На есента ♥ Джон КИЙТС
Лирично от изящното перо на огромния британски стихотворец и един от най-ярките представители на Романтизма
(John Keats, portrait by Joseph Severn, 1821-1823)
♥ На есента
I
Сезон мъгляв и плодовито апетитен,
ти, който все със слънцето кроиш
ластуна, отдолу под стряхата провлечен,
как със цветущ товар да сподобиш,
от ябълки по какъв начин да превиеш клона,
как да издуеш по-късно отвсякъде
кратуната, а да натъпчеш ядки
и в лешниците, и цветя безброй
да пръснеш за пчелиците по ската,
та да препълнят най-накрай заслона
на Лятото в килийките си сладки.
II
Кой жив не те е зървал сред тия
богатства твои, така с перчема риж,
току развян от вятър-харманджия,
в хамбара си нехайно да седиш
или в ожъната дополовина
бразда, от мирис на макове приспан,
да пощадиш измежду житото синчеца!
А различен път - ей те - през потока мина
като жътвар, с ръкойка овенчан,
или пък с часове немееш втренчен
в цедящата се ябълкова преса.
III
О песни пролетни, къде сте вие?
Не ги мисли - ти имаш припев собствен:
щом лумнал облак с розов цвят покрие
стърнищата за вечерен покой,
мушици-оплаквачки се понасят
тогава с лекокрилия ветрец
над ракитака долу из дерето,
бърдата вакли агнета огласят,
щурец в оплитам, в градината скорец
засвирват и на звучен венец
се сбират лястовиците в небето.
От: Английска лирика, превод от английски Александър Шубранов, „ На eсента “, Джон Кийтс,1820, изд. Обсидиан
* Posthumous portrait of John Keats by William Hilton. National Portrait Gallery, London, en.wikipedia.org
*John Keats, by Joseph Severn, c. 1821. © National Portrait Gallery, London.
