Луси Мод Монтгомъри: Докато има живот, има надежда.
Луси Мод Монтгомъри е най-известната канадска авторка на детска литература, добила особена известност с поредицата романи за " Анн от фермата " Грийн Гейбълс " ". Тя издава 25 книги, доста, от които към момента се четат по целия свят. Макар че творбите ѝ са изпълнени с обич, вяра и ентусиазъм, животът на писателката е белязан от самотност и разочарования.
Луси Мод Монтгомъри е родена на 30 ноември 1874 година в Клифтън, провинция Остров Принц Едуард (Канада). Още до момента в който е бебе, майка ѝ умира от туберкулоза и за нея се грижи доведената ѝ майка. По-късно, когато дребната Луси е на 8 години, умира и татко ѝ – грижите за дребното момиче поемат нейните баба и дядо. Възрастната двойка е строга и официална в отношението си към детето, неразбираща сензитивната ѝ персона. Луси, чувстваща се нежелана и неразбрана, търси разтуха в четенето на книги, писането, въображението и фантазиите.
Родната къща на Луси през днешния ден
Монтгомъри прекарва детството си на открито измежду бране на диви плодове, лов на риба и разходки до плажа, давайки имена на всичко, което я заобикаля - даже на ябълковите дървета. По-късно тя включва ексцентричните наименования и в своите книги (езерото на чичо ѝ става „ Езерото на блестящите води “, гората край фермата, в която живее, се трансформира в „ Омагьосаната гора “).
“Плачът може да продължи цяла нощ, само че на сутринта идва наслада. ”
Луси Монтгомъри получава началното си обучение в Кавендиш, провинция Остров Принц Едуард, по-късно учи в лицей в Шарлъттаун (столицата на провинцията Остров Принц Едуард), където получава и лиценз за учителка. Първото ѝ оповестено стихотворение излиза в локалния вестник, когато Луси е едвам на 15 години. От 1895 година до 1896 година учи литература в Университета „ Далхауси “ в Халифакс, Нова Скотия.
“…колкото е по-трудно, толкоз по-голямо ще е удоволствието, когато го направиш в действителност, нали. ”
През 1897 година многочислени къси разкази, написани от нея, стартират да излизат в разнообразни списания и вестници. През 1908 година тя разгласява първата си книга " Анн от фермата " Грийн Гейбълс " ", която получава необятен отзив и утвърждава репутацията ѝ като публицист. Успехът на първата ѝ сериозна творба я кара да напише още доста книги, в това число поредност от продължения на историята за прелестната Анн Шърли.
Първото издание на Анн от фермата " Грийн Гейбълс " "
През 1985 г, се появява едноименният ефирен филм, в ролята на Анн - Мегън Фолоус, последван от две продължения през 1987 година и през 2000 година
В този интервал обаче Луси Мод Монтгомъри се бори с меланхолия, пробвайки се да се оправи със отговорностите на майчинството и църковния живот. Единствено писането ѝ служи като разтуха. През 1921 година тя най-сетне престава да написа за Анн, откакто към този момент има издадени седем продължения за обичаната героиня (от 1908 година до 1921 г.). Впоследствие авторката се пренасочва в писане на личен дневник, концентрира се и върху основаването на други женски персонажи (поредиците „ Емили “, „ Пат от Силмър Буш “, „ Момиче “ и др.).
“Това им е хубавото на хората-мечти. Те остават на възрастта, на която желаете. ”
Начинът ѝ на писане носи чувството за лекост, наслаждение и ентусиазъм. Майсторските ѝ описания, красиви метафори и съпоставения, придвижват читателя в света-мечта на обичаната Анн Шърли. Сред приключенията на прелестната героиня, неуместните обстановки, в които изпада, методът, по който поддържа връзка и се оправя с провокациите на живота, са преплетени изконни полезности, житейски уроци и мъдрост. Неслучайно великият Марк Твен дефинира Анн за „ най-скъпото и най-вълнуващо дете след безсмъртната Алиса " (на Луис Карол).
“И мисля, че ние постоянно обичаме най-вече хората, които се нуждаят от нас. ”
На сватбения си ден
На 36-годишна възраст Луси се омъжва за презвитерианския духовник Юин Макдоналд, от който има 3 деца. За страдание, тя не е щастлива и разказва страстите в дневника си: „ Бях залята от обезсърчение още преди края на сватбата. Исках да бъда свободна! Чувствах се като пандизчия - обезсърчителен пандизчия....Но беше прекомерно късно - и осъзнаването, че е станало прекомерно късно, падна върху мен като черен облак от злощастие. Седях на този радостен празник, в белия си воал и портокалови цветове, до мъжа, за който се бях венчала и бях толкоз нещастна, колкото в никакъв случай в живота си преди този момент. “
“Това е едно от нещата, които научаваме, когато остареем: по какъв начин да прощаваме. ”
Външно Луси Монтгомъри наподобява щастлива, описвана от нейните родственици като радостна и занимателна персона. Под повърхността обаче, тя се бори с депресивни положения в разнообразни интервали, чувство за самотност и незадоволеност. Съпругът ѝ страда от умствено заболяване, постанова ѝ се да води борби с издателя си поради правата на творбите ѝ, има проблеми и със сина си Честър – всичко това води и до пристрастяване към сънотворни.
Въпреки персоналните си проблеми и терзания, книгите ѝ са извор на вяра, хубост и обич – посредством писането си тя получава един тип отплата за всичко това, което ѝ е липсвало и от което се е нуждаела в другите стадии на живота си.
Луси Мод Монтгомъри умира на 24 април 1942 година от коронарна тромбоза (има и изказвания, че тежките депресии са причина за ранната й смърт). Тя е заровена в гробището в Кавендиш. Обичаната канадска авторка печели сърцата на читателите в целия свят, оставяйки своя отпечатък в литературата.
“В края на краищата, когато човек може да вижда звезди и небе като тези, дребните разочарования и катастрофи не може да имат толкоз огромно значение, нали? ”
Луси Мод Монтгомъри е родена на 30 ноември 1874 година в Клифтън, провинция Остров Принц Едуард (Канада). Още до момента в който е бебе, майка ѝ умира от туберкулоза и за нея се грижи доведената ѝ майка. По-късно, когато дребната Луси е на 8 години, умира и татко ѝ – грижите за дребното момиче поемат нейните баба и дядо. Възрастната двойка е строга и официална в отношението си към детето, неразбираща сензитивната ѝ персона. Луси, чувстваща се нежелана и неразбрана, търси разтуха в четенето на книги, писането, въображението и фантазиите.
Родната къща на Луси през днешния ден
Монтгомъри прекарва детството си на открито измежду бране на диви плодове, лов на риба и разходки до плажа, давайки имена на всичко, което я заобикаля - даже на ябълковите дървета. По-късно тя включва ексцентричните наименования и в своите книги (езерото на чичо ѝ става „ Езерото на блестящите води “, гората край фермата, в която живее, се трансформира в „ Омагьосаната гора “).
“Плачът може да продължи цяла нощ, само че на сутринта идва наслада. ”
Луси Монтгомъри получава началното си обучение в Кавендиш, провинция Остров Принц Едуард, по-късно учи в лицей в Шарлъттаун (столицата на провинцията Остров Принц Едуард), където получава и лиценз за учителка. Първото ѝ оповестено стихотворение излиза в локалния вестник, когато Луси е едвам на 15 години. От 1895 година до 1896 година учи литература в Университета „ Далхауси “ в Халифакс, Нова Скотия.
“…колкото е по-трудно, толкоз по-голямо ще е удоволствието, когато го направиш в действителност, нали. ”
През 1897 година многочислени къси разкази, написани от нея, стартират да излизат в разнообразни списания и вестници. През 1908 година тя разгласява първата си книга " Анн от фермата " Грийн Гейбълс " ", която получава необятен отзив и утвърждава репутацията ѝ като публицист. Успехът на първата ѝ сериозна творба я кара да напише още доста книги, в това число поредност от продължения на историята за прелестната Анн Шърли.
Първото издание на Анн от фермата " Грийн Гейбълс " "
През 1985 г, се появява едноименният ефирен филм, в ролята на Анн - Мегън Фолоус, последван от две продължения през 1987 година и през 2000 година
В този интервал обаче Луси Мод Монтгомъри се бори с меланхолия, пробвайки се да се оправи със отговорностите на майчинството и църковния живот. Единствено писането ѝ служи като разтуха. През 1921 година тя най-сетне престава да написа за Анн, откакто към този момент има издадени седем продължения за обичаната героиня (от 1908 година до 1921 г.). Впоследствие авторката се пренасочва в писане на личен дневник, концентрира се и върху основаването на други женски персонажи (поредиците „ Емили “, „ Пат от Силмър Буш “, „ Момиче “ и др.).
“Това им е хубавото на хората-мечти. Те остават на възрастта, на която желаете. ”
Начинът ѝ на писане носи чувството за лекост, наслаждение и ентусиазъм. Майсторските ѝ описания, красиви метафори и съпоставения, придвижват читателя в света-мечта на обичаната Анн Шърли. Сред приключенията на прелестната героиня, неуместните обстановки, в които изпада, методът, по който поддържа връзка и се оправя с провокациите на живота, са преплетени изконни полезности, житейски уроци и мъдрост. Неслучайно великият Марк Твен дефинира Анн за „ най-скъпото и най-вълнуващо дете след безсмъртната Алиса " (на Луис Карол).
“И мисля, че ние постоянно обичаме най-вече хората, които се нуждаят от нас. ”
На сватбения си ден
На 36-годишна възраст Луси се омъжва за презвитерианския духовник Юин Макдоналд, от който има 3 деца. За страдание, тя не е щастлива и разказва страстите в дневника си: „ Бях залята от обезсърчение още преди края на сватбата. Исках да бъда свободна! Чувствах се като пандизчия - обезсърчителен пандизчия....Но беше прекомерно късно - и осъзнаването, че е станало прекомерно късно, падна върху мен като черен облак от злощастие. Седях на този радостен празник, в белия си воал и портокалови цветове, до мъжа, за който се бях венчала и бях толкоз нещастна, колкото в никакъв случай в живота си преди този момент. “
“Това е едно от нещата, които научаваме, когато остареем: по какъв начин да прощаваме. ”
Външно Луси Монтгомъри наподобява щастлива, описвана от нейните родственици като радостна и занимателна персона. Под повърхността обаче, тя се бори с депресивни положения в разнообразни интервали, чувство за самотност и незадоволеност. Съпругът ѝ страда от умствено заболяване, постанова ѝ се да води борби с издателя си поради правата на творбите ѝ, има проблеми и със сина си Честър – всичко това води и до пристрастяване към сънотворни.
Въпреки персоналните си проблеми и терзания, книгите ѝ са извор на вяра, хубост и обич – посредством писането си тя получава един тип отплата за всичко това, което ѝ е липсвало и от което се е нуждаела в другите стадии на живота си.
Луси Мод Монтгомъри умира на 24 април 1942 година от коронарна тромбоза (има и изказвания, че тежките депресии са причина за ранната й смърт). Тя е заровена в гробището в Кавендиш. Обичаната канадска авторка печели сърцата на читателите в целия свят, оставяйки своя отпечатък в литературата.
“В края на краищата, когато човек може да вижда звезди и небе като тези, дребните разочарования и катастрофи не може да имат толкоз огромно значение, нали? ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ