Лондон, септември 1914 г. Ръцете ми никога не треперят. Аз

Лондон, септември 1914 година ”Ръцете ми в никакъв случай не треперят. Аз съм хирург, само че дамите нямат право да оперират. Най-малко аз: майка, само че не и брачна половинка, с италиански генезис и също заплащам цената за нерешителността на родната си земя в тази война, която към този момент жъне живот след живот. Когато една нощ получих ненадейно посещаване, разбрах, че не нося отговорност единствено за себе си. Съдбата на щерка ми, а може би и упоритостите на толкоз доста други дами, също зависи от мен. Флора и Луиза са лекарки и повече от всеки различен имат смелостта и въображението да пренесат фантазията за тъждество оттатък всички граници.Поканата, която насочиха към мен, е проклинание и като всички заклинания също е направена от сянка. Да потегли с тях, с цел да отворим първата военна болница, напълно ръководена от дами в Париж, е полуда и належащо начинание. Заради самите нас, поради тези, които ни обичат, поради това, което сме призвани да бъдем. Това е същинска гражданска война за мен, а всяка гражданска война носи със себе си най-малко едно изменничество. В Париж, надалеч от моето малко момиченце, постоянно отхвърлянa с съмнение от същите бойци, които се понечвам да церя, още веднъж поглеждам ръцете си. Те не треперят, само че аз вътре в себе си съм вятър. ” Илария Тути е италианска писателка на престъпни трилъри и исторически романи. Завършва Икономика, само че защото постоянно е имала афинитет към по-творчески занимания, стартира да работи като илюстратор на свободна процедура към без значение издателство. През 2014 година печели наградата Gran Giallo Citta di Cattoloca за къс роман. През 2018 година излиза дебютният й разказ " Цветя над пъкъла ", който слага началото на извънредно сполучливата ѝ поредност за основен комисар Тереза Баталия, преведена в 30 страни. Романът печели редица награди (сред които Prix Bête Noire 2019, Prix Nouvelles Voix du Polar), още с публикуването си във Англия става Книга на месеца на The Times. Англоезичното издание на втория разказ „ Спящата русалка ” е измежду номинираните за премиите Sue Grafton Memorial Award и Edgar Awards за 2021 година А през 2023 година по RAI 1 беше излъчен мини сериал по „ Цветя над пъкъла “. Самата Илария Тути е родена в малко селце в провинция в северозападна Италия, където живее и през днешния ден със фамилията си. Когато не написа, обича да готви, чете, рисува и да се занимава с снимка. Обожава природата и планината, които заемат значима роля и в книгите й. Освен в престъпния род, Тути печели фенове и с историческите си романи, които още веднъж се отличават със забележителни герои, натурализъм и увлекателни сюжети. Такава е и книгата за първите дами хирурзи „ Като вятър, скърпен със земята “, която следва да излезе на български език при започване на ноември.

Ето какво споделя Илария Тути за действителните персони и фикцията в романа: „ Както постоянно ми се случва, намирам същинско ентусиазъм там, където минимум съм очаквала. Така стана и с този разказ. Търсех сведения за една напълно друга история, когато инцидентно попаднах на изложение на живота на Ърнест Тесиджър. Историята, която в началото смятах да напиша, последователно се оттегляше в ъгълчето на мисълта ми, оставяйки място за един нов сюжет. Имах потребност от място на действието и беше напълно естествено да потърся сведения за някоя болница, която и да е, стига да бъде болница, която в действителност е съществувала, с цел да се трансформира в място, където са се развивали събитията. Търсейки, попаднах на Военна болница Ендел стрийт. Четейки историята ѝ, историята на дамите, които бяха поискали да я основат и ръководят с всичката си непримиримост и безрезервност, не можех да допускам на хубостта и обаянието. И по този начин към този момент имах две тематики, за които желаех да описвам. Фактите и героите в този разказ са доста и действителни и се надявам откровено да съм ги предала с нужните признателност и цялост – нещо, което те в действителност заслужават. Изпълних гънките на историята със личната си фикция, само че се постарах да я употребявам постоянно с надълбоко почитание и реверанс към силата и смелостта на тези хора.  Понякога животът ни предлага фактически изживени човешки истории, които наподобяват по-скоро на филм, дотолкоз са наситени с завършения и пристрастености. Истории, които имат още доста да кажат и дадат “.

създател: СЛАВА
...