“Лидерът на ПГ на ДПС Делян Пеевски има най-голямо влияние

“Лидерът на ПГ на Движение за права и свободи Делян Пеевски има най-голямо въздействие при вземането на политически решения, следван от Бойко Борисов ”, сочи последното изследване на „ Маркет линкс ”,  показано преди дни.

За първи път социологията у нас мери по подобен индикатор българските политици - “влияние при взимане на решения ”, което значи, че хората стартират да правят оценка “онези на върха ” не по харизма или партийна принадлежност, а по най-важния аршин - кой ще им свърши работата.

ПОЛИТИЧЕСКА ШИЗОФРЕНИЯ

В политическата обстановка, в която страната се тресе от перманентни кавги и неспирни обвинявания сред некоалиционни сътрудници, чувството за отсъстващо водачество е изключително фрапантно, мъчително и отчайващо. Имаме министър председател, за който оценките варират от “карикатура ” до “политическа некадърност ”; имаме парламент, чието доверие се закотви на безперспективните 13%; имаме партии, които в своето управническо противоборство безжалостно се самоотричат, раждайки рискова социална незаинтересованост и омерзение от политиката. Самата (не)формула на така наречен Сглобка е отблъскваща и нанася непоправими електорални и морални вреди на съставните й политически детайли.

Партийните водачи са в неспособност да обяснят на партиите си по какъв начин взимат решения и какво ги стимулира.

Борисов заран почва да кълне Промяната, на обяд ни убеждава че от Сглобката по-добро няма, а вечерта се ядосва на всеки, който го попита за какво е дружно тези, които го арестуваха.

Кирил Петков заран заплашва собствен министър, на обяд желае оставката на различен, а вечерта с блеснал взор цялостни компютъра на Лена с фрагменти за назначение.

Христо Иванов пък ни изяснява, че нещата не вървят, тъй като сме нямали просвета на политическо говорене и договаряне - изначални условия, наложителни за политическа и социална връзка. И прикрива истината, че сектанството в дясно, експанзията и неприемането на всяко мнение, друго от тяхното, е повода за отсъстващо им водачество.

Този микс от взаимно изключващи се субекти основава шизофренна обстановка във властта, която не се разпада само поради поддържащите външни сили и геополитическите турбуленции към нас. 

ЗА ПОЛИТИКАТА Е НУЖЕН АВТОРИТЕТ И ОДОБРЕНИЕ НА ДЕЙСТВИЯТА

Във вакуума на отсъстващото уверено водачество Пеевски лидира с бърза, точна и съответна преценка на даден проблем, предлага работещи решения и механизми, с които конкурира самия министър-председател. Словесният двубой “Пеевски-Денков ” по времето на снежната рецесия, захлупила несъответстващата изпълнителна власт, потвърди на българска почва, че всяка политика, с цел да бъде сполучлива, наложително се нуждае от престиж и утвърждение за своите действия. При Денков липсваха и двете. Като контрапункт Пеевски сподели дарба да трансформира обществените действителности и да реагира на публичните упования.

Има нещо необичайно във усещането на “феномена ” Пеевски, както го назова Доган, което заслужава да бъде оценено.

От една страна Пеевски иззе ролята на представител на държавното управление и се трансформира в диригент на парламентарната активност. Това очевидно опъва струната на ревнивост сред  останалите партийни водачи. “Всички, които сме на политическата сцена, би трябвало да бъдем оценени не по шума, който подвигаме, а по това доколко сме част от решението, а не от казуса " - загатва Христо Иванов, заел необикновената поза на мълчаливец. 

От друга страна  - дейностите на Пеевски в Народното събрание раждат конкретика, вземат решение проблеми на цели класи - от зърпроизводители, през енергетици и онкоболни, до спортисти и така нататък Пеевски иззе, със единодушието на самия Христо Иванов, и лидиращите функционалности по конституционната промяна, залегнала в постамента на тази власт.

Това демонстрира съществуването на ясна политическа тактика, чиито резултат се дължи на съответна политическа тактичност. Пеевски приказва това, което прави. И прави това, за което е приказвал. Цели се нависоко. Задава въпроси на премиера и желае от него отговори, дава му периоди, които министър председателят съблюдава, легитимирайки го като фактор, еднакъв на него.

КОЙ ДА СЕДНЕ В КРЕСЛОТО НА ПРЕМИЕРА 

Оценката:  “Денков не си прави работата като министър председател ”, предшествала поръчката:  “Ако той не може да се оправи, аз да отида за 1 месец да му свърша работата ”, стресна мнозина, които съзряха в думите на Пеевски порив да се нарежда на премиерския пост.  И се отприщи нервна медийна дискусия, която след поредност истерични мнения на представители на “демократичната общественост ” докара до извода на Огнян Минчев за “Свободна Европа ”: „ Психологически ми наподобява, че този човек е свръхмотивиран в действителност да се качи до върха на държавната пирамида ”.

Разбира се, че Пеевски не желае да става в този момент министър председател, тъй като пределно ясно знае по какъв начин се стига до този пост, само че съумя да продъни ушите на всички, че тази власт не става за нищо, че е бездарна и безотговорна.

Постигна задачата си - до момента в който Денков умува онлайн снегорин или лопата да вземе, Пеевски му сподели, че не знае по какъв начин да ръководи. Единият стана за смях, другият накара всички да му мерят премиерски костюм.

Пеевски уплътнява на макс отговорностите, отговорностите и прерогативите, които му дава депутатската служба. Това значи система от правила, върху които се основава ежедневната му работа в политическия развой, тъй че да осъществя всекидневно печелившо политическо държание. Всеки ден той реализира дребни победи, които го приближават до крайната цел. Вербализира я Даниел Лорер: “Пеевски се промени за положително. Той стана представител на европейските полезности, както за тяхната партия, по този начин и за цяла България ”. Нито един различен политик не е издиган на подобен фундамент, още повече от политически съперници. Независимо, че часове по-късно, под напора на вътрешно-партийната цензура, Лорер трябваше да охлади възторга си, оценката си остава. Валидирана след ден-два и от Ивайло Мирчев: “ДПС са доста съответни във връзка с съветското въздействие у нас. Пеевски се промени за положително ”.  Така легитимацията на Пеевски във вътрешната политика стана факт, откакто бе приет от Политическа партия и Демократична България, въпреки и като всекидневен сътрудник.

СЕНКИТЕ ОТ МИНАЛОТО, СКРИТИ В ПОЛИТИЧЕСКОТО БЪДЕЩЕ

“Промяната на Пеевски ” - зад тази дефиниция политиците от Политическа партия и Демократична България прикриват всъщност свенливото си опрощение за стореното против Пеевски в годините обратно и очакванията си той да е не запомнил за предишното. Защото знаят, че от Пеевски до огромна степен зависи политическото им бъдеще. За мнозина то е затворено в прословутите конституционни промени, а пък те лежат на банката пред Пеевски. 

“Лидерите мислят и работят в пресечната точка на две оси: първата - сред предишното и бъдещето; втората - сред непрекъснатите полезности и стремежите на тези, които управляват ”, четем в  “Лидерство. Шест трактата за международната тактика ” на великия Кисинджър, с който светът се елементарни преди дни.  “Преводът ” на български го намирам във форума на “Дневник ” под публикацията “Пеевски против Денков: история на конфликтите ”: ”Ама какви конфликти бре, Боже Господи? Ами че Пеевски го имаше надалеч преди да избутат напред безпомощната марионетка, кабинетния химик и самоназначил се за учен Денков! И ще го има надалеч след него, когато всички са не запомнили за Денков и ще си спомнят за него, колкото през днешния ден някой си спомня за Лукарски, да вземем за пример! Просто един ден някой ще напише датата и „ финален конфликт “, след който Денков ще върви да си харчи пенсията, а Пеевски дори няма и да се обърне да го види жив ли е или е гушнал чимшира! Ей, като почнат някои да помпат несъществуващия престиж, фиктивната харизма и измисленото въздействие на следващата си икона, та стават освен смешни, само че и жалки! “

Ако някой каже, че това е фриволно, нелегитимно писание, ще му предложа тежката оценка на политическите наблюдаващи. Първан Симеонов: “Пеевски отбелязва триумфи ”; Кънчо Стойчев: “Пеевски несъмнено е човек с политическа сила ”; Д-р Николай Михайлов: “Делян Пеевски прави шеметна политическа кариера ”; Диана Дамянова: ”България има доста огромен политически състезател – Делян Пеевски ”.

Известно е, че ръководството може да действа само посредством властта и престижа като характерен тип власт, освен това взети дружно. А пък водачите би трябвало да балансират сред това, което знаят, с това, което интуитивно осъзнават за бъдещето, изпълнявайки две задания - да слагат цел и да следват тактика за постигането й. При Пеевски и това е ясно начертано - опорните точки са “държавност “ и “хората и реализация на младите ”, които обуславят линията " Пеевски " в Движение за права и свободи.  

“Искаме да засилим в хората възприятието, че има действително ръководство на страната. Работещо младежко Движение за права и свободи е моята цел ”, сподели го на срещата с 200 младежи на партията от цялата страна. Това е продължение на доктрината " Доган " за основаване на постоянен хайлайф, върху който да се развива партията.

За съпоставяне - на сходна среща с младежкия ГЕРБ няколко дни по-късно Борисов нервно хем се оправдаваше за сглобката си с ПП-ДБ, хем се държеше крепко за нея, хем се караше на аудиторията, че си разрешават да му задават въпроси, изричайки " демократичното " обръщение: “На ГЕРБ мога да се карам единствено аз, а на мене - никой! ”.

ЛИДЕРСТВОТО-ПРОЯВА НА ТВОРЧЕСКИ ИНСТИНКТ

Същността на лидерския “феномен ” като въздействие, престиж и надзор над другите, като взаимоотношение с останалите ще продължава да бъде предмет на оценки, рецензии и разбори. Ницше споделя, че " стремежът към водачество е демонстрация на креативен инстинкт, а битката за власт – мотор на историческия развой ". Засега Пеевски реализира две цели - върна дебата в Народното събрание, стана претендент за ръководител на Движение за права и свободи и даде поръчка за водещо присъединяване на партията си във властта. За половин година е съществено достижение. Накара медиите да лягат и да стават с името му. А на 21 ноември, след отхвърления избор на съмнение, начерта бъдещето: “Нищо не се е успокоило. Най-хубавото следва ”, което незабавно провокира въпроса, " а какво следва ".

И още веднъж изостри политическите сетива. Така продължава да държи всички в напрежение и очакване.

Ефективността на водача се крие в способността му да трансформира предизвикателни обществени условия и да докара до забележителна смяна. Ако Пеевски уплътни в действителност тази режисура, значи в действителност имаме феномен. Монетата обаче има и друга страна - преекспонираните качества на водача, несъразмерните упования от него може да прегорят в динамичността на политическите процеси. Примери за това имаме доста пред очите ни. Тъжно е да гледаш залези на политически водачи, до неотдавна къпали се в националната обич.

2024 ще бъде преломна както за партиите, по този начин и за водачите им.

Първият изпит ще бъдат европейските избори, в които протестният избор ще бъде преобладаващ. 

Това ще е най-голямото предизвикателство за детайлите на Сглобката, за Левицата и за патриотичния политически сегмент. 

Тези избори ще бъдат и първото тестване пред Пеевски като партиен водач. Издържи ли го - това ще го легитимира и на европейско равнище.