Как наш художник в САЩ обрисува България
Любители на изкуството се събраха в столичната изложба " Мисия " по случай 120 години от установяването на дипломатически връзки сред България и Съединените американски щати. Събитието беше проведено от Държавният културен институт към министъра на външните работи.
11 български създатели, избрали своя път оттатък океана, направиха изложбата " " HERE AND THERE: сред два бряга ". Главният провинен за случилото се е живеещият в Чикаго от 20 години професор Василен Васевски, който също изложи свои произведения.
-->
Вицепремиерът и външен министър Мария Габриел откри изложбата. " Изкуството е мост сред хората. Чрез него опознаваме разнообразни култури, споделяме памет и градим бъдеще. Изложбата е забавен образен роман - роман сред тук и там, сред брега на Родината и брега на новите очаквания ", съобщи вицепремиерът. По думите й, събития от подобен темперамент са добра опция българското модерно изкуство, което пробива своя път в Чикаго години наред, да бъде споделяно, разпространявано и тук, в България.
" Продължавайте да ни вдъхновявате! ", бе посланието на Габриел към 11-имата художници.
Своите поздравления и възторженостти сервира и посланикът на Съединени американски щати у нас Н.Пр. Кенет Мертен. Преди всички да имат опцията да прегледат творбите цигуларката Благомира Липари - българка, която също живее от години в Съединени американски щати извърши две музикални творби. Едното беше фамозното " Summer time ", a другото инструментал на българския композитор Петър Христосков.
Съвременното изкуство е да хванеш духа на времето Адмирации за реакцията на българите против насилието, споделя проф. Василен Васевски
- Проф. Васевски, куратор сте на изложбата " HERE AND THERE: сред два бряга ", която се откри във връзка 120-годишнината от установяването на дипломатически връзки сред Съединени американски щати и България. Какво е посланието на ревюто?
- Посланието е, че главната задача на изкуството е да сближава хората и да помирява техните разлики. Нашата вяра е, че в едно такова обезпокоително време, в което живеем всички ние. Имам в поради световното стопляне и войната в Украйна, както и всички проблеми, с които се сблъскват хората. Надявам се една такава галерия да им даде опция да не помнят за проблемите и да помислят за хубавата част на живота. Факт е, че тя съществува наред с неприятната, само че ние не би трябвало да се концентрираме върху неприятната.
- Колко време ви лиши да подготвите изложбата?
- Започнахме да я събираме още през зимата. От тук изложбата ще отиде в галерията в Благоевград. Такава галерия вършим за повторно в България.
- Кога се прибрахте в България?
- Аз пристигам съвсем всяко лято. Тази година се прибрах при започване на юни.
- Живеете в Чикаго. Какво за Вас е " Тук " и " Там "? Каква е разликата и по какъв начин успявате да сте по едно и също време и в двете действителности?
- Това по никакъв начин не е елементарно. Аз към този момент съм 25 години в Съединени американски щати, като 20 от тях в Чикаго. За себе си съм разкрил такава рецепта, че не съпоставям двете места, а се пробвам да взема най-хубавото от тях. Отново се връщам към примиряванията на разликите. Смятам, че това е рецептата за триумфа, бил той персонален или професионален.
- Наблюдавате процесите в България. В момента обществото ни е настръхнало против случаите на брутално принуждение над дами. Как реагира американското общество в сходни обстановки и какво ние можем да се поучим от него?
- Американското общество реагира по сходен метод, какъвто и българското. Видях и митингите и считам, че нашето общество има своите културни специфики, които са по-различни от американските, само че като цяло не считам, че има хора, които за " ЗА " домашното принуждение, тъй че това е нещо, което наложително би трябвало да бъде изкоренено и да бъде сложена нужната база - юридическа с промени в закона и нека това не се трансформира в нова разграничителна война в българското общество. Надявам се, че това няма да стане. Още един път възторженостти за реакцията на България към това нещо.
- Как гледате на концепцията за счита на националния ни празник Трети март с 24 май?
- Тук с моя отговор най-вероятно ще ядосам последователите и на двете дати. Аз съм човек, който обича доста българската история. Миналата седмица бях на връх Каймакчалан. Това е локация на най-големите борби през Първата международна война. Там са починали моите прадядовци. Към въпроса - за мен персонално 6 или 22 септември би трябвало да станат национални празници. Ако тези две дати се предложат няма да има хора, които са срещу. Трябва да се опитаме да спрем с това разделяне в обществото.
- С каква картина можете да обрисувате протичащото се в България сега?
- Наскоро щерка ми имаше гостенка в Съединени американски щати от град Неаполис. Тя я попита по какъв начин с една дума може да изясни България. Американката избра думата " контрастност " при първото си посещаване, а на второто " пластове ". Тя е дала втората дума, защото на второто си идване си е дала сметка какъв брой дълбока и богата е нашата история. Така че в този случай се причислявам към нея.
- Преди време направихте галерия на татко Ви Камен Василев Васевски в град Сливен. Защо там и какво беше чувството, откакто я реализирахте?
- Аз съм родом от град Сливен и съм живял там до 19-годишен. Баща ми беше прочут публицист. Преди измененията беше и редактор на вестник " Сливенско дело ". Освен това е създател на над 50 книги. Тази галерия е в негова памет. Той умря в края на месец юни, тъй че аз взех решение да направя изложбата в негова памет.
- Какво за Вас е актуалното изкуство?
- Да бъдеш убеден в себе си и да хванеш духа на времето!
11 български създатели, избрали своя път оттатък океана, направиха изложбата " " HERE AND THERE: сред два бряга ". Главният провинен за случилото се е живеещият в Чикаго от 20 години професор Василен Васевски, който също изложи свои произведения.
-->
Вицепремиерът и външен министър Мария Габриел откри изложбата. " Изкуството е мост сред хората. Чрез него опознаваме разнообразни култури, споделяме памет и градим бъдеще. Изложбата е забавен образен роман - роман сред тук и там, сред брега на Родината и брега на новите очаквания ", съобщи вицепремиерът. По думите й, събития от подобен темперамент са добра опция българското модерно изкуство, което пробива своя път в Чикаго години наред, да бъде споделяно, разпространявано и тук, в България.
" Продължавайте да ни вдъхновявате! ", бе посланието на Габриел към 11-имата художници.
Своите поздравления и възторженостти сервира и посланикът на Съединени американски щати у нас Н.Пр. Кенет Мертен. Преди всички да имат опцията да прегледат творбите цигуларката Благомира Липари - българка, която също живее от години в Съединени американски щати извърши две музикални творби. Едното беше фамозното " Summer time ", a другото инструментал на българския композитор Петър Христосков.
Съвременното изкуство е да хванеш духа на времето Адмирации за реакцията на българите против насилието, споделя проф. Василен Васевски
- Проф. Васевски, куратор сте на изложбата " HERE AND THERE: сред два бряга ", която се откри във връзка 120-годишнината от установяването на дипломатически връзки сред Съединени американски щати и България. Какво е посланието на ревюто?
- Посланието е, че главната задача на изкуството е да сближава хората и да помирява техните разлики. Нашата вяра е, че в едно такова обезпокоително време, в което живеем всички ние. Имам в поради световното стопляне и войната в Украйна, както и всички проблеми, с които се сблъскват хората. Надявам се една такава галерия да им даде опция да не помнят за проблемите и да помислят за хубавата част на живота. Факт е, че тя съществува наред с неприятната, само че ние не би трябвало да се концентрираме върху неприятната.
- Колко време ви лиши да подготвите изложбата?
- Започнахме да я събираме още през зимата. От тук изложбата ще отиде в галерията в Благоевград. Такава галерия вършим за повторно в България.
- Кога се прибрахте в България?
- Аз пристигам съвсем всяко лято. Тази година се прибрах при започване на юни.
- Живеете в Чикаго. Какво за Вас е " Тук " и " Там "? Каква е разликата и по какъв начин успявате да сте по едно и също време и в двете действителности?
- Това по никакъв начин не е елементарно. Аз към този момент съм 25 години в Съединени американски щати, като 20 от тях в Чикаго. За себе си съм разкрил такава рецепта, че не съпоставям двете места, а се пробвам да взема най-хубавото от тях. Отново се връщам към примиряванията на разликите. Смятам, че това е рецептата за триумфа, бил той персонален или професионален.
- Наблюдавате процесите в България. В момента обществото ни е настръхнало против случаите на брутално принуждение над дами. Как реагира американското общество в сходни обстановки и какво ние можем да се поучим от него?
- Американското общество реагира по сходен метод, какъвто и българското. Видях и митингите и считам, че нашето общество има своите културни специфики, които са по-различни от американските, само че като цяло не считам, че има хора, които за " ЗА " домашното принуждение, тъй че това е нещо, което наложително би трябвало да бъде изкоренено и да бъде сложена нужната база - юридическа с промени в закона и нека това не се трансформира в нова разграничителна война в българското общество. Надявам се, че това няма да стане. Още един път възторженостти за реакцията на България към това нещо.
- Как гледате на концепцията за счита на националния ни празник Трети март с 24 май?
- Тук с моя отговор най-вероятно ще ядосам последователите и на двете дати. Аз съм човек, който обича доста българската история. Миналата седмица бях на връх Каймакчалан. Това е локация на най-големите борби през Първата международна война. Там са починали моите прадядовци. Към въпроса - за мен персонално 6 или 22 септември би трябвало да станат национални празници. Ако тези две дати се предложат няма да има хора, които са срещу. Трябва да се опитаме да спрем с това разделяне в обществото.
- С каква картина можете да обрисувате протичащото се в България сега?
- Наскоро щерка ми имаше гостенка в Съединени американски щати от град Неаполис. Тя я попита по какъв начин с една дума може да изясни България. Американката избра думата " контрастност " при първото си посещаване, а на второто " пластове ". Тя е дала втората дума, защото на второто си идване си е дала сметка какъв брой дълбока и богата е нашата история. Така че в този случай се причислявам към нея.
- Преди време направихте галерия на татко Ви Камен Василев Васевски в град Сливен. Защо там и какво беше чувството, откакто я реализирахте?
- Аз съм родом от град Сливен и съм живял там до 19-годишен. Баща ми беше прочут публицист. Преди измененията беше и редактор на вестник " Сливенско дело ". Освен това е създател на над 50 книги. Тази галерия е в негова памет. Той умря в края на месец юни, тъй че аз взех решение да направя изложбата в негова памет.
- Какво за Вас е актуалното изкуство?
- Да бъдеш убеден в себе си и да хванеш духа на времето!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ