Източна Европа продължава да произвежда лекари за Запада
Лекарите от Югоизточна Европа избират да работят в по-богатите западни страни. Дефицитът на фрагменти е дълготраен проблем в страни като България, Румъния и Сърбия. По време на пандемия той е още по-осезаем, отбелязва в собствен разбор Deutsche Welle .
От няколко седмици броят на новозаразените с ковид в страните от Югоизточна Европа пораства. Австрия насочи предизвестие за отбягване на пътуванията до България, Румъния и страните от Западните Балкани. Полети се анулират, границите се управляват от полиция. Въпреки това и в Австрия броят на инфектираните пораства – в доста случаи след контакти с Балканите. Франция стегна условията за носене на маски, Унгария върна двуседмичната карантина за идващите от Украйна и Югоизточна Европа.
В Румъния в петък новозаразените бяха 799 - четири пъти повече, в сравнение с в неделя в Германия. В Румъния живеят по-малко от 19 милиона души, в Германия - над 80 милиона. И в Сърбия случаите са съвсем два пъти повече, в сравнение с в Германия. Като на всички места медицинските чиновници са измежду най-застрашените групи. По данни на института " Роберт Кох " в Германия всеки девети инфектиран е доктор или санитар.
Във времената на пандемична рецесия за всяка страна е значимо да разполага с задоволително лекари и санитари, само че опциите на мощно засегнатите страни от Югоизточна Европа в това отношение са лимитирани - лекарите от тези страни избират да работят в Северна и Западна Европа. Германия, Швейцария, Норвегия или Англия ги притеглят като магнит. По данни на Федералната лекарска камара в края на 2019-а в Германия най-вече са били задграничните лекари от Румъния – 4785. Пристигналите от Сърбия, Косово и Северна Македония също не са малко. Най-голям растеж е регистриран при лекарите от Албания, пристигнали да работят в Германия – 765 през 2019-а, или 21 % повече спрямо миналата година. Докато в самата Албания броят на лекари и санитари на глава от популацията е най-нисък в цяла Европа. В началото на века 7% от албанските лекари са работили в чужбина, през 2019 година те към този момент са 18%.
Същевременно Румъния, Хърватия, Словения, Сърбия и Словакия приготвят повече лекари и санитари на 100 000 души, в сравнение с е междинното европейско равнище. Въпреки това разполагат с релативно малко личен състав - за разлика от богатите страни на Север и на Запад, по-бедните съвсем нямат късмет да запълнят дефицита от лекари със експерти от чужбина, тъй като медицинските чиновници са привлечени от заплащането и по-високия витален стандарт в богатите западноевропейски страни.
" Докато през 2019-а година в Албания медицинските чиновници получават приблизително по 900 евро, в Германия междинното равнище е към 2400 евро ", показва икономистката Изилда Мара. В Сърбия не е доста по-различно – от 2010-а до момента броят на лекарите, напуснали страната, се е удвоил. Всеки десети квалифициран доктор отпътува за чужбина. А изгледи за смяна на обстановката няма, счита Мара.
В Румъния да вземем за пример през 2019-а година заплатите на лекарите бяха нараснали, а около ковид бяха изплатени награди на работещите в опазването на здравето. Но търсенето на дипломиран медицински личен състав в богатите страни от Европейски Съюз през идващите години ще продължи да се усилва поради възходящата дълготрайност на живота. " Борбата за медицински личен състав ще се изостри ", споделя Мара.
Междувременно в Германия всеки осми доктор е чужденец – без задграничните лекари някои райони от страната биха останали съвсем без здравно обслужване. По информация на Федералната лекарска камара най-голямата част от лекарите-чужденци са от страните в Източна и Югоизточна Европа – Полша, Унгария и Украйна, България, Гърция и други балкански страни. Почти всеки десети от пристигналите в Германия лекари е от Румъния. Друга огромна група лекари от чужбина са експертите от Сирия, Египет, Либия или Иран.
От няколко седмици броят на новозаразените с ковид в страните от Югоизточна Европа пораства. Австрия насочи предизвестие за отбягване на пътуванията до България, Румъния и страните от Западните Балкани. Полети се анулират, границите се управляват от полиция. Въпреки това и в Австрия броят на инфектираните пораства – в доста случаи след контакти с Балканите. Франция стегна условията за носене на маски, Унгария върна двуседмичната карантина за идващите от Украйна и Югоизточна Европа.
В Румъния в петък новозаразените бяха 799 - четири пъти повече, в сравнение с в неделя в Германия. В Румъния живеят по-малко от 19 милиона души, в Германия - над 80 милиона. И в Сърбия случаите са съвсем два пъти повече, в сравнение с в Германия. Като на всички места медицинските чиновници са измежду най-застрашените групи. По данни на института " Роберт Кох " в Германия всеки девети инфектиран е доктор или санитар.
Във времената на пандемична рецесия за всяка страна е значимо да разполага с задоволително лекари и санитари, само че опциите на мощно засегнатите страни от Югоизточна Европа в това отношение са лимитирани - лекарите от тези страни избират да работят в Северна и Западна Европа. Германия, Швейцария, Норвегия или Англия ги притеглят като магнит. По данни на Федералната лекарска камара в края на 2019-а в Германия най-вече са били задграничните лекари от Румъния – 4785. Пристигналите от Сърбия, Косово и Северна Македония също не са малко. Най-голям растеж е регистриран при лекарите от Албания, пристигнали да работят в Германия – 765 през 2019-а, или 21 % повече спрямо миналата година. Докато в самата Албания броят на лекари и санитари на глава от популацията е най-нисък в цяла Европа. В началото на века 7% от албанските лекари са работили в чужбина, през 2019 година те към този момент са 18%.
Същевременно Румъния, Хърватия, Словения, Сърбия и Словакия приготвят повече лекари и санитари на 100 000 души, в сравнение с е междинното европейско равнище. Въпреки това разполагат с релативно малко личен състав - за разлика от богатите страни на Север и на Запад, по-бедните съвсем нямат късмет да запълнят дефицита от лекари със експерти от чужбина, тъй като медицинските чиновници са привлечени от заплащането и по-високия витален стандарт в богатите западноевропейски страни.
" Докато през 2019-а година в Албания медицинските чиновници получават приблизително по 900 евро, в Германия междинното равнище е към 2400 евро ", показва икономистката Изилда Мара. В Сърбия не е доста по-различно – от 2010-а до момента броят на лекарите, напуснали страната, се е удвоил. Всеки десети квалифициран доктор отпътува за чужбина. А изгледи за смяна на обстановката няма, счита Мара.
В Румъния да вземем за пример през 2019-а година заплатите на лекарите бяха нараснали, а около ковид бяха изплатени награди на работещите в опазването на здравето. Но търсенето на дипломиран медицински личен състав в богатите страни от Европейски Съюз през идващите години ще продължи да се усилва поради възходящата дълготрайност на живота. " Борбата за медицински личен състав ще се изостри ", споделя Мара.
Междувременно в Германия всеки осми доктор е чужденец – без задграничните лекари някои райони от страната биха останали съвсем без здравно обслужване. По информация на Федералната лекарска камара най-голямата част от лекарите-чужденци са от страните в Източна и Югоизточна Европа – Полша, Унгария и Украйна, България, Гърция и други балкански страни. Почти всеки десети от пристигналите в Германия лекари е от Румъния. Друга огромна група лекари от чужбина са експертите от Сирия, Египет, Либия или Иран.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ