Младите лекари на Пловдив: Д-р Божидар Христов и колегите му спасиха жена с рядък тумор
Лекарите от пловдивската Университетска болница „ Каспела” избавиха жена с необичаен израстък. Благодарение на екипната работа на експертите от Клиниките по гастроентерология и по хирургия пациентката е диагностицирана посредством новаторска технология, след което е оперирана с робота ДаВинчи. Успява да се възвърне единствено за 5 дни и да си тръгне от лечебното заведение изцяло излекувана.
„ Жената пристигна от Варна, с цел да диагностицираме кистата. Извършихме панкреатоскопия и установихме, че при нея има относително рядка кистична неоплазия, наречена интрадуктална папиларно-муцинозна неоплазия. Биопсирахме я и това се потвърди хистологично. По принцип в световен мащаб диагнозата при тези пациенти се слага въз основата на образни изследвания”, описа пред TrafficNews гастроентерологът доктор Божидар Христов.
Той и сътрудниците му съумяват да създадат и изцяло проучване на основния панкреасен канал, което при тези пациенти е съвсем толкоз значимо, колкото биопсията. Причината е, че доста постоянно кистичните тумори са синхронни и е допустимо надолу по канала да се открият и други. А това е основно за метода и дефинира размера на резекцията.
За благополучие на пациентката, се оказва, че кистата е единствено на едно място. Жената е утвърдена за роботизираната интервенция, която пък е осъществена от екип отпред с проф. доктор Росен Димов, завеждащ Клиниката по хирургия. И за по-малко от седмица е изписана.
„ Аз персонално бях доста впечатлен от това, защото тези пациенти общоприетоо при една отворена интервенция лежат в болница 10-15 дни. Тръгват си с дренове, възобновяване лишава месеци. Докато тази жена за пет дни си потегля от болничното заведение по този начин, както е пристигнала, само че излекувана”, показва доктор Христов. И споделя, че добре свършената работа за него е и най-голямото наслаждение.
Въпреки че към момента е в графата „ млади лекари”, доктор Божидар Христов към този момент е измежду потвърдените експерти на Клиниката по гастроентерология. Той приключва Английската гимназия в родния Пловдив, а по-късно и Медицински университет – Пловдив. Признава, че в рода му няма лекари, само че все пак в ученическите си години се насочва към най-хуманната специалност, тъй като желае да бъде потребен за останалите. А и тъй като за упорит човек като него тази специалност дава огромни благоприятни условия за развиване. В избора му абсолютно го поддържат майка му и всички близки. Признава, че е имал шанс още в пети курс от следването си да попадне на точното място в УМБАЛ „ Каспела”. Тук получава опция за развиване, намира положителни учители и пред него се показват необятните хоризонти за гастроентерологията като просвета. От 2015 година специализира „ Гастроентерология “ в лечебното заведение. Асистент е и във Втора катедра по вътрешни заболявания, секция „ Гастроентерология”, към Медицинския университет.
Категоричен е, че не е задоволително просто да бъдеш добър доктор. Трябва непрекъснато да се развиваш и да вървиш напред. Това ти дава опция да бъдеш потребен на пациентите, само че и да изпитваш възприятие на задоволеност.
„ Като цяло гастроентерологията в България е на доста високо равнище. Аз имам непълен взор върху другите специалности, само че мога да кажа, че огромна част от гастроентеролозите в България са по-квалифицирани от сътрудниците си в чужбина. Има неща, които в България се правят от гастроентеролози, а в чужбина – от други специалности. Тоест, ние тук в някои връзки сме даже по-напред от гастроентеролозите в чужбина”, показва медикът.
В УМБАЛ „ Каспела”, която разполага с една от най-хубавите гастроентерологични клиники у нас, са обхванати над 90% от практиките в международен мащаб. Д-р Божидар Христов пък се е специализирал в болесттите на жлъчната система и панкреаса. Заедно с сътрудниците си прави ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография, което е крайъгълният камък на всички интервенции в тази област, включваща лекуване на пациенти с холедохолитиаза, с карциноми на панкреаса и на жлъчните пътища.
„ Стандартната холангиография може да бъде надградена с така наречен холангиоскопия, която съставлява ендоскопско проучване на жлъчните пътища. Влиза се с една камера вътре, което разрешава да се биопсират тумори, да се разрушават камъни. В нашата болница правим също така наречен ендоскопска ехография. Това е ехографско проучване, което обаче се прави от вътрешната страна – с ендоскоп. Това дава опция за оглеждане на всички органи, ситуирани към кухите коремни органи. Той минава през хранопровода. Може да се оценя белият дроб, в стомаха – панкреасът, жлъчната система и така нататък Там пространствената непосредственост на тези кухи органи с органите към тях е доста по-голяма спрямо една елементарна ехография. Отделно няма такова интерпониране на газови сбирки. Това разрешава да се получи един доста по-детайлен облик на всяка патология”, изяснява експертът.
По отношение на избран вид патология като холедохолитиазата да вземем за пример това е потвърдено като най-хубавият неинвазивен диагностичен способ - без съществени опасности за пациента, по-чувствителен даже от ядрено-магнитен резонанс. По този метод да вземем за пример пациенти с псевдокисти на панкреаса се дренират през стомаха. „ Назад във времето, а и досега отвън огромните медицински центрове една киста на панкреаса се лекува перкутанно. Слага се огромен дрен в кистата, който стои на открито през кожата. Това нарушава комфорта на пациента. Свързано е с затруднения. Докато при тази намеса всичко остава в тялото и няма никакви забележими дренове. Това, първо, е доста по-удобно за пациента, второ, е потвърдено доста по-ефективно. И на трето място е обвързвано и с по-малко опасности от усложнения”, изяснява доктор Христов.
Ендоскопската ехография дава опция да се диагностицит разнообразни тумори и да бъдат биопсирани по-безопасно за пациента. Една от последните пациентки, при които е употребен, била жена с 1 см израстък на жлъчните пътища. Специалистът изяснява, че посредством този способ туморът се пресъздава по-добре. Но най-важното е, че при общоприетата перкутанна биопсия има към 15% риск от туморна дисеминация. Тоест, при самото убождане на тумора той се разсейва по хода на иглата и по-късно води до местни рецидиви.
„ В нашата клиника при пациенти, при които това е допустимо да се избегне, го вършим. Придържаме се към положителните клинични практики и вземаме решението за осъществяване на дадена операция, като оценяваме съотношението сред изгодата и вредата”, споделя медикът.
В клиниката се вършат всички интервенции, които се правят върху дебелото черво, полипектомии. Доц. Даниел Дойков е измежду пионерите у нас при ендоскопскака субмукозна дисекция, която, въпреки да съществува от значително време, даже за Европа е към момента авангардна. По отношение на гастроскопията се правят всички общоприети операции като полипектомии, лигиране на кървящи варици.
Д-р Христов регистрира, че безспорно пандемията от COVID-19 е трансформирала много живота и работата му. От боязън да не се заразят с вируса, доста заболели късно търсят помощ за главните си болести. Медиците пък дават наряди в Коронавирус отделението. Призивът му е хората да се имунизират, най-много тези с хронични болести.
Относно профилактиката на гастроентерологичните проблеми, съгласно него в България неправилно битува мнението, че те са свързани единствено с метода на хранене. „ Истината е, че огромна част от функционалните нарушавания имат някаква връзка с храненето, само че механизмите са доста по-комплексни. От тази позиция човек би трябвало да води здравословен метод на живот. Няма рецепта. Трябва да се храни вярно, да се храни постоянно, без да преяжда. Да заобикаля храните, които работят отрицателно. Същевременно е значимо да се каже, че човек би трябвало да заобикаля сериозните ограничавания. По принцип, с цел да може човек да съблюдава някакъв режим в живота си, той не би трябвало да нарушава в забележителна степен неговото всекидневие. Ако по през целия ден мислиш за рестриктивните мерки, които си налагаш, няма по какъв начин да ги спазваш дълго време. Въздържанието от алкохол, пикантни, тлъсти храни са доста значими. Тютюнопушенето, чийто отрицателен резултат се концентрира върху белия дроб, на процедура има отрицателен резултат върху множеството гастроинтестинални болести - гастроезофагеална рефлуксна болест, продължителен панкреатит. Тютюнопушенето, даже при прекратена алкохолна консумация, е обвързвано с градация на хроничния панкреатит, по-чести болеви епизоди. Важно е да се изясни на пациентите, че огромна част от гастроентерологичните болести по съществото си нямат доста сериозна връзка с храненето. Един гастрит доста по-често е обвързван с зараза или корист с лекарства, в сравнение с с храната”, изяснява той.
Посланието към по-младите му сътрудници пък е да останат в България, тъй като тук има извънредно положителни благоприятни условия да се развиват. Ако човек е стимулиран, желае да върви напред и е подготвен да се отдаде на специалността, и тя може да му даде доста. Но би трябвало да си подготвен да посветиш живота си на медицината.
„ Никой от нас не си потегля от болничното заведение, до момента в който не се свърши работата. Имам дете на 4 месеца. Искам повече време да съм у дома при него и при жена ми, само че съм в болничното заведение. Човек си жертва здравето, времето с околните, само че това в един миг се отплаща. Медицината желае човек да й се посвети. Но би трябвало да си намериш мястото. Там, където ще ги оценят. Аз съм го намерил и от тази позиция съм щастливец. От санитарките до притежателя на болничното заведение постоянно съм срещал поддръжка. И се усещам късметлия”, добавя доктор Божидар Христов.
„ Жената пристигна от Варна, с цел да диагностицираме кистата. Извършихме панкреатоскопия и установихме, че при нея има относително рядка кистична неоплазия, наречена интрадуктална папиларно-муцинозна неоплазия. Биопсирахме я и това се потвърди хистологично. По принцип в световен мащаб диагнозата при тези пациенти се слага въз основата на образни изследвания”, описа пред TrafficNews гастроентерологът доктор Божидар Христов.
Той и сътрудниците му съумяват да създадат и изцяло проучване на основния панкреасен канал, което при тези пациенти е съвсем толкоз значимо, колкото биопсията. Причината е, че доста постоянно кистичните тумори са синхронни и е допустимо надолу по канала да се открият и други. А това е основно за метода и дефинира размера на резекцията.
За благополучие на пациентката, се оказва, че кистата е единствено на едно място. Жената е утвърдена за роботизираната интервенция, която пък е осъществена от екип отпред с проф. доктор Росен Димов, завеждащ Клиниката по хирургия. И за по-малко от седмица е изписана.
„ Аз персонално бях доста впечатлен от това, защото тези пациенти общоприетоо при една отворена интервенция лежат в болница 10-15 дни. Тръгват си с дренове, възобновяване лишава месеци. Докато тази жена за пет дни си потегля от болничното заведение по този начин, както е пристигнала, само че излекувана”, показва доктор Христов. И споделя, че добре свършената работа за него е и най-голямото наслаждение.
Въпреки че към момента е в графата „ млади лекари”, доктор Божидар Христов към този момент е измежду потвърдените експерти на Клиниката по гастроентерология. Той приключва Английската гимназия в родния Пловдив, а по-късно и Медицински университет – Пловдив. Признава, че в рода му няма лекари, само че все пак в ученическите си години се насочва към най-хуманната специалност, тъй като желае да бъде потребен за останалите. А и тъй като за упорит човек като него тази специалност дава огромни благоприятни условия за развиване. В избора му абсолютно го поддържат майка му и всички близки. Признава, че е имал шанс още в пети курс от следването си да попадне на точното място в УМБАЛ „ Каспела”. Тук получава опция за развиване, намира положителни учители и пред него се показват необятните хоризонти за гастроентерологията като просвета. От 2015 година специализира „ Гастроентерология “ в лечебното заведение. Асистент е и във Втора катедра по вътрешни заболявания, секция „ Гастроентерология”, към Медицинския университет.
Категоричен е, че не е задоволително просто да бъдеш добър доктор. Трябва непрекъснато да се развиваш и да вървиш напред. Това ти дава опция да бъдеш потребен на пациентите, само че и да изпитваш възприятие на задоволеност.
„ Като цяло гастроентерологията в България е на доста високо равнище. Аз имам непълен взор върху другите специалности, само че мога да кажа, че огромна част от гастроентеролозите в България са по-квалифицирани от сътрудниците си в чужбина. Има неща, които в България се правят от гастроентеролози, а в чужбина – от други специалности. Тоест, ние тук в някои връзки сме даже по-напред от гастроентеролозите в чужбина”, показва медикът.
В УМБАЛ „ Каспела”, която разполага с една от най-хубавите гастроентерологични клиники у нас, са обхванати над 90% от практиките в международен мащаб. Д-р Божидар Христов пък се е специализирал в болесттите на жлъчната система и панкреаса. Заедно с сътрудниците си прави ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография, което е крайъгълният камък на всички интервенции в тази област, включваща лекуване на пациенти с холедохолитиаза, с карциноми на панкреаса и на жлъчните пътища.
„ Стандартната холангиография може да бъде надградена с така наречен холангиоскопия, която съставлява ендоскопско проучване на жлъчните пътища. Влиза се с една камера вътре, което разрешава да се биопсират тумори, да се разрушават камъни. В нашата болница правим също така наречен ендоскопска ехография. Това е ехографско проучване, което обаче се прави от вътрешната страна – с ендоскоп. Това дава опция за оглеждане на всички органи, ситуирани към кухите коремни органи. Той минава през хранопровода. Може да се оценя белият дроб, в стомаха – панкреасът, жлъчната система и така нататък Там пространствената непосредственост на тези кухи органи с органите към тях е доста по-голяма спрямо една елементарна ехография. Отделно няма такова интерпониране на газови сбирки. Това разрешава да се получи един доста по-детайлен облик на всяка патология”, изяснява експертът.
По отношение на избран вид патология като холедохолитиазата да вземем за пример това е потвърдено като най-хубавият неинвазивен диагностичен способ - без съществени опасности за пациента, по-чувствителен даже от ядрено-магнитен резонанс. По този метод да вземем за пример пациенти с псевдокисти на панкреаса се дренират през стомаха. „ Назад във времето, а и досега отвън огромните медицински центрове една киста на панкреаса се лекува перкутанно. Слага се огромен дрен в кистата, който стои на открито през кожата. Това нарушава комфорта на пациента. Свързано е с затруднения. Докато при тази намеса всичко остава в тялото и няма никакви забележими дренове. Това, първо, е доста по-удобно за пациента, второ, е потвърдено доста по-ефективно. И на трето място е обвързвано и с по-малко опасности от усложнения”, изяснява доктор Христов.
Ендоскопската ехография дава опция да се диагностицит разнообразни тумори и да бъдат биопсирани по-безопасно за пациента. Една от последните пациентки, при които е употребен, била жена с 1 см израстък на жлъчните пътища. Специалистът изяснява, че посредством този способ туморът се пресъздава по-добре. Но най-важното е, че при общоприетата перкутанна биопсия има към 15% риск от туморна дисеминация. Тоест, при самото убождане на тумора той се разсейва по хода на иглата и по-късно води до местни рецидиви.
„ В нашата клиника при пациенти, при които това е допустимо да се избегне, го вършим. Придържаме се към положителните клинични практики и вземаме решението за осъществяване на дадена операция, като оценяваме съотношението сред изгодата и вредата”, споделя медикът.
В клиниката се вършат всички интервенции, които се правят върху дебелото черво, полипектомии. Доц. Даниел Дойков е измежду пионерите у нас при ендоскопскака субмукозна дисекция, която, въпреки да съществува от значително време, даже за Европа е към момента авангардна. По отношение на гастроскопията се правят всички общоприети операции като полипектомии, лигиране на кървящи варици.
Д-р Христов регистрира, че безспорно пандемията от COVID-19 е трансформирала много живота и работата му. От боязън да не се заразят с вируса, доста заболели късно търсят помощ за главните си болести. Медиците пък дават наряди в Коронавирус отделението. Призивът му е хората да се имунизират, най-много тези с хронични болести.
Относно профилактиката на гастроентерологичните проблеми, съгласно него в България неправилно битува мнението, че те са свързани единствено с метода на хранене. „ Истината е, че огромна част от функционалните нарушавания имат някаква връзка с храненето, само че механизмите са доста по-комплексни. От тази позиция човек би трябвало да води здравословен метод на живот. Няма рецепта. Трябва да се храни вярно, да се храни постоянно, без да преяжда. Да заобикаля храните, които работят отрицателно. Същевременно е значимо да се каже, че човек би трябвало да заобикаля сериозните ограничавания. По принцип, с цел да може човек да съблюдава някакъв режим в живота си, той не би трябвало да нарушава в забележителна степен неговото всекидневие. Ако по през целия ден мислиш за рестриктивните мерки, които си налагаш, няма по какъв начин да ги спазваш дълго време. Въздържанието от алкохол, пикантни, тлъсти храни са доста значими. Тютюнопушенето, чийто отрицателен резултат се концентрира върху белия дроб, на процедура има отрицателен резултат върху множеството гастроинтестинални болести - гастроезофагеална рефлуксна болест, продължителен панкреатит. Тютюнопушенето, даже при прекратена алкохолна консумация, е обвързвано с градация на хроничния панкреатит, по-чести болеви епизоди. Важно е да се изясни на пациентите, че огромна част от гастроентерологичните болести по съществото си нямат доста сериозна връзка с храненето. Един гастрит доста по-често е обвързван с зараза или корист с лекарства, в сравнение с с храната”, изяснява той.
Посланието към по-младите му сътрудници пък е да останат в България, тъй като тук има извънредно положителни благоприятни условия да се развиват. Ако човек е стимулиран, желае да върви напред и е подготвен да се отдаде на специалността, и тя може да му даде доста. Но би трябвало да си подготвен да посветиш живота си на медицината.
„ Никой от нас не си потегля от болничното заведение, до момента в който не се свърши работата. Имам дете на 4 месеца. Искам повече време да съм у дома при него и при жена ми, само че съм в болничното заведение. Човек си жертва здравето, времето с околните, само че това в един миг се отплаща. Медицината желае човек да й се посвети. Но би трябвало да си намериш мястото. Там, където ще ги оценят. Аз съм го намерил и от тази позиция съм щастливец. От санитарките до притежателя на болничното заведение постоянно съм срещал поддръжка. И се усещам късметлия”, добавя доктор Божидар Христов.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ