Средната възраст на джипитата ни е 53 години
Лекарите от първичната здравна помощ би трябвало да са най-подготвените, да имат необятен кръг от знания в региона на медицината, тъй като първи посрещат пациентите. Около тази концепция се
сплотиха участниците в XI научна среща-обучение на Сдружението на обучителите и откривателите в България по обща медицина (СОИБОМ), в която се включиха представители на над 30 страни.
Едва в 50 лекарски практики в страната образоват общопрактикуващи лекари, като всеки от тях има право на трима специализанти. Данните демонстрират, че 150 фамилни лекари годишно може да приключват. Средната възраст на общопрактикуващите лекари у нас е 53 година, а за тази година 66 млади лекари са записали специализация по обща медицина. От съсловието предвиждат, че до 10 години страната ще остане с доста малко джипита.
Според студентката по медицина от IV курс в Медицинския университет Пловдив Петя Конакчиева още от студентската пейка се насажда у младите медици неглижираност към специалността, без значение че тя е обширна и изисква необятни медицински знания. В университетите намерено превеждат GP като доктор „ джаста-праста “, а това е обидно. Мнението за тази специалност би трябвало да се промени в цялата колегия и в обществото. Фамилният доктор не е единствено този, който ти дава направлението, с цел да отидеш на доктор, а може пълноценно да ти помогне, съобщи тя.
В нейна поддръжка беше изявлението на доктор Милен Чолаков, ръководител на общопрактикуващите лекари в Шумен, който съобщи, че поради неглижирането на специалността гилдията умира. В момента междинната възраст е 55-60 година, а в тяхната област практикува 86-годишен лекар, който обслужва 4000 пациенти, и то в селата, а в този момент му изискват да отбрани компетентност.
По време на форума експертите споделиха проблемите от друго естество, като акцентираха на незадоволителната съгласуваност сред обособените институции, включени в образованието. Според последните промени в наредбата за специализациите общопрактикуващият доктор и специализантът са в трудово-правни връзки, т.е. специализантите би трябвало да бъдат наети от общопрактикуващия доктор, който би трябвало да заплаща заплата, застраховка гражданска отговорност и впрочем.
Дискусия провокира Наредба 1 за придобиване на компетентност в системата на опазването на здравето, която урежда и реда за специализации на Общопрактикуващите лекари. Според огромна част
присъстващите документът е добър, само че са нужни някои корекции, свързани с трудовите контракти, професионалните отговорности и наложителните застраховки. Медици от упълномощените обучителни практики по обща медицина възразиха, че биха могли да назначат по трима специализанти, само че нямат нужните условия за това - изискват се оборудвани кабинети, а и административното натоварване нараства.
През последните 4 години в Наредба 1 три пъти е променян редът за специализациите по обща медицина с концепцията да бъдат привлечени младежи в специалността, изтъкнад-р Росен Радев, консултант на министъра на опазването на здравето. Според него 66 медици са декларирали предпочитание да специализират, което е извънредно незадоволително, макар че финансовите условия са допустими. Важният въпрос е какво ще се случи с лекарите след образованието.
Според ръководителя на БЛС доктор Иван Маджаров с Наредба 1 страната за първи път подкрепя обучители и специализанти, защото при фамилния доктор стартира работа млад сътрудник, който може да го замества при потребност.
Проф. Иван Дечев, началник на Урологична клиника и на бранша по обща медицина в Медицински университет-Пловдив, съобщи, че 30 часа лекции и 30 часа извършения са незадоволителни за качествено обучение. Освен това не кореспондират с потребностите и ползите на студентите. Затова академичната общественост желае да бъде повишен
хорариумът макар опасенията на ръководещите, че студентите може да се претоварят. Професорът уточни, че е направено предложение да се трансформират единните държавни условия за образованието. Ако това не стане, може да се вкара свободно избираме дисциплинираност по обща медицина и студентите да се образоват в упълномощените практики.
Чуждите посетители дефинираха полемиката като доста потребна и изпълнена със пристрастеност. Увериха, че в съвсем всички страни от Европейски Съюз има сходни проблеми, само че единственият метод да бъдат решени е като се вършат такива разисквания, където ясно и тъкмо се слагат въпросите за решение. Посочиха, че в страни от Европейски Съюз практиката за всяка здравна компетентност е 4,5 месеца, а това е времето, което дава опция на студента да схване метода на мислене на лекаря и да се научи да приказва на един език с него. Те предложиха сходен модел да се вкара и тук.
сплотиха участниците в XI научна среща-обучение на Сдружението на обучителите и откривателите в България по обща медицина (СОИБОМ), в която се включиха представители на над 30 страни.
Едва в 50 лекарски практики в страната образоват общопрактикуващи лекари, като всеки от тях има право на трима специализанти. Данните демонстрират, че 150 фамилни лекари годишно може да приключват. Средната възраст на общопрактикуващите лекари у нас е 53 година, а за тази година 66 млади лекари са записали специализация по обща медицина. От съсловието предвиждат, че до 10 години страната ще остане с доста малко джипита.
Според студентката по медицина от IV курс в Медицинския университет Пловдив Петя Конакчиева още от студентската пейка се насажда у младите медици неглижираност към специалността, без значение че тя е обширна и изисква необятни медицински знания. В университетите намерено превеждат GP като доктор „ джаста-праста “, а това е обидно. Мнението за тази специалност би трябвало да се промени в цялата колегия и в обществото. Фамилният доктор не е единствено този, който ти дава направлението, с цел да отидеш на доктор, а може пълноценно да ти помогне, съобщи тя.
В нейна поддръжка беше изявлението на доктор Милен Чолаков, ръководител на общопрактикуващите лекари в Шумен, който съобщи, че поради неглижирането на специалността гилдията умира. В момента междинната възраст е 55-60 година, а в тяхната област практикува 86-годишен лекар, който обслужва 4000 пациенти, и то в селата, а в този момент му изискват да отбрани компетентност.
По време на форума експертите споделиха проблемите от друго естество, като акцентираха на незадоволителната съгласуваност сред обособените институции, включени в образованието. Според последните промени в наредбата за специализациите общопрактикуващият доктор и специализантът са в трудово-правни връзки, т.е. специализантите би трябвало да бъдат наети от общопрактикуващия доктор, който би трябвало да заплаща заплата, застраховка гражданска отговорност и впрочем.
Дискусия провокира Наредба 1 за придобиване на компетентност в системата на опазването на здравето, която урежда и реда за специализации на Общопрактикуващите лекари. Според огромна част
присъстващите документът е добър, само че са нужни някои корекции, свързани с трудовите контракти, професионалните отговорности и наложителните застраховки. Медици от упълномощените обучителни практики по обща медицина възразиха, че биха могли да назначат по трима специализанти, само че нямат нужните условия за това - изискват се оборудвани кабинети, а и административното натоварване нараства.
През последните 4 години в Наредба 1 три пъти е променян редът за специализациите по обща медицина с концепцията да бъдат привлечени младежи в специалността, изтъкнад-р Росен Радев, консултант на министъра на опазването на здравето. Според него 66 медици са декларирали предпочитание да специализират, което е извънредно незадоволително, макар че финансовите условия са допустими. Важният въпрос е какво ще се случи с лекарите след образованието.
Според ръководителя на БЛС доктор Иван Маджаров с Наредба 1 страната за първи път подкрепя обучители и специализанти, защото при фамилния доктор стартира работа млад сътрудник, който може да го замества при потребност.
Проф. Иван Дечев, началник на Урологична клиника и на бранша по обща медицина в Медицински университет-Пловдив, съобщи, че 30 часа лекции и 30 часа извършения са незадоволителни за качествено обучение. Освен това не кореспондират с потребностите и ползите на студентите. Затова академичната общественост желае да бъде повишен
хорариумът макар опасенията на ръководещите, че студентите може да се претоварят. Професорът уточни, че е направено предложение да се трансформират единните държавни условия за образованието. Ако това не стане, може да се вкара свободно избираме дисциплинираност по обща медицина и студентите да се образоват в упълномощените практики.
Чуждите посетители дефинираха полемиката като доста потребна и изпълнена със пристрастеност. Увериха, че в съвсем всички страни от Европейски Съюз има сходни проблеми, само че единственият метод да бъдат решени е като се вършат такива разисквания, където ясно и тъкмо се слагат въпросите за решение. Посочиха, че в страни от Европейски Съюз практиката за всяка здравна компетентност е 4,5 месеца, а това е времето, което дава опция на студента да схване метода на мислене на лекаря и да се научи да приказва на един език с него. Те предложиха сходен модел да се вкара и тук.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ