Луиз Хей е сред най-известните духовни лечители и учители на

Луиз Хей е измежду най-известните духовни лечители и учители на съвремието ни. Книгите й са преведени на голям брой езици и по този начин концепциите й се популяризират по целия свят. Благодарение на изключителните си прозрения за връзката сред мисловните настройки и здравословното положение на индивида, американската авторка е съумяла да помогне на милиони хора да открият и употребяват личните си сили и благоприятни условия за личностно израстване и самоизцеление.

Това, което мислим за себе си, става истина за нас. Смятам, че всеки човек, в това число и аз, е напълно виновен за всичко в своя живот – и за най-хубавото, и за най-лошото. Всяка мисъл, която минава през съзнанието ни, основава бъдещето ни. Всеки от нас сътворява своите прекарвания посредством мислите и възприятията си. Това, което мислим, и думите, които изричаме, построяват прекарванията ни.

Ние сътворяваме обстановките, а по-късно се отхвърляме от силата си, като упрекваме различен за разочарованията си. Нито един човек, никое място и никакъв предмет няма власт над нас, защото „ ние “ сме единствените, мислещи със своя разум. Ние сътворяваме прекарванията си, действителността към нас и всички участници в нея. Когато реализираме успокоение, естетика и равновесие в съзнанието си, ще го открием и в живота си.

Кое от следните изказвания е по-близко до вашия метод на мислене?

„ Хората желаят да ме излъгват. “

„ Всички постоянно ми оказват помощ. “

Всяко от тези убеждения ще сътвори напълно разнообразни прекарвания. Това, което имаме вяра за себе си и за живота, се трансформира в истина за нас. Вселената изцяло ни поддържа във всяка мисъл, която избираме и в която имаме вяра.

А може да се каже и по различен метод – подсъзнанието ни възприема мислите, в които имаме вяра. И двете значат едно и също. Онова, в което съм уверена – за себе си и за живота – става истина за мен. Това, което вие изберете да си мислите за себе си и за живота, се трансформира в реалност за вас. А ние имаме безграничен избор, когато става дума за това, за което можем да си мислим. Когато разберем това, проумяваме и аргументите да изберем „ Всички постоянно ми оказват помощ “ вместо „ Хората желаят да ме излъгват “.

Всемирната мощ в никакъв случай не ни осъжда или подлага на критика. Тя просто ни приема съгласно личната ни стойност, а по-късно отразява убежденията ни в нашия живот. Ако аз желая да имам вяра, че животът е самотност и никой не ме обича, следователно тъкмо това ще открия в моя свят.

Ако обаче желая да се освободя от това разбиране и в действителност считам, че „ Любовта е на всички места, аз обичам и мен ме обичат “, тогава това ще стане истина за мен. Любящите хора ще влязат в живота ми, тези, които към този момент са в него, ще демонстрират повече любов към мен и самата аз ще открия, че по-лесно показвам любовта си към другите.

Повечето от нас имат глупави показа за себе си и безчет строги правила за метода, по който би трябвало да се живее. Това не би трябвало да бъде мотив за самообвинения, защото всеки от нас прави най-хубавото на което е кадърен сега. Ако знаехме повече, в случай че разбирахме и съзнавахме по-добре, тогава бихме се държали по различен метод. Моля ви, не се упреквайте за това, че се намирате там, където сте. Като начало си признайте, че хрумвания като „ Мъжете не плачат! “, „ Жените не могат да боравят с пари! “ слагат граници на вашия живот.

Когато сме доста дребни, от реакциите на възрастните към нас се учим по какъв начин да одобряваме себе си и живота. Това е методът да научим какво да мислим за себе си и за света към нас. Ако сте живели с хора, които са били доста нещастни или уплашени, изпълнени с възприятие за виновност и яд, следователно сте възприели доста негативни неща за вас самите и за вашия свят.

„ Никога не върша нищо както би трябвало. “ „ Аз съм отговорен за всичко. “ „ Щом се нервирам, значи съм неприятен човек. “ Възгледи от този жанр ще ви донесат доста разочарования.

Когато пораснем, се стремим да възстановим прочувствената среда, която е съществувала в дома ни в детството. Това може да бъде оценено като хубаво или неприятно, вярно или погрешно: просто това е нашата вътрешна визия за „ дом “. Склонни сме също по този начин да пресъздаваме в персоналните си взаимоотношения с другите хора връзките, които сме имали с родителите си, или връзките, които те са имали между тях. Помислете си единствено какъв брой пъти ви се е случвало вашият обичан или пък вашият началник да е „ тъкмо като “ някой от вашите родители.

И към себе си се отнасяме по същия метод, по който родителите ни с се отнасяли към нас. Порицаваме се и се наказваме по подобен метод. Ако се вслушате, като че ли ще доловите думите им. Ние одобряваме и насърчаваме себе си отново по същия метод, по който сме били обичани и насърчавани като деца.

Все отново не бих обвинила нашите родители. Всички сме жертви на жертви и те не биха могли да ни научат на нещо, което самите те не знаят. Ако майка ви не е знаела по какъв начин да обича самата себе си, а татко ви е бил като нея в това отношение, тогава за тях фактически е било невероятно да ви научат да обичате себе си. Те са създали най-хубавото, на което са способни, знаейки единствено това, на което те самите са били подготвени като деца. Ако желаете да разберете родителите си по-добре, накарайте ги да ви опишат за своето детство и в случай че ги слушате с схващане, ще схванете от кое място произлизат техните страхове и суровост. Тези хора, които са ви предизвикали „ всичко това “, са били тъкмо толкоз уплашени и стреснати, колкото сте и вие.

Убедена съм, че ние избираме родителите си. Всеки от нас взема решение да се превъплъти на тази планета в несъмнено време и място. Избрали сме да дойдем тук, с цел да усвоим даден урок, посредством който ще напреднем в духовната еволюция. Избираме пола, цвета на кожата, страната, а по-късно се оглеждаме, с цел да намерим съответните родители, посредством които ще намира отражение това, върху което желаем да работим през този живот. А по-късно, като пораснем, най-често ги упрекваме и хленчим: „ Ти ми аргументи това “. Но в действителност ние сме ги избрали, тъй като те са могли да ни обезпечат най-подходящите условия да работим върху това, което сме желали да преодолеем.

Ние формираме убежденията си още до момента в който сме доста дребни и след това, до момента в който вървим през живота си, си сътворяваме такива прекарвания, които да дават отговор на тези убеждения. Ако си припомните живота си, ще забележите какъв брой постоянно преминавате през едни и същи прекарвания. Смятам, че вие сами още веднъж и още веднъж си създавате тези прекарвания, тъй като те отразяват нещо от вашите разбирания за самия себе си. Няма никакво значение от какъв брой време съществува даден проблем, какъв брой значителен е той или пък какъв брой е рисков за живота ви.

Единственото нещо, с което имаме работа, са мислите, а те могат да бъдат изменени. Преживяванията са единствено външен израз на нашите мисли. Дори омразата към себе си е просто злоба към някоя мисъл за себе си, която е превзела мозъка ви. Тази мисъл поражда някакво възприятие и вие го приемате. Ако обаче я нямаше мисълта, нямаше да го има и възприятието. Но мисълта може да се промени.

Можем по табиет да си мислим едно и също толкоз постоянно, че да ни бъде мъчно да разберем дали ние самите сме избрали тази мисъл. Но първичният избор е бил наш. Струва ми се, че всички хора на тази планета, които познавам или с които съм работила, в някаква степен ненавиждат себе си и страдат от възприятие за виновност.

Смятам, че негодуванието, рецензията, възприятието за виновност и страхът предизвикват най-вече проблеми. Тези четири неща предизвикват множеството проблеми в нашите тела и в живота ни. Тези усеща идват, когато упрекваме другите, вместо да поемем цялостната отговорност за личните си прекарвания. Каквото и да става „ на открито “, то е просто отражение на вътрешното ни мислене. Не желая да извинявам неприятното държание на другите, само че НАШИТЕ убеждения са повода да привличаме хора, отнасящи се към нас по подобен метод.

Ако казвате: „ Всички постоянно ми вършат еди-какво си, укоряват ме, няма ги, когато ми трябват, употребяват ме като бърсалка, злоупотребяват с мен “, тогава това е ВАШИЯТ МОДЕЛ. Има някаква мисъл у вас, която притегля хора с такова държание. Когато престанете да мислите по този метод, те ще отидат някъде другаде и ще се държат по този метод с някой различен. Няма към този момент да ги притегляте към себе си.

Всички заболявания идват от нежеланието ни да извиним. Когато сме заболели, се постанова да потърсим в сърцето си кому би трябвало да извиним. Човекът, на който ви се коства най-трудно да простите, е тъкмо този, от който НАЙ-ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ОСВОБОДИТЕ. Прощаване значи освобождение, отричане. Това не значи да гледате леко на нещата. Просто се освободете от цялата обстановка. Няма потребност да се учим КАК да прощаваме. Трябва просто да съдебномедицинска експертиза СКЛОННИ да извиним. Вселената ще се погрижи за метода. Толкова добре разбираме своята болежка. Но за множеството от нас е доста мъчно да проумеем, че и ТЕ, които и да са, на които би трябвало най-много да извиним, също са изпитвали болежка. Необходимо е да осъзнаем, че те са правили най-хубавото, на което са били способни, с разбиранията, съзнанието и знанията, които са имали в този миг.

Когато хората дойдат при мен с някакъв проблем, без значение какъв е той – неприятно здраве, липса на пари, незадоволителни взаимоотношения с другите или изчезнали креативен качества – работата ми с тях визира единствено едно – ОБИЧТА КЪМ СЕБЕ СИ.

Любовта и утвърждението към себе си, основаването на едно пространство на сигурност, доверието, възприятието, че заслужаваме, и благосклонността ще провеждат по подобаващ метод мозъка ви, ще основат взаимоотношения на любов в живота ви, ще ви ориентират към нова работа и ново, по-хубаво място, където ще живеете, ще възстановяват даже тежестта ви. Хората, които обичат себе си и телата си, не злоупотребяват нито със себе си, нито с другите.

Обичта към себе си съгласно мен стартира с това въобще в никакъв случай да не критикувате себе си за каквото и да било. Критиката ни приковава тъкмо към този модел, който желаеме да променим. Когато разбираме себе си и демонстрираме успокоение, ние си оказваме помощ да се освободим от него. Не забравяйте, че към този момент толкоз доста години сте сериозни към себе си и няма никаква употребява от това. Опитайте се да се възприемете и вижте какво ще стане.

Източник: Луиз Хей, „ Излекувай живота си “, изд. Кибеа
Снимки: L.E.O. Verlag, PR Newswire