Лято е. Под заслепяващи очите лъчи и размекнато настроение сякаш

Лято е. Под заслепяващи очите лъчи и размекнато въодушевление като че ли по-рядко посягаме към слънчасалите екраните на телефоните и заспалите компютри и избираме остарялата форма на другарство и обогатяване – живия диалог и книжката на хартия.

По-лежерното въодушевление подготвя повече свободно време, необременяващи най-малко нас самите вести и споделено време с най-близките. Много хора протягат ръка или даже прочитат повече книжки през летните отпуски в сравнение с за цяла година.

Да, обаче, с цел да стигне една книга или ария до нас, да я потърсим и споделим първо би трябвало да чуем за нея. Напоследък, с цел да се случи това от екрана на тв приемника тя би трябвало да е или крадена, или с приближен до жълто-кафявия цвят привкус на предлагания текст.

Нова книга към този момент не е вест, пък била тя и първата интерактивна приказка с 9 авторски детски песни към нея, разказваща за едно от най-благородните качества и добродетели – благодарността, хем за родители, хем за деца. Трябва й още нещо.

Обикновено скандал, бракоразвод или друга драма. Така се научихме. И тази драма, несъмнено, да не е нашата. Но да е задоволително пикантна и подправена, с цел да я видим.

За да поканят медиите някой да си показа новата ария би трябвало да прибави към нея житейски или битов проблем. И в случай че с цел да запишеш една ария, изключително когато върху нея работят композитор, аранжор, текстописец, тонрежисьор и ПР, работата на артиста може да се сведе до час запис в студио, то за писателя записът на концепцията и развиването й може да отнеме повече от година.

И все пак, в случай че не се развеждаш да вземем за пример, или книгата ти не споделя твоя живот, е малко евентуално да провокира интереса на публицистите.

Много се надявах с детските книжки да не е по този начин. Да има излъчвания, в които се показват одухотворените, красиви илюстрации наподобяващи на картини от художник-наивист, историята в приказката, която изисква даже повече въображение от действителен сюжет, оформлението й и прочие.

Една от причинте, заради която малките екрани канят мен да представям първата си детска и въобще първата интерактивна брошура в България е акцента върху това, че виждаш ли певица написала книга. Никой не обръща внимание на това на кого са илюстрациите, за какъв брой време е написана, за какво е за благодарността, какво обучение имам и от какъв брой години работя с деца... все неща които не дават отговор на тематиката която като че ли не е наличието, а „ за какво певица написа книга “. Разбира се, това е някакъв тип привилегия от която се възползвам. В множеството случаи с принуда.

Ето и вие кликате тук, с цел да видите дали и аз не съм се развела. Да, обаче в случай че това ми се случи, няма да го разберете. Или най-малко не от мен.

Сигурна съм, че няма и да ми се пее, нито пък написаното ще става за шерване. Няма да ми се приказва, нито пък усмихва. И в случай че в последно време това наподобява ненормално е тъпо.

Благодаря на тези от вас, които ме четат тук, и на вас, които споделихте тези пет минути, с цел да видите дали новината, която ви сервирам в едно жълтеникаво заглавие е следващия ПР, или истина. Надявам се, че си направихте сами извода.

Пишете на Светла Иванова на [email protected].