Литературна вечер, посветена на романа „Преди сътворението“ на Христо Славов, ще се състои в БАН
Литературна вечер, отдадена на третото издание на романа „ Преди сътворението “ на Христо Славов, ще се състои в огромния салон на Българската академия на науките (БАН). Събитието ще е на 14 декември, оповестяват от издателство „ Захарий Стоянов “.
В срещата ще вземат участие проф. Валери Стефанов, Ангел Стефанов, Георги Цанков, проф. Бранко Ристич, Панко Анчев и Атанас Семов. Модератор ще бъде проф. Иван Гранитски.
Христо Славов е роден през 1955 година Завършил е компетентност „ Българска лингвистика ” във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий ”. Работил е като публицист и фоторепортер. Автор е на 4 книги - „ Земно притегляне ”, „ В сянката на лятото ”, „ Бягства ” и романа „ Преди сътворението ”. Съставител е на „ Златен ключ на класическата българска художествена литература, ІХ - ХХ век ”, в 10 тома. Създател е на CD с повече от 25 000 страници класическа българска литература, който е включен в международната виртуална библиотека по линия на ЮНЕСКО.
___
Член-кор. проф. Иван Гранитски
НЕЖНИЯТ СКАЛПЕЛ НА СМЕХА
В началото на 80-те години на предишния век се появиха неколцина надарени белетристи, които идваха с упоритостта да кажат нова дума в актуалната българска прозаичност. Някои от тях издадоха по две-три книжки, рецензията подвигна рекламна шумотевица, само че след това изчезнаха в бързеите на историческото време. Останаха обаче създатели, които без да шумят към своето име и без да се къпят в рекламните песнопения на конюнктурната рецензия, настойчиво продължиха да работят върху своя гений през миналите десетилетия, рядко издаваха нови книги, само че всяка последваща тяхна творба ни впечатляваше с благосъстоянието на концепциите и свежестта на белетристичния рисунък…
Едно от тези имена е Христо Славов. Още първата му книга с разкази – „ Земно притегляне “ притегли вниманието с истинската си изразност и тънкото възприятие за комизъм. Но пълноценното разрастване на белетристичния гений на Христо Славов видяхме във втората му книга „ Сянката на лятото “, съдържаща три новели. Когато тя се появи в издателство „ Георги Бакалов “ – Варна, в края на 80-те години, знакови имена като Дончо Цончев, Антон Дончев, Йордан Радичков и други, видяха, че създателят владее рядкото комбиниране на иронико-сатиричен гений при пресъздаването облиците на своите герои, съпроводен с тънки психически зарисовки на своите герои. Действието и в трите новели се развива в малко крайдунавско селце, героите са странни облици, неведнъж чешити, майсторски портретирани от създателя посредством директната тирада и редица забавни фабулни обстановки, които при разгръщането си провокират у читателя прояви на автентичен смях, само че и сериозен размисъл за някои характерни черти от отечествената народопсихология.
Сюжетът и на трите новели е на пръв взор елементарен, може да се каже дори прост. В едната новела – „ Мост “ последователно и съвсем по анекдотичен метод жителите на селото се придвижват до близката река, където би трябвало да построяват предполагаем мост – изначало единствено мъжете, а след това и дамите им трансформират пространството към реката в нещо като панаирджийско поселение, където обядват, пийват ракийка, разтеглят масали, напомнят си смешни и тъжни случки от историята на селото и прочие, и прочие Но в действителност никакъв мост не се построява. И събраното голям брой като че ли живее в някакво благодушно безвремие.
Без да окарикатурява героите си, създателят реализира впечатляваща картина на парадокса. Забележително е, че тази новела излиза години преди началото на по този начин наречения либерален преход, по тази причина нейната обществена сдържаност има още по-висока цена.
Втората новела със заглавие „ Фигурата “ още веднъж ни предлага завладяваща басня. Един заслужил деец в стопанската сфера се пенсионира и се прибира в родното си село. Подаряват му величествен монумент като знак за дългогодишните му съзнателни труженически заслуги. Той инсталира паметника в своята градина пред къщата. Цялото село се изрежда да следи паметника, да цъка удивено с език и да размишлява какво въпреки всичко е неговото предопределение. Но в един прелестен ден паметникът изчезва. Настава блъсканица. Кметът на селото и неговата администрация трескаво търсят откраднатия монумент и го намират в къщата на различен съселянин. Следват поредност комични епизоди, в които паметникът сменя притежателите си и се трансформира в основна тематика за разискване на жителите на селото. Накрая вземат решение да го сложат в центъра и да го бетонират по този начин крепко, че да не може към този момент да бъде откраднат и да му се радва цялото село.
Третата новела – „ Болницата “ още веднъж ни сблъсква с неуместна обстановка – в упоменатото село се основава болница, в която последователно влизат един след различен всички поданици на селото. И тъй като няма място, а и те не са действително заболели, се постанова пред всяка къща да се постави табелка – Филиал на болничното заведение от град Бяла. Гротеската, анектодичният щрих, ироничното изложение, разрешава на създателя да надникне в най-тайни кътчета на националната логика на психиката. Забележително е, че Христо Славов не осъжда героите си, не е саркастично смъртоносен тонът му, когато пресъздава техните облици, а се пробва някак да застане в профил. Не толкоз с цел да разбере амбивалентната същина на човешката душа, разполовена сред положително и зло, мрак и светлина, грозно и възвишено, едвам даде отговор на главния въпрос – за какво по този начин необичайно и загадъчно е основан индивидът? Социалната фактура и битието ли стимулират и развиват у обособения човек, а и у дребната общественост (каквато е селото) тъмните сили на користолюбието, мързела, хитростта, пресметливостта, нагаждачеството и прочие, или в обособената човешка душа и персона са иманентно заложени тези неразрешими несъгласия.
Новелите на Христо Славов в „ Сянката на лятото “ ни убеждават, че той е създател с изострен взор за обществените трансформации, разтърсвания и неравенства, само че също по този начин и създател, който сполучливо надниква в скритите кътчета на човешката душа. Би могло да се каже, че Христо Славов обладава сладкодумието на публицист като Дончо Цончев, и иронично- пародийния рисунък на създатели като Йордан Радичков и Станислав Стратиев примерно. Разбира се, сравнението е условно, приказваме единствено за наклонността, за модела на създаване на облиците. А инак белетристичният рисунък на Христо Славов е белязан с истинска изразност, майсторско разрастване на фабулата и сюжета, и превъзходна речева характерност на изобразяваните герои.
С нежния скалпел на незлобливия смях Христо Славов прави социопсихологически прорез на живота в една дребна обособена човешка общественост в края на 80-те години на XX век. Време, в което към този момент зреят идещите остри обществени разломи и трансформации.
Ето за какво издателство „ Захарий Стоянов “ сервира още веднъж на любознателните читатели новелите от „ Сянката на лятото “, с цел да се убедят в проницателността на авторовия гений и да се посмеят дружно с него над нашенските истории, които ни припомнят за безсмъртието на Бай Ганьо и за постоянно самопроизвеждащата се байганьовщина и чичовщина в нашето общество.
___
Панко Анчев за Христо Славов
Истинският редактор е благополучен, не когато го хвалят, а когато отличават и хвалят неговите създатели. Защото не е ревностен и не е суетлив. Работата му е скрита, невидима, незабележима даже. И не той за себе си би трябвало да говори; дано приказват триумфите на писателите, които е разкрил и на които е дал път в литературата, оказал помощ им е, с цел да станат книгите им по-добри и мощни. И даже един от тях единствено да е същински, надарен, интелигентен и рационален, отново ще е задоволително да е благополучен. Но това няма да е негова заслуга.
От редактора обаче се изисква да отличи кой стои пред него, какъв създател е и дали си коства да му се оказва помощ.
Мога да се похваля, че когато преди доста години Христо Славов пристигна при мене в книгоиздателство „ Георги Бакалов “ – Варна, усетих, че тогавашното момче е изразител на елементарните хора, на пълнотата на живота, на тези, които са незнайни, само че които държат в себе си времето и живота. Словото му беше просто, естествено, леко, българско.
Също като мене Христо беше млад и доста искаше да стане публицист, само че беше и човек с темперамент и достолепие, който премисляше, съобразяваше, внимаваше в себе си и не бързаше да се съгласява с моите бележки и оферти.
И без моите препоръки, бележки и оферти Христо Славов щеше да стане това, което е през днешния ден. Защото никому не е обещано да стопира гений и да дефинира вместо него ориста му.
Понеже съм уверен, че е надарен, не се колебая, че пътят на писателя, който трябваше да извърви Христо Славов, е бил сложен и тежък, изпълнен със подозрения и големи старания. Но щом е надарен, какво друго го е очаквало с изключение на тествания и подозрения.
Не е значимо да си прочут и дали те спохожда славата. Друг е животът на писателя и аз съм уверен, че Христо Славов го знае. Възможно е в миналото да го е чувал от мене.
Ако обаче самичък е достигнал да истината, ще съм по-щастлив и ще се веселя, че съм редактор на първите му книги.
Затова дано Бог му оказва помощ и спомага във всичко!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
В срещата ще вземат участие проф. Валери Стефанов, Ангел Стефанов, Георги Цанков, проф. Бранко Ристич, Панко Анчев и Атанас Семов. Модератор ще бъде проф. Иван Гранитски.
Христо Славов е роден през 1955 година Завършил е компетентност „ Българска лингвистика ” във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий ”. Работил е като публицист и фоторепортер. Автор е на 4 книги - „ Земно притегляне ”, „ В сянката на лятото ”, „ Бягства ” и романа „ Преди сътворението ”. Съставител е на „ Златен ключ на класическата българска художествена литература, ІХ - ХХ век ”, в 10 тома. Създател е на CD с повече от 25 000 страници класическа българска литература, който е включен в международната виртуална библиотека по линия на ЮНЕСКО.
___
Член-кор. проф. Иван Гранитски
НЕЖНИЯТ СКАЛПЕЛ НА СМЕХА
В началото на 80-те години на предишния век се появиха неколцина надарени белетристи, които идваха с упоритостта да кажат нова дума в актуалната българска прозаичност. Някои от тях издадоха по две-три книжки, рецензията подвигна рекламна шумотевица, само че след това изчезнаха в бързеите на историческото време. Останаха обаче създатели, които без да шумят към своето име и без да се къпят в рекламните песнопения на конюнктурната рецензия, настойчиво продължиха да работят върху своя гений през миналите десетилетия, рядко издаваха нови книги, само че всяка последваща тяхна творба ни впечатляваше с благосъстоянието на концепциите и свежестта на белетристичния рисунък…
Едно от тези имена е Христо Славов. Още първата му книга с разкази – „ Земно притегляне “ притегли вниманието с истинската си изразност и тънкото възприятие за комизъм. Но пълноценното разрастване на белетристичния гений на Христо Славов видяхме във втората му книга „ Сянката на лятото “, съдържаща три новели. Когато тя се появи в издателство „ Георги Бакалов “ – Варна, в края на 80-те години, знакови имена като Дончо Цончев, Антон Дончев, Йордан Радичков и други, видяха, че създателят владее рядкото комбиниране на иронико-сатиричен гений при пресъздаването облиците на своите герои, съпроводен с тънки психически зарисовки на своите герои. Действието и в трите новели се развива в малко крайдунавско селце, героите са странни облици, неведнъж чешити, майсторски портретирани от създателя посредством директната тирада и редица забавни фабулни обстановки, които при разгръщането си провокират у читателя прояви на автентичен смях, само че и сериозен размисъл за някои характерни черти от отечествената народопсихология.
Сюжетът и на трите новели е на пръв взор елементарен, може да се каже дори прост. В едната новела – „ Мост “ последователно и съвсем по анекдотичен метод жителите на селото се придвижват до близката река, където би трябвало да построяват предполагаем мост – изначало единствено мъжете, а след това и дамите им трансформират пространството към реката в нещо като панаирджийско поселение, където обядват, пийват ракийка, разтеглят масали, напомнят си смешни и тъжни случки от историята на селото и прочие, и прочие Но в действителност никакъв мост не се построява. И събраното голям брой като че ли живее в някакво благодушно безвремие.
Без да окарикатурява героите си, създателят реализира впечатляваща картина на парадокса. Забележително е, че тази новела излиза години преди началото на по този начин наречения либерален преход, по тази причина нейната обществена сдържаност има още по-висока цена.
Втората новела със заглавие „ Фигурата “ още веднъж ни предлага завладяваща басня. Един заслужил деец в стопанската сфера се пенсионира и се прибира в родното си село. Подаряват му величествен монумент като знак за дългогодишните му съзнателни труженически заслуги. Той инсталира паметника в своята градина пред къщата. Цялото село се изрежда да следи паметника, да цъка удивено с език и да размишлява какво въпреки всичко е неговото предопределение. Но в един прелестен ден паметникът изчезва. Настава блъсканица. Кметът на селото и неговата администрация трескаво търсят откраднатия монумент и го намират в къщата на различен съселянин. Следват поредност комични епизоди, в които паметникът сменя притежателите си и се трансформира в основна тематика за разискване на жителите на селото. Накрая вземат решение да го сложат в центъра и да го бетонират по този начин крепко, че да не може към този момент да бъде откраднат и да му се радва цялото село.
Третата новела – „ Болницата “ още веднъж ни сблъсква с неуместна обстановка – в упоменатото село се основава болница, в която последователно влизат един след различен всички поданици на селото. И тъй като няма място, а и те не са действително заболели, се постанова пред всяка къща да се постави табелка – Филиал на болничното заведение от град Бяла. Гротеската, анектодичният щрих, ироничното изложение, разрешава на създателя да надникне в най-тайни кътчета на националната логика на психиката. Забележително е, че Христо Славов не осъжда героите си, не е саркастично смъртоносен тонът му, когато пресъздава техните облици, а се пробва някак да застане в профил. Не толкоз с цел да разбере амбивалентната същина на човешката душа, разполовена сред положително и зло, мрак и светлина, грозно и възвишено, едвам даде отговор на главния въпрос – за какво по този начин необичайно и загадъчно е основан индивидът? Социалната фактура и битието ли стимулират и развиват у обособения човек, а и у дребната общественост (каквато е селото) тъмните сили на користолюбието, мързела, хитростта, пресметливостта, нагаждачеството и прочие, или в обособената човешка душа и персона са иманентно заложени тези неразрешими несъгласия.
Новелите на Христо Славов в „ Сянката на лятото “ ни убеждават, че той е създател с изострен взор за обществените трансформации, разтърсвания и неравенства, само че също по този начин и създател, който сполучливо надниква в скритите кътчета на човешката душа. Би могло да се каже, че Христо Славов обладава сладкодумието на публицист като Дончо Цончев, и иронично- пародийния рисунък на създатели като Йордан Радичков и Станислав Стратиев примерно. Разбира се, сравнението е условно, приказваме единствено за наклонността, за модела на създаване на облиците. А инак белетристичният рисунък на Христо Славов е белязан с истинска изразност, майсторско разрастване на фабулата и сюжета, и превъзходна речева характерност на изобразяваните герои.
С нежния скалпел на незлобливия смях Христо Славов прави социопсихологически прорез на живота в една дребна обособена човешка общественост в края на 80-те години на XX век. Време, в което към този момент зреят идещите остри обществени разломи и трансформации.
Ето за какво издателство „ Захарий Стоянов “ сервира още веднъж на любознателните читатели новелите от „ Сянката на лятото “, с цел да се убедят в проницателността на авторовия гений и да се посмеят дружно с него над нашенските истории, които ни припомнят за безсмъртието на Бай Ганьо и за постоянно самопроизвеждащата се байганьовщина и чичовщина в нашето общество.
___
Панко Анчев за Христо Славов
Истинският редактор е благополучен, не когато го хвалят, а когато отличават и хвалят неговите създатели. Защото не е ревностен и не е суетлив. Работата му е скрита, невидима, незабележима даже. И не той за себе си би трябвало да говори; дано приказват триумфите на писателите, които е разкрил и на които е дал път в литературата, оказал помощ им е, с цел да станат книгите им по-добри и мощни. И даже един от тях единствено да е същински, надарен, интелигентен и рационален, отново ще е задоволително да е благополучен. Но това няма да е негова заслуга.
От редактора обаче се изисква да отличи кой стои пред него, какъв създател е и дали си коства да му се оказва помощ.
Мога да се похваля, че когато преди доста години Христо Славов пристигна при мене в книгоиздателство „ Георги Бакалов “ – Варна, усетих, че тогавашното момче е изразител на елементарните хора, на пълнотата на живота, на тези, които са незнайни, само че които държат в себе си времето и живота. Словото му беше просто, естествено, леко, българско.
Също като мене Христо беше млад и доста искаше да стане публицист, само че беше и човек с темперамент и достолепие, който премисляше, съобразяваше, внимаваше в себе си и не бързаше да се съгласява с моите бележки и оферти.
И без моите препоръки, бележки и оферти Христо Славов щеше да стане това, което е през днешния ден. Защото никому не е обещано да стопира гений и да дефинира вместо него ориста му.
Понеже съм уверен, че е надарен, не се колебая, че пътят на писателя, който трябваше да извърви Христо Славов, е бил сложен и тежък, изпълнен със подозрения и големи старания. Но щом е надарен, какво друго го е очаквало с изключение на тествания и подозрения.
Не е значимо да си прочут и дали те спохожда славата. Друг е животът на писателя и аз съм уверен, че Христо Славов го знае. Възможно е в миналото да го е чувал от мене.
Ако обаче самичък е достигнал да истината, ще съм по-щастлив и ще се веселя, че съм редактор на първите му книги.
Затова дано Бог му оказва помощ и спомага във всичко!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ