Летният сезон беше в разгара си и магазините бяха пълни

Летният сезон беше в разгара си и магазините бяха цялостни с хора. В момента в града се организираше съревнование по сърф и разчувствани туристи изпълваха улицата с радостната си врява.
- Извинете, господине – разнесе се висок мъжки глас някъде пред нея и незабавно притегли вниманието й като магнит. – Ще извършите ли изказване? – Някакъв мъж с айпод и чанта през рамо, вероятно кореспондент, вървеше забързано през тълпата.
Няколко секунди Кали наблюдаваше протичащото се и се чудеше какво ли е намислил мъжът. Никога до момента не беше виждала такова неспокойствие в това малко градче. Любопитна да узнае какво се случва, тя забърза напред. Едва минала няколко крачки, настигна мъжа и разбра, че той гони някого. Последва го измежду дребната навалица, която се бе натрупала край магазините, като в това време продължи да търси уместно място за обяд. Кали видя мъжа, който репортерът преследваше, и го разпозна в мига, в който той потегли право към нея.
- О, ето те и теб! – сподели той и я хвана на разположение.
- Какво? Аз...
Преди да разбере какво се случва, Люк Съливан, наследникът на богатото семейство Съливан, я поведе със себе си. Беше чела за него в локалния вестник. Семейството му се занимаваше със строително предприемачество и беше забогатяло от покупко-продажби по крайбрежието на бариерните острови, а по-късно бизнесът му се бе увеличен из цялата страна. Люк се беше върнал в Аутър Банкс, с цел да работи по последния план на компанията „ Блу Уотър Сейлинг “ – една от огромните компании, предлагащи водни спортове, – и бе довел със себе си доста кореспонденти. „ Блу Уотър Сейлинг “ се развиваше добре и се радваше на огромна известност – тъкмо като яхтената компания във Флорида, която фамилията притежаваше. Носеха се клюки, че татко му скоро ще се пенсионира, а Люк, който беше единственият му наследник, щеше да поеме ръководството на тази златна мина. Според публикациите, които Кали бе прочела, неговата щерка – Джулиет Съливан, имаше напълно други ползи.
 
Люк стискаше нежно ръката й и я водеше напред, а циферблатът на ролекса му отразяваше слънцето и я заслепяваше, макар че носеше слънчеви очила. Репортерът ги следваше бързо.
- Съжалявам – обърна се през рамо Люк. – Имам... спогодба за обяд. Не мога да приказвам с вас в този момент.
Репортерът продължаваше да върви зад тях, само че забави крачка. Те обаче не понижиха темпото. Люк гледаше напред, на лицето му беше изписана увереност, до момента в който я водеше надолу по тротоара. Кали видя погледите на хората. Накрая той влезе в някакъв магазин. Вратата се затвори зад тях и те се озоваха във входа на дребна плажна изложба.
Люк пусна ръката й, без да смъква взор от вратата. Кали погледна продавачката. Жената изглеждаше не по-малко сюрпризирана от появяването им.
Когато се увери, че никой не ги преследва, той се обърна към Кали.
- Съжалявам – сподели й и още веднъж хвърли взор към вратата, преди да насочи цялото си внимание към нея.
Тя беше виждала лицето му на фотоси в списания, които популяризираха региона пред туристите. Но той не живееше като тези туристи. Според публикациите, той притежаваше вила, която по-скоро приличаше на палат. Домът му струваше два милиона $ и беше ситуиран на повърхност, която вероятно се равняваше на една трета от територията на цялото градче. Имотът беше на насаме място на брега край морето и разполагаше с два басейна и тенис корт.
Той беше висок и в отлична форма, с пясъчноруса коса, която падаше по челото му и го караше да наподобява по-млад, в сравнение с бе в реалност. Кали беше прочела, че е едвам година по-голям от нея, само че излъчваше някаква умелост, поради която изглеждаше доста по-зрял и умен. Носеше плажни къси панталони и небрежна тениска, само че направата им издаваше, че са му коствали цяло положение. Той пристъпи към нея и тя се почувства неловко. Как ли изглеждаше сега? Косата й беше пристегната в опашка, ръцете й бяха мръсни от работата в двора. Люк бе безупречно чист и прелестен. Гледаше я с морскосините си очи.
- Люк Съливан – подаде й ръка той.
Кали Уийвър – отвърна тя, към момента леко замаяна от случилото се.