Трите кабинета на Борисов са застой, обречен на провал
Лидия Шулева е вицепремиер в кабинета на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 г.), поредно министър на труда и обществените грижи и министър на стопанската система.
Г-жо Шулева, икономическата митология търпи съществено възобновление в последните години, откакто интензивно бе използвана във времето на плановото социалистическо стопанство. Намирате ли аналогии сред тогавашната пропагандна и сегашната фанфарна стопанска система?
В стопански проект 10-годишното ръководство на ГЕРБ е крепене на статуквото. През цялото това време мантрата беше да се пази стабилността, другояче казано - да задържим без внезапни придвижвания постигнатото в предходните години на напредък.
Това не се ли назовава непоклатимост в изоставането?
Разбира се. Никакви промени не се реализираха, никакви стратегически дейности не се започнаха, никакъв изпреварващ растеж на обществено-икономическото развиване не бе реализиран. Тук е сравнението с последните години на тоталитарния режим, когато се говореше за имагинерна непоклатимост, а всичко се разрушаваше. Работи се с палиативни и постоянно голословни ад-хок ограничения. Застой и статукво са думите, които характеризират тези години.
Масово се основава чувство за безпорядък.
Абсолютно! Усещане за нищонеправене, за мятане на пари без необикновен резултат.
Във фундамента на днешната икономическа митология са вградени два съществени стълба: растежът на Брутният вътрешен продукт и градежът на автомагистрали. Какво обаче демонстрират цифрите? Относно Брутният вътрешен продукт, нашият от 2009 година насам се е повишил с 27.69%, до момента в който в Румъния растежът е 33.39%, в Литва - 43.27%, а в Естония - 59.01 на 100.
Сметката е доста елементарна. Този растеж я покрие инфлацията, я не.
При автомагистралите картината е следната: Хърватия е построила 1100 км за 5 година, в Гърция - 2200 км, от които 1100 км през последните 12 години. В България, за последните 24 години - 443 км магистрален път.
Статистиката ви щеше да е още по-убедителна, в случай че кажете какъв брой автокатастрофи са станали, с помощта на „ отличното “ строене на автомагистралите. Няма по какъв начин да се прибират огромна част от парите, предопределени за строителството, и да чакаме гладки като масло пътища и да няма ограничавания от 90 км/ч на аутобани. Точно на новите сектори злополуките са най-вече. Какво демонстрира това?
Причини доста, само че коя от тях е главната за този стопански застой? Може би би трябвало да погледнем към задграничните вложения, които деликатно ни заобикалят?
Когато аз бях министър на стопанската система (2003-2005 г.), директните задгранични вложения бяха сред 28 и 32% от Брутният вътрешен продукт, а страната още не беше член на Европейски Съюз. Сега не могат да стигнат и 1 %. Сравнението приказва задоволително. Основната причина е неналичието на правов ред, която поражда корупция. Говорим за беднотия, безработица и обществени проблеми, само че дълго време не си давахме сметка, че коренът на злото се крие в неналичието на правораздаване. Това е повода за бедността у нас. Нито един бизнес не може да се развива умерено и решително, без да се притеснява, че може да бъде присвоен. Нито пък задграничен вложител ще пристигна, с цел да се бори с административните спънки.
Този път отношение взе и част от едрия български бизнес в лицето на АИКБ, която пусна доста остра декларация – нещо незапомнено до момента. Там, с изключение на другото, се приказва и за партийни зависимости във компаниите, посредством неофициалното възобновяване на тогавашните ППО-та по месторабота.
Това е по-лошо и от времето на социализма, тъй като посредством директни зависимости доста по-лесно се принуждават хората да взимат политически решения под риск за загуба на работата си.
От Брюксел дойде още един обезпокоителен сигнал, който съществено може да повлияе на влизането ни в еврозоната: нито една страна не е имала толкоз невисок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията при приемане на еврото, колкото България.
ГЕРБ извади шанс, че още с идването си на власт започнаха да текат парите по европрограмите от Брюксел, от които главно зависи стопанската система ни. Липсата на правов ред разреши да се появят понятия като „ такса триумф “ и други начини за асимилиране на тези средства и за приемане на публични поръчки. Понеже започнахме с аналогиите, както кранчето от Съвет за икономическа взаимопомощ прекъсна към края на действителния социализъм, по този начин и кранчето от Европейски Съюз може да спре в този момент. Средствата се отпускат като вложения за модернизации на стопанските системи, а не за разпределяне. Европейските данъкоплатци няма дълго да разрешават направените от тях пари да отиват в джобовете на български измамници. Освен това, европейците мъчно се помиряват и с нашите ниски директни налози. Лично Саркози ми е казвал, че Франция не е съгласна България да има 10% плосък налог, тъй като по този метод можем да притеглим техни вложители и работна ръка, което е недопустимо за френските гласоподаватели. Отговорих му, че употребяваме тези преференции за доближаване, тъй като нямаме други конкурентни преимущества. Само че цитираните числа за 10-годишния интервал на Борисов демонстрират, че такова доближаване ни минимум не се е получило.
Правилното схващане е за догонващо развиване, а не за някакъв имагинерен растеж.
За да можем да се сближим ние би трябвало да бягаме много по-бързо от тях.
Намирате ли връзка сред неотдавна изтегленият 5-милиарден държавен заем и опасенията за прекъсване на брюкселското кранче, нещо като струпване на аварийни „ мазнинки “? Никой не изясни целевото предопределение на този заем, още повече, че страната разполага и с 9 милиарда лева запас.
Предназначението на заема би могло да бъде доста значимо. Ще дам образец с Хърватия. Там изтеглиха голям капиталов заем за доста дълъг интервал, само че построиха всичките си автомагистрали. При това - с същински интернационален търг и с присъединяване на най-хубавите реализатори. Тогава има смисъл. С такива заеми могат да се оправят всички пътища в страната, всички лечебни заведения и учебни заведения, водопроводи, канализации и енергийна инфраструктура. На процедура такова нещо не се случва в България. Съмненията на хората са основателни.
Ако минем сред капките в Брюксел, в дълготраен проект се обрисуват към 60 милиарда лева, с които стопанската система ни може да бъде преустроена напълно. Но в Европа се приказва за зелена енергетика, цифровизация и изкуствен интелект, а у нас - за саниране на блокове и преработване на въглищна енергетика.
Покрай вирусната рецесия се видя в какво положение на българските лечебни заведения – течащи тавани, олющени стени, липса на умивалници и тоалетни. Гротеска. Не съм срещу санирането, само че надали тъкмо то е целта на страната, още повече, че задоволява частни, а не публични ползи. За предходната година 1.5 милиарда лева бяха планувани за саниране, а 15 млн. лева - за финансови разноски за лечебни заведения! Тези числа блестящо илюстрират целите на държавното управление.
В рационална вероятност и в търсене на догонването, какви стъпки могат да доведат до икономическо ускоряване?
Преди експертизата върви политиката, тактиката. Отговорът ми е в две думи: инвестици и нововъведения. Само те могат да доведат със себе си догонваща стопанска система. Ако погледнем тези 1.1 милиарда за превъзмогване на корона рецесията, ще забележим какво е ориентирано по двете тематики. За поддръжка на вложения е планувана „ колосалната “ сума от 9 млн. лв.. Що се отнася до нововъведенията, те се вършат тук и в този момент, а не се държат по чекмеджета като нефинансирани планове.
При това състояние каква е оценката ви за работата на трите кабинета „ Борисов “, от позиция на стопанската система и обществената система?
Казах го и първоначално - това беше политика на застой, която е обречена на неуспех.
Разговора води: Емил Янев
Г-жо Шулева, икономическата митология търпи съществено възобновление в последните години, откакто интензивно бе използвана във времето на плановото социалистическо стопанство. Намирате ли аналогии сред тогавашната пропагандна и сегашната фанфарна стопанска система?
В стопански проект 10-годишното ръководство на ГЕРБ е крепене на статуквото. През цялото това време мантрата беше да се пази стабилността, другояче казано - да задържим без внезапни придвижвания постигнатото в предходните години на напредък.
Това не се ли назовава непоклатимост в изоставането?
Разбира се. Никакви промени не се реализираха, никакви стратегически дейности не се започнаха, никакъв изпреварващ растеж на обществено-икономическото развиване не бе реализиран. Тук е сравнението с последните години на тоталитарния режим, когато се говореше за имагинерна непоклатимост, а всичко се разрушаваше. Работи се с палиативни и постоянно голословни ад-хок ограничения. Застой и статукво са думите, които характеризират тези години.
Масово се основава чувство за безпорядък.
Абсолютно! Усещане за нищонеправене, за мятане на пари без необикновен резултат.
Във фундамента на днешната икономическа митология са вградени два съществени стълба: растежът на Брутният вътрешен продукт и градежът на автомагистрали. Какво обаче демонстрират цифрите? Относно Брутният вътрешен продукт, нашият от 2009 година насам се е повишил с 27.69%, до момента в който в Румъния растежът е 33.39%, в Литва - 43.27%, а в Естония - 59.01 на 100.
Сметката е доста елементарна. Този растеж я покрие инфлацията, я не.
При автомагистралите картината е следната: Хърватия е построила 1100 км за 5 година, в Гърция - 2200 км, от които 1100 км през последните 12 години. В България, за последните 24 години - 443 км магистрален път.
Статистиката ви щеше да е още по-убедителна, в случай че кажете какъв брой автокатастрофи са станали, с помощта на „ отличното “ строене на автомагистралите. Няма по какъв начин да се прибират огромна част от парите, предопределени за строителството, и да чакаме гладки като масло пътища и да няма ограничавания от 90 км/ч на аутобани. Точно на новите сектори злополуките са най-вече. Какво демонстрира това?
Причини доста, само че коя от тях е главната за този стопански застой? Може би би трябвало да погледнем към задграничните вложения, които деликатно ни заобикалят?
Когато аз бях министър на стопанската система (2003-2005 г.), директните задгранични вложения бяха сред 28 и 32% от Брутният вътрешен продукт, а страната още не беше член на Европейски Съюз. Сега не могат да стигнат и 1 %. Сравнението приказва задоволително. Основната причина е неналичието на правов ред, която поражда корупция. Говорим за беднотия, безработица и обществени проблеми, само че дълго време не си давахме сметка, че коренът на злото се крие в неналичието на правораздаване. Това е повода за бедността у нас. Нито един бизнес не може да се развива умерено и решително, без да се притеснява, че може да бъде присвоен. Нито пък задграничен вложител ще пристигна, с цел да се бори с административните спънки.
Този път отношение взе и част от едрия български бизнес в лицето на АИКБ, която пусна доста остра декларация – нещо незапомнено до момента. Там, с изключение на другото, се приказва и за партийни зависимости във компаниите, посредством неофициалното възобновяване на тогавашните ППО-та по месторабота.
Това е по-лошо и от времето на социализма, тъй като посредством директни зависимости доста по-лесно се принуждават хората да взимат политически решения под риск за загуба на работата си.
От Брюксел дойде още един обезпокоителен сигнал, който съществено може да повлияе на влизането ни в еврозоната: нито една страна не е имала толкоз невисок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията при приемане на еврото, колкото България.
ГЕРБ извади шанс, че още с идването си на власт започнаха да текат парите по европрограмите от Брюксел, от които главно зависи стопанската система ни. Липсата на правов ред разреши да се появят понятия като „ такса триумф “ и други начини за асимилиране на тези средства и за приемане на публични поръчки. Понеже започнахме с аналогиите, както кранчето от Съвет за икономическа взаимопомощ прекъсна към края на действителния социализъм, по този начин и кранчето от Европейски Съюз може да спре в този момент. Средствата се отпускат като вложения за модернизации на стопанските системи, а не за разпределяне. Европейските данъкоплатци няма дълго да разрешават направените от тях пари да отиват в джобовете на български измамници. Освен това, европейците мъчно се помиряват и с нашите ниски директни налози. Лично Саркози ми е казвал, че Франция не е съгласна България да има 10% плосък налог, тъй като по този метод можем да притеглим техни вложители и работна ръка, което е недопустимо за френските гласоподаватели. Отговорих му, че употребяваме тези преференции за доближаване, тъй като нямаме други конкурентни преимущества. Само че цитираните числа за 10-годишния интервал на Борисов демонстрират, че такова доближаване ни минимум не се е получило.
Правилното схващане е за догонващо развиване, а не за някакъв имагинерен растеж.
За да можем да се сближим ние би трябвало да бягаме много по-бързо от тях.
Намирате ли връзка сред неотдавна изтегленият 5-милиарден държавен заем и опасенията за прекъсване на брюкселското кранче, нещо като струпване на аварийни „ мазнинки “? Никой не изясни целевото предопределение на този заем, още повече, че страната разполага и с 9 милиарда лева запас.
Предназначението на заема би могло да бъде доста значимо. Ще дам образец с Хърватия. Там изтеглиха голям капиталов заем за доста дълъг интервал, само че построиха всичките си автомагистрали. При това - с същински интернационален търг и с присъединяване на най-хубавите реализатори. Тогава има смисъл. С такива заеми могат да се оправят всички пътища в страната, всички лечебни заведения и учебни заведения, водопроводи, канализации и енергийна инфраструктура. На процедура такова нещо не се случва в България. Съмненията на хората са основателни.
Ако минем сред капките в Брюксел, в дълготраен проект се обрисуват към 60 милиарда лева, с които стопанската система ни може да бъде преустроена напълно. Но в Европа се приказва за зелена енергетика, цифровизация и изкуствен интелект, а у нас - за саниране на блокове и преработване на въглищна енергетика.
Покрай вирусната рецесия се видя в какво положение на българските лечебни заведения – течащи тавани, олющени стени, липса на умивалници и тоалетни. Гротеска. Не съм срещу санирането, само че надали тъкмо то е целта на страната, още повече, че задоволява частни, а не публични ползи. За предходната година 1.5 милиарда лева бяха планувани за саниране, а 15 млн. лева - за финансови разноски за лечебни заведения! Тези числа блестящо илюстрират целите на държавното управление.
В рационална вероятност и в търсене на догонването, какви стъпки могат да доведат до икономическо ускоряване?
Преди експертизата върви политиката, тактиката. Отговорът ми е в две думи: инвестици и нововъведения. Само те могат да доведат със себе си догонваща стопанска система. Ако погледнем тези 1.1 милиарда за превъзмогване на корона рецесията, ще забележим какво е ориентирано по двете тематики. За поддръжка на вложения е планувана „ колосалната “ сума от 9 млн. лв.. Що се отнася до нововъведенията, те се вършат тук и в този момент, а не се държат по чекмеджета като нефинансирани планове.
При това състояние каква е оценката ви за работата на трите кабинета „ Борисов “, от позиция на стопанската система и обществената система?
Казах го и първоначално - това беше политика на застой, която е обречена на неуспех.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ