Любо Дилов-син пред novini.bg: Рождеството на Богочовека Иисус е повод цялото семейство да се събере и празнува духа на любовта и добротата
Любен Любенов Дилов e роден на 19 ноември 1964 година в София. Той е наследник на световноизвестния ни публицист – фантазьор Любен Дилов – старши. Младши е завръшил Журналистическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Работил е във вестниците „ Поглед ”, „ АБВ ”, „ 1000 дни ” и други. Бил е основен редактор на ежедневците „ Експрес ”, „ Новинар ” и „ Ку-ку ” – първият язвителен ежедневник в България. Също и на списанията „ L`Europeo ” и „ Playboy ”- България. Заедно със Слави Трифонов основават „ Славата на Слави ” - първото частно всекидневно радио токшоу, с национално покритие (излъчвано по едно и също време от повече от 10 радиостанции). Сред основателите е на телевизионните излъчвания „ Ку-ку ”, „ Пипе ”,„ Каналето ”, „ Хъшове ”, „ Шоуто на Слави ”, както и на авторкото му телевизионно толк-шоу „ Удавете водещия ” и „ Пуснете водата ”. Любо е почетен ръководител на Политическа партия Движение Гергьовден и сега е народен представител от групата на ГЕРБ-СДС.
- Любо, в края на годината, точно на Коледа, можеш ли да обобщиш към този момент - какво се промени - за българите, за страната ни, за света и човечеството през тази и предходните две години и ще можем ли отново да споделяме, че светът е оживял, тъй като се е смял?
- Знаеш ли, около водолазните ми занимания всяка година съм близо 100 дни в страни и места, които са надалеч от визията ни за цивилизация. Държави като Малайзия, Индонезия, Филипини, целия Индокитай, настрана Египет, Судан, Джибути, Тихоокеанските островни държавици…Струва ми се, че не си даваме сметка, че живеем в най-богатото и най-сигурно време на България, откогато е основана преди повече от 1300 години.
И в това време сме нещастни, непрестанно се оплакваме, завиждаме си, намерено се ненавиждаме и се „ радваме “ на небивало разделяне.
Трудно ми е да си го обясня. Може би е обвързвано с насадения ни атеизъм и невъзможността да се радваме на Божията берекет. Минаха тежки години – пандемия, международна икономическа рецесия, война единствено на 350 благи от Черноморската ни граница… Нормално беше те да ни сплотят, да ни създадат по-добри един към различен, само че се получи противоположното – разделяне и ненавист. Това в действителност е тъжно. Аз няма да се уморя да се майтапя най-много с несгодите, които поносим, тъй като с усмивка в действителност се посрещат по-лесно. А и тъй като се убедих, че живеем не зле спрямо 90% от хората по света.
- Стои ли пред българите алтернативата: смяна или катастрофа/по думи на Илон Мъск/?
- Да. Стои, само че във връзка с няколко значими момента, не безусловно свързани с информатиката. Работната мощ и демографската рецесия. Ние сме застаряваща нация, няма кой да работи. Иска се стратегическа смяна на мнението ни във връзка с мигрантската претовареност и личната ни работоспособност и успеваемост. Налага ни се незабавно да преосмислим и връзките си на Балканите. За жал за 2 години загубихме посока и престиж, които бяха трупани с години.
Именно на България се дължи слагането на тематиката за Западните Балкани в центъра на Европейския дипломатически интерес,
само че за две години от водач, се превърнахме в проблем за Европейски Съюз. Царят ни призоваваше да си „ сменим чипа “ и в това отношение беше прав, само че заради недобро притежаване на българския език, евентуално не съумя да изясни думите си. Прословутото българско усърдие е мит, относим към края на ХVIII век, когато противоположното би било еднакво на гладна гибел. Всъщност от доста години ние манкираме работа и КПД-то на нашата продуктивност е измежду най-ниските в света.
- Можеш ли да откроиш няколко разлики в живота на българите преди, когато за формалната световна власт нямаше Коледа и в този момент? Как ще празнувате?
- Мисля, че постоянно е имало Коледа. Битовата обредност е доста мощна и даже комунизма не можа да се пребори с нея. Въпреки възбраните и преди 89-а година Коледа се празнуваше. Поне в моето семейство и в фамилиите на моите познати. Това е прелестен фамилен празник и въпреки за мнозина да не е особено обвързван с постене, тримерене и посрещане Рождеството на Богочовека Иисус, то най-малко е мотив цялото семейство да се събере и чества духа на любовта и добротата. Мисля, че у индивида това е заложено толкоз надълбоко, че даже филми като „ Сам у дома “ не могат да го изкоренят.
- Любо, в края на годината, точно на Коледа, можеш ли да обобщиш към този момент - какво се промени - за българите, за страната ни, за света и човечеството през тази и предходните две години и ще можем ли отново да споделяме, че светът е оживял, тъй като се е смял?
- Знаеш ли, около водолазните ми занимания всяка година съм близо 100 дни в страни и места, които са надалеч от визията ни за цивилизация. Държави като Малайзия, Индонезия, Филипини, целия Индокитай, настрана Египет, Судан, Джибути, Тихоокеанските островни държавици…Струва ми се, че не си даваме сметка, че живеем в най-богатото и най-сигурно време на България, откогато е основана преди повече от 1300 години.
И в това време сме нещастни, непрестанно се оплакваме, завиждаме си, намерено се ненавиждаме и се „ радваме “ на небивало разделяне.
Трудно ми е да си го обясня. Може би е обвързвано с насадения ни атеизъм и невъзможността да се радваме на Божията берекет. Минаха тежки години – пандемия, международна икономическа рецесия, война единствено на 350 благи от Черноморската ни граница… Нормално беше те да ни сплотят, да ни създадат по-добри един към различен, само че се получи противоположното – разделяне и ненавист. Това в действителност е тъжно. Аз няма да се уморя да се майтапя най-много с несгодите, които поносим, тъй като с усмивка в действителност се посрещат по-лесно. А и тъй като се убедих, че живеем не зле спрямо 90% от хората по света.
- Стои ли пред българите алтернативата: смяна или катастрофа/по думи на Илон Мъск/?
- Да. Стои, само че във връзка с няколко значими момента, не безусловно свързани с информатиката. Работната мощ и демографската рецесия. Ние сме застаряваща нация, няма кой да работи. Иска се стратегическа смяна на мнението ни във връзка с мигрантската претовареност и личната ни работоспособност и успеваемост. Налага ни се незабавно да преосмислим и връзките си на Балканите. За жал за 2 години загубихме посока и престиж, които бяха трупани с години.
Именно на България се дължи слагането на тематиката за Западните Балкани в центъра на Европейския дипломатически интерес,
само че за две години от водач, се превърнахме в проблем за Европейски Съюз. Царят ни призоваваше да си „ сменим чипа “ и в това отношение беше прав, само че заради недобро притежаване на българския език, евентуално не съумя да изясни думите си. Прословутото българско усърдие е мит, относим към края на ХVIII век, когато противоположното би било еднакво на гладна гибел. Всъщност от доста години ние манкираме работа и КПД-то на нашата продуктивност е измежду най-ниските в света.
- Можеш ли да откроиш няколко разлики в живота на българите преди, когато за формалната световна власт нямаше Коледа и в този момент? Как ще празнувате?
- Мисля, че постоянно е имало Коледа. Битовата обредност е доста мощна и даже комунизма не можа да се пребори с нея. Въпреки възбраните и преди 89-а година Коледа се празнуваше. Поне в моето семейство и в фамилиите на моите познати. Това е прелестен фамилен празник и въпреки за мнозина да не е особено обвързван с постене, тримерене и посрещане Рождеството на Богочовека Иисус, то най-малко е мотив цялото семейство да се събере и чества духа на любовта и добротата. Мисля, че у индивида това е заложено толкоз надълбоко, че даже филми като „ Сам у дома “ не могат да го изкоренят.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ