Какво спира летящите коли да полетят?
Летящите коли са емблематична визия за бъдещето. Но един по-внимателен взор разкрива, че бъдещето им е друго от това, което си мислим, че ще бъде.
Анализ по тематиката прави създателят на hotcars Джет Таняг.
И въпреки концептите и прототипите за летящи коли да нямат реактивни мотори, единствено името на този създател го прави подобаващ да разяснява тематиката. Хехе.
Летящите коли постоянно наподобяват като крайната цел на нововъведенията в колите. Те се появяват във футуристичните изображения на обществото в научнофантастични телевизионни излъчвания като „ Джетсън “ и филми като „ Петият детайл “, „ Завръщане в бъдещето “ и „ Блейд Рънър “. Дали обаче те в действителност са бъдещето на превоза, както го показва Холивуд, или са просто неприятни хрумвания?
Летящите коли имат дълга история, само че непрекъснато се сблъскват с голям брой провокации. За да отговорим на предходния въпрос, първо би трябвало да разберем къде се намират летящите коли в света на превоза. Винаги, когато има нова иновация за даден тип превоз, е извънредно значимо да се знае какъв проблем взема решение тя.
В случая с летящите коли този проблем е претоварването на публичните пътища. Лесно е да си визиите по какъв начин автомобилът ви прелита над огромно запушване до вашата дестинация. В това се състои първият проблем с летящите коли.
Съвременната транспортна инфраструктура към този момент може да прави това, което те вършат.
Аргументът против летящите коли е, че актуалната инфраструктура към този момент взема решение казуса, който летящите коли целят да решат.
Нийл де Грас Тайсън приказва в детайли за този мотив, когато беше посетител в подкаста на Джо Роган. Тайсън твърди, че нямаме потребност от летящи коли, тъй като мостовете, тунелите и автомагистралите към този момент вършат това, което вършат. Те пренасочват трафика над или под съществуващия трафик.
За да си визиите това, представете си една лента, блокирана от муден автомобил. За да заобиколите бавния автомобил, можете да добавите спомагателни ленти, с цел да го заобиколите. Тайсън назовава това пътешестване двуизмерно: дължина и широчина. В даден миг двуизмерните пътища ще се задръстят или ще се пресекат с други пътища.
Именно тогава желаете да освободите придвижването, като добавите трето измерение: височина. Това трето измерение се получава от издигнатите автомагистрали, които вървят паралелно с пътищата, или от мостовете и тунелите, които минават над или под автомагистралите.
Подобно на летящия автомобил, цялата тази инфраструктура кара нашите коли да „ летят “ над съществуващия трафик.
Освен това Нийл де Грас Тайсън твърди, че актуалните железопътни системи вземат решение същите проблеми, които летящите коли имат намерение да решат. Метрото и другите железопътни системи могат да се движат над или под трафика като летящ автомобил. Те ви оказват помощ да стигнете до местоназначението си по-бързо и по-ефективно, в сравнение с с автомобил.
Ако летящите коли станат всеобщи, това просто ще докара до повече тапи във въздуха. Подобно на метрото, железниците, тунелите и мостовете, щом хората възприемат нов тип превоз, те ще го употребяват доста интензивно.
Когато го създадат, летящите коли просто ще трансферират тежкия трафик от пътищата във въздуха. Когато това се случи, не може да си представим решение, тъй като Тайсън твърди, че е невероятно и неясно да се добави четвърто измерение.
Тази концепция, че летящите коли са издигнати автомагистрали и железопътни системи, може да се стори “антиклиматична ” на доста хора. Но бъдещето на летящите коли към момента не е мъртво.
Няколко компании към този момент са вложили в технологията, която ще докара до реализирането на летящите коли. Тяхната визия за летящите коли е и повода Нийл деГрас Тайсън да твърди, че летящите коли към този момент съществуват: те се назовават хеликоптери.
Летящите рейсове са по-жизнеспособни от летящите коли
Превозните средства с отвесно политане и кацане (VTOL), като хеликоптерите и до известна степен дроновете, са най-близките разновидности за преобразяване на летящите коли в действителност. Единственият метод да ги превърнем в ефикасни и ефикасни типове превоз обаче е да ги превърнем в публичен превоз.
Автомобилни компании и започващи предприятия сплотиха напъните си, с цел да оказват помощ за основаването на жизнерадостен „ летящ рейс “. Например платформата за споделено пътешестване Uber създава транспортни средства eVTOL взаимно с Joby Aviation. Визията е да пренесат платформата си във въздуха посредством електрически VTOL коли.
Те също по този начин възнамеряват да изградят мрежа от инфраструктура за кацане в градските региони, с цел да поддържат услуги за споделено пътешестване от въздуха. През 2020 година колосът в производството на коли Toyota също влага близо 400 млн. $ в Joby Aviation.
По същото време Toyota си партнира и с компания, наречена SkyDrive, за създаване на въздушни таксита и товарни дронове. Те си сътрудничат с град Осака за практическото приложение на техните eVTOL транспортни средства. Те възнамеряват комерсиалния дебют на услугата да се състои до 2025 година
Производителят на самолети Airbus също е в играта за eVTOL със своя първообраз CityAirbus. Прототипът има действен обсег от 80 km и и крейсерска скорост от 91 km в час.
Когато влезе в употреба, той може да редуцира пътуването до летището от часове на минути. Въпреки че технологията е превъзходна, eVTOL към момента са изправени пред голямото затруднение на сигурността и регулациите.
Летящите коли усложняват сигурността и регулирането
Всички обичат да си показват какъв брой са готини летящите коли, само че никой не желае да си показва падащи коли. Безопасността е най-голямото предизвикателство пред летящите коли. Когато колите се повредят, можете просто да спрете и да изчакате службите за незабавна помощ.
Когато моторът на аероплан се повреди, това може да бъде пагубно освен за пасажерите, само че и за всички на земята. Докато сигурността на колите има дълга история на нововъведения, сигурността на eVTOL е към момента в начален етап.
Една злополука в автомобил може да съсипе деня на някого. Един конфликт с летящ автомобил може да провокира верижна реакция от конфликти, които ще доведат до злополука.
За eVTOL, които летят над градски региони, рисковете са доста по-големи. Това заплашва освен живота на пасажерите, само че и на всички, които се намират на земята. Разработчиците на eVTOL работят в тясно съдействие с регулаторни органи като FAA и NHTSA, с цел да подсигуряват, че тези услуги дават отговор на най-високите стандарти за сигурност, откакто бъдат отворени за комерсиална приложимост.
Положението става още по-лошо, в случай че летящите коли станат всеобщи частни транспортни средства. Обучението и лицензирането на водачи ще би трябвало да бъдат по-строги, по-трудни и в последна сметка по-скъпи. Бъдещите водачи ще би трябвало да усвоят умения, сходни на тези на водачите на хеликоптери.
Дори опитните водачи ще би трябвало да стартират от нулата, тъй като ръководството на транспортно средство е изцяло друго от шофирането. Автошколите ще би трябвало да преподават умения, които нормално се преподават в летателните школи. Освен това те ще чакат по-високо равнище на узаконяване от своите инструктори, а затова и по-високо възнаграждение.
Съществува и въпросът за неприкосновеността на персоналния живот. Представете си, че прекарвате умерено време със фамилията си в задния двор и внезапно над двора ви забръмчи eVTOL. Правилата не би трябвало да обгръщат единствено сигурността на eVTOL.
Те би трябвало да обгръщат и това кой може да лети с тях и да слагат ограничавания за това къде могат да се движат. И макар всички технологии, вложени в тези транспортни средства, eVTOL към момента са много шумни.
Подобно на дребните безпилотни самолети, електрическите VTOL са към момента шумни и тежки
Дори най-малките дронове създават доста видимо бумтене. Ако увеличите размерите им до тези на дребен рейс, те ще провокират бумтене, тормозещо ушите. Точно както сподели Нийл деГрас Тайсън пред Джо Роган: „ Все още имаме проблем с намаляването на шума, който не е решен “.
Но технологията се развива бързо. Технологичните нововъведения от електрическите коли като твърдотелните акумулатори оказват помощ за светлото бъдеще на електрическите VTOL. Електрификацията оказа помощ на прототипите на eVTOL да създават доста по-малко звук от хеликоптерите. Все отново ще са нужни още няколко години, преди те най-сетне да доближат равнище на шума, задоволително за градски пътувания.
Но електрификацията е обвързвана с огромен минус. Подобно на електрическите коли, батериите на eVTOL имат неприятно съответствие сред мощ и тегло. Ако батериите заемат по-голямата част от тежестта на eVTOL, те ще имат по-малък товарен потенциал и ще бъдат по-малко ефикасни.
Вероятно е летящите коли да са жизнеспособни като публичен превоз. В този подтекст Нийл де Грас Тайсън е прав: към този момент имаме летящи коли. Засега те са железопътни линии, тунели и надземни автомагистрали. Електрическите VTOL-и са единствено идната стъпка в развиването на тези публични инфраструктури.
Но даже в случай че eVTOL стигнат до комерсиална приложимост, към момента няма нищо, което да размени положителното остаряло пътешестване с кола. Да карате по открит път, да слушате La Carretera на Хулио Иглесиас си и да се наслаждавате на пейзажа.
