Бог да прости Сребърния фонд
„ Сребърният фонд е мъртъв. Трите милиарда лв. в него са към този момент част от Фискалния запас, доходи в него от дълго време не постъпват, а дейното му ръководство към този момент е забравено като концепция.” Това сподели особено за banker.bg Лидия Шулева, считана за индивида, основал фонда.
Над 3 милиарда лева има в Държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд), излиза наяве от отчетните данни на Министерството на финансите, оповестени на уеб страницата на ведомството.
„ Това е жалка сума, във фонда за десетината години на съществуването си трябваше да са насъбрани най-малко 20 милиарда евро. Едва тогава би имало действителен смисъл от тези пари”,е заключението на сподели някогашният вицепремиер и някогашен обществен министър, създател на консултантска къща "Бизнес разсъдък ".
След като Сребърният фонд беше основан през 2008 година с вноска от 2 милиарда лева, за последвалите към този момент 11 години в него е постъпил единствено 1 милиарда лева – от приватизация и концесии. „ Това е едно нищо”, сподели Шулева.
На процедура цялата сума е импортирана като годишни депозити в Българска национална банка с решения на управителния съвет на фонда. Резервните пари за пенсии не престават да са с нулева рентабилност. Консервативната капиталова политика, която се ползва при ръководството на фонда обаче, обезпечава постигането на позитивна действителна рентабилност, т.е. на рентабилност, надхвърляща темпа на инфлация за избран интервал. Така се извършват условията на признатите в края на предходната година Дългосрочна капиталова политика на Държавния фонд за гарантиране на резистентност на държавната пенсионна система и Средносрочната тактика за вложение на средствата от него през интервала 2018-2020 година.
Според тези два документа сегашните пазарни условия не допускат реализирането на висока рентабилност при избаните ниски равнища на капиталов риск, заради което най-хубавата опция за вложение на средствата от Сребърния фонд ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската национална банка.
В края на предходната година сумата е с към 120 млн. лева по-голяма, в сравнение с е била в края на 2017 година. От тях 103 млн. лева са пристигнали от концесии. От приватизация са влезнали символичните 770 хиляди лева, а от санкции и наказания, свързани със следприватизационния развой, приходите са 2 млн. лв..
И с невъоръжено око се вижда, че постъпленията са повече от смешни. А концепцията на съществуването на Сребърния фонд е да поддържа пенсионната система. Но средствата в него са толкоз малко, че биха стигнали за изплащането на пенсиите единствено за няколко месеца.
През 2060 година дефицитът на пари в държавната пенсионна система ще надвиши 9% от Брутният вътрешен продукт на страната, колкото е в този момент целият разход за пенсии. Тази прогноза на Национален осигурителен институт, естествено, е условна, само че към този момент не се виждат отникъде предпоставки за сериозен положителен поврат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на популацията. А това обрисува неприятна алтернатива за тогавашните ръководещи - да понижат парите,необходими им за други браншове или пък да усилят налозите, които обаче ще поемат все по-малък брой работещи хора.
Въпреки бюджетните остатъци през 2016 и 2017 година по това перо няма приходи. Но по закон 25% от осъществения остатък на държавния бюджет би трябвало да се превеждат във фонда.
При по този начин очертаващата се обстановка на процедура концесиите са единственият източник на доходи в Сребърния фонд през последните пет години. Постъпленията от приватизация от дълго време пресъхнаха, а от бюджетния остатък в него не е преведен нито един лев.
При основаването на аварийния пенсионен фонд преди десетина години концепцията бе той непрестанно да се цялостни от приходите от приватизация и от концесии, а средствата в него да се множат, като се влагат рационално - в сходство с ясна тактика и законов правилник. За този интервал обаче фондът нито се ръководи, нито се цялостни съгласно условията на закона.
По време на първото държавно управление на ГЕРБ - по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, бе основан законов механизъм за отклонение на постъпленията от приватизация и потреблението им за други цели. Държавни сдружения бяха прехвърляни в Държавна консолидационна компания, която на процедура ги продаваше и превеждаше постъпленията като дял за страната. Според специалисти от БСК по този метод са отклонени към 500 млн. лв..
Опитите да се заобиколи попълването на фонда не престават и през тази година. В Закона за държавния бюджет за 2018 година има текст, че предстоящите 480 млн. лева еднократен доход от концесията на "Летище София " няма да бъдат преведени в Сребърния фонд, както би трябвало да стане по условието на закона. Сега обаче стана ясно, че 550 млн. евро е единствено „ входната такса”, а концесионерите дават обещание сред 22 и 32 млн. евро годишна вноска в продължение на 30 години. Така че става дума за общо към 2 милиарда лв.. Парите от тази планувана от години концесия ще отидат за погасяване на борчовете на банкрутиралото на процедура сдружение "Български държавни железници ".
Въпреки, че по закон до 70% от средствата във фонда могат да се влагат в акции на страни - членки от Европейски Съюз, до 30% - в акции на трети страни, и още до 30% - в облигации. Парите "спят " на годишни депозити в Българска народна банка.
През ноември 2017-а държавното управление одобри ( както към този момент казахме) Дългосрочна капиталова политика на Държавния фонд за гарантиране на резистентност на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) и Средносрочна тактика за вложение на средствата от него за интервала 2018-2020 година. Двата документа са утвърдени от управителния съвет на фонда и плануват опазване на прилагания до момента закостенял метод: активите да се ръководят, като се съблюдават правилата на надеждност, ликвидност и бистрота.
Темата с постъпленията в Сребърния фонд от време на време се появява за разискване в общественото пространство. Бизнесът от години упорства да се намерят спомагателни източници за доходи във фонда, който на процедура е поръчител за пенсионната система на страната. Българската стопанска камара настояваше във фонда да постъпват и остатъци от такси, събирани от държавни институции, които надвишават разноските за съответните услуги, както и да влизат още всички средства, генерирани от процеса на раздържавяване. Нито тази концепция обаче, нито настояването парите от фонда да се ръководят интензивно, не намират политическа поддръжка.
„ При основаването на фонда фискалният запас беше на едно от историческите си дъна, дефицитите също бяха немалки поради рецесията през 2008 година Идеята тогава беше поради съществуващата обстановка да се поддържа точно фискалният запас “.
Над 2 милиарда лева бяха изсипани за безплатно саниране на частни жилища, вместо да се дадат за възстановяване на положението на лечебни заведения, на учебни заведения, а за какво не и за бъдещи пенсии, пита Шулева.
„ Когато създавах Сребърния фонд, аз оставих 200 млн. лева недостиг в Национален осигурителен институт, това беше към 8 процента”, напомни тя. В момента дефицитът е над 40% и като сума е над 4 милиарда лева
„ Пенсионната система оттук насетне е обречена да се дофинансира единствено от данъци”, приключи тя.
България не съумя да схване непознатия опит. Един от най-големите и сполучливо ръководени фондове е този на Норвегия, който е основан още през 1990 година в отговор на няколко стопански земетресения в страната през 70-те и 80-те години. В края на 2007 година, малко преди да се сътвори нашият фонд, норвежкият е акумулирал повече от 390 милиарда $.Средствата идват от осъществения фискален остатък на страната. Активите се влагат в задгранични акции, в облигации и в парични принадлежности, и деривативи. Собственик на фонда е Министерство на финансите на Норвегия, което дефинира стратегическата капиталова политика, риска и изискуемата възвръщаемост. Управлението на фонда е делегирано на централната банка на Норвегия (чрез профилирано звено, отделено от другите действия на банката) и външни консултанти и портфолио мениджъри. Реалната рентабилност на ръководените средства е над 4% на годишна база (след като е приспадната инфлацията). Реалната рентабилност с струпване за интервала е над 70%.
Опитът на Норвегия демонстрира, че в случай че се ръководи транспарантно и професионално, сребърният фонд е фискален механизъм, посредством който се обезпечава бистрота при потребление на бюджетните доходи в страната над плануваните.
Над 3 милиарда лева има в Държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд), излиза наяве от отчетните данни на Министерството на финансите, оповестени на уеб страницата на ведомството.
„ Това е жалка сума, във фонда за десетината години на съществуването си трябваше да са насъбрани най-малко 20 милиарда евро. Едва тогава би имало действителен смисъл от тези пари”,е заключението на сподели някогашният вицепремиер и някогашен обществен министър, създател на консултантска къща "Бизнес разсъдък ".
След като Сребърният фонд беше основан през 2008 година с вноска от 2 милиарда лева, за последвалите към този момент 11 години в него е постъпил единствено 1 милиарда лева – от приватизация и концесии. „ Това е едно нищо”, сподели Шулева.
На процедура цялата сума е импортирана като годишни депозити в Българска национална банка с решения на управителния съвет на фонда. Резервните пари за пенсии не престават да са с нулева рентабилност. Консервативната капиталова политика, която се ползва при ръководството на фонда обаче, обезпечава постигането на позитивна действителна рентабилност, т.е. на рентабилност, надхвърляща темпа на инфлация за избран интервал. Така се извършват условията на признатите в края на предходната година Дългосрочна капиталова политика на Държавния фонд за гарантиране на резистентност на държавната пенсионна система и Средносрочната тактика за вложение на средствата от него през интервала 2018-2020 година.
Според тези два документа сегашните пазарни условия не допускат реализирането на висока рентабилност при избаните ниски равнища на капиталов риск, заради което най-хубавата опция за вложение на средствата от Сребърния фонд ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската национална банка.
В края на предходната година сумата е с към 120 млн. лева по-голяма, в сравнение с е била в края на 2017 година. От тях 103 млн. лева са пристигнали от концесии. От приватизация са влезнали символичните 770 хиляди лева, а от санкции и наказания, свързани със следприватизационния развой, приходите са 2 млн. лв..
И с невъоръжено око се вижда, че постъпленията са повече от смешни. А концепцията на съществуването на Сребърния фонд е да поддържа пенсионната система. Но средствата в него са толкоз малко, че биха стигнали за изплащането на пенсиите единствено за няколко месеца.
През 2060 година дефицитът на пари в държавната пенсионна система ще надвиши 9% от Брутният вътрешен продукт на страната, колкото е в този момент целият разход за пенсии. Тази прогноза на Национален осигурителен институт, естествено, е условна, само че към този момент не се виждат отникъде предпоставки за сериозен положителен поврат в демографията, който да спре застаряването и намаляването на популацията. А това обрисува неприятна алтернатива за тогавашните ръководещи - да понижат парите,необходими им за други браншове или пък да усилят налозите, които обаче ще поемат все по-малък брой работещи хора.
Въпреки бюджетните остатъци през 2016 и 2017 година по това перо няма приходи. Но по закон 25% от осъществения остатък на държавния бюджет би трябвало да се превеждат във фонда.
При по този начин очертаващата се обстановка на процедура концесиите са единственият източник на доходи в Сребърния фонд през последните пет години. Постъпленията от приватизация от дълго време пресъхнаха, а от бюджетния остатък в него не е преведен нито един лев.
При основаването на аварийния пенсионен фонд преди десетина години концепцията бе той непрестанно да се цялостни от приходите от приватизация и от концесии, а средствата в него да се множат, като се влагат рационално - в сходство с ясна тактика и законов правилник. За този интервал обаче фондът нито се ръководи, нито се цялостни съгласно условията на закона.
По време на първото държавно управление на ГЕРБ - по предложение на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, бе основан законов механизъм за отклонение на постъпленията от приватизация и потреблението им за други цели. Държавни сдружения бяха прехвърляни в Държавна консолидационна компания, която на процедура ги продаваше и превеждаше постъпленията като дял за страната. Според специалисти от БСК по този метод са отклонени към 500 млн. лв..
Опитите да се заобиколи попълването на фонда не престават и през тази година. В Закона за държавния бюджет за 2018 година има текст, че предстоящите 480 млн. лева еднократен доход от концесията на "Летище София " няма да бъдат преведени в Сребърния фонд, както би трябвало да стане по условието на закона. Сега обаче стана ясно, че 550 млн. евро е единствено „ входната такса”, а концесионерите дават обещание сред 22 и 32 млн. евро годишна вноска в продължение на 30 години. Така че става дума за общо към 2 милиарда лв.. Парите от тази планувана от години концесия ще отидат за погасяване на борчовете на банкрутиралото на процедура сдружение "Български държавни железници ".
Въпреки, че по закон до 70% от средствата във фонда могат да се влагат в акции на страни - членки от Европейски Съюз, до 30% - в акции на трети страни, и още до 30% - в облигации. Парите "спят " на годишни депозити в Българска народна банка.
През ноември 2017-а държавното управление одобри ( както към този момент казахме) Дългосрочна капиталова политика на Държавния фонд за гарантиране на резистентност на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) и Средносрочна тактика за вложение на средствата от него за интервала 2018-2020 година. Двата документа са утвърдени от управителния съвет на фонда и плануват опазване на прилагания до момента закостенял метод: активите да се ръководят, като се съблюдават правилата на надеждност, ликвидност и бистрота.
Темата с постъпленията в Сребърния фонд от време на време се появява за разискване в общественото пространство. Бизнесът от години упорства да се намерят спомагателни източници за доходи във фонда, който на процедура е поръчител за пенсионната система на страната. Българската стопанска камара настояваше във фонда да постъпват и остатъци от такси, събирани от държавни институции, които надвишават разноските за съответните услуги, както и да влизат още всички средства, генерирани от процеса на раздържавяване. Нито тази концепция обаче, нито настояването парите от фонда да се ръководят интензивно, не намират политическа поддръжка.
„ При основаването на фонда фискалният запас беше на едно от историческите си дъна, дефицитите също бяха немалки поради рецесията през 2008 година Идеята тогава беше поради съществуващата обстановка да се поддържа точно фискалният запас “.
Над 2 милиарда лева бяха изсипани за безплатно саниране на частни жилища, вместо да се дадат за възстановяване на положението на лечебни заведения, на учебни заведения, а за какво не и за бъдещи пенсии, пита Шулева.
„ Когато създавах Сребърния фонд, аз оставих 200 млн. лева недостиг в Национален осигурителен институт, това беше към 8 процента”, напомни тя. В момента дефицитът е над 40% и като сума е над 4 милиарда лева
„ Пенсионната система оттук насетне е обречена да се дофинансира единствено от данъци”, приключи тя.
България не съумя да схване непознатия опит. Един от най-големите и сполучливо ръководени фондове е този на Норвегия, който е основан още през 1990 година в отговор на няколко стопански земетресения в страната през 70-те и 80-те години. В края на 2007 година, малко преди да се сътвори нашият фонд, норвежкият е акумулирал повече от 390 милиарда $.Средствата идват от осъществения фискален остатък на страната. Активите се влагат в задгранични акции, в облигации и в парични принадлежности, и деривативи. Собственик на фонда е Министерство на финансите на Норвегия, което дефинира стратегическата капиталова политика, риска и изискуемата възвръщаемост. Управлението на фонда е делегирано на централната банка на Норвегия (чрез профилирано звено, отделено от другите действия на банката) и външни консултанти и портфолио мениджъри. Реалната рентабилност на ръководените средства е над 4% на годишна база (след като е приспадната инфлацията). Реалната рентабилност с струпване за интервала е над 70%.
Опитът на Норвегия демонстрира, че в случай че се ръководи транспарантно и професионално, сребърният фонд е фискален механизъм, посредством който се обезпечава бистрота при потребление на бюджетните доходи в страната над плануваните.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ