Зависимата личност — психологическо разстройство, превръщащо човека в роб
Лице, което е диагностицирано като подвластна персона, е склонно да разчита на други хора, преминавайки в зависимостта си към тях границите на естественото. То може да работи като подчинено или прилепнало, с цел да обеди другите да се грижат за него. Подобен субект се ужасява да не се окаже самичък.
В сърцето на подвластната персона е неналичието на чувство за независима успеваемост. Зависимите персони считат, че са неспособни да доближат самостоятелност и се усещат неспособни да вземат елементарни решения. Те лимитират даже изразите си на единодушие, заради боязън, че ще изгубят поддръжката, която имат.
Повечето хора със подвластна персона са изцяло способни да действат независимо, само че не го осъзнават.
Поради обстоятелството, че някой различен постоянно обгрижва подвластните персони, те не могат да добият нужните житейски умения. Това просто резервира и може би уголемява цикъла на взаимозависимост. Тези хора може да се опасяват да наподобяват способени (дори по тематики, с които са добре запознати), тъй като това е причина да изгубят поддръжката на хората, към които са се прикрепили. Въпреки това са напълно способни да се оправят независимо, в случай че знаят, че някой различен ги управлява.
Признаци и признаци на подвластната персона
Зависимата персона се характеризира като разстройство на личността в диагностичния и статистически справочник на психологичните разстройства. За да бъде диагностициран с разстройството подвластна персона, индивидът би трябвало да демонстрира минимум пет от признаците, които ще ви изброим.
• Трудност при взимане на ежедневни решения, заради неналичието на убеденост.
• Необходимост други да поемат отговорност за значими области от живота на индивида.
• Трудности при изложение на противоречие.
• Затруднения при започване или осъществяване на задания независимо, заради липса на убеденост.
• Желание да се правят неприятни действия, с цел да се получи поддръжка от другите.
• Дискомфорт, когато са сами, заради боязън от неспособност да се грижат за себе си.
• Незабавно търсене на нова връзка, когато бъде прекъсната близката, подкрепяща такава.
• Фокусиране върху нереалистични страхове от самотата.
Индивидите, диагностицирани със подвластна персона, евентуално ще се омаловажават като “глупави ” или “безнадеждни ”. Те поясняват рецензиите като доказателство, че се нуждаят от помощ. Могат да избегнат поемането на отговорност или вземането на решения, което вреди на кариерата им или на университетския им прогрес.
Разпространение и аргументи за подвластната персона
Зависимата персона е рядко срещана. Разстройството се среща единствено при към 0,49 до 0,6% от популацията. Зависимата персона нормално се развива в ранна възраст и се появява при съвсем същата периодичност при хора от всички полове.
Комбинацията от биологични и екологични фактори наподобява предизвиква разстройството.
Хората, които имат властнически родители, могат да бъдат изложени на нараснал риск от развиване на подвластна персона, а тревогата от разлъка на родителите в детството също е значителен фактор. Личности с хронични болести са по-склонни да развиват подвластна персона, само че това се случва единствено, в случай че желаят поддръжка от другите, от която нямат потребност.
Живот с разстройството
За тези, които имат подвластна персона, даже най-простото решение може да бъде мъчно. Те може да нямат проблем с това какво да облекат или какво да ядат за обяд, само че по-големите решения, като да вземем за пример каква работа да изберат и къде да живеят, постоянно се оставят на родители или съпрузи.
Освен това, хората със подвластна персона може да имат усложнения да се изправят пред себе си. Те могат да разрешат на други да злоупотребяват или да се възползват от тях. Дори когато гневът е подобаващ за обстановката, те постоянно се боят да изразят мнението си от боязън да не изгубят поддръжка. Случва се да изградят мощна връзка с нови хора, преди да са ги опознали добре или да останат в връзки, които са токсични, злоумишлени, или нездравословни по различен метод, с цел да запазят поддържащата си мрежа. Хората със подвластна персона са по-склонни към меланхолия и гранично разстройство.
Лечение на подвластната персона
Психотерапията е главното лекуване, което се ползва за това разстройство. Фокусът на лечението нормално е да оказва помощ на хората да станат по-независими.
Когнитивната поведенческа терапия може да се употребява, с цел да помогне на индивида да се бори с отрицателните мисли и да стартира поддържа по-независими държания.
Психодинамичната терапия също е изключително ефикасна за лекуване на разстройството. В нея терапевтът работи, с цел да изследва корена на разстройството и несъзнателните процеси, които го не престават. Специалистът би трябвало да се увери, че пациента към този момент не зависи от тях. Целта на лекуването е да се насърчи независимостта и лечението би трябвало да накара индивида да се усеща по-способен да се грижи за себе си.
По публикацията работи: Станислава Тонева
Инфо: https://psychology.framar.bg
