Леонид Брежнев построил секретен „затвор“ за извънземни
Леонид Брежнев построил конфиденциален „ затвор “ за извънземни …Историята на руския отдел на Мъжете в черно към момента се пази в загадка от елементарните хора.Тези, които са служили там, даже след доста години, не са склонни да приказват за работата си в „ извънземното поделение “ на Главното разследващо ръководство.Главното разследващо ръководство на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, кратко ГРУ, управлява военното разузнаване и поддържа свои лични специфични елементи.Съветското военно разузнаване стартира да се интересува от тематиката за евентуален контакт с извънземни още от времето на Инцидента с летяща паница в Розуел. Въпреки това дълги години никой не може да систематизира или най-малко да разбере посоката на работата им.
Наследникът на Сталин – Никита Хрушчов, не се интересува изключително от тази тематика, само че Леонид Брежнев, който застава отпред на страната, съвсем незабавно събира цялото висше управление на военното разузнаване и декларира, че „ всички неразучени неща би трябвало да бъдат оценени “.Брежнев има доста въпроси към военните. Той се интересува от детайлностите за „ контактите “ на руските чиновници с всевъзможни евентуално извънземни обекти.На една от срещите Брежнев инструктира военните да основат Специален отдел. Персоналът на това звено има единствено една задача – да учи и, в случай че е допустимо, да влиза в контакт с представители на извънземни цивилизации.
Агентите са вербувани в Специалното поделение на военното разузнаване доста деликатно. Личното досие на претендента би трябвало да бъде утвърдено от специфична комисия, така наречен Комисия от петима, която включва висши офицери от Генералния щаб и хора от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които знаят по какъв начин тъкмо да работят с класифицирана информация от това равнище.Според слуховете, последното нещо преди да бъде някой признат в елитния отряд е подписът на началника на Военно-техническото учебно заведение на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) генерал-майор С. Г. Орехов. По редица аргументи, на него се приписва и ролята на куратор на „ тайния отряд за ловци на извънземни “.Първо, Орехов е потвърден и благонадежден човек. Той взе участие във Великата отечествена война, има извънреден разум, осведоменост и знае по какъв начин да провежда комплицирани механически планове.Второ, през 1966 година Орехов управлява нова конструкция, където се образоват офицери от специфичните връзки на военното разузнаване и Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Според слуховете, там са приключили първите експерти по работа с технологии от извънземен генезис през 1970 година, след което стартира дейната фаза на „ лов “ за извънземни технологии.Брежнев не се интересува от претекстовете и задачите на каквито и да било „ обекти от извънземен генезис “. В тези години задачата на генералния секретар е доста по-проста – да изследва характерностите на самолетите и другите технологии, и да ги приложи, с цел да завоюва конкуренцията във въоръжаването и Студената война.Още в средата на 70-те години на предишния век, военните събират впечатляваща директория с Доклади свързани с така наречен “пури ”, летящи над горите на Сибир, ярки сребърни “капки ”, които виждат през тези години авиационни водачи от Тихоокеанския флот и други Тя съдържа цялата информация за обекти от извънземен генезис и подробна подредба.Месец преди да бъде предадена на водача на страната, военните стартират да записват така наречен Петрозаводски феномен – блестящо зарево в небето на стотици обекти с разнообразни форми, които се появяват и изчезват както денем, по този начин и през нощта.
За да успокоят жителите на северозападната част на страната, разтревожени от неразбираемото събитие, военните бързо декларират, че „ в небето са изстреляни ракети и всичко, което са видели, са оптични феномени “.Четете още: Загадката на Долорес Бариос: извънземна от Венера?Всъщност, това частично е правилно … Наистина има изстрелване от космодрума, само че е единствено едно. Останалите няколко десетки обекта, които постоянно летят в продължение на няколко дни, изцяло изчезват единствено 55 минути след изстрелването.Друга област на работа на Специалния отдел в ерата на Брежнев са опити да се изследват характерностите на летящи обекти. „ Дискове “, „ пури “, „ капки “, свидетелствата на стотици бойни водачи на изтребители, които описват за странните форми на НЛО в небето, са проучени от Специалният отдел на ГРУ с единствената цел да схванат най-малко част от технологиите, с които разполагат „ гостите “.Мащабът на следенето на извънземни се оказва подобен, че във всяка военна част на територията на страната има специфичен офицер, отговарящ за събирането и предаването на данни за НЛО до по-висши органи.След случая в Петрозаводск военните получават специфична директива, в която се споделя: „ До 98 % от протичащото се в небето се изяснява с естествени аргументи, само че даже и тези характерности би трябвало да бъдат записани. “.Първият сериозен триумф на Специалния отдел на ГРУ и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики е реализиран в края на 70-те години на предишния век. На 11 юли 1979 година, покрай Сахалин, прехващач МиГ-25 смъква незнаен обект, чиято скорост е доста по-висока от тази на руски изтребител.Малко преди позволение за потребление на оръжието, водачът оповестява:„ Има мощна осцилация във фюзелажа, чувството е, че крилата ще бъдат откъснати! “Почти незабавно регионът на рухване на обекта е отцепен от корабите на Тихоокеанския флот, а ден по-късно на мястото идват експерти от Генералния щаб, които поемат обстановката под собствен надзор.По-нататъшната история на този случай е незнайна … Всички документи, детайлности и даже корабите, участващи в интервенцията по издирването, безследно изчезват.Тогава се появяват клюки, че на Сахалин се строи изолирано от външния свят оборудване за „ специфични случаи “. Там, съгласно военните, те възнамеряват да изпратят под карантина както „ контактьори ”, по този начин и „ посетители ” от други светове.
През 90-те години на предишния век, публицисти пишат за това оборудване няколко пъти, само че обстоятелствата са спорни. Някои настояват, че този „ затвор “ се намира на Камчатка, други са сигурни, че е на Курилските острови, а трети упорстват, че „ специфичният затвор “ за извънземни е издигнат на „ материка “, някъде покрай Хабаровск.Най-разискваният случай се случва през 1978 година Две години след случая с НЛО в Техеран, когато незнаен обект съвсем унищожава два изтребителя F-4, НЛО навлиза във въздушното пространство над Мурманск.Местният полк за противовъздушна защита е вдигнат в бойна подготвеност. Веднага стартира да осветява нощното небе с мощни прожектори, само че откакто лъчите се издигат в небето, радарът на системата за ориентиране „ ослепява “.След няколко секунди стартира да примигва по-мощна светлина от тази на прожекторите. Едва след включване на спешното осветяване излиза наяве, че „ незнайният подтик “ безусловно е „ изпържил “ мощните военни фенери.Похарчват се големи суми пари в опити да се хване най-малко един НЛО и той да бъде без повреди. Специалисти от ГРУ откриват, че всеки подобен обект има личен радиационен сигнатур, и че летенето до него на по-близко разстояние от 300 метра може да бъде животозастрашаващо.В същото време е създадена специфична Програма „ Решетка “, в границите на която на всеки изтребител-прехващач да бъде конфигурирано мощно електромагнитно ориентирано оръдие.200 милиона руски рубли са изразходвани за създаването на системата и нейното тестване. През 1983 година първият изтребител с подобен „ заглушател “ излетява, само че цялата информация за по-нататъшното развиване на Програмата изчезва …Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Наследникът на Сталин – Никита Хрушчов, не се интересува изключително от тази тематика, само че Леонид Брежнев, който застава отпред на страната, съвсем незабавно събира цялото висше управление на военното разузнаване и декларира, че „ всички неразучени неща би трябвало да бъдат оценени “.Брежнев има доста въпроси към военните. Той се интересува от детайлностите за „ контактите “ на руските чиновници с всевъзможни евентуално извънземни обекти.На една от срещите Брежнев инструктира военните да основат Специален отдел. Персоналът на това звено има единствено една задача – да учи и, в случай че е допустимо, да влиза в контакт с представители на извънземни цивилизации.
Агентите са вербувани в Специалното поделение на военното разузнаване доста деликатно. Личното досие на претендента би трябвало да бъде утвърдено от специфична комисия, така наречен Комисия от петима, която включва висши офицери от Генералния щаб и хора от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които знаят по какъв начин тъкмо да работят с класифицирана информация от това равнище.Според слуховете, последното нещо преди да бъде някой признат в елитния отряд е подписът на началника на Военно-техническото учебно заведение на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) генерал-майор С. Г. Орехов. По редица аргументи, на него се приписва и ролята на куратор на „ тайния отряд за ловци на извънземни “.Първо, Орехов е потвърден и благонадежден човек. Той взе участие във Великата отечествена война, има извънреден разум, осведоменост и знае по какъв начин да провежда комплицирани механически планове.Второ, през 1966 година Орехов управлява нова конструкция, където се образоват офицери от специфичните връзки на военното разузнаване и Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Според слуховете, там са приключили първите експерти по работа с технологии от извънземен генезис през 1970 година, след което стартира дейната фаза на „ лов “ за извънземни технологии.Брежнев не се интересува от претекстовете и задачите на каквито и да било „ обекти от извънземен генезис “. В тези години задачата на генералния секретар е доста по-проста – да изследва характерностите на самолетите и другите технологии, и да ги приложи, с цел да завоюва конкуренцията във въоръжаването и Студената война.Още в средата на 70-те години на предишния век, военните събират впечатляваща директория с Доклади свързани с така наречен “пури ”, летящи над горите на Сибир, ярки сребърни “капки ”, които виждат през тези години авиационни водачи от Тихоокеанския флот и други Тя съдържа цялата информация за обекти от извънземен генезис и подробна подредба.Месец преди да бъде предадена на водача на страната, военните стартират да записват така наречен Петрозаводски феномен – блестящо зарево в небето на стотици обекти с разнообразни форми, които се появяват и изчезват както денем, по този начин и през нощта.
За да успокоят жителите на северозападната част на страната, разтревожени от неразбираемото събитие, военните бързо декларират, че „ в небето са изстреляни ракети и всичко, което са видели, са оптични феномени “.Четете още: Загадката на Долорес Бариос: извънземна от Венера?Всъщност, това частично е правилно … Наистина има изстрелване от космодрума, само че е единствено едно. Останалите няколко десетки обекта, които постоянно летят в продължение на няколко дни, изцяло изчезват единствено 55 минути след изстрелването.Друга област на работа на Специалния отдел в ерата на Брежнев са опити да се изследват характерностите на летящи обекти. „ Дискове “, „ пури “, „ капки “, свидетелствата на стотици бойни водачи на изтребители, които описват за странните форми на НЛО в небето, са проучени от Специалният отдел на ГРУ с единствената цел да схванат най-малко част от технологиите, с които разполагат „ гостите “.Мащабът на следенето на извънземни се оказва подобен, че във всяка военна част на територията на страната има специфичен офицер, отговарящ за събирането и предаването на данни за НЛО до по-висши органи.След случая в Петрозаводск военните получават специфична директива, в която се споделя: „ До 98 % от протичащото се в небето се изяснява с естествени аргументи, само че даже и тези характерности би трябвало да бъдат записани. “.Първият сериозен триумф на Специалния отдел на ГРУ и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики е реализиран в края на 70-те години на предишния век. На 11 юли 1979 година, покрай Сахалин, прехващач МиГ-25 смъква незнаен обект, чиято скорост е доста по-висока от тази на руски изтребител.Малко преди позволение за потребление на оръжието, водачът оповестява:„ Има мощна осцилация във фюзелажа, чувството е, че крилата ще бъдат откъснати! “Почти незабавно регионът на рухване на обекта е отцепен от корабите на Тихоокеанския флот, а ден по-късно на мястото идват експерти от Генералния щаб, които поемат обстановката под собствен надзор.По-нататъшната история на този случай е незнайна … Всички документи, детайлности и даже корабите, участващи в интервенцията по издирването, безследно изчезват.Тогава се появяват клюки, че на Сахалин се строи изолирано от външния свят оборудване за „ специфични случаи “. Там, съгласно военните, те възнамеряват да изпратят под карантина както „ контактьори ”, по този начин и „ посетители ” от други светове.
През 90-те години на предишния век, публицисти пишат за това оборудване няколко пъти, само че обстоятелствата са спорни. Някои настояват, че този „ затвор “ се намира на Камчатка, други са сигурни, че е на Курилските острови, а трети упорстват, че „ специфичният затвор “ за извънземни е издигнат на „ материка “, някъде покрай Хабаровск.Най-разискваният случай се случва през 1978 година Две години след случая с НЛО в Техеран, когато незнаен обект съвсем унищожава два изтребителя F-4, НЛО навлиза във въздушното пространство над Мурманск.Местният полк за противовъздушна защита е вдигнат в бойна подготвеност. Веднага стартира да осветява нощното небе с мощни прожектори, само че откакто лъчите се издигат в небето, радарът на системата за ориентиране „ ослепява “.След няколко секунди стартира да примигва по-мощна светлина от тази на прожекторите. Едва след включване на спешното осветяване излиза наяве, че „ незнайният подтик “ безусловно е „ изпържил “ мощните военни фенери.Похарчват се големи суми пари в опити да се хване най-малко един НЛО и той да бъде без повреди. Специалисти от ГРУ откриват, че всеки подобен обект има личен радиационен сигнатур, и че летенето до него на по-близко разстояние от 300 метра може да бъде животозастрашаващо.В същото време е създадена специфична Програма „ Решетка “, в границите на която на всеки изтребител-прехващач да бъде конфигурирано мощно електромагнитно ориентирано оръдие.200 милиона руски рубли са изразходвани за създаването на системата и нейното тестване. През 1983 година първият изтребител с подобен „ заглушател “ излетява, само че цялата информация за по-нататъшното развиване на Програмата изчезва …Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ