Работниците по строежите в България са най-ниско платени на Стария континент
Липсата на фрагменти през последните години е присъща за множеството браншове в България. Но съвсем на никое място този проблем не стои с такава заостреност, както в строителството, пише 24 часа. Гледката на огромни строителни обекти, на които работят неколцина индивида не трябва да ни учудва - строителите в България са ъгъл. По данни на Камарата на строителите в България през 2019 година в бранша са били заети общо 131 500 души. Но в последната година на строителния взрив – 2007-а, те са били 232 000, т.е. съвсем два пъти повече. Между 2007 и 2019 година към 100 хиляди индивида, работещи преди този момент в строителството, са отишли някъде другаде и връщането им назад сега е една от основните грижи на бизнесмените, с която те не съумяват да се оправят изключително добре.
Едно от главните провокации пред сектора е намирането на задоволително квалифицирани фрагменти както за управнически позиции, по този начин и като служащи, машинисти, водачи. Защото, както споделят строителните бизнесмени – не можеш да сложиш неграмотен човек да ръководи машина, която коства стотици хиляди и даже милиони левове. Какво обаче вършат в сектора, с цел да вземат решение казуса? Заплащането на труда е единият метод за привличане на работна ръка, само че тъкмо в това отношение нещата не са се подобрили значително, а даже са се влошили. По данни на Национален статистически институт през 2019 година междинната заплата в строителния бранш е била 990 лева и с това този отрасъл е на предпоследно място преди хотелиерството 10 години по-рано междинното възнаграждение в строителството е било 460 лева месечно, само че тогава това е поставяло сектора не в края на таблицата по заплати, а някъде по средата.
Самият началник на браншовата камара Илиян Терзиев призна, че със междинната си почасова ставка от 3,16 евро българските строители са на последно място в Европейски Съюз и това кара в последните години квалифицираните служащи да си търсят препитанието в чужбина. Докато нашите бизнесмени се принуждават да внасят служащи от Молдова, Украйна и Македония. Увеличение на заплащането обаче, е елементарно да се предложи, само че е мъчно да се извърши. Камарата да вземем за пример от години желае от Закона за публичните поръчки да отпадне критерият " най-ниска цена " и да се вкара ценообразуване, което да зависи от настоящата стойност на строителните материали и разноските за труд. Защото постоянно публичните поръчки са за обекти, които се строят в продължение на най-малко 3-4 години, а през това време цените се движат, нормално нагоре. Най-ниската цена, естествено, не дава опция на бизнесмените да усилват заплатите, както на тях им се желае. Досега никой от ръководещите не е откликнал на това искане, дори в противен случай. В регистъра за публичните поръчки продължава да е цялостно с поръчки за строителство, в които водещият аршин за избор на оферта е предлаганата цена.
Изключение вършат няколко огромни инфраструктурни плана, финансирани с европейски средства, които се разпореждат " на инженеринг ". Това значи, че определената компания би трябвало сама да си проектира и построи оборудването, като в този случай тя няма право да желае нарастване на цената в процеса на построяването. Или най-малко в контракта има строго избрани параметри, в които цената може да се предоговаря.
За страдание на строителните служащи, с изключение на заплатите има още едно събитие, което прави нещата да не наподобяват по никакъв начин розови. Много малко компании могат да си разрешат да наемат служащи на непрекъснати контракти, тъй като в никакъв случай не са сигурни, че ще имат задоволително обекти.
" Това важи повече за компаниите, които работят по публични поръчки. Те в никакъв случай не са сигурни дали ще завоюват един обект, или не, заради което не могат да подсигуряват непрекъсната претовареност на екипите си. Затова се принуждават да наемат подизпълнители, което им основава в допълнение други компликации ", сподели шефът на районната камара на строителите в Пазарджик инж. Иван Делчев.
Най-лошото в сектора обаче е, че и учениците, които желаят да се посветят на тази специалност, стават все по-малко. На събирането на районната строителна камара в Пазарджик преди два месеца участва и директорката на локалната Професионална гимназия за строителство и архитектура инж. Петя Иванова. Тя описа, че през последните години тя и сътрудниците ѝ са принудени да обикалят домовете на хората, с цел да търсят контакт с родителите, които да се съгласят да пратят децата си в гимназията. " Когато станах шеф през 2000 година - това беше малко преди строителния взрив, един випуск при нас беше от 800 възпитаници и за 1 място се състезаваха по 200 деца. Това ни разреши да оборудваме прелестни лаборатории и кабинети, само че в този момент децата ги няма. Тази година да вземем за пример при нас ще имаме едвам две паралелки с общо 39 зрелостници ", сподели тя.
Дуалното образование, при което компании подкрепят с съоръжение профилираните учебни заведения и одобряват на стаж учениците, е един от методите разнообразни сектори да си основат сами фрагменти. Това са отнася и за строителството. Във въпросната пазарджишка гимназия обаче първият опит за дуално образование е от предходната година и в паралелката са се записали едвам 19 възпитаници.
В строителния отрасъл класовете, в които има дуално образование в цялата страна, се броят на пръсти. Освен в пазарджишката гимназия две паралелки - по строителство и архитектура и по вътрешни облицовки, са образувани във врачанската Професионална гимназия " Димитраки Хаджитошин ". По две такива паралелки има и в Стара Загора, Велико Търново и София и една - в Плевен.
Едно от главните провокации пред сектора е намирането на задоволително квалифицирани фрагменти както за управнически позиции, по този начин и като служащи, машинисти, водачи. Защото, както споделят строителните бизнесмени – не можеш да сложиш неграмотен човек да ръководи машина, която коства стотици хиляди и даже милиони левове. Какво обаче вършат в сектора, с цел да вземат решение казуса? Заплащането на труда е единият метод за привличане на работна ръка, само че тъкмо в това отношение нещата не са се подобрили значително, а даже са се влошили. По данни на Национален статистически институт през 2019 година междинната заплата в строителния бранш е била 990 лева и с това този отрасъл е на предпоследно място преди хотелиерството 10 години по-рано междинното възнаграждение в строителството е било 460 лева месечно, само че тогава това е поставяло сектора не в края на таблицата по заплати, а някъде по средата.
Самият началник на браншовата камара Илиян Терзиев призна, че със междинната си почасова ставка от 3,16 евро българските строители са на последно място в Европейски Съюз и това кара в последните години квалифицираните служащи да си търсят препитанието в чужбина. Докато нашите бизнесмени се принуждават да внасят служащи от Молдова, Украйна и Македония. Увеличение на заплащането обаче, е елементарно да се предложи, само че е мъчно да се извърши. Камарата да вземем за пример от години желае от Закона за публичните поръчки да отпадне критерият " най-ниска цена " и да се вкара ценообразуване, което да зависи от настоящата стойност на строителните материали и разноските за труд. Защото постоянно публичните поръчки са за обекти, които се строят в продължение на най-малко 3-4 години, а през това време цените се движат, нормално нагоре. Най-ниската цена, естествено, не дава опция на бизнесмените да усилват заплатите, както на тях им се желае. Досега никой от ръководещите не е откликнал на това искане, дори в противен случай. В регистъра за публичните поръчки продължава да е цялостно с поръчки за строителство, в които водещият аршин за избор на оферта е предлаганата цена.
Изключение вършат няколко огромни инфраструктурни плана, финансирани с европейски средства, които се разпореждат " на инженеринг ". Това значи, че определената компания би трябвало сама да си проектира и построи оборудването, като в този случай тя няма право да желае нарастване на цената в процеса на построяването. Или най-малко в контракта има строго избрани параметри, в които цената може да се предоговаря.
За страдание на строителните служащи, с изключение на заплатите има още едно събитие, което прави нещата да не наподобяват по никакъв начин розови. Много малко компании могат да си разрешат да наемат служащи на непрекъснати контракти, тъй като в никакъв случай не са сигурни, че ще имат задоволително обекти.
" Това важи повече за компаниите, които работят по публични поръчки. Те в никакъв случай не са сигурни дали ще завоюват един обект, или не, заради което не могат да подсигуряват непрекъсната претовареност на екипите си. Затова се принуждават да наемат подизпълнители, което им основава в допълнение други компликации ", сподели шефът на районната камара на строителите в Пазарджик инж. Иван Делчев.
Най-лошото в сектора обаче е, че и учениците, които желаят да се посветят на тази специалност, стават все по-малко. На събирането на районната строителна камара в Пазарджик преди два месеца участва и директорката на локалната Професионална гимназия за строителство и архитектура инж. Петя Иванова. Тя описа, че през последните години тя и сътрудниците ѝ са принудени да обикалят домовете на хората, с цел да търсят контакт с родителите, които да се съгласят да пратят децата си в гимназията. " Когато станах шеф през 2000 година - това беше малко преди строителния взрив, един випуск при нас беше от 800 възпитаници и за 1 място се състезаваха по 200 деца. Това ни разреши да оборудваме прелестни лаборатории и кабинети, само че в този момент децата ги няма. Тази година да вземем за пример при нас ще имаме едвам две паралелки с общо 39 зрелостници ", сподели тя.
Дуалното образование, при което компании подкрепят с съоръжение профилираните учебни заведения и одобряват на стаж учениците, е един от методите разнообразни сектори да си основат сами фрагменти. Това са отнася и за строителството. Във въпросната пазарджишка гимназия обаче първият опит за дуално образование е от предходната година и в паралелката са се записали едвам 19 възпитаници.
В строителния отрасъл класовете, в които има дуално образование в цялата страна, се броят на пръсти. Освен в пазарджишката гимназия две паралелки - по строителство и архитектура и по вътрешни облицовки, са образувани във врачанската Професионална гимназия " Димитраки Хаджитошин ". По две такива паралелки има и в Стара Загора, Велико Търново и София и една - в Плевен.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ