Иван Гранитски разгадава духовните послания на Апостола
Лекция на тематика " Духовните послания на Апостола на свободата Васил Левски " ще изнесе член-кор. проф. доктор Иван Гранитски на 16 февруари от 17 ч. в огромния салон на Българската академия на науките.
Повече от век биографите на Васил Левски и откривателите на неговото документално завещание (Джобното тефтерче, 1871-1872, както и неговите писма до поборниците и комитетските дейци) се пробват да разгадаят обособени основни думи от неговите духовни послания и най-много трагичната загадка на страшните четири въпросителни след вопъла " Народе???? ".
Дали това е печален възклик на обезсърчение и отчаяние или е философско-съзерцателен, насочен към дълбините на свръх-Аза?
В лекцията се прави опит да се проследят многопосочните измерения на характера, манталитета, темперамента, социално-политическите възгледи и цялостната духовна настройка на Апостола.
На базата на редица негови писма (особено тези до Данаил Попов, Панайот Хитов, Филип Тотю, Любен Каравелов и до обособени революционни комитети) се наблюдава удивителната причинност и поредност в използването на фрази-емблеми или близки словосъчетания, зад които са кодирани главните правила на национално-революционната философия на Васил Левски, ясната и стройна система от неговите политически възгледи за бъдещото устройство на освободеното Отечество, както и самобитният му недопечен духовен катехизис.
Специално внимание в лекцията се обръща на възгледите на Апостола за духа на времето и висшата правдивост на историята.
Васил Левски знае не толкоз с разсъдъка, колкото със сърцето си, че в " Оня ден " всекиму ще бъде отдадено своето. Зад израза " Оня ден " схваща, естествено, деня на освободителното въстание, само че постоянно го натоварва и с незабележим подтекст - Оня ден, Съдния ден, Последния ден, Деня на безстрашието и саможертвата в името на Отечеството...
Колкото повече препрочитаме писмата на Левски и джобното му тефтерче, толкоз повече се убеждаваме в невероятната новост на неговите духовни послания, които, уви, днешните български пишманполитици не могат и не желаят да схванат, показва член-кор. проф. доктор Иван Гранитски.
Левски в най-голяма степен, само че и неговите съратници осъзнават, че са нужни години наред търпелива работа, с цел да изтръгнат робското от себе си. Надмогването, превъзмогването на робската душeвност изисква всекидневни старания.
Нека си напомним тук какъв брой години и жертви са били нужни на дейците на редица европейски национални революции, с цел да реализиран своите цели. Левски и апостолите със своята всеотдайност са изиграли ролята на тези благотворни духовни семена от притчата на Иисус, попаднали на подобаващата почва.
От тях пониква и израства гората на бъдещата българска Свобода, споделя още член-кор. проф. доктор Иван Гранитски.
Повече от век биографите на Васил Левски и откривателите на неговото документално завещание (Джобното тефтерче, 1871-1872, както и неговите писма до поборниците и комитетските дейци) се пробват да разгадаят обособени основни думи от неговите духовни послания и най-много трагичната загадка на страшните четири въпросителни след вопъла " Народе???? ".
Дали това е печален възклик на обезсърчение и отчаяние или е философско-съзерцателен, насочен към дълбините на свръх-Аза?
В лекцията се прави опит да се проследят многопосочните измерения на характера, манталитета, темперамента, социално-политическите възгледи и цялостната духовна настройка на Апостола.
На базата на редица негови писма (особено тези до Данаил Попов, Панайот Хитов, Филип Тотю, Любен Каравелов и до обособени революционни комитети) се наблюдава удивителната причинност и поредност в използването на фрази-емблеми или близки словосъчетания, зад които са кодирани главните правила на национално-революционната философия на Васил Левски, ясната и стройна система от неговите политически възгледи за бъдещото устройство на освободеното Отечество, както и самобитният му недопечен духовен катехизис.
Специално внимание в лекцията се обръща на възгледите на Апостола за духа на времето и висшата правдивост на историята.
Васил Левски знае не толкоз с разсъдъка, колкото със сърцето си, че в " Оня ден " всекиму ще бъде отдадено своето. Зад израза " Оня ден " схваща, естествено, деня на освободителното въстание, само че постоянно го натоварва и с незабележим подтекст - Оня ден, Съдния ден, Последния ден, Деня на безстрашието и саможертвата в името на Отечеството...
Колкото повече препрочитаме писмата на Левски и джобното му тефтерче, толкоз повече се убеждаваме в невероятната новост на неговите духовни послания, които, уви, днешните български пишманполитици не могат и не желаят да схванат, показва член-кор. проф. доктор Иван Гранитски.
Левски в най-голяма степен, само че и неговите съратници осъзнават, че са нужни години наред търпелива работа, с цел да изтръгнат робското от себе си. Надмогването, превъзмогването на робската душeвност изисква всекидневни старания.
Нека си напомним тук какъв брой години и жертви са били нужни на дейците на редица европейски национални революции, с цел да реализиран своите цели. Левски и апостолите със своята всеотдайност са изиграли ролята на тези благотворни духовни семена от притчата на Иисус, попаднали на подобаващата почва.
От тях пониква и израства гората на бъдещата българска Свобода, споделя още член-кор. проф. доктор Иван Гранитски.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ