и съществуване на двойни стандарти. Чии бизнес ползи са забъркани и кои ще са печелившите и губещите при лишаване на дерогацията?

Питате ме за нещо, което и аз бих желал да знам. Има доста неясноти и в случай че би трябвало да се пита някой, това са ръководещите. Самите те в полемиките си не дават задоволително информация или пък това, което приказват постоянно е нелогично. Защото в случай че има данъчно обвързване, както се приказва сега, т. е. налог облага, то той би трябвало да е за предходната година и би трябвало към този момент от дълго време да е заплатен. Освен това да се вдигне внезапно тази година облагата в случай, че цените на петрола спаднаха, надали ще стане. Видимо е, че фактически има разбъркване на политиката с избран вид ползи, които прозират. Но каквото и да кажем в тази ситуация, сме странични наблюдаващи и спекулираме с този въпрос.

Не стои ли блян към монопол на пазара в основата на цялата тази история?

Факт е, че рафинерията има преимущество дотолкоз, доколкото тя се намира в страната. Но в България има повече от една рафинерия, не е единствено Лукойл. Например другите две съществуващи рафинерии, в Русе и край Пловдив, даже и да не вършат такива обороти, въпреки всичко вършат едни 40-60% от този на Лукойл, само че никой не се концентрира върху тях. Пазарът в България е безусловно отворен. Румънците са до нас и в Северна България да вземем за пример е по-изгодно да вкарваш от Румъния, в сравнение с от Бургас. Гърците също. Т. е. отвореният пазар за България е реалност.

Каква изгода от тази дерогацията видя в последна сметка елементарния консуматор?

Първо не беше доста ясно дали при тази дерогация Лукойл може задоволително добре да създава тези горива. Защото все пак има потребност от разбъркване на разнообразни типове нефт за този тип съоръжения. Никой експерт до момента не се е заел със заключението, че рафинерията може да работи със 100% друг нефт. Тя твърдо не може  да работи с лек нефт, а работи с тежък. А доставката на тежък нефт минава през един кулоар и той е от отсрещната страна на Черно море, без значение дали минава през Азербайджан или Грузия, или пък си минава по чисто съветска територия. Така че да се чака да спреш рафинерията, значи просто да вдигнеш много цените. Защото без значение от всичко, рафинерията продава на по-ниски цени по отношение на всички останали снабдители в региона.

Точно за това се говореше като изгода – че бъде реализиран баланс на цените.

Определено. Но тук е въпроса дали тези цени могат да бъдат по-ниски. Те могат да бъдат ниски при една пазарна стопанска система – единствено в случай че някой откри различен различен снабдител, който да доставя горивата на по-ниски цени. А очевидно в региона подобен снабдител няма. Т. е. премахването на играча, който в региона предлага най-ниски цени, е разумно да докара до повишение на цените.

В собствен коментар твърдите, че в случай че войната в Газа се задълбочи, Европа може би ще би трябвало да разчита на Русия за горива. Защо? И до каква степен България ще е част от тази наклонност?

Има заплаха, в случай че този спор се задълбочи, да се повтори схемата от 70-те години когато арабските страни блокират доставката на горива за Европа. И тогава се видя рецесията. Тогава Съветският съюз подкрепя много Западна Европа. Но сега от кое място ще дойдат? В момента Англия добива горива в границите на европейския континент, а също и Норвегия. Но и двете страни даже да усилят четворно добива, отново не могат да задоволят потребността от горива на европейския континент.

Още повече, че става въпрос освен за нефт, само че и за газ. Катар е най-големия вносител на газ за Европа. С терминалите за полутечен природен газ (ВПГ) ненапълно Съединени американски щати ще усилят производството. Но самите те ще имат вътрешен проблем с доставката на горива, тъй като в този спор те също са един тип страна. Африканските страни в лицето на Нигерия, Венецуела и Мексико главно задоволяват американския пазар. Но след толкоз години блокаж от страната на Щатите за производството на горива, там потенциала не е кой знае какъв брой огромен.  Така че при една такава рецесия те няма да могат да доставят горива за Европа. Единственият, който остава да избавя Европа при подобен сюжет, би била Русия. И тогава ще би трябвало някой да взема решения дали сме толкоз правоверни, колкото сега се изкарваме – да оставим ли жителите си на студено за сметка на нещата, които имаме вяра, че са верни.